Р Е Ш Е Н И Е
№ 260280/18.05.2022 г.
гр. В.В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ
състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти април две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: О. ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2857 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от Потребителна
кооперация „С. К.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. Д. ч., Ф.ц., срещу Р.Н.А., ЕГН**********,
с адрес: *** и Г.Н.П., ЕГН **********,
с адрес: *** субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 12,
ал. 2 от Закона за арендата в земеделието за осъждане на всеки от ответниците
да заплати на ищеца сумата от по 9469,20
лв.
(след допуснато изменение на цената на исковете по реда
на чл. 214 от ГПК), представляваща припадащата се на всеки от тях част от
обща сума в размер на 18938,40 лв., с която се е увеличила стойността на
недвижим имот с кадастрален № *, обособен в парцел № * от масив № * по плана за
земеразделяне на землище гр. Д. ч., находящ се в местност „А. К.“, вследствие
на извършените от арендатора по договор за аренда № 52 от 29.03.2004 г. в
периода 2004 г. - 2005 г. подобрения в имота, изразяващи се в засаждане на
трайни насаждения – 610 бр. ябълкови дръвчета - 110 бр. сорт „Айдъред“ и 500
бр. сорт „Златна превъзходна“, ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба – 25.02.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата
молба ищецът чрез адв. Е. Е. излага, че ответниците са наследници на В. М.К.,
починала на * г. Между ищецът и наследодателя на страните бил сключен Договор
за аренда № * от с нотариална заверка на подписите, вписан в Служба по
вписванията гр. В.на * г., за срок от 15 години на собствения ѝ недвижим
имот, възстановен по ЗСПЗЗ съставляващ нива с площ 3,654 дка, находяща се в
землището на гр. Д. ч., в местността „А. К.“, с кадастрален № *, обособен в
парцел № *, от масив № * по плана за земеразделяне на землище гр. Д. ч.. След
сключването на договора за аренда в периода *, арендаторът на основание
клаузата на т. 3, раздел IV от договора извършил подобрения в имота като
засадил 610 бр. ябълкови дръвчета, от които 110 бр. сорт „Айдъред“ и 500 бр.
сорт „Златна превъзходна“, които по-късно същите били включени в изградената от
арендатора овощна градина с площ от 220 дка. Сочи, че след смъртта на арендодателката
нейните наследници я заместили по договора на основание чл. 17, ал. 1 от ЗАЗ и
т. 5 на раздел V от договора. След изтичане срока на договора, на 29.03.2019 г.
арендаторът е отправил писмена покана до арендодателя за заплащане на сумата
2700,00 лв., представляваща остатъчна стойност за засадените трайни насаждения,
на основание т. 9 от раздел III на арендния договор и чл. 12, ал. 2 от ЗАЗ, но
плащане не последвало. Сочи, че в т. 3, раздел IV от договора ищецът
арендодателят изрично е дал съгласие за засаждане на насажденията и то в
нотариална форма. Алтернативно сочи, че е налице конклуденто съгласие, предвид
липсата на последващо противопоставяне на начина на ползване на имота, като
засаждането на дръвчетата е било явно за арендодателя. Сочи, че калузата на т.
3, раздел IV отговаря на изискването на чл 9 от ЗАЗ, като арендаторът не е
превишил пределите на предоставените му с арендния договор права като е засадил
ябълкови дръвчета като подобрения. Претендира от арендодателя сумата, с която
се е увеличила стойността на обекта, предмет на договора. Моли предявените искове
да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците Р.Н.А. и Г.Н.П., чрез адв. О.С., са депозирали
писмен отговор, с който оспорват исковете като неоснователни. Не оспорват, че
като наследници на В. М.К. са заместили същата по процесния договор за аренда,
както и че последният
е прекратен на 29.03.2019 г. поради изтичане на срока, за който е сключен.
Сочат, че дръвчетата са засадени преди договора от „И. К." АД. Поддържат
също и че не е давано съгласие за промяна начина на ползването на имота, по
смисъла на чл. 9, ал.2 от ЗАЗ, който е с предназначение „нива“. Оспорва стойността
на имота да е увеличена с процесната сума 2700,00 лв. По изложените съображения
моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат
изразените позиции по спора чрез процесуалните си представители. Всяка от
страните доразвива доводите си в писмена защита.
След преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че * г. между В.М. К., в качеството ѝ на
арендодател, и ищеца – арендатор, е сключен договор за аренда, по силата на който
арендодателят е предоставил за ползване на ищеца недвижим имот - нива
с площ 3,654 дка, находяща се в землището на гр. Д. ч., в местността „А. К.“, с
кадастрален № *, обособен в парцел № *, от масив № 115 по плана за
земеразделяне на землище гр. Д. ч.. Това обстоятелство се потвърждава и от
представения Договор за аренда № *г. с нотариална заверка на подписите. В раздел I, т.1 е уговорен срок на договора от
15 години за непрекъснато ползване от арендатора. Клаузата на т.9 от
раздел III на договора предвижда, че при прекратяване на договора арендодателят
дължи сумата, с която се е увеличила стойността на обекта на договора
вследствие на извършените с негово съгласие подобрения. В раздел IV, т. 3 от
договора се предвижда, че арендаторът има право да засади трайни насаждения
върху арендуваната земя, както и да изгради съоръжения, инсталации, огради и
други подобрения, необходими за тяхното отглеждане, а в т.4, че арендаторът има
право да изменя и подобрява земята, само в случай че това не се отразява върху
ползването на обекта след изтичане на срока на договора. В т.6 страните са договорили арендаторът да заплати от името на
арендодателя дължимите разходи и остатъчна стойност на градината на „И. К.“ гр. Д. ч. до * г.
От
приобщенaтa скица на парцел № * от масив *
по плана за земеразделяне на землище Д. ч., издадена на 06.06.1999
г. и презаверена последно на * г. е
видна категорията на земята при неполивни условия – трета, и начин на трайно
ползване – нива.
По делото е безспорно също, а и е видно от удостоверение за наследници изх. № *г., че арендодателката
В. М.К.
е
починала на * г. и е
оставил за законни наследници своите дъщери - ответниците
Р.Н.А. и Г.Н.П..
За установяване периода на създаване на овощната градина, от страна на
ищеца са ангажирани фитосанитарен контролен лист № * от * г. за 15000 бр.
ябълкови дръвчета, внос от Югославия, фитосанитарен паспорт от серия * от * г. и митническа
декларация за посадъчния материал от * г., както и схема за
засаждане на овощната градина с ябълки, на която графично е отбелязана овощната
градина в масив 115, като същата е разделена на три части: западна, северна и
южна. На северната и южната част от градината върху е отбелязано засадени 2004
г., а за западната част е отбелязано, че от 1-ви до 32-ри ред са засадени 2003
г., а от 33-ти до 85 са засадени през 2004 г.
От представения мемориален ордер №*г. се установява, че са прехвърлени от групата на неплододаващите дръвчета
в групата на плододаващите дръвчета, дръвчетата в овощна градина в местността „А.
К.“ с площ 271 дка.
За установяване периода на плододаване на насажденията са ангажирани от
ищеца Заповед № * г., издадена от председателя на ПК
„С. К.“, за назначаване на комисия, която да извърши инвентаризация на
неплододаващите трайни насаждения и да ги прехвърли в групата на плодадаващите
такива, както и протокол за въвеждане в плододаване от 30.07.2007 г., съставен
от назначената комисия, в който е отразена овощна градина ябълки в местност „А.
К.“, масив *, с площ от 271 дка.
С покана изх. № * г. получена от
ответницата Р.А. на * г. видно от
предственото надлежно оформено известие за доставяне, на последната е
предоставен срок до 29.04.20019 г. да заплати съгласно чл.9 от процесния
договор и чл.12 от ЗАЗ сумата от 2700,00 лв., представляваща остатъчна стойност
на засадени в обекта на договора трайни насаждения – ябълкови дръвчета.
Страните по делото са ангажирали и гласни доказателства по делото
посредством разпита на свидетелката К. А.П. водена от ищеца и на свидетеля Г.В.Х. воден от ответниците, техен първи братовчед.
Първата свидетелка сочи, че е работила при ищеца като счетоводител от 1997 г.
до 2014 г. Излага, че градините били засаждани от 2000 г. до 2004 г. в различни местности до 2004 г. Сочи, че е познавала
праводателката на ответниците В. М. К., която била кооператор и имала дългогодишен
договор с кооперацията. Твърди, че градината била една нива долу в „А. К.“, до
дигата. Излага, че В. М. К. много често била в кооперацията и била един от
привържениците на отглеждането на нивите, наясно била какво ще се прави в
нейната градина. Поддържа, че всички, които сключвали дългогодишни договори
знаели, че ще се засаждат за в бъдеще и трайни насаждения, както пишело в
самите договори. Сочи, че точно тези дръвчета били доставени от Сърбия, а „Растителна
защита“ ги поставила под карантина, но не знае за какъв период. Излага че
докато мине карантината дърветата първо били засадени в една друга местност и някъде
в края на 2003 г. или началото на 2004 г. ги засяли
на точното място, като по това време била строена и съответната част от дигата.
Излага, че с всеки кооператор предаварително се водел разговор за засаждането и
през м. март месец дошъл нотариусът и заверил всички договори. Поддържа, че до
2014г. е осчетоводявала всички договори, а рентното плащане е изплащано. Сочи,
че е съставила мемориалния ордер от юли 2007 г. на л. 16. Излага, че 2007 г. е влизането в плододаване на градините и тогава са
били осчетоводени. Излага, че „А. К.“ е около 300 дка. Излага, че нивата на
праводателката била едно ъгълче. Сочи, че дръвчетата се засаждали според схема
на засаждане, която била дадена за одобрение на специалисти. На приетата като
доказателство на л.14 схема свидетелката сочи, че процесният имот се намира
в горният край на лявото разклонение от
схемата за засаждане. Излага, че не си спомня за състоянието на нивите преди
засаждането, на което е ходила.
Свидетелят Х. сочи, че има нива в местността „А. К.“, която майка му
отдавала под наем на ответника. Излага, че е работил на нивата на ответниците. Цялата
била на дядо му и с площ от 12 дка поркай реката, като неговата и на сестра му
е последната с площ около 3 дка, след нея тази на другата му братовчедка, която
била собственик и на първата нива. Излага, че нивата от 12 дка е разделена на три
– на две сестри и един брат. Сочи, че неговата е крайната, средната е на леля му,
която има за наследник Стефка и, а крайната е на Г. и Р.. Излага, че едната гарница
на имота е дига, а реката е на северозапад от неговата нива. Свидетелят сочи,
че Вл. М. тогава не е членувал в друга кооперация. Излага, че от
майка си е чувал „отивам при Вл.“, но не може да каже дали той е бил в различна кооперация, говорила му е
за „И.“. Сочи, че през 2002 г. – 2004 г.
засадили дръвчета ябълки в тази област. Излага, че през 2002-2003 г. не гледали
нивите си, които били дадени и не знае дали точно неговата нива е била засята
тогва или по-рано или по-късно, но сочи, че това е сторено при сключване на договора
и за това били взети самите ниви. Поддържа, че арендаторът затова взел нивите,
да сее овошки. Когато е минавал през мястото е виждал, че мястото е горе-долу
засято с ябълки. Поддържа, че представителя на ПК „С. К.“ бил изряден по
договорите и плащал. Сочи, че от няколко години като минава през ороцесния имот
установил, че не се гледат градините и е запуснато, като джунгла. Излага, че на
място може да каже коя е неговата нива и коя е на ответниците. Излага, че е
една нива, разделена на три и неговият имот не граничи с този на ответниците.
Сочи, че през този период и трите ниви били засети с дръвчета и всички имали
договор с ПК „С. К.“ Излага, че е продал нивата си но са останали задълженията
към ПК. Сочи, че има дело с ищеца за това, че не е продължил договора.
По делото е допусната съдебно техническа експертиза с цел трасиране на арендувания
имот по кадастрална карта и определяне на местонахождението му, която е изготвена
от вещото лице инж. И.Х..
Съгласно неоспореното заключение на ССчЕ изготвено от вещото лице Е.Т. съобразно
извършеното осчетоводяване в счетоводството на Кооперацията е наличен ДМА
„Биологичен актив от трайни плододаващи насаждения — ябълки в местност А. К. с
площ 271 дка” на обща стойност 128673,00 лв. на дата 30.07.2007 г.
Като доказателство по делото е приета съдебно агро-техническа експертиза изгответна
от вещото лице агр.инж. М.Н.И.. Експертът сочи, че част от процесния имот е
овощна ябълкова градина, малка част посев царевица и останалата част е свободна
площ. Съгласно заключението насажденията са засадени през 2003 г. според
приложени по делото документи, част от тях нечетливи. В частта от имота попадаща
в масив с трайни насаждения са установени 422 броя дървета ябълки, от два сорта
- „Златна превъзходна" и „Айдаред“.
Съгласно вещото лице стойността на трайните насаждения в част от процесния имот
е 4954,00 лв. = 422 x 11,74 лв., при единична стойност дадена от вещото лице като
разход за създаване на един бр. дръвче, изчислена по Наредбата
за базисните цени на трайните насаждения приета с ПМС № 151 от 30.07.1991 г.,
обн., ДВ, бр. 65 от 09.08.1991 г. Съгласно протокола за въвеждане в
плододаване от 30.04.2007г. стойността
на трайните насаждения е дадена на 1045,00 лв. Визираните стойности вещото лице е посочило и
като увеличената стойност на имота в следствие на засадените в него трайни
насаждения. Вещото лице сочи, че съгласно план схемата приложена по делото в процесния
имот № * попада от 1-ви до 32 ред ябълкови дръвчета, засадени през 2003 г.
Вещото лице сочи за моментното състояние на насажденията, че за тях не са
полагани грижи, не са провеждани агротехнически мероприятия, по растителна
защита на насажденията -срещу болести и неприятели. Излага, че дръвчетата
са болни, заплевелени с много леторасли,
издънки, болни клони. Сочи, че младенческият период, който включва годините на
създаване и отглеждане до встъпване в плододаване, интензивна ябълкова градина
е 2-З г., а периодът на експлоатация, който включва годините на плододаване. на
интензивна ябълкова градина е около 16 години. Съгласно чл.11, ал. 3 от
Наредбата силно закържавели насаждения, дървета, храсти, растения и други
независимо от възрастта им, както и такива който са завършили плододаващия период ,се оценяват само като материал за
отопление, строителство, мебели и други по съответните действащи цени към
момента на извършване на оценката. Излага, че съгласно оценка на наличните в имота насаждения по чл.11, ал. 3 като дърва за
огрев е 14куб/м.х80лв./куб. е 1120,00 лв.
В обясненията си в о.с.з. вещото лице И. сочи, че и е отказано съдействие
от ищеца за снабдяване с четливи копия на документи по делото. Излага, че точна
дата на засаждане на дръвчетата не може да се каже, приблизително се вижда, че
са засадени 2003-2004 г., като датата дадена в заключението е по
доказателствата по делото.
Като доказателство по делото е приета тройна съдебно агро-техническа
експертиза изгответна от вещите лица Е. Б., М.К. и К.Н.. Експертите сочат, че съгласно схемата за
засаждане в процесния имот през 2004 г. са засадени 610 дръвчета, а на място в
част от 2.156 дка са налични 422 броя дръвчета, докато
останалите 1.498 дка са засети с житна култура. Поддържат, че сортовият състав
на ябълковите градини е от сорт „Златна превъзходна“ и „Айдаред“.
Съгласно заключението засадените трайни насаждения са
изчислени по чл.11, ал.2 и оценката се намалява с 10% за закържавяване и
заплевеляване и по чл. 14 - дърва за огрев на кубатура, съгласно Наредбата за
базисните цени на трайните насаждения приета с ПМС № 151 от 30.07.1991 г., обн.,
ДВ, бр. 65 от 09.08.1991 г. От таблицата в заключението е видно, че вещите лица
са дали стойността на 610 бр. ябълкови насаждении от 27,44 лв., при цена
коригирана с 10 % до 24,70 лв. на брой или общо 15067,00 лв. Дадена е и
стойността на 20 кубика дърва за огрев по 60 лв. кубика или 1200,00 лв. Така
увеличената стойност на имота в следствие на засадените в него насаждения е
дадена на 16267,00 лв. Сочи се, че средната пазарна цена на имота е 4019,40 лв. към датата на прекратяване на арендния договор. Излага, че у ищеца е
налице План-проект включващ целият масив 115 - 271 дка, като такива
планове са били изисквани, когато започнало субсидирането през месец март 2007 г.
Експертите сочат, че вътре в редовете е обрасло с къпинаци и увивни растения, не
са извършвани агротехнически мероприятия, като резитба, окопаване и растително-защитни
мероприятия, клоните вътре в редовете са вплетени. Установили са, че дръвчетата
са закържавели и ябълковата градина е изоставена от 2-3 г. Излагат, че дръвчетата
са на видима възраст 17-18 г. в края на плододаващия период и нямат остатъчна
стойност. Вещите лица сочат, че съгласно
Удостоверение с изх. № * г. издадено от Областна дирекция „З.“ - гр. В.статута на имот № * в землището на гр. Д. ч.,
област В., местност „А. К.“ от 2002г. до
настоящия момент е с начин на трайно
ползване на земята – нива, категория на земеделската земя –трета и вид на
територията – земеделска.
Вещото лице Б. сочи в обясненията си в о.с.з., че дърветата са
изоставени март 2019 г. и е възможно да закържавеят ако не се обработват и не се извършват добри агротехнически
мероприятия, поради което е дадено 10 % закържевяване. Излага, че е правила и други експертизи в рамките на
дела, страна по която е ищеца.
Други релевантни за спора доказателства не са приети по делото.
Съдът, въз основа на така
установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Съгласно чл.12, ал.2 от ЗАЗ, при прекратяване
на договора арендодателят дължи сумата, с която се е увеличила стойността на
обекта на договора вследствие на извършените с негово съгласие подобрения.
Съгласно чл.9, ал.3, арендаторът може да изменя начина на трайно ползване на
обекта на договора и да извършва подобрения в него само с предварително писмено
съгласие на арендодателя. Съгласие не е необходимо, когато измененията и
подобренията не се отразяват върху ползването на обекта на договора след
изтичане на срока на договора. Увеличената стойност на имота, съгласно
цитираните разпоредби от специалния ЗАЗ, изисква ищецът да установи не само
извършване на подобрението, но и наличието на съгласие на арендодателя за това.
Горното преценено в съвкупност с изложените
от страните по делото твърдения сочи, че за успешното провеждане на исковата
защита по чл. 12, ал. 2 от ЗАЗ ищецът следва да докаже в условиата на пълно и
главно доказване, че между страните е действал Договор за аренда
от 29.03.2004 г.; 2) че в периода 2004-2005 г. е засадил в имота трайни
насаждения - 610 бр. ябълкови дръвчета, от които 110 бр. сорт „Айдъред“ и 500
бр. сорт „Златна превъзходна“, които са част от овощна градина, цялата с площ
от 220 дка; 3) че същите са засадени със съгласието на арендодателя; 4) че
вследствие на засадените ябълкови дръвчета стойността на имота е увеличена със
сумата от 2700,00 лв.
В тежест на
оветника е да докаже правоизключващото си
възражение,
че ябълковите дръвчета са засадени от „И. К." АД преди сключване на
договора за аренда от 2004 г.
В случая по делото е обявено за безспорно
обстоятелството, че В. М. К. е починала на *г. и е наследодател на ответниците, както и че същата е
сключила с ищеца процесния договор за аренда на 29.03.2004 г., който е прекратен
на 29.03.2019 г. поради изтичане на неговия срок.
На следващо място доказателствената
съвкупност по еднопосочен начин установява, а и страните не спорят, че и
понастоящем в имота са налице ябълкови дръвчета.
По делото спорни са въпросите от кого е извършено засаждането на ябълковите дръвчета и в кой
период, както и дали е дадено съгласие от арендодателя, съобразно чл. 9,
ал.3 от ЗАЗ за промяна в начина на трайно ползване на земята.
По отношение на първия спорен въпрос, съдът
намира, че засаждането на дърветата от ищеца през 2004 г. се установява от
съвкупния анализ на събраните доказателства. В тази насока официалните
свидетелстващи документи - фитосанитарен контролен лист № * г. за 15000 бр. ябълкови дръвчета, внос от Ю. и фитосанитарен паспорт от * г., както и митническата декларация за посадъчния материал
от 22.04.2003 г., легитимират ищеца като собственик на 15000 бр. овощни ябълкови
дръвчета за посадъчен материал към месец май 2003 г. Засаждането им в края на
2003 г. – началото на 2004 г. именно на територията, в която попада и процесният
имот с кадастрален № * през 2004 г. се установява от представената схема за засаждане на овощната градина с ябълки, както и от показанията на свидетелката Парашкевова
и от заключението на вещите лица по допуснатата тройна съдебна агрономическа експертиза,
което съдът намира за пълно, обективно и компетентно. Същевременно съдът не
възприема изводът на вещото лице по първоначалната експертиза, че овошките в имота
са засадени точно през 2003 г. тъй като е направен без да бъдат съобразени част
от доказателствата по делото, които поради опущение на съда са приети в четлив
вид едва след изслушването на експертизата (л. 112 - 114), наред с което вещото
лице И. в о.с.з. обясни, че не може да каже точна година на засяване и това
може да се е случило 2003 г. – 2004 г. Не без значение е и че изводът на
първоначалната ескпертиза противоречи на този на разширената тройна експертиза
сочеща, че дръвчетата са засадени през 2004 г.
Вярно е, че свидетелката П. е била трудово ангажирана в предприятието на ищеца,
поради което показанията ѝ следва да бъдат кредитирани по реда на чл. 172
от ГПК. Същевременно изнесените от нея данни си кореспондират и се допълват с писмените
доказателства и с приетите заключения на тройната СТЕ и ССчЕ по делото, а и именно
поради обстоятелството, че нейната трудова заетост е била свързана с
осчетоводяване на създадените от ищеца ябълкови градини със закупените 15000
бр. дръвчета, то и същата има преки впечатления от хронологията на тяхното влагане
в имота. Нещо повече. Достоверността на изнесеното от тази свидетелка, че
именно ищцовата ПК е създала ябълковата градина в процесния имот се потвърждава
и от показанията на водения от самите ответници свидетел Х., техен племенник,
който сочи изрично, че процесната област е засята с ябълки през 2000 г. – 2004
г., както и че през периода на договорите с ищеца ПК „С. К.“ и трите
ниви на общия им праводател с обща площ 12 дка били засети с дръвчета. Наред с
това изрично сочи, че през 2002 г. – 2003 г. неговата и нивата на ответниците
не са били гледани, което сведение пряко оборва твърденията на ответниците, че
към 2003 г. в имота им вече е имало ябълкови дръвчета засадени от третото за делото
лице „И. К.“ АД. Влагането
на ябълковите дръвчета в имота именно от ищеца се установява и от неоспореното
заключение на приетата по делото ССчЕ, сочеща че насажденията са осчетоводени
като ДМА през 2007 г., т.е. в годината на въвеждането им в плододаване,
съгласно Заповед № * г. на председателя
на ПК „С. К.“ и протокол за въвеждане в плододаване от
30.07.2007 г.
Всъщност ответниците не
са посочили, нито по делото е събрано доказателство установяващо дори косвено
основателността на правоизключващото възражение направено с отговора на
исковата молба, че „И. К.“ АД е засадило дръвчетата.
До извод за обратното не води сама по себе си
и клаузата на т.6 от Раздел IV от договора, с която страните са договорили арендаторът
да заплати от името на арендодателя дължимите разходи и остатъчна стойност на
градината на „И. К.“ гр. Д. ч. до 31.12.2004 г. Тази уговорка нито по несъмен
начин доказва, че към датата на сключване на договора в имота изобщо е съществувала
градина от ябълкови дръчвета, още по-малко броят им, както и че са засети именно
от „И. К.“, нито изключва по логически път възможността до края на 2004 г.
ищецът да е създал собствено ябълкова градина в процесния имот, още повече, че
свидетелят Х. изрично сочи, че през 2003 г. нивите не са гледани, както и че точно
ищцовата ПК е създала градините в района.
Освен това дори да се приеме, че визираната клауза действително валидно е
обвързвала страните по отношение именно на намиращите се в имота и понастоящем
422 бр. ябълкови дръвчета, то ищецът - арендатор отново би се явил собственик
на това подобрение сторено в имота на арендодателя и последният ще дължи
заплащането му на арендатора след прекратяване на договора на основание чл. 12,
ал.2 от ЗАЗ.
Поради изложеното и доколкото засаждането на дръвчетата от ищеца се
установява не само от доказателствата събрани по делото по негова инициатива, включващи
гласни и писмени доказателства и заключения на вещи лица, но дори и от водения
от ответниците свидетел, който няма интерес да изнася пред съда подобни
твърдения освен ако не са достоверни, доколкото е близък роднина на
ответниците, наред с което собствено води дело с ищеца с подобен предмет
съобразно показанията си, то съдът намира за несъмнено установено по делото, че
ябълковите дръвчета налични в процесния имот към датата на прекратяване на
договора – 29.03.2019 г., са закупени и засадени от ищеца.
На следващо място, по отношение на съгласието за извършване на подобренията, съдът намира, че такова е налице.
В тази
връзка в раздел IV,
т.3 от процесния договор е уговорено изрично, че арендаторът има право да засади трайни насаждения върху
арендуваната земя, както и да изгради съоръжения, инсталации, огради и други подобрения,
необходими за тяхното отглеждане. Това по своето естество представлява изрично и несъмнено писмено волеизявление на
арендодателя, праводател
на ищците, че дава съгласие по
смисъла на чл. 9 от ЗАЗ за извършване на подобрението под формата на проесната овощна. Наред
с това изявлението е писмено и следователно отговаря
на изискванията за форма, при това е оформено с по-тежката форма на самия
договор - с нотариална заверка на
подписите. Като конклудентно съгласие по смисъла на чл.12, ал.2
от ЗАЗ може да бъде тълкувано и
последващото непротивопоставяне на начина на ползване на имота като овощна ябълкова градина, което е било явно за арендодателя и страните не спорят по него.
На следващо място от заключенията на двете съдебни експертизи се установи,
че наличните в процесния имот, трасиран в рамките на общия масив № *, ябълкови дръвчета са 422 броя, както и че са на възраст
17-18 г., с младенчески период от 2-3 г. и плододаващ от 16 г. и че същите към момента
са в края на плододаващия период. Следователно с оглед установената годината на
засаждане, дръвчетата са въведени в плододаване най-късно през 2007 г.,
респективно към датата на прекратяване
на процесния договор – 29.03.2019 г., експлоатационният им период е бил към
края си, но не е бил изтекъл. Че към този момент дръвчетата са били в състояние
за плододване сочи и приетата тройна експертиза, съобразно която градината е
изоставена от 2-3 г., който период съвпада с визираната дата.
Стойността на всяко от плододаващите дръвчета към * г. според тройната експертиза по чл. 11, ал.2 от Наредбата
за базисните цени на трайните насаждения е 27,44 лв., като се налага коригиране
на цената с 10 % до 24,70 лв. за закържевяване и заплевяване, който извод на
вещите лица кореспондира на признанието на процесуалният представител на ищеца
направено в о.с.з., че последната реколта от ябълки е прибрана през есента на
2018 г. и от тогава не са извършвани растително-защитни мероприятия в
градините.
Същевременно съгласно имеративната норма на чл. 14 от Наредбата за
базисните цени на трайните насаждения, освен оценката, която се прави по
таблиците, дърветата от всички видове се оценяват и като дървесен материал по
предназначение - за отопление, строителство, мебели и др. Изчислява се
кубатурата на стъблата, която се остойностява по съответните изкупни пазарни
цени. Сумите се прибавят към оценката на насажденията или дървото, направени по
таблиците. Съгласно заключението на тройната експертиза стойността на
находящите се в имота дръвчета като дърва за огрев възлиза на 1200,00 лв.
Съответно увеличената стойност на процесния имот към 29.03.2019 г. вследствие
на засадените в него трайни насаждения, изчислена по реда на Наредбата за
базисните цени на трайните насаждения се формира като сбор от стойността на 422
бр. ябълкови дръвчета от по 24,70 лв. и на стойността им като дървесина от
1200,00 лв. или общо 11623,40 лв.
По гореизложените съображения съдът намира, че по делото е установен
фактическият състав на чл. 12, ал.2 от ЗАЗ и предявените искове се явяват
основателни до общ размер от 11623,40 лв. и следва да бъдат уважени съразмерно
за всеки един от ответниците, като собственици на процесния имот, за сумата от
по 5811,70 лв. За разликата над тази сума исковите претенции се явяват
недоказани с оглед факта, че не са събрани сигурни доказателства ищецът да е
засял повече от установените в имота от двете експертизи 422 бр. дървета, тъй
като изводът на вещите лица по тройната експертиза, че са засяти 610 броя е
направен само и единствено с оглед предствената от самия ищец план-схема, нито са
събрани доказателства към. 29.03.2019 г. дърветата да са на по-висока стойност
от дадената по тройната експертиза, поради което над сумата от 5811,70 лв. гавлните
искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предвид основателността
на главните претенции, основателни се явяват и акцесорните за
присъждане на законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба – 25.02.2021 г. до окончателното им
изплащане.
С оглед изхода на спора и своевременно направените искания от страните, на всяка от тях следва да се присъдят разноски съобразно уважената,
респективно отхвърлената част от исковете. С представения списък по чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и
съдействие и вносни бележки ищецът по
делото е доказал действително направени разноски от общо 3599,54 лв., от които 895,54 лв. за държавни такси, 2284,00 лв. депозит за вещи лица и
заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 420,00 лв. с ДДС. Или съгласно изхода на делото на ищеца следва да се
присъдят разноски от общо 2209,18 лв., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, като всяка от ответниците да му
заплати сумата от по 1104,59 лв. Съответно на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК на ответниците се полагат общо разноски съответстващи на отхвърлената
част от исковете, които възлизат на 155,25 лв. от общо доказаните 402,00 лв. за платено в брой адвокатско възнаграждение от 302,00 лв. и 100,00 лв. депозит за вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Р.Н.А., ЕГН**********,
с адрес: *** да заплати на Потребителна
кооперация „С. К.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. Д. ч., Ф.ц. сумата от 5811,70 лв., представляваща
припадащата се на ответницата част от обща сума в размер на 18938,40
лв., с която се е увеличила стойността на недвижим имот с кадастрален № *,
обособен в парцел № * от масив № * по плана за земеразделяне на землище гр. Д.
ч., находящ се в местност „А. К.“, вследствие на извършените от арендатора по
договор за аренда № * от * г. в периода 2004 г. - 2005 г. подобрения в имота,
изразяващи се в засаждане на трайни насаждения – 610 бр. ябълкови дръвчета -
110 бр. сорт „Айдъред“ и 500 бр. сорт „Златна превъзходна“, ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба – 25.02.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 12, ал. 2 от ЗАЗ, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата от 5811,70
лв. до пълния претендиран размер от 9469,20 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Н.П., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Потребителна
кооперация „С. К.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. Д. ч., Ф.ц. сумата от 5811,70 лв., представляваща
припадащата се на ответницата част от обща сума в размер на 18938,40
лв., с която се е увеличила стойността на недвижим имот с кадастрален № *,
обособен в парцел № * от масив № * по плана за земеразделяне на землище гр. Д.
ч., находящ се в местност „А. К.“, вследствие на извършените от арендатора по
договор за аренда № 52 от 29.03.2004 г. в периода 2004 г. - 2005 г. подобрения
в имота, изразяващи се в засаждане на трайни насаждения – 610 бр. ябълкови дръвчета
- 110 бр. сорт „Айдъред“ и 500 бр. сорт „Златна превъзходна“, ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба – 25.02.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 12, ал. 2 от ЗАЗ, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата от 5811,70 лв. до пълния претендиран размер от 9469,20 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.Н.А., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Потребителна
кооперация „С. К.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. Д. ч., Ф.ц. сумата от 1104,59 лв., представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.Н.П., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Потребителна
кооперация „С. К.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. Д. ч., Ф.ц. сумата от 1104,59
лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Потребителна
кооперация „С. К.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. Д. ч., Ф.ц. да
заплати на Г.Н.П., ЕГН **********,
с адрес: *** и Р.Н.А., ЕГН**********,
с адрес: *** сумата от 155,25 лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: