РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Перник, 13.01.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание проведено
дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОВАЧКА |
|
ЧЛЕНОВЕ:
АНТОН ИГНАТОВ |
|
|
АНТОНИЯ
АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА |
като
разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова в. гр. д. № 753 /
2019 по описа на Окръжен съд Перник,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
подадена
ОТ М.Д.И. - със съдебен адрес *** -
за адвокат Б. В. - ответник по гр. дело № 1593 / 2019 г. по описа на 4 с-в.,
гр. отделение, ПРС с ищец "Топлофикация - Перник" ЕАД чрез Адвокат Б.В.
- член на САК и адрес на кантората - съдебен адрес:***
ПРОТИВ РЕШЕНИЕ № 1228 / 25.07.2019
г. по гр.д. № 1593 по описа на Районен съд – Перник за 2019 г., В ЧАСТТА, с
която съдът е признал за установено на основание чл. 415, ал. 1, във вр. с
чл.410 от ГПК, по отношение на М.Д.И. ЕГН ********** с адрес ***, че дължи на
„Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
"Република", представлявано от Л.В.С. сумата 171.85 лв.,
представляваща ½ от общо претендираната стойност за консумирана топлинна
енергия на топлоснабден имот - находящ се на адрес *** за периода от 01.05.2016
г. до 30.04.2018г., включително и лихва за забава на месечните плащания в
размер на 28.88 лв., представляваща ½ от общо претендираната такава, за
периода от 10.07.2016 г. до 07.11.2018 г., както и лихва за забава от датата на
депозиране на Заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането, както и в частта, с която съдът е осъдил за разноски в размер на 125
лв.- разноски съобразно уважената част на иска в исковото 75 лв.- в заповедното
производство.
В жалбата се поддържа, че
обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Иска се
отмяна на решението в обжалваната част, като бъдат присъдени и направените
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
въззиваемата страна не е подала отговор на жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител
подържа така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено
първоинстанционното решение по съображенията изложени във въззивната жалба
Моли присъждане на направените разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. Възразява срещу размера на юрисконсултското възнаграждение с оглед
материални интерес и сложността на делото.
В съдебно заседание въззиваемата страна,
чрез процесуалния си представител оспорва подадената въззивна жалба, като моли
да бъде оставена жалбата без уважение, а решението на първоинстанционния съд,
като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Моли за присъждане направените разноски, представени с отговора на
въззивната жалба.
Пернишки окръжен
съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
За да
постанови решението си, районния съд е приел, че:
По делото
било обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в
процесния имот е доставяна топлинна енергия на претендираната от ответника
стойност.
Въз основа на приетия като писмено доказателство
Нотариален Акт за замяна на недвижим имот №55, том VIII, дело №1855/1993г., е
установил, че Л.И.Б. и М.Д. Б. са придобили право на собственост върху
процесния недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност.
Отбелязал е, че от приетото по делото Решение по гр.д.
4124 / 1994г. влязло в сила на *** се установява, че бракът между Л.Б. и М. Б.
е прекратен, като процесният имот е предоставен за ползване на М. Б..
Посочил е, че видно от молба за откриване на партида
за жилищни нужди от 25.09.1998г. ответницата М.Д.И. била поискала да й бъде
открита партида за заплащане на топлинна енергия за жилищни нужди за процесния
имот.
Приел е, че искът е допустим, тъй като за процесните
суми е водено заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 8125/
2018г. по описа на Пернишкия районен съд, относно вземането, предмет на исковото
производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, като искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Посочил, е че процесуалният представител на
ответницата бил заявил, че не оспорва факта, че доверителката му е собственик
на ½ ид. част от процесния имот, поради което дължала и половината от
претендираната от ищеца сума.
Отбелязал е, че
съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката - всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия. Отбелязал е, че Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2008г. са публикувани във вестник „Новинар“
от 29. 04. 2008г. и те регламентират съдържанието на правоотношението между
доставчика на топлинна енергия и потребителя /собственика или ползвателя на
топлофицирания имот/.
Посочил е, че съгласно разясненията дадени с ТР
2/2017г. на ОСГК когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на
съпружеска имуществена общност, при предоставянето му след развода със съдебно
решение за ползване на единия от бившите съпрузи, по силата на чл. 57, ал. 1,
изр. 1 Семейния кодекс (СК) между двамата възниква наемно правоотношение.
Такова правоотношение между бившите съпрузи извежда по тълкувателен път и
съдебната практика по приложението на
чл. 107, ал. 1 СК от 1985г. (отм.). Когато ползващият бивш съпруг сключи
писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното
предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за
целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен
за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг
идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище.
Обосновал, е че тъй като в с случая била представена
молба за откриване на партида за целия процесен имот, поради което и в
съответствие с ТР 2/2017 на ОСГТК на ВКС ответницата дължала претендираната от
ищеца сума в пълен размер.
След като взе
предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК,
Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба
се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и
подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се
явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в
рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
За процесните суми е водено заповедно производство по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 8125 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд.
В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника, както и в
срок е била подадена исковата молба. Следователно налице са били положителните
процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице
отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване.
Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените искове.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства
Пернишкият окръжен съд намира следното :
Основните доводи в жалбата са, че процесната сума
следва да бъде намалена с ½ част, тъй като от приетия по делото нот.
акт. № 55, том VIII, нот. дело № 1855/1993г. по описа на нотариус И.И. при
Районен съд - гр. Перник се установявало, че ответникът бил придобил право на
собственост върху процесния имот в режим на съпружеска имуществена общност с Л.Б..
Бракът между двамата собственици е прекратен с развод. От изложеното и на основание чл. 27 СК /отм./
между бившите съпрузи била възникнала обикновена съсобственост при равни дялове
върху придобитите но време на брака вещи. На основание чл. 30. ал. 3 3С
ответникът бил материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск
единствено до размера на притежаваната от него идеална част от вещта. Това
правно положение го правело активно легитимирано лице - потребител което да
отговаря само до размера на собствеността си, а именно за ½ част от
задължението по ИМ, а не за цялата сума както е приел ПРС.
Неправилно Районен съд Перник бил интерпретирал
доказателствата по делото, като бил приел, че именно ответницата била тази,
която като собственик на 1/2 идеални части от имота към момента, дължала
заплащане на цената на топлинна енергия изцяло, като била приета за единствен
ползвател на имота. Правилото било, че съсобствениците на недвижим имот
отговаряли съобразно идеалните си части от съсобствеността, като в случая не се
било установи ответницата да е собственик, респ. ползвател на целия имот. Не се
установило ответника да е бил и ползвател на целия имот, а съобразно посоченото
правило, ползвателя също дължал съразмерно разходите по жилището спрямо правото
си на ползване.
Действително видно от нот. акт. № 55, том VIII, нот.
дело № 1855/1993г. по описа на нотариус И.И. при Районен съд - гр. Перник,
ответникът Л.И.Б. и М.Д. Б. са придобили право на собственост върху процесния
топлоснабден недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност. С Решение
по гр.д. 4124 / 1994г. влязло в сила на 27.06.1995г. бракът между Л.Б. и М. Б.
е прекратен, като процесния топлоснабден имот е предоставен за ползване на М. Б..
С молба от 25.09.1998г. ответницата М.Д.И. била поискала да й бъде открита
партида за заплащане на топлинна енергия за жилищни нужди за процесния
топлоснабден имот.
С тълкувателно решение 2 / 2017 на ОС на ГТК на ВКС се
даде разрешение на спорен в съдебната практика въпрос, като се прие, че „Собствениците, респективно бившите съпрузи
като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като
клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“
В мотивите на постановеното тълкувателно решение
изрични се сочи, че “Когато
топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, при
предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи, по силата на чл.57, ал. 1, изр. 1 Семейния
кодекс (СК) между двамата възниква наемно правоотношение. Такова правоотношение между
бившите съпрузи извежда по тълкувателен път и съдебната практика по приложението на чл. 107, ал. 1 СК от 1985г. (отм.).
Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с
топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той
става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и
за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената
на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв договор с
топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на топлоснабденото жилище е
предоставено със съдебното решение само на единия бивш съпруг. Възникналото наемно правоотношение
по чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК само по себе си не е достатъчно, за да може да се приеме, че само ползващият бивш съпруг дължи
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, тъй като по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие клиенти
на топлинна енергия продължават да бъдат и двамата бивши съпрузи по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството си на съсобственици“.
Касателно настоящия случай имаме топлоснабден имот,
придобит в режим на семейна имуществена общност, който е предоставен след
развода, със съдебното решение, за ползване на единия от бившите съпрузи, по
силата на чл. 107, ал. 1 СК от 1985г. (отм.). Въз основа на това съдебно
решение, между съсобствениците бивши съпрузи е възникнало наемно правоотношение, тъй като във всички хипотези на предоставяне
ползването на семейното жилище по силата на съдебното решение възниква наемно
отношение, страни по него са собственикът на имота – в качеството на
наемодател, и бившият съпруг, на когото е предоставено ползването - в
качеството на наемател, като произнасянето по чл. 56 СК /аналог. чл.107, ал. 1 СК от 1985 (отм)/ в съдебното решение замества съгласието на наемодателя.
Доколкото този акт на съдебна администрация от една страна ограничава
правомощията на собственика да ползва лично вещта си, а от друга страна е
противопоставен обществен интерес от по-висш порядък - гарантиране правото на
жилище на непълнолетните родени от брака деца, като израз на прокламираната с
чл. 2, т. 4 СК особена закрила на децата, с оглед постигането на правна
симетрия в Закона е предвидено, че в случаите на предоставено ползване на съпруг,
който упражнява родителските права върху ненавършили пълнолетие родени от брака
деца, наемното правоотношение се учредява за определен срок – докато се
упражняват тези права, когато семейното жилище е съсобствено на бившите съпрузи
или е собственост на неупражняващия родителските права съпруг, съответно - за
срок до една година, когато семейното жилище е собственост на близки на
неупражняващия родителските права съпруг. / в този смисъл Решение
№160/2015/29.02.2016 по дело №2290/2015 на ВКС, ГК, II г.о. и Решение
№71/29.06.2018г. по дело №2750/2017 на ВКС, ГК, II г.о./
Предвид изложеното след навършване на пълнолетие на
роденото от брака дете И.Л.Б., а именно на *** е прекратено и предоставеното
право на ползване на семейното жилище и от този момент всеки от двамата бивши
съпрузи, като съсобственици дължи цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съобразно с дяла си в съсобствеността.
Следователно жалбата се явява основателна, поради
което решението в обжалваната му част, следва да бъде отменено до размера на
½ ид. ч. от общо претендираната стойност за консумирана топлинна енергия
на топлоснабден имот - находящ се на адрес *** за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2018г., включително и лихва за забава на месечните плащания в размер на
½ от общо претендираната такава, за периода от 10.07.2016 г. до
07.11.2018 г., както и до размер на ½ ид.ч. разноските направени в хода
на исковото и заповедното производство, а именно с в частта в която искът за
главница е уважен за разликата над 171.84 лв. до приетата от РС като дължима
сума от 343.69 лева, и в частта, с която искът за лихви е уважен за разликата
над 28.88 лв. до приетата от РС като дължима сума от 57.76 лв., като вместо
него се постанови решение за отхвърляне на исковете в посочените части – за
сумата от 171.74 лв. – главница и за сумата от 28.88 лв. – лихви.
Що се отнася до искането на въззиваемата
страна, съдът да потвърди изцяло като правилно и законосъобразно решението и в
необжалваната му част, Пернишкият окръжен съд следва да отбележи, че в
необжалваната му част решението е влязло в законна сила и не може да бъде нито
потвърждавано, нито отменявано.
С оглед изхода на спора, обжалваното решение следва да
се отмени и в частта, с която са присъдени на ищеца разноски в
първонистанционното производство /претендираните и доказани от последния
разноски в заповедното и исковото производство са общо 200.00 лв./, а именно –
за сумата от 100.00 лв., съставляваща разликата между дължимите на основание
чл.78, ал.1 от ГПК съобразно уважената част от исковете разноски в размер на 100.000
лв. и присъдените с първоинстанционното решение 200.00 лв. разноски.
С оглед изхода на спора, следва на въззивника да се
присъдят разноски в първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.3
от ГПК /претендираните и доказани от последния разноски в заповедното и
исковото производство са общо 300 лв./, а именно – сумата от 150.00 лв.,
съобразно отхвърлената част от исковете – 200.72 лв. и целия предявен размер – 401.45лв.
С оглед резултата от обжалването и уважаването на
въззивната жалба на осн чл. 273 във връз. с чл.78 от ГПК на жалбоподателя се
дължат, направените в хода на въззивното производства, разноски, а именно в общ
размер на сумата от 28.00 лв., за
които е представил и списък по чл. 80 от ГПК.
На основание
чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от изложеното и в същия смисъл, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 1228 / 25.07.2019 г. по гр.д. № 1593 / 2019 г. по описа на Районен съд – Перник, В ЧАСТТА с която по предявените по реда
на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 410 ГПК искове е признато за установено, че М.Д.И.
ЕГН ********** с адрес ***, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв.Мошино, ТЕЦ "Република", сумата над 171.85 лв. / сто седемдесет и един лева
и 85ст./ до 343.69 лв. за консумирана топлинна енергия на топлоснабден имот
- находящ се на адрес *** за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018г.,
включително и лихва за забава на месечните плащания в размер на сумата над 28.88 лв. / двадесет и осем лева и 88 ст./ до 57.76 лв., за периода от
10.07.2016 г. до 07.11.2018 г., както и лихва за забава от датата на депозиране
на Заявлението по чл.410 ГПК, а именно от 19.11.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена по ч.г.д.№ 8125/2018г. на ПРС,
както и в частта, в която М.Д.И. ЕГН
********** с адрес *** е осъдена да заплати на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК
********* разноски за заповедното и исковото производство - над сумата от 37.50 лв. в заповедното производство до 75.00 лв. като
над сумата от 62.50 лв. в исковото
производство до 125.00 лв., за които вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв.Мошино, ТЕЦ "Република" срещу М.Д.И. ЕГН **********
с адрес ***, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
разликата над сумата от 171.85 лв. / сто
седемдесет и един лева и 85ст./ до 343.69 лв. за консумирана топлинна
енергия на топлоснабден имот - находящ се на адрес *** за периода от 01.05.2016
г. до 30.04.2018г., включително и лихва за забава на месечните плащания в
размер на сумата над 28.88 лв. /
двадесет и осем лева и 88 ст./ до 57.76 лв., за периода от 10.07.2016 г. до
07.11.2018 г., както и лихва за забава от датата на депозиране на Заявлението
по чл.410 ГПК, а именно от 19.11.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените в производство съдебни и деловодни разноски, за
които суми е издадена по ч.г.д.№8125/2018г. на ПРС.
ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК
*********, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.И. ЕГН ********** с адрес ***, сумата 150.00 лв. / сто и петдесет лева / –
разноски по първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК
*********, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.И. ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 28.00 лв. / двадесет и осем лева / –
разноски по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл.280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.