Решение по дело №381/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ №120

гр. Видин, 15.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав

в публично заседание на

Девети юли

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Валерия Шутилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

 381

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производство е по реда на чл. 215 от ЗУТ и е образувано по жалбата на К.М.Г. против Заповед № 778/25.09.2019 г. на ВИД Кмет на Община Ружинци, с която е наредено да се премахне незаконен строеж "Дървен навес", изграден в ПИ 449, УПИ VII-449кв.120 по плана на с.Дреновец с административен адрес ул. "Бдин" № 21.

В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна. Моли се да бъде отменена. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание – жалбоподателката, редовно призована, се представлява от адв.В.. Поддържа се жалбата. Моли се да бъде уважена жалбата и да бъде отменена процесната заповед, като са изложени съображения в тази насока. Основните съображения за отмяна на процесната заповед са, че строежа е търпим.

Ответникът по жалбата – Кмет на Община Ружинци, редовно призован, представлява се от адв. П.. Изразява се становище за неоснователност на жалбата, като се моли същата да бъде отхвърлена. Твърди, че заповедта е законосъобразна, има всички изискуеми от закона реквизити. Счита се, че не може да бъде приложена разпоредбата на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, тъй като безспорно е установено, че процесният строеж е построен преди 2001 г. Счита се, че е в противоречие с изискванията и нормите, действащи към момента на изграждането му и не съответства на действащите правила и разпоредби, като е в нарушение на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ. Моли се да бъдат присъдени разноските по делото, съгласно представен списък на разноските.

Заинтересованото лице-Н.В.Г. не е взела становище по жалбата.

Заинтересованото лице-М.В.Т., чрез адв.В. поддържа жалбата.

Заинтересованото лице-А.В.Т., не е взела становище по жалбата.

Заинтересованото лице-В.В.Т., не е взел становище по жалбата.

Заинтересованото лице-С.В.Т. не е взела становище по жалбата.

Заинтересованото лице-Н.В.Т. не е взел становище по жалбата.

Административен съд - Видин, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Във връзка с Прокурорско постановление от 19.04.2019г. по прокурорска преписка №415/2019г. по описа на Специализирана прокуратура - София и във връзка с указания дадени с Писмо вх.№ И-211/10.05.2019г. на ДНСК, Писмо вх.№И-203/23.04.2019г. на ДНСК, Писмо вх.№И-246/23.04.2019г., Писмо вх.№2885/24.07.2019г., Писмо вх.№ И-289/15.08.2019г. е издадена Заповед №574/25.07.2019 г. въз основа, на която е извършена проверка, обективирана в КА №13/26.08.2019 г. за строеж „Дървен навес“ изграден пред челната североизточна фасада на жилищна сграда, изградена в ПИ 449, УПИ VII - 449, кв.120 по плана на с.Дреновец с административен адрес обл.Видин общ.Ружинци с.Дреновец, ул.„Бдин“ №1.

С КА №13/26.08.2019 г. е установено, че частта от ПИ 449, урегулирана в УПИ VII - 449 е собственост на наследниците на В.Т.Г.ЕГН **********, починал на 08.10.2013 г., съгласно служебна справка изх.№ 3071 /08.08.2019г.

Собствеността се установява от Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот чрез ОбНС № 99 том I, нот.дело № 229 от 20.11.1986г.

С КА №13/26.08.2019 г. е установено, че строежът „Дървен навес“ е изграден от В.Т.Г.и К.М.Г. в периода 1999г.-2000г., предвид данните от възражение с вх.№ 03/17.07.2019г. срещу КА № 3/11.07.2019г. и данни от Декларация от 26.08.2019г. на К.М.Г..

С КА №13/26.08.2019 г. е установено, че строежът е Шеста категория по смисъла на чл.137, ал. 1, т.6 от ЗУТ, второстепенна постройка на допълващо застрояване по чл.147, ал.1, т. 1 от ЗУТ., както и че в община Ружинци няма строителни книжа.

Строежът - „Дървен навес“ е с размери в план 4,50/11,32 метра и ЗП 50,94 м2.Височината при кота корниз на строежа е 2,65 м, а при кота било - 4,75 м. Строежът е изграден пред челната, североизточна фасада на жилищна сграда и пристройка, между тях и уличната регулация.

По този въпроси по делото няма спор.

В Констативния акт строежът е описан както следва: Строежът е трайно прикрепен към стоманобетонова плоча-фундамент, издигната на около 0,8м. над терена, облицована с декоративни бетонови плочи имитация на дялан камък. Конструкцията е смесена дървена и железобетонна/ЖБ/.Върху ЖБ-колони е изградена дървена, покривна конструкция от дървени елементи. Свободностоящите носещи колони са облицовани с декоративни бетонови плочи имитация на дялан камък. Покривът е покрит с керемиди. Покривът на навеса е конструктивно свързан с покрива на пристройката от западната страна на жил. сграда. Навесът е изграден пред цялата североизточна фасада на основната жилищна сграда и пристройката, между нея и улицата. Навесът е с парапетно ограждане от циментови балюстри, с височина 0,90 т., подовото покритие е с теракотени плочи. Строеж „Дървен навес“ е изграден между челната фасада на жилищна сграда и уличната регулация на УПИ VII - 449, на разстояние 0,5м. от уличната регулационна линия.

Съгласно влязъл в сила ПРЗ на с.Дреновец, общ.Ружинци, одобрен със Заповед № 358 от 1974 г, ПИ № 449 е урегулиран в УПИ VII - 449 и УПИ VIII-449 кв.120 по плана на с.Дреновец с предназначение - „за жилищно строителство“ и застрояване - „основно ниско етажно (до 3 етажа и до 10 ш)“, „свободно застрояване“.

С КА №13/26.08.2019 г. е установено, че уличната регулация на ПИ 449 е приложена.

С КА №13/26.08.2019 г. е установено, че дворищната регулация на ПИ 449 не е приложена.

Строежът не е нанесен на действащия ПУП ПРЗ, липсва предвидено застрояване за „Дървен навес“ пред фасадата на основното застрояване, между сградите на основно застрояване и уличната рег.линия.

Строежът отстои на: 0,5 м от уличната регулация, 12,8м. от западната регулационна линия, 21,1м. от източната регулационна линия;

Строежът е изграден в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, в нарушение на чл.12, ал.2 от ЗУТ;

С КА №13/26.08.2019 г. е установено, че строежът е изграден без строителни книжа в периода 1999г.-2000г. предвид данните от възражение с вх.№ 03/17.07.2019г. срещу КА № 3/11.07.2019г. и данни от Декларация от 26.08.2019г. на К.М.Г., при действието на сега действащия ПУП ПРЗ на с.Дреновец, общ.Ружинци, одобрен със Заповед № 358 от 1974г.

С КА №13/26.08.2019 г. е извършено обследване за допустимост на строежа по действалите по време на изграждане правила и нормативи, както и по сега действащите норми.

Прието е, че строежът е незаконен, изпълнен без разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148 от ЗУТ, във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 1, във вр. с чл.46, ал.2 от ЗУТ.

За изясняване на значимите за спора обстоятелства по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът възприема отчасти. В експертизата си вещото лице приема, че дървеният навес е „пристройка“, а не „допълващо застрояване“, тъй като имота е с предназначение за жилищно строителство, навесът не е самостоятелен обект, а пристройка към основното застрояване – жилищна сграда. Твърди, че неправилно е определена и категорията на строежа, която следва да е 5-та, предвид на това, че къщата е пета категория. Категорията на обекта я определя като такава, поради функциите, които изпълнява навеса, т.е. функциите са жилищни. Твърди, че конструкцията на навеса е дървена и че няма железобетонни колони, а част от дървените колони са облицовани с декоративни бетонови плочи. Стъпил е върху изградена тераса, а не върху фундамент. Разликата е, че фундамента е в земята, а терасата е масивна. Твърди, че макар и да е разположен на 0.5 метра от уличната регулация, то той не е до улица трети клас, както е прието в КА, а до улица, част от второстепенна улична мрежа, като в ЗУТ не са предвидени ограничения на разстоянието, на което могат да се разполагат постройките на основното застрояване към улицата, когато е нискоетажно. В отговор на поставените въпроси вещото лице е констатира, че навеса е със самостоятелна конструкция. Съдът кретдитира експертизата в частта, в която е описана конструкцията на дървения навес, т.е. липсата на железобетонни колони. Не я кредитира в частта, в която вещото лице приема, че това е „пристройка“, а не „допълващо застрояване“. Според настоящия състав на АС Видин дървения навес функционално не е обвързан с жилището и може да съществува самостоятелно. На първо място няма как с два стола и една маса, както казва вещото лице помещението да се превърне в трапезария, тъй като най-малкото не е остъклено или затворено по някакъв начин, за да е част от функционалността на къщата. Обстоятелството, че не се ползва за селскостопански или търговски нужди не променя факта, че предназначението на навеса е спомагателно и обслужващо по смисъла на чл. 20, ал.3 от ЗУТ, поради което същият е второстепенна постройка по смисъла на чл.46, ал.2 от ЗУТ, както правилно е приел органа.

В описанието на строежа по отношение на фундамента е налице достатъчно ясно описание в КА, че навесът не е изграден върху терена, а над него върху бетонова плоча, която служи за негов фундамент/основа/, върху който са издигнати и укрепени носещите му колони.

Дори да приемем заключението на вещото лице относно категорията на строежа и твърдението, че това е пристройка, ползвана за жилищни нужди, то той е изграден в периода 1999-2000г. без инвестиционен проект и/или без разрешение за строеж, каквото е изискването на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна предназначението на строежите от пета категория са също строежи пета категория – чл. 137, ал. 1, т. 5, буква "г". За извършените СМР предвид техния характер законът не допуска изключение от изискването за наличие на строителни книжа.

Съдът споделя становището на вещото лице по въпроса, че цитираното в КА правило въведено в чл.26, ал.1, т.3 от ЗУТ е неприложимо в конкретния случай. С Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии са уредени подробно въпросите с планирането на уличната мрежа. В чл. 16, ал.1 е записано, че: В зависимост от функционалното им предназначение улиците от второстепенната улична мрежа се разделят на:

1. събирателни улици V клас;

2. обслужващи улици VI клас;

3. обслужващи улици VI клас – тип споделени.

(2) Улиците по ал. 1, т. 1 събират движението от обслужващите улици и го отвеждат до улиците от по-висок клас.

(3) Улиците по ал. 1, т. 2 довеждат движението до отделните жилищни, общественообслужващи, производствени или други обекти.

(4) Обслужващи улици VI клас – тип споделени по ал. 1, т. 3, уреждат споделена среда за пешеходното, велосипедното и автомобилното движение.

(5) В селата улиците V клас са най-високият клас улици освен в случаите на чл. 76, ал. 2 ЗУТ.

Експертизата е заключила, че предвид разположението на процесния "Дървен навес" – отговаря на действащите строителни правила и норми по ЗУТ , на разпоредбите за допустимост на чл. 46, ал. 2 ЗУТ, т.е., че строежа е търпим.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ това е кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице. При издаването на обжалваната заповед административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Заповедта е мотивирана, като в мотивите органът е посочил както фактическите основания за издаването й - наличие на незаконен строеж, извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без строително разрешение, така и правните основания за издаване - чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т.1 и т. 2 от ЗУТ. Съдът намира, че обжалваният акт не противоречи и на материалноправните разпоредби по издаването му. Установените в хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства.

Разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ регламентира случаите, в които един строеж или част от него се счита за незаконен. В конкретния случай не е спорно между страните, че извършеното строителство е незаконно и, че за него няма издадени строителни книжа и документи, както и предвиждане в ПУП. Установи се, че "обектът", предмет на обжалваната заповед има характер на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ е от шеста категория и представлява дървен навес с размери 4.50 м. /11.32 м. на площ от 50.94 кв. м.

Безспорно по делото се установи, че за извършеното строителство липсват строителни книжа и документи за изграждането му, както и, че строежът е изграден през 2000 година. Установено също така е, че съгласно ПРЗ влязъл в сила за с.Дреновец, одобрен със Заповед №358 от 1974 год., ПИ №449 е урегулиран в УПИ VII-449, кв.120 по плана на с.Дреновец с предназначение „за жилищно строителство“ и застрояване – „основно ниско етажно“, „свободно застрояване“, предвиждане за допълващо застрояване няма, строежа не е нанесен в действащия ПУП ПРЗ.

Този извод съдът прави въз основа на приложените по делото писмени доказателства и изготвената експертиза по делото.

Съдът намира, че не може да се приеме, че незаконният строеж е търпим по смисъла на § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ.

Съгласно § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. От текста следва, че даден строеж, който е незаконен, не се премахва ако е търпим. За да се приеме, че незаконен строеж е търпим, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки - да е изграден до 31 март 2001 г. и да е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. Строежът е нетърпим при липсата, на която и да е предпоставка, и в този случай разпоредбата за забрана за премахването му е неприложима. В административното и съдебно производство по премахване на незаконни строежи търпимостта на строежа подлежи на изследване и доказване на общо основание с всички допустими доказателствени средства независимо от това дали е издадено или не удостоверение за търпимост, а в случая такова не е издавано.

Алинея 1 на § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ не се отнася до всички строежи, изградени до 31 март 2001 г. Тя се прилага само за тези от тях, реализирани след изтичането на крайния срок по ал. 3 на § 16 ПР ЗУТ, който е начален момент на периода на евентуална търпимост по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Предвид посоченото, по отношение на незаконния строеж е приложим посоченият параграф, доколкото последният е построен през 1999-2000 г., т. е след 30.06.1998 г. и не е бил узаконен до обнародването на ЗУТ, т. е до 02.01.2001 г.

С оглед казаното по-горе се стига до извода, че за да е налице търпимост на строежа по относимата разпоредба, е необходимо кумулативно строежът да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за периода от 30.06.1998 г. до 02.01.2001 г. или съгласно ЗУТ, но и строежът да е бил деклариран пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на ЗУТ. Последната предпоставка за търпимост не е осъществена и само на това основание е достатъчно да се приеме, че процесният незаконен строеж не е търпим и поради това подлежи на премахване. В тази насока е и практиката на ВАС /Решение № 2346/13.02.2020 г. по адм. дело № 5787/2019 г. на ВАС, Второ отделение/.

Доводите на органа изложени в КА, в с.з., както и в приложената по делото писмена защита са, че след извършено обследване за допустимост на строежа по действалите по време на изграждане правила и нормативи, както и по сега действащите норми, то той също не може да бъде приет за търпим, тъй като противоречи на нормите подробно изброени по-долу. Съда споделя това становище на административния орган.

Установено е, че строежът, представлява, строеж на допълващо застрояване по смисъла на чл.44, ал. 3, т.5 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.) /обн., ДВ, бр. 48 от 26.05.1995 г., … отм., бр. 51 от 5.06.2001 г., в сила от 5.06.2001 г. : “за други стопански и обслужващи дейности (самостоятелни или допълващи дейностите в основното застрояване)“

Съгласно чл. 113, ал.1 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.), в сила от 5.06.2001 г., сгради и постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и магазини, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или навътре от нея, пред сгради на основното застрояване. По делото не се спори, че проверяваният строеж е изграден пред челната североизточна фасада на жилищна сграда и пристройка, между тях и уличната регулация, на 0,5м. от уличната регулационна линия, поради което, е недопустим.

Съгласно чл. 118 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.) /обн., ДВ, бр. 48 от 26.05.1995 г…отм., бр. 51 от 5.06.2001 г., в сила от 5.06.2001 г.: второстепенните постройки в жилищната зона са с височина до 2,5 м над прилежащия терен и до 3 м до най-високата част на покрива.

Установено е и по делото не се спори, че височината на навеса, при кота корниз е 2,65 м., а при кота било - 4,75 м., поради което е недопустима и по чл.118 от Наредба №5.

Безспорно по делото се установи и че незаконният строеж е изграден без разрешение за строеж в нарушение на чл. 148 от ЗУТ. Липсва разрешение за строеж, издадено от Главния архитект на Община Ружинци, изискуемо съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 147, ал. 2 от ЗУТ е необходимо и становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението на строежа, като в случая такова не е налице. Липсва и предвиждане съгласно ПРЗ влязъл в сила за с.Дреновец, одобрен със Заповед №358 от 1974 год., ПИ №449, урегулиран в УПИ VII-449, кв.120 по плана на с.Дреновец с предназначение „за жилищно строителство“ и застрояване – „основно ниско етажно“, „свободно застрояване“.

При тези обстоятелства незаконният строеж не може да се определи като търпим, поради което подлежи на премахване.

Следователно, като изпълнен, при липсата на издадено разрешение за строеж, в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП), разпореденият за премахване дървен навес, разположен в северноизточната фасада на жилищната сграда, представлява незаконен строеж по смисъла на закона, който строеж и не е търпим по смисъла на ЗУТ, и като издава заповед за премахването на този строеж, кметът на Община Ружинци е приложил материалния закон правилно. Респективно, оспорената в настоящето производство заповед е издадена без противоречие с материалноправни разпоредби.

С оглед гореизложеното и поради липса на пороци, водещи до незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата - като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане от пълномощника на ответника ще следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, съгласно представения списък за разноски по делото.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд – Видин

                                        Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.М.Г. против Заповед № 778/25.09.2019 г. на ВИД Кмет на Община Ружинци, с която е наредено да се премахне незаконен строеж "Дървен навес", изграден в ПИ 449, УПИ VII-449кв.120 по плана на с.Дреновец с административен адрес ул. "Бдин" № 21.

ОСЪЖДА К.М.Г. *** сторените по делото разноски в размер на 600 /шестотин/ лева.

Решението е постановено с участието на заинтересованите лица -Н.В.Г., М.В.Т., А.В.Т., В.В.Т., С.В.Т., Н.В.Т..

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: