Решение по дело №138/2010 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 44
Дата: 21 февруари 2011 г. (в сила от 27 декември 2012 г.)
Съдия: Людмила Владимирова Пейчева
Дело: 20101700100138
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2010 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №44

 

    гр. Перник, 21.02.2011 год.

 

                                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на двадесети януари през двехиляди и единадесета година  в следния състав:

 

                                             

                                                     Съдия: Людмила Пейчева

                                                                                                                      


при секретаря Мария Стоянова и в присъствието на прокурора, като разгледа докладваното от Съдията гр. дело № 138 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

По изложените в исковата молба обстоятелства Г. Б. Ц. от гр. П. ***, с ЕГН: **********, чрез пълномощника си адв. К. Б. от АК гр. П., моли съдът да постанови решение, с което да унищожи пълномощно заверено под № *** и рег. № *** от 07.09.2009 год. на нотариус Р.М., с район на действие Районен съд гр. П., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № ***, както и да унищожи и сключения въз основа на него договор за покупко продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 62, том ІІІ, рег. № 11561, дело № 430/2009 год. на нотариус Р.М., както и сделката покупко- продажба,  сключена с нотариален № 75, том.І, рег. № 3255, дело № 73/2010 год. на нотариус Р.М., тъй като към момента на подписване на пълномощното и сключване на сделката, макар и дееспособен, поради заболяването си, не е бил в състояние да разбира свойството и значението на това което върши и да ръководи постъпките си, както и съдът да обезсили посочените нотариални актове. Наред с това ищецът моли ответниците В.В.Д., К.И.Д., М.Г. *** и „В. И.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от собственика В.Г.В., да му заплатят направените по делото разноски.

В случай, че съдът не уважи главния иск е предявен и евентуален иск за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на сделката покупко- продажба, сключена с нотариален акт № 62, том ІІІ, рег. № 11561, дело № 430/2009 год. на нотариус Р.М., както и на сделката покупко- продажба, сключена с нотариален акт № 75, том І, рег. № 3255, дело № 73/2010 год. на нотариус Р.М. на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД, като съдът обезсили посочените нотариални актове и осъди ответниците да му заплатят направените по делото разноски. Изложени са съображения, че сделката сключена с първия нотариален акт е нищожна, поради противоречие със закона, поради липса на предмет и поради липса на основание, тъй като продаденото на ищеца право на строеж не е реализирано до край, а сградата за която същото е учредено не е завършена до покрив, а е изградена до трета плоча. Поради това сделката, с която е продадена триетажна жилищна сграда с гараж и подобрения е нищожна и не е породила права от момента на сключването й. С втория нотариален акт № 75/2010 год, на нотариус Р.М. сградата е продадена на „В. И.” ЕООД гр. П., чрез собственика му В.Г.В.. С прехвърляне на имота на дружеството, сключената сделка също не е породила права, тъй като първоначалната сделка е нищожна, а освен това обект на прехвърляне е същата незавършена сграда без покрив, която по смисъла на закона не представлява груб строеж.

 Ответниците по делото В.В.Д., К.И.Д., М.Г.Д. ***, чрез процесуалните си представители, са оспорили предявените искове.

Пернишкият окръжен съд като преценява доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК приема за установено и доказано следното:

Искът е предявен от Г.Б.Ц., тъй като към датата на депозиране на исковата молба- 15.03.2010 год. същият е бил дееспособен и решението за поставянето му под ограничено запрещение не е влязло в сила. С решение № 8 от 22. 02. 2010 год., постановено по гр. дело № 742/2009 год. по описа на Пернишкия окръжен съд, ищецът е поставен под ограничено запрещение, като решението е влязло в сила на 02.04.2010 год. Със заповед № **** от ****2010 год. Органът по настойничество и попечителство при Община П. е учредил попечителство на ищеца и е назначен за попечител неговата майка Н. М. Ц.. В последствие с декларация- пълномощно № ** от ***.2010 год., заверена от кмета на с. Г. Д., община Р., същата е дала съгласие и е потвърдила всички правни действия, извършени от ищеца Г.Б.Ц. от предявяване на исковете за унищожаване на пълномощно № *** и рег. № *** от ***.2009 год. на нотариус Р.М. и извършените сделки, както и всички действия на адвокат К. Б. от АК гр. П. извършени по делото, считано от влизане в сила на решението за поставяне под запрещение до момента на подаване на пълномощното, и е упълномощила адв. К. Б. я представлява пред съда. С това потвърждаване от попечителя Н. Ц. са валидирани всички правни действия на ищеца Г.Б.Ц. от влизане в сила на решението за поставянето му под ограничено запрещение т.е. от 02.04.2010 год.. Поради това следва да се приеме, че искът е прядявен от Г.Б.Ц., със съгласието на настойника  Н. М. Ц..

С представения по делото нот. акт № 16, том VІІ, дело № 2386 от 13.10.1995 год. на нотариус  И. И. се установява, че родителите ищеца- Б.А.Ц. и Н. М. Ц. продали на същия учреденото им право на строеж върху недвижим имот, находящ се в гр. П., кв. „Ц.”, съставляващ парцел *** в кв. ** по  регулационния план на гр. П., кв. „Ц.”, с пространство от 560 кв.м. при посочени съседи, а по сега действащия кадастрален план на гр. П., представляващ поземлен имот с идентификатор № *****. Не се спори също, ищецът и неговия баща построили масивна триетажна жилищна страда, изградена до трета плоча,  без покрив, масивен гараж и подобрения. В този смисъл е и неоспорената от ответниците и приета от съда съдебно- техническа експертиза на вещото лице Р.Н.Н..                 

                           Видно от изслушаната тричленна съдебно- психиатрична експертиза, изготвена от вещите лица: д-р Д.Г.А., д-р А.С.И. и А.В.С.- експерт- психолог се установява, че ищецът страда от психично заболяване с диагноза „Биполярно афективно разстройство- многократни манийни епизоди с протрахиран ход и алтерниране в депресивни състояния. Водещ маниен синдром при пристъпите с нарушен емоционално- волеви контрол и социална дезадаптация.” За психическото си заболяване същият се води на отчет към Психиатрично отделение гр. П. и е с група инвалидност по преценка на специализираната ТЕЛК-  С. по психиатрия.

                          Болестните прояви на ищеца се проявили преди около пет- шест години и започнали с промяна в поведението с определена сезонност. Предимно през зимния той ставал подтиснат, разгръщал депресивно състояния. Изолирал се в дома си и ограничавал контактите си, бил в подтиснато настроение и не в състояние да се занимава с обичайните си дейности. През пролетта настъпвали противоположни прояви- епизоди на приповдигнатост, повишена дейност. Излизал от дома си и пътувал на големи разстояния, харчил безразборно пари. Ставал раздразнителен и конфликтен и предприемал нетипични за него начинания, разплян, започвал и не довършвал различни дейности, не можел да се концентрира върху нищо определено Разгръщал изразени по интензитет манийни епизоди, като тежестта на манийните симптоми са задълбочавали с психомоторно възбуда и неконтролируемо поведение. През 2004 год. ищецът се явил на преглед при психиатър и започнало амбулаторно лечение. В следващия период провеждал консултации с проф. М. и други специалисти по психиатрия, но оставал непоследователен в назначеното лечение. През м. ноември 2006 год. той разгърнал остро тежък маниен епизод с гневно манийна симптоматика и нелепо, болестно мотивирано поведение, с прояви на агресивност. Това била първата му хоспитализация в психиатрично отделение гр. П.- от м.ноември 2006 год. до м. март 2007 год., по принудителен пътя, след което започнало амбулаторно лечение и проследяване. В амбулаторен лист № *** от 16.06.2009 год. е посочено, че ищецът се явил на контролен преглед и били констатирани епизоди на неустойчиво настроение и общо подредено поведение. От месец юни 2009 год. същият прекратил приема на назначената поддържаща терапия, преустановил контактите си с психиатричните служби и здравословното му състояние се влошило. През последвалия период се отчитало постепенно, в рамките на няколко месеца, разгръщане на манийната симптоматика, с аналогична  характеристика на описаната. Поведенческите отклонения в следващия епизод са изводими от влошаване на заболяването с разгръщане на пореден маниен епизод. По жалба на  баща му Б.Ц. от 25.09.2009 год. започнала процедура за принудително лечение. С влязло в сила решение от 19.11.2010 год. на П. районен съд ищецът бил настанен на принудително амбулаторно лечение, но отказал да го продължи в психиатрично отделение П., поради което бил изписан на 01.12.2009 год. Не се явявал на определените прегледи и не приемал назначената медикаментозна терапия. След това последвало нова процедура по настаняване на принудително лечение. С Експертно решение на ТЕЛК № ****2008 год., Специализираната психиатрична ТЕЛК гр. С. определила на ищеца 71% нарушена работоспособност за една година. В последствие с Експертно решение на ТЕЛК № **** били определени 71% инвалидност за една година, като по преценка на експертната комисия с Експертно решение на ТЕЛК № *****2010 год. ищецът получил 80% трайно нарушена работоспособност за срок от три години.

                                       С решение № 8 от 22.02.2010 год., влязло в сила на 02.04.2010, ищецът е поставен под ограничено запрещение.

                                          Както се посочи след изписването и преустановяване на лечението състоянието на ищеца се влошило още през м. юли 2009 год. и прогресирало. В този смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели В.Б.Ц., Б.А.Ц. и К.Й.А., на което съдът дава в.. Той станал много буен и агресивен към своите близки, досаждал по телефона на приятелката си, започнал да я следи на работното място и  да й крещи посред нощ от улицата, когато  решила да приключи връзката си с него, разбирайки като медицинско лице, че е психично болен. Ищецът проявявал неадекватно поведение към родителите и сестра си. Свидетелката В.Ц. установява, че след посещение в дома й откраднал мобилния й телефон. Не желаел да общува с нея и я изгонил от къщата си, където не останали никакви вещи. Най- агресивен бил към баща си, когото непрекъснато обиждал и заплашвал. Нападнал го и му забранил да влиза в неговата къща и тази на баща му, както и да преминава по ул. “П.”, където се намират същите. В това състояние напуснал гр. П. и без повод заминал за гр. В., без да има близки и роднини там. След като се върнал, свидетелката намерила в пощенската му кутия сметка за открит от него телефон в гр. В. и понастоящем тази сметка е над 500 лева. Свидетелят К.А. е собственик на заложна къща и в нея ищецът заложил собствения си автомобил „Фолксваген Поло” за сумата 100 лева, както и  хладилник за сумата 50 лева. Според свидетеля ищецът се съгласил с тези цени и в рамките на едномесечния срок не отишъл, за да откупи вещите си обратно.

                      Предвид изложеното и с оглед констатациите на тричленната съдебно- психиатрична експертиза, следва да се приеме , че през периода от м. септември 2009 год. до м. ноември 2009 год. ищецът не бил способен да се грижи за себе си и за имотните си дела.  Това е така, тъй като през целия период бил налице висок  риск от поведение, при което неговите действия са болестно мотивирани и нарушавали възможността му да разбира свойството и значението на своите действия и да ръководи постъпките си. Следователно в това състояние той не е могъл да се грижи за интересите си и реализира действия, които осъзнавал и разбирал едва след излизане от манийния епизод. Без лечение на очертания ход на заболяването и последвалия след това дълъг лечебен и възстановителен период, експертизата счита, че не може да се приеме наличие на светъл момент в рамките  на посочения период от време.

                      В този период запознавайки се с ответницата В.В.Д., ищецът подписал пълномощно заверено под № ***, с рег. № **** от 07.09.2009 год. на нотариус Р.М.. Със същото той я упълномощил да продаде собствената му жилищната сграда и всички пристройки в имота. Предвид здравословното му състояние и с оглед констатациите на  тричленната съдебно- психиатрична експертиза, той не е знаел какво подписва, а ответницата очевидно е използвала състоянието му, че не разбира свойството и значението на извършеното и невъзможността да ръководи постъпките си. Поради това ищецът е извършил действие на разпореждане с имота, без да има представа от това и без да желае настъпването на този резултат. Действително в пълномощното е посочено, че ищецът е получил цялата стойност на описания в него недвижим имот, но никъде не е упоменато каква е стойността на имота- данъчна или пазарна стойност, нито каква сума е получил упълномощителя. Следователно декларацията не поражда правни действия и същата е унищожаема на основание чл. 27 ЗЗД, тъй като към момента на подписването й ищецът не е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си.

                      С нотариален акт № 62, том ІІІ, рег. № 11561, дело № 430 от 14.10.2009 год. ответницата В.Д. продала жилището на ищеца, с всички подобрения на дворното място, на втория ответник К. И.Д.***, в брак с ответницата М.Г.Д..  Научила за сключената сделка от самия нотариус Р.М., свидетелката В.Б.Ц. била посъветвана от него да изготви уведомление до всички нотариуси с район на действие районен съд гр. П., да не извършват никакви прехвърлителни сделки за описания недвижим имот Към уведомлението приложила Експертно решение № *** от ***2009 год. на “ОДПЗС- С. област” ЕООД. Уведомителното писмо е приложено по делото с вх. № 377 от 23.10.2009 год. на службата по вписванията при П. районен съд. Същото е подписано от съдиите по вписванията и от всички нотариуси, включително и от нотариус Р.М.. Независимо от това на 10.03.2010 год. ответниците К.И.Д. и М.Г.Д. продали имота на трето лице-  “В. И.” ЕООД, гр. П., чрез собственика му В.Г.В., с нот. акт № 75, том І, рег. № 3255, дело № 73/2010 год. на нотариус Р.М..

                         Предвид изложеното следва да се приеме, че искът за унищожаване на упълномощителната сделка, оформена с пълномощно от 07.09.2009 год. на нотариус Р.М., с район на действие районен съд гр. П., е основателен и следва да бъде уважен. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се налага извода, че пълномощното е унищожаемо, тъй като в момента на подписването му ищецът не е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Унищожаването има обратно действие към момента на даване на пълномощното и се приравнява на нищожно пълномощно т.е. на липса на пълномощно. Въз основа на недействителното пълномощно, упълномощената В.В.Д. продала имота на ищеца и сделката е оформена с нот. акт № 62, том ІІ, рег. № 11561, дело № 430/2009 год. на нотариус Р.М.. Тази сделка също е унищожаема на основание чл. 31 ЗЗД, във връзка с чл. 27 ЗЗД, тъй като към момента на даване на пълномощното и сключване на сделката ищецът не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него и да  ръководи постъпките си. Поради това този порок на волята се е пренесъл и при сключване на посочения договор за покупко- продажба. В този смисъл е и константната практика на ВКС. Следва да се посочи, че едно лице може да представлява друго по волята на представлявания с оглед разпоредбата на чл. 36, ал.1 ЗЗД и когато тази воля е опорочена, то от същия порок ще страдат и правните действия, извършени от пълномощника. Това е така, тъй като последният не извършва правни действия за себе си, а от името и за сметка на упълномощителя. Поради това съдът следва да унищожи пълномощното  и сделката покупко- продажба към момента на сключването им.

                         С унищожаване на сделката същата се приравнява на нищожна сделка т.е. на сделка, която няма правно действие и не е породила правни последици още при сключването си, от което следва, че и третите лица- правоприемници на страната по сделката, няма да придобият права, макар и да са сключили действителна сделка. Изключение съществува само при привидните сделки и при сделките, сключени при крайна нужда, но в случая такива не са налице. Така с обратна сила правоприемниците ще загубят правата, които са придобили от страната по унищожената сделка. Поради това и последващата сделка покупко- продажба, сключена между К.И.Д. и М.Г.Д. ***, чрез собственика му В.Г.В., оформена с нот. акт № 75, том І, рег. № 3255, дело № 73/2010 год. на нотариус Р.М. също следва да бъде унищожена с обратно действие към момента на сключването й. Наред с това се касае и за недобросъвестност на страните по последната сделка, предвид посоченото уведомително писмо, изпратено до всички нотариуси от сестрата на ищеца В.Ц., след сключване на първата сделка, да не извършват действия на разпореждане с имота, за което се спомена по- горе. Нотариус Р.М. е бил надлежно уведомен и се е подписал на уведомлението, поради което и страните по втората сделка са знаели, че ищецът не е разбирал свойството и значението на това, което върши при упълномощаването и при сключване на първата сделка.

                           По делото е предявен и евентуален иск. Същият е предявен под условие- в случай, че съдът не уважи главния иск, но след като главния иск е уважен, то евентуалния иск следва да бъде оставен без разглеждане, а в тази част производството по делото следва да бъде прекратено.

                            Поради изхода на делото ответниците следва да заплатят на ищеца направените разноски в размер на сумата 205 лева, а по сметка на Пернишкия окръжен съд да заплатят държавна такса в размер на 1 841, 66 лева, както и изплатените възнаграждения на вещите лице в размер на общата сума от 110 лева, от която 50 лева за вещото лице Р.Н. и 60 лева за д- р Р.К..

                            Предвид изложеното и в същия смисъл, съдът

 

                                                       Р    Е    Ш    И  :

 

                           УНИЩОЖАВА пълномощно заверено под № **** и рег. № **** от ****2009 год. на нотариус Р.М., с район на действие Районен съд гр. П., вписан в регистъра на Националната камара под № ***, както и сключения въз основа на него договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 62, том ІІІ, рег. № 11561, дело № 430/2009 год. на нотариус Р.М., както и сделката покупко- продажба, сключена с нотариален акт № 75, том І, рег. № 3255, дело № 73/2010 год. на нотариус Р.М. и обезсилва посочените нотариални актове по иск, предявен от Г. Б.Ц. ***, с ЕГН: **********- поставен под ограничено запрещение, със съгласието на неговата майка и настойник Н. М. Ц., чрез адв. К. Б. от АК гр. П. срещу В.В.Д. *** с ЕГН: **********; К. И.Д.***, с ЕГН: **********; М.Г.Д. със същия адрес и ЕГН: ********** и “В. И.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от собственика му В.Г.В. с ЕГН: **********, тъй като към момента на подписване на пълномощното и сключване на сделката, макар и дееспособен, поради психичното си заболяване, ищецът не е бил в състояние да разбира свойството и значението на това, което върши и да ръководи постъпките си.

                          ОСЪЖДА В.В.Д., К.И.Д., М.Г. Д. и “В. И.” гр. П., представлявано от собственика В.Г.В., с посочени адреси и ЕГН да заплатят на Г.Б.Ц., направените по делото разноски в размер на сумата 205 лева, а по сметка на Пернишкия окръжен съд да заплатят държавна такса 1 841,66 лева, както и изплатените възнаграждения на вещи лица в размер на общата сума от 110 лева.

                        ОСТАВЯ без разглеждане предявения евентуален иск от Г.Б.Ц. срещу ответниците В.В.Д., К.И.Д., М.Г.Д., с посочени адреси и ЕГН и “В. И.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от собственика В.Г.В. с ЕГН: **********, за прогласяване нищожността на сделката покупко- продажба, сключена с нотариален акт № 62, том ІІІ, рег. № 11561, дело № 430/2009 год. на нотариус Р.М. с район на действие Районен съд гр. П. и вписан в регистъра на Нотариалната камара под № ***, както и на сделката покупко- продажба, сключена с нотариален акт № 75, том І, рег. № 3255, дело № 73/2010 год. на нотариус Р.М. на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД, като се обезсилят посочените нотариални актове и ответниците бъдат осъдени да му заплатят направените по делото разноски и прекратява производството по делото в тази част.

    

                       РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                      СЪДИЯ: