РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. Плевен , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20204430104074 по описа за 2020 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от
„Райфайзенбанк/България/ЕАД против Д. Ц. И., за установяване част от
вземането на ищеца по заповед по ч.гр.д.№182/2020г. на ПлРС, издадена в
полза на ищеца по чл.410 от ГПК.Твърди, че на 10.11.2017 г. между
„Райфайзенбанк (България)" ЕАЛ (Банката) и кредитополучателят ***. е
подписан Рамков договор № *** за издаване и ползване на безконтактна
кредитна карта Visa Classic, с който е отпуснат кредитен лимит в размер на
500.00 лева (петстотин лева).
Кредитният лимит е напълно усвоен от кредитополучателя на
10.11.2017 г.Твърди се, че в чл.43. от Договора страните са уговорили, че
минималната погасителна вноска за кредитна карта Visa Classic е в размер на
5 % (пет процента) от общата дължима сума (усвоен кредитен лимит с
добавени лихви, такси и комисионни), плюс непогасени вноски от предходен
период, плюс сумата на надвишението на кредитния лимит, плюс вноски за
1
разсрочени операции, но не по-малко от 10 (десет) лева/ 5 (пет) евро.Посачва
се, че в чл.33 от Договора страните са уговорили, че за ползваната част от
кредитния лимит, кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва в
размер на 18.9 % (осемнадесет цяло и девет десети процента), като лихвата се
начислява върху ползваната част от лимита за периода, през който е ползван.
В чл.47. от Договора страните са уговорили, че при изцяло или
частично неплащане на минималната погасителна вноска в посочения в
Договора срок, Банката начислява обезщетение за забава - наказателна лихва
в размер на 10% (десет процента) на годишна база върху забавената
сума.Твърди се, че банката е изпълнила всички свои задължения, съгласно
подписания Договор за банков кредит и закона. На кредитополучателя е
отпусната парична сума за възмездно ползване. От страна на кредитора не са
нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни
задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните
отношения между страните.Посочва се, че съгласно чл.144. от Договора,
кредитополучателят е длъжен да обслужва редовно и в срок ползваната част
от кредитния лимит в съответствие с условията по Договора.Съгласно чл.59,
буква „а" от Договора - Банката има право да обяви всички суми по кредита
за предсрочно изискуеми и незабавно платими, в случай че
кредитополучателят не е спазил което и да е условие от Договора.Твърди се,
че кредитополучателят не е заплатил дължимите месечни погасителни вноски
с падежни дати-16.01.2018г., 16.02.2018г., 16.03.2018г. 16.04.2018г.,
16.05.2018г., 16.06.2018г. и 16.07.2018г., с оглед на което и на основание
горепосочената договорна разпоредба, във връзка с чл.432 от ТЗ, Банката е
обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми.
Предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя Д. Ц. И. на
08.08.2018 г. с писмо с изх.№ ИЗХ-001-55624 от 16.07.2018г. Видно от
приложената обратна разписка, писмото е достигнало до адреса на
кредитополучателя, като на основание чл.20 от Договора, се счита за
надлежно получено.
Според Решение № 40/17.06.2015 г. по т.д.№ 601/2014 г. на ВКС, I т.о.,
както и Решение № 148/02.12.2016 г. по т.д.№ 2072/2015 г. на ВКС, I т.о., е
допустимо да се фингира недоставеното или само изпратено от Банката
2
съобщение до длъжника като получено единствено в случай, че договорът
между страните предвижда определени предпоставки, при наличие на които
ще се счита, че е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на
длъжника изявлението на Банката, че е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем.
В случая писмото за предсрочна изискуемост не е получено, защото
пратката не е била потърсена от длъжника. Фактическото получаване на
уведомлението от длъжника не е осъществено, поради неговото бездействие,
а кредиторът е положил необходимите усилия да изпълни задължението си за
уведомяването му, упражнявайки правомощието си да обяви предсрочната
изискуемост на кредита. В Договора е предвидена уговорка - чл.203 от
Договора, че изявленията в писмена форма ще се считат за получени, ако
достигнат до адреса за кореспонденция на кредитополучателя. Тази уговорка
е действителна и не е неравноправна, защото нейната цел е да се защитят
интересите на Банката в случай на недобросъвестно поведение на страната,
която се укрива и поставя в невъзможност другата страна да упражни права,
за което е необходимо уведомяване.
Предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по Договора
за банков кредит е осчетоводена на 08.08.2018г.
Предсрочната изискуемост е санкция за неизправност на длъжника,
последиците й следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението,
каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на срока
(уговорения падеж) - главница, редовна (възнаградителна) лихва и лихва за
забава. В Решение № 99 от 01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г. на I т.о.
Върховният касационен съд е приел, че при уговорена в договор за заем за
потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата
парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към
този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни
лихви и такси.Банката е предприела действия за принудителното събиране на
вземанията си - подадено е до съда заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 182/2020г. по описа на Районен съд - Плевен . Моли съда
да признае за установено спрямо ответника Д. Ц. И. съществуването и
3
изискуемостта на вземанията на ищеца,произтичащи от Рамков договор №
*** за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта Visa Classic от
10.11.2017 г., а именно:
- изискуема главница в размер на 500.00 лева (петстотин лева);
- изискуема наказателна лихва в размер на 71.58 лева (седемдесет и
един лева и петдесет и осем стотинки);
- заедно със законната лихва върху главницата, считано от
16.01.2020 г. до окончателното й изплащане.
2. При условията на евентуалност - в случай че главните
установителни искове по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК бъдат
отхвърлени изцяло или частично като неоснователни, на основание чл.79 от
ЗЗЛ, във връзка с чл.86 от ЗЗЛ и във връзка с указаното от ОСГТК на ВКС в
ТР № 4/2013 г. (т. 116), моли да осъди ответника Д. Ц. И., да заплати на
„Райфайзенбанк (България)" ЕАД гореописаните суми.Претендират се
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначения
особен представител на ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
съобрази становищата на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по
чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №62/17.01.2020г., по ч.гр.д.
№ 182/2020г. по описа на ПлРС. Длъжникът е уведомен по реда на чл.47 ал.5
ГПК и съдът е указал на заявителя, че може да предяви установителни искове
по реда на чл.422 ГПК. В указаният от съда срок, ищецът е предявил
настоящата искова молба.
По делото е представен Договор за потребителски кредит от
10.11.2017г. между страните - ищецът “Райфайзенбанк България” ЕАД - като
кредитодател и ответницата - като кредитополучател, въз основа на който
ищецът, е предоставил на ответницата, кредитен лимит в размер на 500лв. В
договора страните са уговорили, че при забава на плащането
4
кредитополучателят дължи наказателна надбавка към лихвата в размер на
десет пункта и към датата на сключване на договора –чл.47.
По делото се установява също, че до ответника, е изпратено
уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, върнато в цялост като
непотърсено.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: при проверка в счетоводството на ищеца, вещото лице е
установило, че въз основа на сключеният договор, е отпусната сумата от
490лв., усвоена от кредитополучателя на 20.11.2017г.,като с таксата става
500лв.Не е регистрирано плащане от страна на ответницата,поради което
банката е предприела действия по обявяване на кредита за предсрочно
изискуем на 08.08.2018г.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното:
По делото безспорно се установи съществуването на валиден Рамков
договор № *** за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта Visa
Classic., между страните- ищецът “Райфайзенбанк България“ ЕАД, -като
кредитодател и ответника - като кредитополучател, въз основа на който
ищецът, е предоставил на ответника карта с кредитен лимит в размер на
500лв., с краен срок за погасяване- със срок на вилидност на картата 3 години.
По делото се установи, че в счетоводството на ищеца, кредита е обявен за
предсрочно изискуем на 08.08.2018г.
Съгласно т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК, вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил
правото си да направи кредита предсрочно изискуем, преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да
е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Волеизявлението на банката – кредитор, следва да е обективирано в писмен
документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по ЗКИ
или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора
да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения
5
документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на
задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за
обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и
недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата
на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки,
обуславящи изискуемостта. Заедно с това, както бе посочено, е необходимо
волеизявлението на Банката, да е достигнало до адресата- кредитополучател,
за да настъпи ефекта на предсрочната изискуемост/ ведно с условието да са
налице основанията за това/. Следва да се отбележи, че в случая, банката-
кредитор, не се е възползвала от правото си да депозира заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК- въз основа на
извлечение от сметка, като заповедното производство се е развило по реда на
чл.410 от ГПК. Независимо от факта, че производството се е развило по реда
на чл.410 от ГПК, обаче, за да настъпи предсрочна изискуемост на цялото
задължение по договора, дори при наличие на уговорки за автоматична
такава, следва кредиторът да е упражнил това свое право и да е уведомил
длъжника за това. Вземането, предмет на заявлението по чл.410 ГПК следва
да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а това
подлежи на доказване именно в хода на исковото производство, образувано
по реда на чл.422 ГПК, тъй като за кредитора не съществува задължение да
прилага доказателства към заявлението по чл.410 ГПК за твърдяната
предсрочна изискуемост на кредита. В този смисъл (Решение №
123/09.11.2015г по т.д.№ 2561/2014г на ІІ т.о., постановено по реда на чл. 290
от ГПК).
По принцип, законът не предвижда способ за начина на уведомяване,
като уведомяването може да бъде извършено по всички възможни
правнорегламентирани начини- чрез писмо с обратна разписка, чрез
нотариална покана, чрез ЧСИ и др. Възможно е също страните по договора да
са избрали способ за извършване на връчването на писма, свързани с
изпълнението на договора. В случая, съдът констатира, че в договора не е
посочен адрес на ответницата, а посочен само НА и ПА, без да е
уточнен.Същата е търсена в с.Писарово, а НА и ПА са в с.Буковлък.
На основание гореизложеното, съдът намира, че към датата на
6
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, не е налице настъпила
предсрочна изискуемост на задължението по договора за кредит, съгласно
т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК. Поради горното, съдът следва да приеме, че към датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, за вземането на заявителя не е
настъпила предсрочна изискуемост и изискуеми към този момент са били
само падежиралите вземания, представляващи вноски по кредита и други
акцесорни вземания /неустойки, лихви/, които са с настъпил падеж към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са
включени в представеното извлечение от счетоводните книги /съгласно
Решение № 139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г., І т.о. на ВКС/.
В случая обаче, след подаване на заявлението и до датата на устните
състезания по делото е настъпил друг юридически факт, който следва да бъде
отчетен на осн. чл. 235, ал. 3 от ГПК, а именно – настъпване на крайния срок
на погасяване на задълженията по договора - 10.11.2020г. Този факт на
изтичане на крайния уговорен между страните срок за изплащане на
задължението по банковия кредит – падежа на последната погасителна
вноска, задължава съда да присъди всички анюитетни вноски и да приеме, че
цялото вземане на банката по договора за кредит е изискуемо, независимо от
това, че кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем на длъжника преди
подаването на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение. В този
смисъл е и разрешението, дадено в т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК,
решение № 15/09.05.2017 г. по търг. д. № 60034/2016 г. на I гр. отд. на ВКС,
решение № 184/04.07.2017 г. по търг. дело № 60361/2016 г. на IV гр. отд. на
ВКС.
По делото безспорно се установи, че ответникът не е правил плащания.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният
установителен иск, с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК за
сумата 500лв. главница се явява основателен и следва да се уважи.
По отношение на наказателната лихва , уговорена в чл.47 от ГПК, съдът
счита, че следва да се отхвърли иска, като неоснователен и недоказан, тъй
като видно от заключението на ВЛ в сумата е включена договор на лихва за
7
периода 16.01.2018г.-16.03.2018г.-31,54лв., обезщетение за забава 1,69лв. за
периода 16.01.2018г.-16.03.2018г. и такси 38,35лв.На това основание следва
да се отхвърли и осъдителния иск за наказателната лихва.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да
се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и
относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с
осъдителен диспозитив. Съобразно частта от вземането, която е била
основателна към датата на подаване на заявлението и за която е предявена
претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер, който
следва да заплати ответнака на направените в заповедното производство
разноски, е сумата от 65,61лв.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ-Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер
от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да
бъде определено в минимален размер от 100лв.Следва да се осъди ответника
да заплати направени разноски в настоящето производство общо 572,97лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, че Д. Ц. И., ЕГН********** от ***, ДЪЛЖИ НА
„РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от *** - прокурист, 500 лева изискуема
главница, ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване
на заявлението-16.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата, за които
суми и издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№62/17.01.2020г. по ч.гр.дело №182/2020г. по описа на РС Плевен, като
8
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата 71,58лв. представляваща наказателна
лихва, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск от РАЙФАЙЗЕНБАНК
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление *** против Д. Ц.
И., ЕГН********** от ***, за сумата 71,58лв. представляваща наказателна
лихва, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, Д. Ц. И., ЕГН********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
„РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от *** - прокурист сумата от 572,97лв.,
съставляващи направени по делото разноски, съобразно уважената част от
исковете и сумата от 65,61лв., съставляващи направени разноски по ч. гр.д.
№182/2020г. на ПлРС, съобразно уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред ПлОС, с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9