ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 259
гр. Бургас , 30.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тридесети август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова
Диамандиева
Десислава Д. Щерева
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
частно гражданско дело № 20212000500357 по описа за 2021 година
за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на адв.К.Х., като
пълномощник на И. Д. Д. от гр.Русе, против определение № 260829 от 25.05.2021г. по
гр.дело № 1951/2016г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение
искането и за изменение на постановеното по делото прекратително определение № 260558
от 12.03.2021г. в частта за разноските за разликата над присъдената допълнително сума от
851,68 лв. до претендирания размер от 3 144,39 лв.
В жалбата се твърди, че решаващият съд неправилно е определил размера на дължимото
адвокатско възнаграждение въз основа на 1/3 ид.ч. от стойността на недвижимите имоти,
предмет на атакувания по спора на основание чл.116, ал.1, т.6 ДОПК договор за делба, като
същото се следва съобразно цената на целия договор, след като е поискано обявяване на
относителна недействителност на същия в цялост, а не на част от него. Според
жалбоподателя, в случая е без значение каква е наследствената идеална част от имотите на
всеки от съделителите, а и И.Д. е получила и двата имота, чиято обща данъчна оценка е в
размер на 92 168 лв. и тази сума съставлява материалния интерес на същата, съобразно
който следва да бъде определено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА-3 295,04лв.
при условията на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Предвид присъдената с прекратителното определение сума от
600 лв., и допълнително уважения размер от 851,68 лв., е направено искане за присъждане
допълнително на сумата от 1 843,36 лв.
Насрещната страна, ТД на НАП-гр.В., не е подала отговор на частната жалба.
1
Бургаският апелативен съд, предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и
предвиденото в закона, намира следното.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против акт, подлежащ на
инстанционен контрол, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С определение № 260558 от 12.03.2021г. по първоинстанционното дело решаващият съд
е прекратил производството по предявения от НАП против М. Д., Н. Д., Е. Д., тримата
конституирани като наследници на починалия в хода на процеса М. Д, И.Д. и Н На иск, с
правно основание чл.216, ал.2, вр. ал.1, т.6 ДОПК, за обявяване относително недействителна
по отношение на държавата на извършената разпоредителна сделка с договор за доброволна
делба, сключен на 11.12.2014г. между М.Д., И.Д. и Н. Н., като наследници на Д. Н., вписан в
СВ-Н. с вх.рег. № 10914, акт 117, том 6, по силата на който И.Д. е получила в дял и е станала
едноличен собственик на два имота: апартамент с идентификатор 51500.506.198.4.7, с площ
от 46,03 кв.м., находящ се в гр. Н., к.к.„С.“, тур.к-с С.“, бл.*, ет.*, ап.* и магазин с
идентификатор 51500.506.198.3.5, находящ се в същия комплекс, бл,*, вх.*, ет.*, с площ от
52,52 кв.м. Другите двама съделители са се съгласили да не получат реален дял от описаните
имоти, тъй като са компенсирани с други недвижими имоти, респективно парична сума. С
прекратителното определение, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ТД на
НАП-гр. В. е осъдена да заплати на адв.К.Х. сумата от 600 лв., адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна адвокатска помощ на ответницата И.Д..
С молба от 27.04.2021г. И.Д. е направила искане по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на
постановеното по делото основно определение в частта за разноските, като присъденото на
адв.К.Х. адвокатско възнаграждение бъде увеличено до минималния размер по чл.7, ал.6 и
ал.2 от Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет-3 744,39 лв., съобразно цената на
иска-110 719,40 лв., получена от сбора на данъчните оценки на имотите, предмет на
процесния договор.
Молбата по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на прекратителното определение на БОС в
частта за разноските по отношение на присъдената в полза на адвокат К.Х. сумата по чл. 38,
ал. 2 ЗА, е недопустима. Макар, че адвокатското възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА се
следва директно на процесуалния представител на страната, по отношение на неговото
присъждане се прилагат процедурните правила по чл.78 и сл. ГПК, респ. правилата по
чл.248 ГПК. Адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА се присъжда по искане на
страната и следва да бъде включено в списъка на разноските. С оглед разпоредбите на ГПК,
възнаграждението е част разноските по делото, а не представлява самостоятелна претенция
на адвоката към насрещната страна. Ето защо, молбата за изменение на решението в частта
за разноските, дължими по чл.38, ал.2 ЗА, е допустима само по искане на страната в
съответния срок. Липсата на отделен процесуален ред за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, респ. за изменение на решението в частта за разноските,
обуславя валидността на тълкуването, направено в т.9 от ТР № 6/2013г. по т.д. № 6/2012г. на
2
ОСГТК на ВКС и по отношение на разноските по чл. 38, ал. 2 ЗА, а именно - че молбата за
изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила
списък по чл.80 ГПК, е недопустима /вж. определение № 257 от 23.06.2016г. по гр.д. №
2199/2016г. на ВКС, ГК, III г.о./.
В случая, по делото липсва представен от ответницата И.Д. списък по чл.80 ГПК на
разноските в предвидения в закона срок до приключване на последното съдебно заседание
на 25.02.2021г. пред първата инстанция, в което съдът е обявил делото за решаване.
При горните съображения, определението на БОС по чл.248 ГПК в обжалваната част, с
която е оставено без уважение искането на адв.К.Х., в качеството на пълномощник на И.Д.,
за изменение на прекратителното определение на първата инстанция в частта за разноските
за разликата над присъдената сума от още 851,68 лв. до предявения размер от 3 144,39 лв.,
без да е представен списък по чл.80 ГПК, като постановено по недопустима молба също е
недопустимо. То следва да бъде обезсилено, а производството по молбата по чл.248, ал.1
ГПК в посочената обжалвана част - прекратено.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА определение № 260829 от 25.05.2021г., постановено по гр.дело №
1951/2016г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на
адвокат К.Х., в качеството на пълномощник на И. Д. Д., за изменение на постановеното по
делото прекратително определение № 260558 от 12.03.2021г. в частта за разноските за
разликата над присъдената допълнително сума от 851,68 лв. до претендирания размер от 3
144,39 лв., като ПРЕКРАТЯВА производството по искането по чл.248, ал.1 ГПК в
обезсилената част.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3