Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260047
гр. Несебър, 02.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Радостина
Менчева, като разгледа гр. д. № 419 по описа на Районен съд Несебър
за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
От ищеца - Етажната собственост на жилищен комплекс
„**********“, бл. 1, находящ се в гр. Несебър, м. „Акротирия“, в сграда с идентификатор **********1,
представлявана от председателя на управителния съвет – О.Б., са предявени
искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се
иска всеки от ответниците А.Ю.З. и И.А.Б. да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца по 2845,18 лв. – вноски за фонд „Ремонт и
обновяване“ и за управление и поддържане на общите части за периодите
2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г., както и по
298,73 лв. – лихва върху главницата за периода 01.05.2019г. – 17.06.2020г.
Ищецът твърди, че ответниците са собственици на апартамент 28 в сградата. Сочи,
че на 29.03.2019г. се провело общо събрание на етажната собственост, на което
се определили общите части за самостоятелните обекти и се взели решения за
размера на дължимите такси от 2015г. до 2019г. Излага, че на 25.10.2019г. се
провело друго общо събрание, на което се определили такси за 2019/2020г.
Навежда, че решенията не са обжалвани. Сочи, че ответниците не заплатили
дължимите суми. С тези доводи моли исковете да бъдат уважени. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците
А.Ю.З. и И.А.Б., чрез процесуалния им представител, е подаден отговор на
исковата молба, с който исковете се оспорват. Развиват се подробни съображения
в насока, че решенията от 29.03.2019г. не представляват годно основание за
претендиране на сумите. Обръща се внимание, че решения на общи събрание за
определяне такси за предходни периоди вече са отменяни по съдебен ред, а размер
на вноски за минал период не може да бъде определян от общото събрание.
Акцентира се върху обстоятелството, че тези решения не са били от
компетентността на общото събрание. Твърди се, че вземанията за 2015/2016г. и
2016/2017г. са погасени по давност, а освен това за 2015/2016г. въпросът вече е
решен по съдебен ред. Излага се, че освен това от решението от 29.03.2019г. не
става ясен начинът на определяне на дължимите вноски, а и решенията не са
такива по чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС.
Оспорват се размерът на определените вноски, както и претенцията за лихва. За
вноската за 2019/2020г. се сочи, че противоречи на правилата на ЗУЕС, а освен
това няма взето решение по чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС. Отправя се възражение
по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. С тези доводи от съда се иска да отхвърли
претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание
чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже, че ответниците са собственици на апартамент
28 в жилищен комплекс „**********“, бл. 1, който се намира в режим на етажна
собственост. Следва да докаже, че с влезли в сила решения на общото събрание в
етажната собственост от 29.03.2019г и от 25.10.2019г. са определени такси,
дължими от етажните собственици за посочените в исковата молба периоди. В
негова тежест е да докаже размера на претенцията си, както и, че е настъпила
изискуемостта на вземането. При доказването на тези факти в доказателствена
тежест на ответниците е да докажат погасяване на вземането.
В доказателствена тежест на ответниците е докажат възражението си, че не дължат
плащане на основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, т.е., че пребивават в етажната
собственост не повече от 30 дни годишно и, че за това обстоятелство е уведомен
писмено председателят на управителния съвет (управителя).
По делото не се спори, че ответниците са собственици на апартамент № 28, с
идентификатор **********1.28 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Несебър, находящ се в комплекс „**********“, бл.
1 – сграда в режим на етажна собственост. Този факт се установява и от
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 98, том VI, рег. № 4997, дело № 1036/2011г. от 19.05.2011г. (на л.
47 – л. 48 от делото).
Видно е, че на 29.03.2019г. се провело общо събрание на сградата в режим на
етажна собственост (документирано с протокол на л. 24 – л. 46 от делото). По т.
8 от дневния ред общото събрание взело следното решение: „утвърждава
конкретните размери на необходимите суми за 2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г.,
2018/2019г., за всеки самостоятелен в Етажната собственост за парични вноски
във фонд „Ремонт и обновление“ и парични вноски за управление и поддържане на
общите части на ЕС (приложение № 7), съгласно чл. 50 – 51 от ЗУЕС. По делото е
приложено и съответното приложение № 7 (на л. 62 – л. 67). По т. 4 от дневния
ред се взело решение за одобряване на идеалните части от общите части на ЕС за
всеки самостоятелен обект (обективирано в таблица на л. 50 – л. 51 от делото).
От своя страна общо събрание на ЕС се провело и на 25.10.2019г.
(документирано с протокол на л. 8 – л. 23 от делото). По т. 9 и т. 10 от
дневния ред се взели решения за утвърждаване конкретните размери на
необходимите суми за периода 2019/2020г., за всеки самостоятелен обект в ЕС за
парични вноски във фонд „Ремонт и обновление“ и парични вноски за управление и
поддържане на общите части на ЕС, съгласно чл. 50-51 ЗУЕС и бил определен краен
срок за плащането им – 30.11.2019г. Била изготвена и таблица с разчети за
дължимите за всеки самостоятелен обект суми – приложение № 5 към протокола (на
л. 52 от делото).
Първата група възражения на ответниците са, че цитираните решения не представляват годно основание
за присъждане на сумите. Съдът намира тези възражения за неоснователни. С
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 5 и т. 7 от ЗУЕС е дадено правомощие на
общото събрание на ЕС да определя размера
на паричните вноски за разходите
за управлението и поддържането на общите части на
сградата и на паричните вноски във фонд
"Ремонт и обновяване". В решенията на общите събрания е използван терминът
„утвърждава конкретните размери“. Съдът намира, че по този начин (с препращане
към съответните приложения към протокола, в които размерите са посочени
конкретно за всеки отделен апартамент) общото събрание е взело решения по
смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 5 и т. 7 от ЗУЕС. Не се споделят възраженията на
ответниците, че след като е използван терминът „утвърждава“, то се потвърждават
обстоятелства от предходни периоди. От значение е конкретната воля на общото
събрание, а същата се извлича по ясен и недвусмислен начин както от текста на
решенията, така и от приложенията, които са неразделна част от протоколите. В
случая волята на общото събрание е била да се определят конкретни размери на
вноските във фонд „Ремонт и обновяване“ и разходите за управление и поддръжка
на общите части в периода 2015г. – 2020г., с посочване на конкретните размери,
дължими за всеки апартамент, за всеки отделен период. Не съществува законова
забрана общото събрание да определя вноски за минали периоди. Текстовете на чл.
11, ал. 1, т. 5 и т. 7 от ЗУЕС не обвързват общото събрание с възможност да
определят вноските само за бъдещи периоди. Поради тази причина съдът намира за
неоснователни възраженията, че не е предвидена възможност за определяне размера
на вноските за минали периоди.
Не могат да бъдат приети и доводите за нищожност на
тези решения поради липса на компетентност на общото събрание за приемането им.
В съдебната си практика върховната инстанция (Решение № 39 от 19.02.2013г. по
гр.д. № 657/2012г. по описа на I гр. о. на ВКС) е имала повод да се произнесе в
насока, че Етажната собственост се управлява от общото събрание на етажните
собственици чрез решения, които се формират от успоредни волеизявления на
мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на
определена цел. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и
задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията
на общото събрание на етажната собственост са по-широки от тези на
многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните
собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези,
които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата,
които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Следователно за
собствениците в етажната собственост е възникнало задължение да направят
съответните вноски съобразно гласуваното от общото събрание. По делото се установи, че
решенията на общото събрание са влезли в сила (няма данни същите
да са обжалвани). Ето защо въпросите
за законосъобразното провеждане
на общото събрание не могат да бъдат разглеждани повторно в настоящия процес (вкл. и въпросът за компетентността му).
Не могат да бъдат приети за основателни и доводите,
че в решенията от месец март и месец октомври 2019г. липса яснота по въпросите
относно размера на вноските по фондовете и начина на определянето им по реда на
чл. 51 от ЗУЕС. От приложенията, в които са посочени вноските за всеки
конкретен апартамент, е видно, че вноската за фонд „Ремонт и обновяване“ е
определена при спазване на чл. 50, ал. 2 от ЗУЕС (съобразно идеалните части на отделните собственици
в общите части), а вноската по чл. 51 от ЗУЕС очевидно е
разпределена при спазване на чл. 51 от ЗУЕС. В настоящото производство не могат
да се релевират възражения за това, че не е посочен
броят на всички собственици и, че не става ясно защо вноската по чл. 51 от ЗУЕС
е различна за различните обекти. От една страна (както вече се посочи) такива
възражения е следвало да се отправят в изрично производство по чл. 40 от ЗУЕС,
което няма данни да е сторено. В настоящото производство съдът няма правомощие
да проверява материалната законосъобразност на взетите решения на общото
събрание на етажната собственост (доколкото същите са влезли в сила). Още
повече, че е логично вноските по чл. 51 от ЗУЕС да са различни за различните
обекти с оглед правилото, че се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите
и членовете на техните домакинства независимо от етажа,
на който живеят.
Налага се извод, че в рамките на правомощията на ОС
на ЕС са взети решения за определяне на вноски по две пера („Ремонт и
обновяване“ и управление и поддържане на общите части) за процесните периоди,
които са влезли в сила и са задължителни за всички собственици (вкл. и за
ответниците).
Спорен по делото е въпросът дали не са налице
обстоятелства, които изключват (по възраженията на ответниците) задължението им
да плащат съответните вноски. Съдът намира, че такива обстоятелства са налице
за отчетния период 2015/2016г. Както вече се посочи искът за вноските за
2015/2016г. не е недопустим,
тъй като с цитираното от ответниците съдебно решение са определени вноските
на основание решение на общото
събрание на ЕС от 10.07.2015г., а настоящите искове са предявени
на друго основание – решения на общото събрание
от 29.03.2019г. и 25.10.2019г. Последното обосновава допустимост на иска (основава се на друго правно
основание). От друга страна обаче, определянето на вноските за периода 2015/2016г.
с окончателен, влязъл в сила, съдебен акт, се явява препятствие за повторното
им определяне с акт на общото събрание на етажната собственост. Видно е, че с
Решение № II-25 от 17.08.2018г. по
в.гр.д. № 10/2018г. по описа на Окръжен съд Бургас (на л. 90 – л. 94 от делото)
двамата ответници са осъдени да заплатят на ищеца общо 213,22 лв. – неплатена
част от задълженията за сезон 2015/2016г. за самостоятелен обект ап. 28,
включващи вноски по фонд „Ремонт и обновяване“ и разходи за управление и поддръжка.
При определянето на дължимите вноски е отчетено и плащането от ответниците на
сумата от 526 лв. (което се признава и в настоящата искова молба). По арг. от чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение на съда е
задължението за всички учреждения в Република България.
Според чл. 298, ал. 1 от ГПК решението влиза в сила между страните за същото
основание. Съдът намира, че с цитираното съдебно решение е решен по окончателен
начин въпросът за дължимите от ответниците вноски за отчетната 2015/2016г. Това
решение е било задължително за етажната собственост, като неперсонифициран
субект, който е бил и страна по съответното дело. Ето защо общото събрание на
етажната собственост не е имало правомощието да пререшава този спор с ново
решение за определяне на дължимите такси за същия период. В случая е налице
отклонение от цитираните по-горе правила (че решението на общото събрание е
задължително за всички етажни собственици), тъй като при конкуренция между
съдебно решение и решение на общо събрание на етажната собственост (относно
определяне размера на дължимите такси за конкретен период) приоритет (с оглед
цитираните разпоредби от ГПК) следва да се даде на съдебното решение. Вярно е,
че новото решение на ОС на ЕС е ново основание на иска (което изключва сочената
от ответниците недопустимост), но след като таксите за 2015/2016г. са
определени от съда, същите не могат да бъдат изменяни, или определяни повторно
от общото събрание. Този извод не може да бъде приложен за останалите процесни
периоди (въпреки доводите в тази насока, изложени от ответниците), тъй като с
останалите приложени съдебни решения единствено са отменяни по реда на чл. 40
от ЗУЕС решения на общото събрание на етажната собственост. Тази отмяна (като
реализация на конститутивния иск по чл. 40 от ЗУЕС) е довела до отпадане на
съответните решения на ЕС от правния мир. Ето защо не е имало пречка да се
приемат други решения (при отпадане на действалите до този момент), уреждащи
отношенията за процесните периоди (това е било и наложително с оглед
обстоятелството, че в противен случай отношенията в етажната собственост биха
останали неуредени). С Решение № II-25 от 17.08.2018г. по в.гр.д. № 10/2018г. по описа на Окръжен съд Бургас
обаче със сила на пресъдено нещо са определени конкретни вноски, дължими от
конкретни собственици за конкретен период, поради което в случая не е налице
отпадане на задължителното действие на решение на ОС на ЕС, а съдебно решение,
с което вноските са определени. От своя страна последното не може да бъде
пререшавано от общото събрание на етажната собственост (за разлика от
въпросите, решенията по които са били отменени).
Горното мотивира съда да приеме, че предявеният иск е
неоснователен за сумата от 585,91 лв. – дължима вноска от А.З. за ап. 28 за
2015/2016г. и за сумата от 585,91 лв. – дължима вноска от И. Бйгутлина за ап. 28 за 2015/2016г. В тези части предявеният
иск следва да бъде отхвърлен. Вноските за този период са определени с влязъл в
сила съдебен акт и следва да бъдат заплащани съобразно определеното в него. Дължат
се по силата на този съдебен акт, а не по силата на решението на ОС, на което
ищецът основава иска.
Относно възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС:
Въпросът за приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС включва в себе си два
аспекта. Първият е за значението на обстоятелството дали собственикът, който
няма да пребивава в комплекса повече от 30 дни за календарната година, е
уведомил за това управителя или председателя на управителния съвет. Вторият е
фактически и се свежда до реалното време, през което съответният собственик е
пребивавал в комплекса. Според чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС всички собственици,
ползватели и обитатели са длъжни да заплащат разходи за управление и поддържане
на общите части. В чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС се съдържа изключение, според което не се заплащат разходите
по ал. 1 за деца, ненавършили
6-годишна възраст, както и
от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в
рамките на една календарна година. В чл. 51, ал.
3 от ЗУЕС е уредена хипотезата при отсъствието на собственик за повече от 30
дни в рамките на една календарна година. Според чл. 51, ал. 3, изр. 2 от ЗУЕС
за отсъствието се уведомява писмено председателят на управителния съвет
(управителят). От анализа на цитираните норми може да се направи извод, че
задължение на всеки собственик, който ще отсъства повече от 30 дни, е да
уведоми писмено председателя на управителния съвет или управителя. Единствено
собственик, който е уведомил управителя за отсъствието си, може да се възползва
от привилегиите, дадени в чл. 51, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС. Това е така, тъй като
при постъпило уведомление същото може да бъде взето предвид от общото събрание
при вземане на решението по чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС. Вярно е, че за
освобождаването от такси по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС не е необходимо
изрично решение на общото събрание (както при освобождаването по чл. 51, ал. 3
от ЗУЕС). При всички случаи обаче общото събрание следва да вземе предвид
подаденото уведомление за отсъствие и в хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС по
две причини. На първо място, за да се извърши преценка дали лицето действително
не пребивава в жилището си и на второ място, за да се прецени какъв следва да е
размерът на таксите, дължими от останалите собственици (след като един или няколко
от тях ще са освободени от заплащането на такси). Всички тези обстоятелства
следва да се преценят към момента на вземане на решение от общото събрание на
етажната собственост за определяне на съответните такси, дължими за поддръжка и
управление.
Към отговора на исковата молба са представени разпечатки от кореспонденция
по електронен адрес между ответниците и управителя на ищцовата
етажна собственост (на л. 122 – л. 128 от делото). Следва да се има предвид, че
голяма част от тези документи са съставени на чужд език и на основание чл. 185
от ГПК с протоколно определение от съдебно заседание от 05.01.2021г. (на л. 142
от делото) съдът е указал на ответниците документите, съставени на чужд език,
да бъдат представени с превод на български език. В дадения срок (до
12.01.2021г.) по делото не са представени преведени документи, поради което
съдът приема, че не следва да се обсъждат и ценят всички доказателства, които
са на руски език. На български език е преведено единствено електронно писмо, в
което ответниците уведомяват управителя на ЕС, че ползването на апартамент 28
през 2017г. няма да надвишава 29 дни (на л. 123 – л. 124 от делото). Ето защо
съдът приема, че са налице доказателства за надлежно уведомяване за
обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС единствено за отчетния период
2016/2017г. Посочената електронна коресподенцния не е
оспорена от ищеца и се кредитира от съда. Вторият аспект във връзка с приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС е
фактически и дори при подадено уведомление за отсъствие собственикът трябва да
установи, че е пребивавал в комплекса по-малко от 30 дни през календарната
година. Във връзка с пребиваването на ответниците в комплекса през 2017г. пред
настоящата инстанция са ангажирани доказателства - видно от писмо от ГД „ГП“
(на л. 152 от делото) няма данни през 2017г. ответниците да са преминавали
границите на Република България. Освен това от справка от ЕВН (на л. 155 от
делото) се установява, че през 2017г. не е консумирана електрическа енергия за
притежавания от тях обект. Самият ищец ангажира доказателства за ползването на
обекта, но през 2018г. (покана за провеждане на общо събрание в ап. 28 на
27.03.2018г. на л. 140 от делото). Следователно съдът приема, че предпоставките
на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС са доказани за отчетната 2016/2017г. Поради тази
причина ответниците не дължат за този отчетен период вноските за управление и
поддръжка на общите части (доколкото изключението на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС е
предвидено само за тези вноски, но не и за вноските по чл. 50 от ЗУЕС). Видно
е, че за 2016/2017г. в исковата молба се твърди, че за ап. 28 се дължи общо
сумата от 1117,60 лв. (от Приложение № 7 към протокол от 29.03.2019г. се
установява, че тази сума е формирана от 839,99 лв. – вноска за управление и
поддръжка и 277,61 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“). Т.е. за
2016/2017г. искът следва да бъде отхвърлен до сумата от 420 лв. – срещу всеки
от ответниците.
Относно следните суми: 277,61 лв. (по 138,80 лв.
за всеки ответник) – вноска фонд „Ремонт и обновяване“ за 2016/2017г., сумата
от 1118,02 лв. (по 559,01 лв. за всеки ответник) – вноски за 2017/2018г.,
сумата от 1325,32 лв. (по 662,66 лв. за всеки ответник) вноски за 2018/2019г. и
957,62 лв. (по 478,81 лв. за всеки ответник) – вноски за 2019/2020г., са налице
валидни решения на общото събрание на етажната собственост и не са налице правоизключващи възражения, въведени от ответниците
(обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС не се установяват за периодите от
2018г. нататък, тъй като липсват доказателства за надлежно уведомяване на
управителя на ЕС за тези обстоятелства, а освен това са налице данни, че
апартаментът е ползван – покана за провеждане на общо събрание в него на л. 140
от делото и справка за консумирана през 2018г. електрическа енергия). Ето защо
до тези суми исковете следва да бъдат уважени. Не е налице и погасителна
давност за плащането на тези суми, тъй като става въпрос за вноски от отчетната
2017г. нататък, а исковата молба е входирана на
17.06.2020г. (т.е. не е изтекъл предвиденият давностен срок). Налице са и
решения на общото събрание, с които е приет краен падеж за плащането на тези
суми (30.04.2019г. по т. 9 от протокола от общото събрание от 29.03.2019г. и
30.11.2019г. по т. 10 от протокола от общото събрание от 25.10.2019г.). Падежът
е определен законосъобразно, в рамките на правомощията на общото събрание, като
не се споделят доводите на ответника, че общото събрание няма право да определя
изнесен напред във времето падеж за минали задължения. На първо място падежът
на задълженията е законово определен (чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС) и е в 14-дневен
срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. След като съдът
прие, че няма пречка с решенията на общото събрание да се определят вноски за
минали периоди, то е логично падежът на задълженията да настъпи след приемането
им (след 29.03.2019г. и 25.10.2019г.). В случая падежите са определени в
интерес на етажните собственици и предполагат изпадане в забава на по-късен
етап от предвидения в чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.
С оглед изложеното исковете следва да бъдат
уважени до размерите в предходния абзац и отхвърлени до пълните им предявени
размери.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на ответниците в забава в периода 01.05.2019г. –
17.06.2020г. и размера на обезщетението за забава. С оглед изводите по главните
искове налице е възникване на главен дълг (в частите, до които исковете следва
да бъдат уважени). Като се вземат предвид цитираните падежи на задълженията,
ответниците са изпаднали в забава от 01.05.2019г. За периода 01.05.2019г. –
17.06.2020г. всеки от тях дължи по 156,45 лева – лихва върху задълженията по протокол от 29.03.2019г., а за периода
01.12.2019г. – 17.07.2020г. – 26,60 лв. – лихва върху задължения по протокол от
25.10.2019г. Т.е. общият размер на дължимата лихва от всеки от тях е от 183,05
лв., поради което исковете следва да бъдат уважени срещу всеки от тях до този
размер и отхвърлени до пълния претендира размер от 298,73 лв.
По разноските:
При този изход на спора на всяка от страните се дължат
разноски съразмерно на отхвърлената, респ. уважената част от исковете. За
исковете срещу А.Ю.З. ищецът е направил разноски в общ размер на 338,80 лв. (1/2
от платения адвокатски хонорар от 400 лв. и ½ от платената държавна
такса от 277,61 лв.). За исковете срещу И.А.Б. са направени разноски в същия
размер. Съразмерно на уважената част от исковете всеки от ответниците следва да
бъде осъден да заплати на ищеца по 217,93 лв.
Всеки от ответниците е направил разноски в размер на по
150 лв. (1/2 от платения адвокатски хонорар в общ размер от 300 лв.).
Съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът следва да бъде осъден да
заплати на всеки ответник по 53,51 лв.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.Ю.З., гражданин на Руска Федерация, роден на ***г., код по БУЛСТАТ *******, с постоянен адрес ***, да заплати на Етажната собственост на жилищен
комплекс „**********“, бл. 1, находящ се в гр.
Несебър, м. „Акротирия“, в сграда с идентификатор **********1,
представлявана от председателя на управителния съвет – О.Б., на основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС сумата от 1839,28 лв., дължими
за апартамент 28, от които: 138,80 лв.
– вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2016/2017г., 559,01 лв. - вноски за 2017/2018г. за фонд „Ремонт и обновяване“ и за управление и поддържане на общите части, 662,66 лв. - вноски за 2018/2019г. за фонд „Ремонт
и обновяване“ и за управление и поддържане на общите части, определени с решение на общото събрание в етажната собственост от
29.03.2019г. и 478,81 лв. - вноски за 2019/2020г. за фонд „Ремонт и обновяване“ и за управление и поддържане на общите части, определени с решение на общото събрание в етажната собственост от 25.10.2019г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 17.06.2020г., до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 2845,18
лв., включващ вноски за 2015/2016г. за фонд „Ремонт и обновяване“ и за управление и поддържане на общите части и вноска за управление и поддържане на общите
части за 2016/2017г.,
определени с решение на общото събрание в етажната собственост от 29.03.2019г.,
а на основание чл. 86, ал. 1 от ЗУЕС
сумата от 183,05 лв., представляваща лихва забава за периода
01.05.2019г. – 17.06.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 298,73
лв.
ОСЪЖДА И.А.Б., гражданка
на Руска Федерация, родена на ***г., код по
БУЛСТАТ *********, с постоянен адрес ***, да заплати на Етажната собственост на жилищен
комплекс „**********“, бл. 1, находящ се в гр.
Несебър, м. „Акротирия“, в сграда с идентификатор **********1,
представлявана от председателя на управителния съвет – О.Б., на основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС сумата от 1839,28 лв., дължими
за апартамент 28, от които: 138,80 лв.
– вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2016/2017г., 559,01 лв. - вноски за 2017/2018г. за фонд „Ремонт и обновяване“ и за управление и поддържане на общите части, 662,66 лв. - вноски за 2018/2019г. за фонд „Ремонт
и обновяване“ и за управление и поддържане на общите части, определени с решение на общото събрание в етажната собственост от
29.03.2019г. и 478,81 лв. - вноски за 2019/2020г. за фонд „Ремонт и обновяване“ и за управление и поддържане на общите
части, определени с решение
на общото събрание в етажната собственост от 25.10.2019г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 17.06.2020г., до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 2845,18
лв., включващ вноски за 2015/2016г. за фонд „Ремонт и обновяване“ и за управление и поддържане на общите части и вноска за управление и поддържане на общите
части за 2016/2017г.,
определени с решение на общото събрание в етажната собственост от 29.03.2019г.,
а на основание чл. 86, ал. 1 от ЗУЕС
сумата от 183,05 лв., представляваща лихва забава за периода
01.05.2019г. – 17.06.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 298,73
лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК А.Ю.З., гражданин на Руска Федерация, роден на ***г., код по БУЛСТАТ *******, с постоянен адрес ***, да заплати на Етажната собственост на жилищен
комплекс „**********“, бл. 1, находящ се в гр.
Несебър, м. „Акротирия“, в сграда с идентификатор **********1,
представлявана от председателя на управителния съвет – О.Б., сумата от 217,93
лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК И.А.Б., гражданка на Руска Федерация, родена на ***г., код по БУЛСТАТ *********, с постоянен адрес ***, да заплати на Етажната собственост на жилищен
комплекс „**********“, бл. 1, находящ се в гр.
Несебър, м. „Акротирия“, в сграда с идентификатор **********1,
представлявана от председателя на управителния съвет – О.Б., сумата от
217,93 лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Етажната собственост на жилищен
комплекс „**********“, бл. 1, находящ се в гр.
Несебър, м. „Акротирия“, в сграда с идентификатор **********1,
представлявана от председателя на управителния съвет – О.Б., да заплати на А.Ю.З., гражданин на Руска Федерация, роден на ***г., код по БУЛСТАТ *******, с постоянен адрес ***, сумата от 53,51 лв.,
представляваща направени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Етажната собственост на жилищен
комплекс „**********“, бл. 1, находящ се в гр. Несебър,
м. „Акротирия“, в сграда с идентификатор **********1,
представлявана от председателя на управителния съвет – О.Б., да заплати на И.А.Б.,
гражданка на Руска Федерация, родена на ***г., код по БУЛСТАТ *********, с постоянен адрес ***, сумата от 53,51 лв.,
представляваща направени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: