Р Е Ш Е Н И Е
№ 260088 10.09.2020
година град
Търговище
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Търговище,седми състав, в публично заседание на двадесет и четвърти
август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРЯНА ПЕТРОВА
Секретар: Михаил
Пенчев,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2203 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са субективно съединени искове е по 127, ал. 2 от ЗЗД.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че с ответниците са
солидарни длъжници по силата на договор за ипотечен
кредит № 1-60 от 22.01.2007 г., Анекс № 1 от 05.11.2010 г. и Анекс № 2 от 2012
година. Договорът е сключен с „Алфа банк-клон България“.
В полза на банката е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1274/14 по описа на
РСТ, против тримата солидарни длъжници- ищеца и
двамата ответници. Банката е образувала изпълнително
дело въз основа на издадения изпълнителен лист и е насочила изпълнението към
ищеца. Така последният твърди, че е погасил цялото задължение по договора за
банков кредит на 18.11.2015 година, което е било в размер на 14 886.70 лв.
Ответниците и към момента не са му заплатили
полагащата им се част от задължението. Твърди, че всеки е отговорен за 1/3 от
това задължение. Плащайки цялото, ищецът твърди, че е погасил повече от своята
част. Поради горното моли съда да постанови решение, с което да осъди всеки един от ответниците да му заплати сумата от по 7 008.15 лв.,
от които 4 962.24 лв. главница и законна лихва в размер на 2 045.91
лв. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответниците упражниха правото
си на отговор, с който оспорват предявените искове по основание и размер. Ответницата
А.П. навежда твърдения за неоснователност на предявения против нея иск, тъй
като тя е била поръчител по сключения договор за ипотечен кредит. В този смисъл
по отношение на нея не важат правилата на чл.127, ал.2 от ЗЗД. Твърди, че е
носила отговорност за чуждо задължение, но единствено и само към кредитора.
Претендира разноски.
Ответникът
П.П. също оспорва предявения против него иск. Твърди,
че не следва да носи отговорност за задължението, поради това, че сумите по
кредита са усвоени единствено и само от ищеца. Поради това ищецът с анекс е
встъпил в последствие в договора в качеството си на съдлъжник.
Ответникът П. е бил т.нар. „сламен човек“, действителните отношения по сделката
са други, поради което и не следва да носи отговорност към кредитора. Претендира
разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Между
страните не се спори, а и това се установява от приетите по делото писмени
доказателства, че на 22.01.2007 година между „Алфа
банка- клон България“ АД и ответникът П.Д.
Панайтов е сключен договор за ипотечен кредит за
сумата от 24 540 евро, като сумата ще бъде използвана за ремонт и
реконструкция на недвижим имот. По този договор ответницата А.А.П. е поела отговорност за задължението на кредитополучателя
към кредитора, в качеството си на поръчител, като се е съгласила да отговаря
солидарно и неограничено за всички последици от неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя към банката, произтичащи от договора за кредит. Вземането по
договора на банката е обезпечено и с ипотека върху имот, собствен на трето
лице.
От
приложения на л.41 Анекс № 2 към договор за кредит № 1-060/2007 /процесния/, е видно, че ищецът С.Д.С. е встъпил в
облигационната връзка на банката и кредитополучателя като съкредитоискател,
при условията на чл.101 от ЗЗД. Поел е задължение да отговаря солидарно и
изцяло за всички задължения на кредитополучателя, както и по отношение на
всички последици от неизпълнение на главното задължение и разноските по неговото
събиране.
Кредитополучателят
е преустановил задължението си да заплаща към банката дължимите месечни вноски
по кредита на 06.04.2013 година. Поради това банката се е снабдила със
изпълнителен лист по реда на чл.417 и сл. от ГПК против него, поръчителя А.П. и
ищецът – съдлъжник С.Д.С.. Факти установени от
приложеното ч.гр.д.№ 1274/14 по описа на РСТ.
Въз
основа на издаденото изпълнително основание, банката е образувала изпълнително
дело против тримата солидарни към нея длъжници и е
предприела принудително събиране на вземането си. Видно от изп.д.№
642/14 по описа на ЧСИ А. З. , рег.№ 769, изпълнението е било насочено и към
тримата длъжници. На 18.11.2015 година ищецът С.Д.С.
е погасил напълно вземането на банката, в размер на 14 856.96 лв.
По
делото бяха изслушани показанията на свидетелите Марияна Николова, сочена от
ищеца и свидетеля С.З., сочен от ответниците. От
показанията и на двете групи свидетели се установява, че плащанията по договора
за кредит са извършвани от ищеца С.С.. Това се
установява и от събраните писмени доказателства. Показанията обаче на свидетеля
З., относно участието на страните в договора за кредит, съдът не кредитира, тъй
като не се подкрепят от писмените доказателства по делото. Следва да се
отбележи за яснота, че тук нестава дума за лъжесвидетелстване от страна на този
свидетел. Събитията са се развили назад във времето, което доведе до объркване
на свидетеля в показанията му.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна
намира следното:
По
делото безспорно се установи от приобщения към него договор за банков кредит,
че страните са поели в различно качество задължения към кредитора- банката,
отпуснала кредита. Ответникът П.П. е получил кредит,
в качеството си на кредитополучател, а ответницата А.П. е обезпечила това
задължение, като е поела в качеството си на поръчител да отговаря за изпълнението
на това задължение към банката. На по-късен етап в тази облигационна връзка е
встъпил и ищецът С.С., като той е встъпил при
условията на чл.101 от ГПК и наред с първоначалния длъжник е поел задължение да
отговаря към банката за цялото задължение и последиците от неговото
неизпълнение. Това се е случило със съгласието и одобрението на банката
кредитор.
Договорът
за банков кредит е абсолютна /обективна/ търговска сделка /арг.
чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ вр. с гл. 27, р. III, чл. 430 ТЗ и чл. 286, ал. 2 ТЗ. Съгласно чл. 304 ТЗ лицата, които при сключване на
търговска сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници, освен ако от сделката не следва друго. От
съдържанието на представения по делото договор за кредит и анексите към него, не
се установява разделност на задълженията на кредиполучателя и встъпилия в последствие съдлъжник, спрямо банката кредитор.
Установената
от закона солидарност обаче е единствено и само в интерес на кредитора -арг. чл. 122, ал. 1 ЗЗД. В отношенията между солидарно
отговорните лица решаващ е принципа на разделността,
поради което всеки от тях понася само част от общия дълг така, че ако един от
тях го плати, не може да иска от останалите всичко, което е платил на
кредитора, а само частта, която е изпълнил в повече от своята част. Този
принцип обаче е относим към вътрешните отношения
между съдлъжниците -кредитополучателя и встъпилия в
дълга в последствие длъжник. Отношенията между длъжниците
по договора и поръчителя са различни. Встъпилия длъжник
безспорно има качеството на солидарен длъжник ведно с кредитополучателя, респ.
безспорно е налице форма на обезпечаване задължението на главния длъжник,
каквато е и функцията на поръчителството, но в случая при поръчителя възниква
самостоятелно правоотношение наред с кредитното такова. Докато при встъпването
в дълг по реда на чл. 101 ЗЗД кредиторът получава наред с първоначалния длъжник
още един длъжник, който макар да не е главен отговаря наравно с първия длъжник.
Кумулативното поемане на дълг представлява съглашение, по силата на което едно
трето лице встъпва като солидарен длъжник в един съществуващ дълг, произтичащ
от отделно правоотношение между първоначалния длъжник и негов кредитор. Тъй
като двамата длъжници отговарят солидарно чл. 101,
изр. 3 ЗЗД, следва да се съобразят и правилата за солидарната отговорност чл. 121
и сл. ЗЗД. Встъпването в дълг, когато следва от сключен между кредитора и
встъпващия в дълг договор, наподобява поръчителството. Действително и двата
института се използват за обезпечаване на едно вземане. Докато поръчителството
обаче е едно акцесорно задължение, встъпването в дълг
води до самостоятелно задължение на встъпващия при условията на солидарна
отговорност. С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо
кредитора да отговаря при неизпълнение от длъжника. По отношение на кредитора той
отговаря за чуждо задължение и затова, ако плати, той има регрес срещу длъжника
за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. Длъжникът и
поръчителят отговарят солидарно пред кредитора, поради което той може да
претендира изпълнение от всеки от тях и едновременно от двамата, но няма право
да получи повече от дължимото. Когато кредиторът предяви вземането си срещу
длъжника, правното положение на поръчителя с нищо не се засяга. Когато
кредиторът предяви вземането си срещу поръчителя, поръчителят трябва да уведоми
длъжника, за да узнае възраженията му, инак той рискува да плати недължимо или
в повече; а и длъжникът, ако не знае за извършеното плащане от поръчителя, може
да продължи да изпълнява на кредитора. Длъжникът не получава никакви права
срещу поръчителя в случай, че е платил цялото си задължение. Това се относимо и във вътрешните отношения между поръчителя и
встъпилия по реда на чл.101 от ЗЗД длъжник, в случая ищеца. И това е така,
защото съгласно закона, отговорността на поръчителя е за задължение на длъжника
към кредитора, но не и към самия длъжник. С оглед на горното претенцията на
ищеца към ответницата А.П. е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Претенцията
на ищеца към ответника П.П., произтича от
обстоятелството, че и двамата имат качеството на длъжници
по договора за банков кредит. Единият е длъжник по силата на, сключения
договор, а другият-ищецът е длъжник по силата на встъпването му в чуждия дълг
по реда на чл.101 от ЗЗД. И двамата носят отговорност за цялото задължение при
условията на чл.121 и сл. от ЗЗД. В случая за разлика от поръчителството,
солидарния длъжник, платил цялото задължение има право на регрес към неплатилия
длъжник. Техните вътреши отношения се уреждат по
правилата на чл.127 от ЗЗД, съгласно който доколкото не е установено друго в
отношенията между солидарните длъжници, това, което е
платено на кредитора, трябва да се понесе поравно от всеки от тях. При което
солидарния длъжник, платил повече от своята част, има регрес срещу останалите съдлъжници, за разликата. Доколкото презумпцията, съгласно
която всички съдлъжници понасят равна част от
платения на кредитора солидарен дълг, не е оборена, следва, че ищецът и
ответникът П.П. следва да понесат поравно задължението
към кредитора, изплатени от ищеца.
Ответникът
П.П. навежда твърдения, че не дължи плащане, поради
факта, че той лично не е усвоил сумата по кредита, но доказателства, в тази
насока не са събрани, а и от договора не следва друго, доколкото той е
кредитополучател, а С.С. е встъпил в последствие в
това задължение.
Не
се доказаха от страна на ответника П. и възраженията му, че той в тази сделка е
участвал като т.нар.“сламен човек“. Правната уредба
на привидните(симулативните) сделки, част от които е
посочената по-горе правна фигура, се съдържа в чл.26 ал.2 от ЗЗД и чл.17 от ЗЗД, като вторият текст урежда и съотношението между привидната и прикритата
сделка. Привидна сделка е тази, при която страните, въпреки че правят волеизявление
за сключването й, нямат за цел постигането на правните й последици, т. е.
налице е съзнателно несъответствие между желаното и изразеното, като се
различава абсолютна и относителна симулация.
С термина "абсолютна симулация" в теорията обикновено се обозначават
привидни сделки, които не прикриват други сделки, т. е. става дума за част от
общото понятие симулативни сделки. В случая от
ответникът П. очевидно твърди абсолютна симулация при извършване на сделката. Симулацията се
установява с тъй нареченото обратно писмо, което е достатъчно да изхожда от
страната, която оспорва доводите за привидност, респ. - в чиято неизгодност е този довод. Такова обратно писмо по делото
ответникът П. не твърди да е имал и не е представено като доказателство. Поради
изложеното, възраженията на ответника за наличието на симулация при сключването
на договора за банков кредит е неоснователна. Последният е длъжник по договора
и като такъв дължи изпълнение. В случай, че задължението е погасено от единия
от солидарните длъжници, то другият, съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД дължи припадащата
му се част не от общия дълг такъв, какъвто е бил в момента на възникването му,
а припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълга
такъв какъвто е бил в момента на погасяването. Видно от приложеното
изпълнително дело, ищецът С.С. на 18.11.2015 година е
погасил цялото задължение по договора, в размер на 14 856.96 лв. Поради
това следва ответникът П.П., в качеството му на
солидарен длъжник, следва да понесе равна част от цялото погасено задължение
или сумата от 7 428.48 лева. Предявеният от ищеца към ответника П. иск е
за сумата от 7 008.15 лв., като не е увеличен по правилата на ГПК, поради
което следва да се присъди претендираната сума от
7 008.15 лв., ведно с акцесорната претенция за
заплащане на законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на
исковата молба – 12.12.2019 г., до окончателното и
изплащане.
С
оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски. Разноски му се дължат само от страна на
ответника П.. Доколкото в представения договор за правна защита, сключен между
ищеца С.С. и адвокат Р.Д., е договорено и заплатено
възнаграждение, за защита по делото като цяло, в размер на 950 лв., следва да
се приеме, че това е възнаграждение за двата субективно съединени иска, т.е. по
475 лв. за всеки. Искът против ответницата А.П. е неоснователен, поради което
на ищеца следва да се присъдят половината от сторените разноски, за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, а
именно 755.33 лв. Ответницата А.П. претендира разноски в процеса, но
доказателства за сторени от нея разноски по делото няма представени.
С
оглед на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от С.Д.С. ЕГН ********** *** иск против А.А.П.
ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***-партер, кантора М., иск за сумата от
7 008.15 лв., представляваща задължение по договор за ипотечен кредит №
1-60 от 22.01.2007 г., сключен между П.Д.П. ЕГН ********** и „Алфа банк-клон България“ АД, на основание чл.127, ал.2 от ЗЗД,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
П.Д.П. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***-партер, кантора М. да заплати на С.Д.С.
ЕГН ********** ***, сумата от 7 008.15 лв., представляваща задължение по
договор за ипотечен кредит № 1-60 от 22.01.2007 г., сключен между П.Д.П. ЕГН **********
и „Алфа банк-клон България“ АД, ведно със законната
лихва от 12.12.2019 г., на основание чл.127, ал.2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
П.Д.П. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***-партер, кантора М. да заплати на С.Д.С.
ЕГН ********** ***, направените по делото разноски, съразмерно уважената част
от предявените искове, в размер на 755.33 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Търговище в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ
: