Р
Е Ш Е Н И Е № 1499
Град Бургас, 12.08.2019г.
Административен съд – Бургас, пети
състав, на петнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в публично
заседание, в състав:
СЪДИЯ: Станимира Друмева
при
секретаря С. А., като разгледа докладваното от съдия Друмева административно
дело № 485 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по
жалба на М.С.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, против заповед №
УРИ-3282з-1215/02.05.2017г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“
при Министерство на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършено тежко нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.13, чл.204, т.3, във връзка с
чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР, и на основание чл.226, ал.1, т.8
от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение.
Производството по настоящото дело
е образувано сред като с решение № 2843/26.02.2019г. по административно дело №
12475/2017г. Върховният административен съд на република България е отменил
решение № 1442/25.07.2017г. по административно дело № 1509/2017г. на
Административен съд- Бургас и е върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на съда.
Жалбоподателят оспорва заповедта
като незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и нарушения на материалния закон, и
моли за нейната отмяна. Счита, че не е спазен двумесечният преклузивен срок за
налагане на дисциплинарно наказание, установен в разпоредбата на чл.195, ал.2
от ЗМВР, че е удължен срокът на разследването без да са били налице фактически
основания за това и без да са извършвани допълнителни действия по събиране на
доказателства. Излага доводи, че не е доказано, че е управлявал МПС и че се е
намирал „под въздействието“ на упойващо вещество към момента на проверката, че
е наказан за нарушение различно от това, за което е открито и проведено
производство по налагане на дисциплинарно наказание. Оспорва и правната
квалификация на описаното в заповедта деяние. Ангажира
доказателства. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
Процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа жалбата в съдебно заседание и искането от съда.
Представя писмена защита.
Ответникът – директорът на Главна
дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи (ГД “ГП“ при
МВР), чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Излага
съображения за законосъобразност на оспорения акт, като издаден при спазване на
административно-производствените правила и правилно прилагане на материалния
закон. Представя административната преписка и служебното досие на
жалбоподателя. Ангажира гласни доказателства. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.
Бургаският административен съд,
след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Съгласно
представената кадрова справка М.А. е бил назначен на работа в МВР като държавен
служител - стажант в МВР, със заповед рег. № К-2343/01.03.2013г., считано от
6.03.2013г. до 14.04.2014г. След това е заемал длъжността полицай от Гранично
полицейско управление (ГПУ) - Елхово при РД „ГП“ - Елхово от 14.04.2014г. до
20.04.2015г. Със заповед рег. № 3282з-938/20.04.2015г. на директора на ГД „ГП“
- Бургас от 20.04.2015г. е назначен на длъжност младши инспектор от ГПУ -
Елхово при РД „ГП“ - Елхово. Посочената длъжност А. е заемал и към момента на
издаване на оспорената заповед.
На 18.10.2016г. около 08:20 часа,
на път І-7, км.297 в посока от ГКПП- Лесово към гр.Елхово М.А. управлявал лек
автомобил „Опел Вектра“ с рег. № А3912КМ и бил спрян за проверка от служители
на пътна полиция. Извършена му била алкохолна проба и проба с полеви тест
Drager Drug Check 3000, който отчел наличност на тетрахидроканабинол (ТНС),
като водачът признал пред проверилите го длъжностни лица, че е пушил марихуана
преди 22 часа, за което дал и писмено сведение. Предоставен му бил талон за
медицинско изследване № 0034061, но А. не се явил за кръвен тест. За деянието
на А. е съставен акт за установяване на административно нарушение №
602/18.10.2016г. от младши автоконтрольор при РУ - Елхово.
За констатираните обстоятелства е
образувано досъдебно производство № 90/2016г., по което М.А. е привлечен в
качеството си на обвиняем за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Със заповед № УРИ
3282з-2898/21.10.2016г. е образувано дисциплинарно производство по чл.207, ал.1
от ЗМВР срещу младши инспектор М.А. - полицай на ГКПП - Лесово от ГПУ - Елхово при
РД „ГП“ - Елхово, и е открито дисциплинарно производство. Със същата заповед е
определен и дисциплинарно-разследващ орган, който да проведе дисциплинарното
производство. Заповедта е връчена на А. на 21.10.2016г. в 17:35ч., видно от
отбелязването върху нея. В заповедта е определен
срок за провеждане на разследването на случая – до 20.12.2016г.
С
нарочно писмо до Районна прокуратура - Елхово водещият разследването прокурор е
бил уведомен, че против М.А. е било образувано дисциплинарно производство, като
са поискани копия от проведените разпити на жалбоподателя, както и копие от
постановлението за привличането му като обвиняем по досъдебното производство.
На основание
чл.206, ал.1 от ЗМВР, с покана рег. № 6865р-16474/07.11.2016г. от
дисциплинарно-разследващия орган А. е бил поканен да даде писмени обяснения.
Поканата е връчена на служителя на 8.11.2016г.
В представените
писмени обяснения с рег. № 6865р-16634/10.11.2016г. А. потвърждава описаната и
пред органите на пътна полиция фактическа обстановка, като заявява че е
употребил еднократно упойващо вещество марихуана от цигара, донесена от чужбина.
С допълнителни
заповеди № УРИ 3282з-3561/16.12.2016г., № УРИ 3282з-192/20.01.2017г. и № УРИ
3282з- 544/24.02.2017г. е удължен срокът за разследване на дисциплинарното
производство срещу А., с краен срок до 28.03.2017г. Първите две заповеди са
връчени на жалбоподателя съответно на 28.12.2016г. и 10.02.2017г., като липсват
данни да му е връчена последната заповед.
С писмо на
административния ръководител на Районна прокуратура – Елхово, входирано с №
686500-15/09.01.2017г. в ГПУ - Елхово са изпратени 2 броя постановления от
18.10.2016г. и от 8.11.2016г. за привличане на М.А. като обвиняем за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и за престъпление по чл.234, ал.1 от НК и
два броя протоколи за разпит на обвиняем от 18.10.2016г. и 8.11.2016г. по досъдебно
производство № 90/2016г.
С писмо изх.№
4070р-2509/21.02.2017г. на в.п.д. директор на РД „ГП“ - Елхово до началника на ГПУ
- Елхово са изпратени копия на три индивидуални протоколи за запознаване на М.А.
със заповеди рег. № УРИ 8121з-396/05.08.2014г., рег. № УРИ 8121з-348/25.07.2014г.
и рег. № УРИ 8121з-581/08.06.2016г. на МВР. Установява се от представеното по
настоящото дело писмо рег. № УРИ 6865р-9831/20.06.2019г. на началника на ГПУ -
Елхово, както и от представените справка за движение на документ в ЦАИС ДО и
снимка на екрана, че писмо изх.№ 4070р-2509/21.02.2017г. на в.п.д. директор на
РД „ГП“ - Елхово е получено в ГПУ - Елхово на 24.02.2017г. и предадено на
старши инспектор Н. Димитров на 28.02.2017г.
С писмо рег. №
261р-4321/02.03.2017г. на началника на РУ - Елхово до началника на ГПУ - Елхово
са изпратени заверени копия на акта за установяване на административно
нарушение № 602/18.10.2016г., съставен на М.А., талон за медицинско изследване
№ 0034061/18.10.2016г., протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества от 18.10.2016г., сведение от М.С.А. от същата
дата и докладна записка рег. № 261р-14456 по описа на РУ - Елхово за установен
водач на МПС, управляващ след употреба на упойващи вещества.
В докладната
записка е посочено, че А. е имал особено изражение, характеризиращо се на
външен вид с широко отворени зеници, силно зачервени очи, трудно реагирал на
утринната светлина на слънцето, а поведението му било „прекалено възбудено“. В
протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества от 18.10.2016г. е записано, че поведението на водача по време на
проверката е спокойно, че той има сигурна походка и ясен говор, зеници широки
около 2 мм всяка, че е реагирал незабавно на светлина, но също така, че са
регистрирани съмнителни физически признаци като безпокойство както и зачервени
конюнктиви.
В хода на
дисциплинарното производство са представени и заповед за прилагане на ПАМ № 16-0261-000315/18.10.2016г.
на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП спрямо М.А., справка за нарушител-водач
и кадрова справка на лицето.
На основание
чл.207, ал.7 от ЗМВР за резултатите от разследването е изготвена обобщена
справка с рег. № 6865р-4970/23.03.2017г., в която дисциплинарно-разследващият
орган, след като е изложил установената при дисциплинарното разследване
фактическа обстановка, е направил извод, че с действията си младши инспектор А.
виновно е нарушил нормите за поведение на т.7, т.8, т.28, б.“б’ и б.„в” от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед
рег. № 8121з-348/25.07.2014г. на МВР, което е преценено от комисията като
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, във
вр. чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР, съставомерно по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР (деяния, несъвместими с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата), за
което се налага дисциплинарно наказание “уволнение”, поради което е предложил
за допуснатото нарушение на служебната дисциплина, на основание чл.203, ал.1,
т.13 от ЗМВР да бъде наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и на
основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР
служебното правоотношение на държавния служител да бъде прекратено.
На 23.03.2017г.
в 13:30ч. на А. е връчена покана № 6865р-4971/23.03.2017г. за запознаване с
обобщената справка и с всички материали от проведеното дисциплинарно
производство и му е даден срок за представяне на допълнителни обяснения или
възражения до 13:30ч. на 24.03.2017г., продължен до 13:30ч. на 27.03.2017г. Видно
от собственоръчно изписаното върху обобщената справка А. се е запознал с нея на
23.03.2017г.
Допълнително
становище или възражения не са били представени от държавния служител в така
определения му срок.
Със становище
рег. № 6865р-5249/27.03.2017г. на дисциплинарно-разследващия орган до директора
на ГД „ГП“ при МВР, на основание чл.207, ал.12 от ЗМВР, комисията е предложила
за допуснатото тежко нарушение на служебната дисциплина на основание чл.203,
ал.1, т.13 от ЗМВР на А. да бъде наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и
на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР служебното правоотношение да бъде
прекратено.
Материалите по дисциплинарното
производство, в това число изготвената обобщена справка, ведно със становището
на разследващия орган и писмените обяснения на А., са изпратени на директора на
ГД „ГП“ при МВР с писмо № УРИ 6865р-5250/27.03.2017г. Въз основа на изложените
в предоставените му книжа фактически данни директорът е приел, че е налице
извършено нарушение на служебната дисциплина и е издал оспорената в настоящото
съдебно производство заповед № УРИ 3282з-1215/02.05.2017г., с която на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че на
18.10.2016г. около 08:20ч. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина,
изразяващо се в това, че по същото време на главен път I-7, км.297 в посока от
ГКПП - Лесово към гр.Елхово управлявал лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. №
А3912КМ под въздействието на упойващо вещество тетрахидроканабинол, чието
наличие е установено по надлежния ред с техническо средство еднократен полеви
тест Drager Drug Check 3000. Това деяние е квалифицирано от
дисциплинарно-наказващия орган като нарушение на дължимото поведение съгласно
т.7 (спазването на етичните правила за
поведение е гаранция за законността на действията на държавния служител и
защита от неоснователни обвинения), т.8 (чрез спазването на правилата на поведение, заложени в Етичния кодекс и
приети от всеки държавен служител се допринася за изграждането и утвърждаването
на положителния образ на МВР), т.19 (държавният
служител пази доброто име на институцията, която представлява), т.20 (държавният служител насърчава хората да
спазват закона, като дава личен пример с поведението си) и т.28, б.“б” и
б.“в” от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (държавният служител независимо от заеманата
длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на
забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по
време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното
работно време или по времето на ползване на отпуск, както и на разпорежданията
на контролните органи относно установяване на управлението на моторно превозно
средство след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество). Деянието
е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194,
ал.2, т.4 от ЗМВР – деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР, и с което се уронва престижа на службата по смисъла
на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, поради което на А. е наложено наказание „уволнение“
и е прекратено служебното му правоотношение с ГД „ГП“. Заповедта
е връчена на жалбоподателя на 4.05.2017г.
Представено от
ответника е и личното кадрово дело на А., както и решение № 88/26.01.2017г.,
постановено по административно дело № 2253 по описа за 2016г. на Административен съд
- Бургас, с което е отменена заповедта, с която е разпоредено временно
отстраняване на жалбоподателя от длъжност.
Като свидетел по настоящото дело
е разпитан служителя на „Пътна полиция“
при ОДМВР - Ямбол Г.К.А., който потвърждава описаните от него факти в
докладната записка и в протокола за извършената проверка, а именно, че М.А. е
бил със зачервени конюнктивити, както и че отчел допълнителен съмнителен
физически признак по отношение поведението на водача по време на проверката, а
именно безпокойство. Свидетелят заявява, че жалбоподателят не реагирал на
слънчевата светлина и бил превъзбуден.
При тази
фактическа установеност съдът обосновава следните правни изводи:
Жалбата е
подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от
надлежно легитимирано лице - адресат на акта, и в срока по чл.149, ал.1 от АПК,
във вр. с чл.211 от ЗМВР, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, е неоснователна.
Оспорената
заповед рег. № 3282з-2871/05.10.2017г. е издадена от компетентен орган –
директорът на ГД „ГП“, в рамките на предоставените му от закона правомощия по
чл.204, т.3 от ЗМВР, във връзка с чл.37, т.1 и чл.38, т.3 от ЗМВР. Съгласно
чл.204, т.3 от ЗМВР, дисциплинарните наказания се налагат със заповед от
ръководителите на структурите по чл.37, сред които са главните дирекции, за
всички наказания по чл.197 за служителите на младши изпълнителски длъжности,
каквато в случая е заемал жалбоподателят.
Заповедта е в
предвидената от закона писмена форма и е мотивирана с подробно изложение на
фактическите и правните основания за нейното издаване, съдържа изискуемите
реквизити, съгласно чл.210, ал.1 от ЗМВР. Дисциплинарното
нарушение, за извършването на което е санкциониран жалбоподателят М.А., е индивидуализирано
в достатъчна степен от фактическа страна, както и са посочени правните
основания, довели до налагане на най-тежкото наказание „уволнение“. Конкретните
обстоятелства, съставляващи хронологичното описание на събитията, поведението
на служителя, както и последователността на предприетите действия за
установяване на обективната истина, довели до извод за извършено нарушение на
Етичните правила от жалбоподателя, са изложени подробно в изготвените обобщена
справка с рег. № 6865р-4970/23.03.2017г. и становище с рег. №
6865р-5249/27.03.2017г. на надлежно определения дисциплинарно-разследващ орган,
към които заповедта също препраща, а доказателствата въз основа на които същите
са изготвени се съдържат в дисциплинарната преписка.
Съдът не
констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила. Дисциплинарното производство е образувано с нарочна заповед на
компетентния за това орган съобразно изискванията на чл.207, ал.1, т.2 и ал.2
от ЗМВР, във връзка с постъпили данни за извършено тежко дисциплинарно
нарушение по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, която е връчена на жалбоподателя.
Срокът за разследване на дисциплинарното производство е бил удължаван с нарочни
заповеди на директора на ГД „ГП“ - МВР, които са връчени на жалбоподателя, с
изключение на заповед рег. № УРИ 3282з- 544/24.02.2017г., но съдът намира, че
това не е процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като по
делото са налице доказателства, че след издаването на заповедта на
жалбоподателя е предоставена възможност с покана № УРИ 6865р-4971/23.03.2017г.
да се запознае с всички материали по проведеното дисциплинарното производство,
както и да направи своите възражения. Следователно, не е нарушено правото му на
защита.
Неоснователни са
и релевираните от жалбоподателя възражения, че към 22.02.2017г.
дисциплинарно-разследващият орган е разполагал с всички относими и необходими
доказателства за установяване на нарушението и самоличността на нарушителя,
поради което удължаването на срока на разследването е извършено
незаконосъобразно, при липса на каквито и да е основания за това. Основните
доказателства, на които се базира изготвената обобщена справка за резултатите
от разследването и становището на дисциплинарно-разследващия орган са
съставеният АУАН № 602/18.10.2016г. на жалбоподателя, издаденият талон за медицинско изследване №
0034061 и съставеният протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества от същата дата, докладна записка рег. №
261р-14456 по описа на РУ - Елхово за установен водач на МПС, управляващ след
употреба на упойващи вещества, копия от които са изпратени в ГПУ - Елхово след
22.02.2017г. с писмо № 261р-4321 на началника на РУ - Елхово до началника на
ГПУ - Елхово на 2.03.2017г. Това е и причината, обобщената справка и
становището на дисциплинарно-разследващия орган да бъдат изготвени след
получаването на сочените документи. В настоящото производство бе опровергано и
възражението на жалбоподателя, че към 22.02.2017г. дисциплинарно-разследващият
орган е разполагал с протоколите от запознаването на жалбоподателя с трите
заповеди рег. № УРИ 8121з-396/5.08.2014г., рег. № УРИ 8121з-348/25.07.2014г. и рег.
№ УРИ 8121з-581/08.06.2016г. на МВР. Освен това, снабдяването със тези
протоколи не е изтъкнато като причина за удължаване срока на разследването,
видно от мотивите на заповед рег. № УРИ 3282-544/24.02.2017г. на директора на
ГД „ГП“ - МВР.
С оглед
изложеното съдът намира, че удължаването на срока на разследване по
дисциплинарното производство не е извършено при липса на основания и при
превратно упражняване на власт.
Всички материали
от дисциплинарното производство са постъпили при дисциплинарно-наказващият
орган на 28.03.2017г., видно от положената върху писмо № УРИ
6865р-5250/27.03.2017г. дата под резолюцията на директора на ГД „ГП“, а
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 2.05.2017г. Следователно,
спазен е срокът по чл.195, ал.1 от ЗМВР, във вр. с чл.196 от ЗМВР, а именно
наказанието да бъде наложено не по-късно от два месеца след откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
На жалбоподателя
е връчена покана и той е дал писмени обяснения във връзка с установеното нарушение,
а именно, че е управлявал МПС след употреба на упойващо вещество. Депозираните
от жалбоподателя писмени обяснения са приети от дисциплинарно-наказващия орган.
На жалбоподателя са разяснени правата по чл.207, ал.8 от ЗМВР, връчени са му
срещу подпис заповедта за образуване на дисциплинарното производство,
изготвената обобщена справка за резултатите от проведеното разследване и
становището на дисциплинарната комисия, въз основа на които е издадена
оспорената заповед. Предоставена му е възможност да се запознае с всички
материали от проведеното дисциплинарно производство и да даде допълнителни
обяснения или възражения.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че оспорената заповед е издадена за нарушение на
служебната дисциплина, което е различно от това, за което е открито
производството за налагане на дисциплинарното наказание. Установеното по надлежния ред от органите на
пътна полиция, чрез еднократен полеви тест Drager Drug Check 3000, наличие на
упойващо вещество ТНС в слюнката на жалбоподателя означава и доказва по
несъмнен начин, че той все още е бил под въздействието му към момента на
проверката, независимо какъв период е изминал от употребата му. Това е и
смисълът на установяване употребата и наличието на концентрация на упойващото
вещество именно посредством този тест, резултатите от който не са оспорени от
жалбоподателя. Концентрацията на упойващото вещество, както и степента на
въздействието му, респективно на повлияване на водача на МПС, не е елемент от
състава на нарушението, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на А.,
поради което не е било необходимо изследването и установяването им от
дисциплинарно-разследващия орган. Ето защо е неоснователно и релевираното от
жалбоподателя възражение, че не е доказано, че той е бил под въздействието на
упойващото вещество към момента на проверката.
Съдът намира, че
възприетата от дисциплинарно-наказващия орган фактическата обстановка се
установява по несъмнен начин от доказателствата, събрани в хода на
дисциплинарното производство, както и от тези в хода на съдебното производство,
които са достатъчни, за да обосноват ангажирането на дисциплинарната му
отговорност на посоченото в заповедта правно основание.
Съгласно чл.194,
ал.4 от ЗМВР, дисциплинарната отговорност е лична. Всеки държавен служител
отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на
служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност и правилата на Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Следователно, нарушение на
служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното
правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно
не съответства на правно дължимото поведение на служителя. Съгласно чл.194,
ал.2, т.4 от ЗМВР, неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР е дисциплинарно нарушение.
Поведението на
жалбоподателя е в противоречие и грубо нарушава правилата за поведение на
служителите в МВР, регламентирани в т.28, б.б) от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР („Държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си
на участник в пътното движение се подчинява на забраната да не управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на
служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по
времето на ползване на отпуск“), т.19 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР („Държавният служител пази доброто име на
институцията, която представлява“, т.20 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР „Държавният
служител насърчава
хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си, т.7 от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР (Спазването на етичните правила за поведение
е гаранция за законността на действията на държавния служител и защита от
неоснователни обвинения) и в т.8 (Чрез
спазването на правилата на поведение, заложени в Етичния кодекс и приети от
всеки държавен служител се допринася за изграждането и утвърждаването на
положителния образ на МВР).
С поведението си А. не е дал
добър личен пример, не е проявил уважение към останалите представители на
обществеността и не е опазил доброто име на институцията, която представлява. С
оглед задачите и дейността на МВР законодателят е разширил дисциплинарната
отговорност на държавните служители в МВР и изисква определено поведение от тях
не само във връзка с изпълнение на служебни задължения, а и в обществения
живот, в работно и в извънработно време и извън местоработата. Следователно,
дисциплинарна отговорност се ангажира и в случаите на действия, с които са
допуснати правонарушения по други действащи в държавата закони или са морално
укорими, дори когато деянието не е свързано с изпълнение на служебни
задължения. Така отговорността на държавните служители в МВР е различна от
дисциплинарната отговорност по Кодекс на труда или по Закона за държавния
служител, като нарушенията на Етичния кодекс представляват нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР и са основание за
дисциплинарна отговорност, независимо от това дали е налице основание и за
наказателна или административно-наказателна отговорност. В този смисъл са
мотивите на Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007г. на Върховния
административен съд по тълкувателно дело № 4/2007г., според което: „Под
„престиж на службата” следва да се разбира авторитетът на полицията пред
обществото, на което тя служи за да защитава живота, здравето и имуществото на
гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при
стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите
и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната
етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица
намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса
на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност”. Затова се изисква
деянието да е „уронващо престижа”, т.е. не е задължително престижът вече да е
уронен. Съгласно цитираното тълкувателно постановление „е достатъчно
поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или
загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Не е
необходимо деянието да е извършено на публично място. Но е задължително
действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица,
което би се отразило негативно върху авторитета на МВР”. В конкретния казус,
свидетели на деянието са други служители на МВР, както и органите на
прокуратурата, като е била налице и обективна възможност същото да стане
достояние на по-широк кръг лица, тъй като то е осъществено на публично място.
Безспорно подобно поведение на полицейски служител е уронващо престижа на МВР.
Това е така, защото очакванията на обществото към полицаите е те да
осъществяват дейността на МВР спазвайки принципите посочени в чл.3 от ЗМВР и
по-конкретно: спазване на Конституцията, законите и международните
договори, по които Република България е страна.
С оглед изложеното установеното
поведение на жалбоподателя, което е несъвместимо с установените етични
правилата на поведение на държавните служители в МВР, е правилно квалифицирано
като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал.1, т.13
от ЗМВР, за което на жалбоподателя законосъобразно е наложено най-тежкото
дисциплинарно наказание уволнение.
Оспорената заповед е издадена при
правилно приложение материалният закон и в съответствие с преследваната от
закона цел, доколкото в настоящия случай се касае за нарушение на основни
принципи в държавната служба, а именно респект към закона, чрез даване на личен
пример от страна на служителите. Наложеното дисциплинарно наказание от своя
страна предполага и прекратяване на служебното правоотношение на служителя,
съгласно нормата на чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР.
По изложените
мотиви съдът приема, че не са налице основания по чл.146 от АПК за отмяна на
оспорения акт, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Предвид изхода
на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на
ответника за присъждане на разноски по делото, на основание чл.143, ал.4 от АПК
и чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24
от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът следва да осъди
жалбоподателя да заплати на ответника сумата от 200 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, съобразена с вида и
количеството на извършената дейност от процесуалния представител на ответника –
участие в съдебни заседания по разглеждане на делото, представяне на
доказателства, изразяване на становища по доказателствата и по същество.
В проведеното на
15.07.2019г. открито съдебно заседание по разглеждане на делото от призования и
разпитан свидетел Г.К.А. е направено искане за присъждане на направените от
него разноски за явяването му като свидетел. Представени са необходимите доказателства,
а именно свидетелство за регистрация част І на лек автомобил Лада, модел ВАЗ
21104, рег. № У0808КК, собственост на Г.А., фискален бон от 15.07.2019г. за
закупено гориво на стойност 36,58 лева за заредени 15 литра и удостоверение за
банкова сметка. ***дваното гориво от свидетеля за маршрут гр.Елхово- гр.Бургас
и гр.Бургас - гр.Елхово на обща стойност 30,54 лева, изчислени съобразно
пълните технически характеристики на автомобила и разхода на гориво - извънградско.
Съгласно разпоредбата на чл.168 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, свидетелят има
право на възнаграждение и на разноски за явяването в съда, ако бъдат поискани
от него до края на съдебното заседание, като възнаграждението и разноските се
изплащат от внесения депозит. В настоящият случай разноските от А. са поискани
своевременно, поради което са дължими. Предвид изхода на делото и факта, че
няма определен и внесен предварителен депозит направените разноски в размер на 30,54
лева следва да се платят от жалбоподателя по посочената от свидетеля банкова
сметка, ***а банкова сметка.
***.172, ал.2,
предложение последно от АПК, Административен съд – Бургас, пети състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата М.С.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, против
заповед № УРИ-3282з-1215/02.05.2017г. на директора на Главна дирекция „Гранична
полиция“ при Министерство на вътрешните работи, с която на М.С.А. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение, в качеството му на държавен служител,
младши инспектор - полицай на Граничен контролно-пропускателен пункт - Лесово
от Гранично полицейско управление - Елхово при Регионална дирекция „Гранична
полиция“ - Елхово, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА М.С.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи съдебни разноски в размер на 200 лв. (двеста лева),
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.С.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на Г.К.А. с ЕГН ********** сумата от 30,54 лв. (тридесет лева и петдесет и
четири стотинки), представляваща разноски за явяването му като свидетел по
делото.
Решението може
да бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Върховния
административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: