Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.06.2018г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 10 340 по описа за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ за сумата от 200 000 лв.
В исковата молба на Х.Б.Б. се твърди, че на 06.01.2017 г., около 13, 00
часа, на пътя между гр. София и в гр. Пирдоп, водачът на лек автомобил „Шкода
Фелиция“ с рег. № *******, движейки се към гр. Пирдоп по субективни причини се
завърта, навлиза в насрещната пътна лента и реализира ПТП с попътно движещия се
в посока към гр. София лек автомобил „Форд Транзит“. Твърди се, че вследствие
на ПТП-то починала пътничката в лек автомобил „Шкода Фелиция“ – Д.Б.. Изложени
са твърдения, че ищцата е нейна дъщеря. Изложени са твърдения, че след смъртта
на майка си ищцата изпаднала в тежко психическо състояние, изпитваща огромна
болка и страдания, не можела да превъзмогна болката от внезапната смърт на
майка си, която била нейния най-близък човек.
Предвид тези фактически твърдения ищцата
е мотивирала правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО”
на водача на лек автомобил „Шкода”, да й заплати сумата от 200 000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди. Претендира се законна лихва и
сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Е.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Ищецът е депозирал допълнителна искова
молба респ. допълнителен отговор в срока по ГПК е заявен от ответника.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Д..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. М..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2 на
РУ на МВР – Елин Пелин, от което се установява, че на 06.01.2017 г., в 13.20
часа, на ПП-6, км. 139, посока София – Пирдоп се е осъществило ПТП между лек
автомобил „Шкода Фелиция“ с рег. № *******, управляван от Б.П.Б.и товарен
автомобил „Форд Транзит Конект“ с рег. № *******, управляван от М.С.У.при което
е починала Д.Ц.Б. – пътник в лек автомобил „Шкода“.
По делото е представено удостоверение за наследници № 14/26.01.2017 г. на
Кметство - с. М., от което се
установява, че Д.Ц.Б. е починала на 06.01.2017 г. и е оставил за свои
наследници по закон Б.П.Б./преживял съпруг/, П.Б.Б./син/ и Х.Б.Б. /дъщеря/.
По делото е изслушана съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р К.А.С.. В заключението си вещото лице е посочило, че смъртта на Д.Б.
се дължи на тежка гръдна травма, довела до развитието на дихателна и
сърдечносъдова недостатъчност, като е настъпила сравнително бързо и е пряка и
непосредствена връзка с процесното ПТП.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновал извод, че причините за
настъпване на ПТП-то е навлизане на лек автомобил „Шкода Фелиция“ в
лентата за движение по посока към гр. София. Посочено в заключението е, че
водачът на лек автомобил „Шкода Фелиция“ е имал техническата възможност да
управлява със скорост, при която автомобила не би загубил устойчивост и би се
движил в полагащата му се лента за движение към гр. Пирдоп и автомобилите биха
се разминали безпрепятствено.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката П.А.Ж..
Страните не спорят, че в хода на съдебното производство ответното дружество
е заплатило сумата от 70 000 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 21.04.2017 г. като към датата на заявяване на иска в съда срокът,
посочен в чл. 496 ал.1 от КЗ е изтекъл т.е. заявеният иск е процесуално
допустим.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена с оглед изводите на вещото лице
по САТЕ. Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и
причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от
изслушаната по делото СМЕ.
Ищцата е низходяща от първа степен на починала в ПТП, предвид което
притежава активна материалноправна легитимация да претендира репарация на
причинените й, вследствие смъртта на нейната майка, вреди. Същата е от кръга на
близки родственици, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на
ВС, което настоящият съдебен състав следва да съобрази.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на родител, представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва
да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968
г. на ВС, при определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищцата, отношенията й с починалото лице и
други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се имат предвид
конкретните болки и страдания, претърпени от нея. Настоящият
съдебен състав счита, че предвид възрастта на ищцата, интензитета на нейното страдание,
вследствие загуба на майка, с която са живели дълги години заедно, поддържайки
близка връзка и взаимно са се подкрепяли справедливо би било да се присъди
сумата от 150 000 лв. като за горницата до пълния предявен размер искът
като неоснователен следва да се отхвърли.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за
съпричиняване с оглед на обстоятелството, че ищцата не била положила дължимата
активна грижа за своето здравословно състояние с оглед изпадането й „в много
тежко психическо състояние“. Загубата на родител, с когото страната е
поддържала близки отношения, предвид показанията на свидетелката Ж., неминуемо
водят до неблагоприятни последици, изразяващи се в психическа травма и
емоционален срив, което състояние ищцата е опитала да превъзмогне посредством
назначена медикаментозна терапия респ. по делото няма никакви данни по делото,
че същата е неглижирала здравословното си състояние. Заявеното възражение за
съпричиняване, според настоящия съдебен състав, е неоснователно.
С оглед на обстоятелството, че по делото са налични доказателства за
заплатено в хода на съдебното производство обезщетение в размер на 70 000
лв. същото следва да се съобрази от състава на съда и същият следва да присъди
сумата от 80 000 лв. по заявените вече по-горе в решението съображения.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата, следваща
изтичане на предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. в настоящия случай от 22.07.2017
г. като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител,
при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Със списъка по чл. 80 от ГПК, депозиран в съдебно
заседание на 14.05.2018 г. процесуалният представител на ищеца е заявил искане
да му се определи възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Направеното
искане е заявено в преклузивния по ГПК срок. В представения по делото договор
за правна помощ и съдействие е отбелязано, че процесуалното представителство е
на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА /стр. 94/. С оглед заявените размери на исковете
и при съблюдаване Наредба 1/2004 г. минималното адвокатско възнаграждение
възлиза на сума в размер на 5 530 лв. С оглед фактическата и правна сложност на
делото респ. извършените по делото процесуални действия, настоящият съдебен
състав намира, че това е адекватния размер на адвокатското възнаграждение.
Припадащата се част от нея, съобразно уважената част от исковете възлиза на 4 147,
50 лв., която се следва на процесуалния представител на ищеца.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следва припадащата се част
от разноските за депозит за съдебни експертизи и юрисконсултско възнаграждение,
която сума възлиза на 125 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ в размер на 6 337, 50 лв.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Е.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Х.Б.Б., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, офис 215 – адв. М.Д. сумата от 80
000 /осемдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в смъртта на Д.Ц.Б. в резултат на ПТП, реализирано на 06.01.2017
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.07.2017 год.
до окончателното им изплащане като отхвърля искът за горницата до 150 000
лв. като погасен чрез плащане в хода на съдебното производство, а до пълния
предявен размер от 200 000 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА З. „Е.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 6 337, 50 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски.
ОСЪЖДА З. „Е.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. М.Д. сумата 4 147, 50 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Х.Б.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис***
– адв. М.Д. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „Е.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** сумата
от 125 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: