О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .........../04.08.2016г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на четвърти август две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията
Диана Стоянова
търговско дело № 665 по описа за 2016г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството образуването по
искова молба от „Сосиете Женерал
Експес Банк” АД срещу М.К.Н.-Христова
и П.Х.Д..
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, на основание чл.372, ал.1 от ГПК, съдът е връчил
препис от него на ищеца, който е депозирал допълнителна искова молба, връчена
за отговор по реда на чл.373 от ГПК.
С оглед редовността на проведената процедура
по размяна на книжа и допустимостта на предявените искове на основание чл. 374
от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените
искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и
необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на
доказателства.
Съдът на основание чл.374, ал.2 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:
Производството
е образувано по предявени от „Сосиете Женерал Експес Банк” АД срещу М.К.Н.-Христова и П.Х.Д. искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. Закона за кредитните
институции да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че дължат
при условията на солидарност по заповед за незабавно изпълнение №974/11.02.2013г.,
постановена по ч.гр. дело №1611/2013г. по описа на Районен съд – Варна сумата
от 28905.76лв., представляваща непогасена
главница по договор за овърдрафт ПАРТНЬОР №38/24.07.2008г., допълнително
споразумения, договор за встъпване в дълг от 30.06.2011г. и от 05.10.2011г., сумата
от 2992.68лв., договорна лихва за
забава за периода 06.05.2012г. до 06.02.2013г., сумата от 10.23лева, представляващи дължими такси по кредита, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
/08.02.2013г./ по ч.гр.дело №1161/2013г. до окончателното й изплащане.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
В исковата молба ищецът твърди, че е
подал заявление за процесната сума и е издадена заповед за незабавно изпълнение
по реда на чл.417 от ГПК. В законоустановения срок длъжниците са подали
възражение, поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви
настоящия иск за установяване съществуването на вземането.
Твърди се, че между „Сосите Женерал Експрес Банк“ АД и „ДИЗЕЛТРАНС-73"ЕООД, в
качеството му на кредитополучател, „ХАДЖИ 98"ЕООД, М.К.Н.-Христова и Стоян
Атанасов Събев, последните в качеството им на съдлъжници
е сключен Договор за
овърдрафт ПАРТНЬОР №38 от 24.07.2008г., по силата, на който банката е
предоставила кредит в размер на 100 000 лв. за срок от 60 месеца, с
преразглеждане на всеки 12 месеца. В чл.11 от договора страните са уговорили,
че главницата ще се олихвява с номинален лихвен процент в размер на EJinSGEB (BIRSGEB) за лева, увеличен с надбавка от 3.05
пункта. При сключването на договора BJinSGEB (BIRSGEB) е бил в размер на 6.7 %. На
основание т. 11 от договора дължимата лихва следва да бъде погасявана месечно.
Банката е
предоставила одобрения размер на кредита по банкова сметка ***.
Договорът за
кредит е бил изменян няколкократно с допълнителни споразумения, като с
допълнително споразумение № 2 от 08.09.2009г. е уговорен нов погасителен план
за изплащане на остатъка от кредита и е променена лихвата, а именно: номинален
годишен лихвен процент в размер на EJinSGEB за лева,
увеличен с надбавка в размер на 5.95% пункта.
С Договор от
30.06.2011г. П.Х.Д. и с договор от 05.10.2011г.
„Бо Бо Комерс"ЕООД встъпват в дълг по
договора за овърдрафт и се задължават солидарно да отговарят за задължението.
Излага се,
че кредитополучателят и солидарните длъжници не са изпълнявали задълженията си
по допълнителното споразумение №4, като считано от май 2012г. е налице просрочие в плащанията.
Предвид
забавата на длъжниците на основание t.XVIII.1. във вр. с t.XVIII.4. от Част III „Общи
уговорки" към Договора за кредит е възникнала възможността банката да
обяви кредита да предсрочно изискуем.
С покана с
изх.№ 21-652/07.11.2012 и покана с изх.№ 21-650/07.11.2012г. до М.К.Н.-Христова
и П.Х.Д., получени лично от длъжниците, банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем и е дала 7-дневен срок за доброволно погасяване на цялото задължение.
Поради
неизпълнение от страна на длъжниците, ищецът се снабдил със заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
По изложените съображения ищецът
моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответниците дължат сумите по заповедта за изпълнение.
По делото е постъпил отговор от ответника П.Х.Д. в срока по чл.367 от ГПК.
Оспорва
предявените искове по основание и размер.
По същество
ответникът твърди, че договорът за кредит е нищожен, тъй като не е сключен от
представител на ищеца. Договорът за встъпване в дълг от 30.06.2011г. е нищожен,
тъй като ответникът Д. не е страна по него и не е подписвал същия.
Клаузите на
договора за кредит, в частта, в която са уговорени договорните лихви и
неустойки са прекомерни, като в тази част договорът е нищожен поради стопанска
непоносимост.
Излага се,
че ищецът е следвало да реализира правата си спрямо ответника Д. в установения
в чл.147, ал.1 от ЗЗД шесмесечен срок от настъпване
на предсрочната изискуемост. Ищецът е проявил бездействие, поради което
ответникът не дължи сумите, като главница и лихви с оглед погасяването им по
давност.
Ответникът
оспорва подписите в договор за встъпване в дълг от 30.06.2011г., допълнително
споразумение №2/08.09.2009г. към договор за кредит №38, че същите са изпълнени
от него.
По изложените правни и фактически
съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
По делото е постъпил отговор от ответника М.К.Н. в срока по чл.367 от ГПК.
Изразява се
становище, че предявеният установителен иск е недопустим, тъй като е сключен
договор рег. №1574/21.05.2013г. и рег.№1589/22.05.2013г., по силата, на който
ищецът е прехвърлил на „Лаз“ ЕООД вземанията си срещу
ответницата Н.. С оглед извършената цесия, ищецът не е носител на вземането и
няма интерес от воденето на исковото производство.
По същество
оспорва предявените искове по основание и размер.
Излага се, че ищецът е подал молба
до ЧСИ рег. №712, въз основа, на който е образувано изпълнително дело
№20167110400009, в която същият е изложил, че претендира 12352.02лв. главница и
5224.20лв. лихва за забава и законна лихва. Предвид, което ответницата твърди,
че за разликата над 12352.02лв. до общият размер по заповедта за изпълнение от
28905.76лв. е налице плащане и тя не се дължи от страна на последната.
На следващо място ответницата сочи,
че доколкото е подписала само договорът за кредит, а по допълнителните
споразумения №1, 2, не е страна и не е полагала подпис, последните не я
обвързват.
С допълнително споразумение
№2/08.09.2009г. ищецът е упражнил правото си да прекрати договора за овърдрафт
и е уговорил нови условия /нова главница, лихви, погасителен план/ с
кредитополучателя и другите съдлъжници. По същество
това споразумение е нов договор за кредит и е налице новация.
Новите условия не обвързват ответницата, като банката не е запазила правата си
спрямо нея с оглед разпоредбата на чл.124 от ЗЗД.
В отговора е направено възражение за
изтекла погасителна пет годишна давност по отношение на главници и лихви.
Оспорва се и твърдението на ищеца,
че е налице солидарна отговорност между ответницата Н. и ответникът Д..
По изложените съображения моли съдът
да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
В допълнителната искова молба ищецът е
взел становище, че предявените искове са допустими. Не оспорва обстоятелството,
че е налице договор за прехвърляне на вземането, но не е налице плащане от цесионера, поради което има интерес от воденето на делото.
Оспорва въведеното твърдение от страна на ответницата Н., че е налице плащане
със сума, явяваща се разликата над 12352.02лв. до общият размер по
заповедта за изпълнение от 28905.76лв. Установителните
искове са предявени в съответствие с издадените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. В изпълнителното производство е заявена са събиране само
част от общата сума.
Оспорва се твърдението, че договорът
за овърдрафт да е прекратяван. Той е действащ, като допълнителните споразумения
не представляват новация.
Излагат се съображения, че ответницата
Н. е солидарен длъжник на основание чл.101 от ЗЗД, като допълнителните
споразумения я обвързват.
Твърди се, че и двамата ответници
носят солидарна отговорност.
По отношение на отговора на
ответника Д., ищецът допълнително сочи, че договорът за кредит е подписан от
редовно упълномощено лице. Договорът за встъпване в дълг носи подписа на
ответника Д..
Постъпилият допълнителен отговор от 05.07.2016г.
от М.К.Н., възпроизвежда възраженията и доводите на първоначалния. Допълнително
се въвежда възражение, че предсрочната изискуемост на кредита не е била обявена
на ответницата.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца, че носи доказателствената
тежест да докаже, че между ищеца и ответниците е сключен валиден договор за овърдрафт
/подписалото за банката лице е надлежно упълномощено/ за сумата от 10000.00лв.,
че сумата е предоставена по кредита, че по силата на договора и общите условия
към договора, при наличие на забава от страна на длъжника за плащане на главници
иІили лихви целия остатък по кредита става предсрочно изискуем, че длъжникът е
просрочили плащането по кредита, че е настъпил падежа на цялото вземане, като
банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуемо и това
изявление е достигнало до длъжниците, че се дължи главница и договорна лихва, в
посочените размери, по отношение на възражението за давност, че е извършил
действия, които спират или прекъсват давността.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответниците, че носят
доказателствената тежест да установят, положителните факти, на които се
позовават, изключващи отговорността им, а именно плащане, давност, новация /сключени споразумения за новиране
на задълженията/ и др., по отношение на оспорването на автентичността, ответника
Д. следва да установи, че не е автор на подписите в договор
за встъпване в дълг от 30.06.2011г., допълнително споразумение №2/08.09.2009г.
към договор за кредит №38.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК указва на ищеца, че не сочи доказателства за следните факти:
че е сключен валиден договор за кредит, /подписалото за банката лице е надлежно
упълномощено/.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът намира, че не са налице, факти, по отношение, на
които ответниците не сочат доказателства.
По предварителните въпроси по реда на чл.374, ал.1 от ГПК, по които съдът прие следното:
Възражението на
ответницата Н. и искането й за прекратяване на производството се явят
неоснователни. Искът е процесуално допустим, предявен от легитимирана страна. С
тълкувателно решение №4/2014г. на ВКС в т. 10.б. е разяснено, че процесуалните
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск,
предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, са налице в случаите на настъпило универсално или частно правоприемство на страната на заявителя или на длъжника
след издаване на заповедта за изпълнение.
При универсално правоприемство, настъпило в периода между издаване на
заповедта за изпълнение и предявяването на иска, правоприемниците участват в
делото на основание чл. 227 ГПК.
При частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за
цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до
предявяване на иска реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск
е цедентът, като намира приложение нормата на чл. 226 ГПК.
Легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е
спазил срока по чл. 415, ал.
1 ГПК.
В случая сме изправени
при частно правоприемство и страна е цесидентът/ищец.
Съдът на основание чл.374, ал.1 от ГПК следва да се произнесе по
допускане на доказателствата.
Следва да
бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба и допълнителната
такава и отговора, писмени доказателства, като допустими и относими към
предмета на спора.
В исковата молба и допълнителната е
направено искане за допускане са ССЕ, поставена е допълнителна задача от страна
на ответницата Н.. Задачата на експертизата е относима
към предмета на спора, тъй като цели установяването на основанието и размера на
претенциите, поради което следва да бъде допусната.
С оглед оспорването на авторството
от страна на ответника Д. на договор за встъпване в дълг
от 30.06.2011г., допълнително споразумение №2/08.09.2009г. към договор за
кредит №38, че същите не са подписани от него, следва да бъде открито
производство по реда на чл.193 от ГПК и допусната поисканата съдебно графологична експертиза. За целите на оспорването на основание чл.183
от ГПК ищецът следва да бъде задължен да представи същите в оригинал.
На основание чл.190 от ГПК ищецът
следва да представи и договор за цесия договор
рег. №1574/21.05.2013г. и рег.№1589/22.05.2013г. с „Лаз“ ООД.
Искането по чл.190 от ГПК на
ответника Д. да бъде задължен ищеца да представи всички платежни нареждания и
вноски бележки, съдът намира за неоснователно, като вещото лице ще ги изследва
при изготвяне на ССЕ. Отделно от това за да бъде уважено искане по чл.190 от ГПК, документите следва да бъдат индивидуализирани по номер, дата, автор,
съдържание и пр./, което не е направено от ответника.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯ разглеждане
на делото по реда на глава тридесет и втора
от ГПК „Производство по търговски спорове“.
НАСРОЧВА производството
по делото в открито съдебно заседание на 03.10.2016г.
от 10.00
часа, за която дата и час да се призоват страните като им се връчи копие от настоящото
определение, на ищеца препис от отговорите на ответника.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО НА приложените с исковата молба, допълнителната такава и
отговорите писмени доказателства.
ДОПУСКА СЪДЕБНО СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, вещото лице след запознаване с
материалите по делото, справка в счетоводните отразявания и документи за
плащане на банката, справка с платежните документи представени от ответниците
да даде заключение по следните въпроси:
1.
какъв
е бил размера на предоставения кредит/овърдрафт
2.
усвоени
ли са сумите по договора за кредит, кога и по какъв начин
3.
налице
ли плащане на кредита, ако да, към кои дати и в какъв размер, вещото лице да
посочи вноските бележки и посочи кой е вносителя
4.
към
коя дата е налице неплащане от страна на длъжника на главница, лихви и други по
договора за кредит
5.
какъв
е размера на дължимата главница, договорна лихва и такси по договора за кредит
към датата на подаване на заявлението, като се вземе предвид уговорките за
главници, процент на лихвите и др. по основния договор и по допълнителните
споразумения
6.
втори
вариант вещото лице да изчисли какъв е размера на дължимата главница, договорна
лихва и други по договора за кредит към датата на подаване на заявлението, като
вземе предвид само уговорките за главници, процент на лихвите и др. по основния
договор №38, без допълнителните споразумения
7.
вещото
лице да посочи как е отразено счетоводно допълнително споразумение
№2/24.07.2008г., допълнително споразумение №3/24.07.2008г., допълнително
споразумение №4/24.07.2008г, и какви измененията настъпили по кредита, в това
число и в дължимите главници, лихви и такси, различни от първоначално
уговорените по договор №38. Налице ли е преструктуриране или рефинансиране на
кредита, как е отразено в счетоводството на банката.
8.
налице
ли е плащане по кредита, извършено за периода 11.02.2013г. до 07.06.2016г., по
какъв начин, кой е наредител – платец по счетоводни
документи, какъв остатъкът по кредита /главници, лихви, такси/ към 07.06.2016г.
ОПРЕДЕЛЯ ДЕПОЗИТ В РАЗМЕР НА 300.00лв., вносими от 200.00лв. от ищеца
и 100.00лв. от ответницата Н. в едноседмичен срок от съобщението за настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ВЕЩО ЛИЦЕ ЕЛЕОНОРА ЙОРДАНОВА ТРИФОНОВА.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ ВЕЩОТО ЛИЦЕ СЛЕД ВНАСЯНЕ НА ДЕПОЗИТА.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца
на основание чл.183 от ГПК да представи в съдебно заседание и на вещото лице за
изследване оригинал на договор за встъпване в дълг
от 30.06.2011г., допълнително споразумение №2/08.09.2009г. към договор за
кредит №38, КАТО МУ УКАЗВА,
че при неизпълнение ще ги изключи от доказателствата по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца
основание чл.190 от ГПК да представи и договор в съдебно заседание заверени
преписи от цесия договор рег. №1574/21.05.2013г. и
рег.№1589/22.05.2013г. с „Лаз“ ООД КАТО
МУ УКАЗВА, че при непредставяне на доказателствата по уважителни причини, съдът
на основание чл.161 от ГПК ще приеме за доказани фактите, по отношение, на
които страната създава пречки за събиране на доказателствата за тях.
ОТКРИВА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.193 ОТ ГПК ПРОИЗВОДСТВО по оспорване на авторството на договор за встъпване в дълг от 30.06.2011г.,
допълнително споразумение №2/08.09.2009г. към договор за кредит №38,
че същите не са подписани от ответника П.Х.Д. за „ кредитополучателя“ и за „съдлъжник”.
ДОПУСКА СЪДЕБНО ГРАФОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА със задача, вещото лице след
запознаване с материалите по делото, оригинал на договор
за встъпване в дълг от 30.06.2011г., допълнително споразумение №2/08.09.2009г.
към договор за кредит №38, снеме образци от подписите на
ответника да даде следното заключение:
1.
автор ли е ответника П.Х.Д.
на положения подпис в договор за встъпване в дълг от 30.06.2011г. и
допълнително споразумение №2/08.09.2009г. към договор за кредит №38
за „кредитополучателя“ и за „съдлъжник”.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Емил Ангелов Атанасов.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит в размер на 300.00лв., вносими от ответника Д.
в едноседмичен срок от съобщението.
ЗАДЪЛЖАВА ответника Д. да представи сравнителни образци от подписа си на
вещото лице Атанасов за изготвяне на експертизата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Д. по реда на
чл.190 от ГПК за бъде задължен ищеца да представи всички платежни нареждания и вноски бележки.
Съдът приканва страните към спогодба като им
разяснява, че сключването на спогодба е доброволен
способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното производство по
реда на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената държавна такса се връща
на половина на ищеца, респективно страните ще заплатят държавни такси от 2%,
вместо от 4%.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията
страните към разрешаване на спора си
чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора
могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде
утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните
могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния
спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за
медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4
, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните следва да заявят на тел.
052 623 362, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
/ДИАНА СТОЯНОВА/