№ 12
гр. Благоевград, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Катя Бельова
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Катя Бельова Търговско дело №
20211200900102 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Обединена българска
банка“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“В.“ *, „М.ц.“,
представлявана от Т.В.М. и С.А. Г.а (изпълнителни директори), чрез юрк.И.К., против „В.к.“
ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“М.“ *, представлявано от
Г.П.В..
В исковата молба се твърди, че на 07.06.2021 г. „Обединена българска банка“ АД („ОББ“
АД) е получила съобщение по ч.гр.д.*063/2020 г. по описа на РС-С., с което е уведомена на
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, че може да предяви иск за установяване на вземането си
срещу „В.к.“ ЕООД с оглед констатацията, че издадената по делото заповед за незабавно
изпълнение е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като се посочва, че именно в тази
връзка се предявява и настоящия иск.
В обстоятелствената част на исковата молба се навежда, че на 17.10.2017 г. в гр.С. е
подписан Договор за банков кредит – овърдрафт „Малки и средни предприятия“ №MS17-
00971/17.10.2017 г. по програма „Малък бизнес“ (Cosme кредит за оборотни средства) между
„ОББ“ АД (универсален правоприемник на „Сибанк“ ЕАД, преобразувано чрез вливане в
„ОББ“ АД) и „В.к.“ ЕООД, като кредитополучател и Г.П.В., роден на *** г. в гр.А.,
Република Гърция – съдлъжник, по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателя банков кредит под формата на овърдрафт в размер на 39 000 лв., като
кредитът е изцяло усвоен.
Твърди се също така, че съгласно процесното кредитно правоотношение,
кредитополучателят се е съгласил да издължава кредита в сроковете и условията, подробно
1
описани в разпоредбите на т.II „Предмет и условия на договора“. Посочва се, в тази връзка,
че кредитът е отпуснат с цел оборотни средства, като е уговорено между страните
максимално допустим размер на дебитното салдо по кредитиращата сметка – 39 000 лв., със
срок на ползване до 19.10.2018 г. Посочва се, че договорът се подновява автоматично и
многократно за период на ползване от 12 месеца: до 19.10.2019 г., респ. до 19.10.2020 г.
Страните уговорили също така отпуснатата сума да бъде олихвявана с плаващ лихвен
процент в размер на едномесечен Sofibor плюс надбавка 5 (пет) пункта годишно, но не по-
малко от 7 % (седем процента) годишно (чл.2.6.1 от Договора). Договорено било също така,
че лихвата по кредита се дължи и заплаща ежемесечно на 20-то число, като при
неплащането й в срок „В.к.“ ЕООД заплаща наказателна лихва в размер на 10% пункта
годишно, начислена върху неиздължената част от лихвите (чл.2.6.2 от Договора). В исковата
молба се навеждат също така съображения, че поради пълно неизпълнение на поетите от
страна на длъжника задължения за погасяване на отпуснатия кредит в срок до 20.10.2020 г.,
уговорен в договора за банков кредит, кредитната експозиция е падежирала, съответно
всички вземания на банката, произтичащи от описания по-горе договор за банков кредит, са
станали изискуеми поради настъпване на крайния падеж за плащането на 20.10.2020 г.
Посочва се, че ответникът и останалите задължени лица са били длъжни да погасят изцяло
задълженията си към банката до 20.10.2020 г., но не са го сторили, поради което банката се е
снабдила със заповед за изпълнение по ч.гр.д.*063/20 г. по описа на РС-С. за следните суми:
39 000 лв., представляващи главница по договора за банков кредит, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 03.11.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението; 705, 24 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.07.2020 г. до
19.10.2020 г.; 84, 38 лв., представляваща обезщетение за забава на просрочените плащания
за периода от 20.07.2020 г. до 19.10.2020 г.; 140, 38 лв., представляваща обезщетение за
забава на предсрочно изискуема главница за периода от 20.10.2020 г. до 02.11.2020 г.;
съдебни разноски за държавна такса в размер на 798, 61 лв. и юрисконсултско
възнаграждение по делото.
Твърди се още в исковата молба, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което до ищеца са били изпратени и съответно
връчени указания за предявяване на иск по чл.422, ал.1 ГПК за установяване на сумите по
отношение на които е издадена заповедта за изпълнение, което обуславяло и правния
интерес от предявяване на настоящия иск.
Иска се от съда постановяване на решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника „В.к.“ ЕООД, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповедта за
незабавно изпълнение по ч.гр.д.*063/2020 г. на РС-С., а именно: 39 000 лв., представляващи
главница по договора за банков кредит, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.11.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; 705, 24 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 20.07.2020 г. до 19.10.2020 г.; 84, 38 лв.,
представляваща обезщетение за забава на просрочените плащания за периода от 20.07.2020
г. до 19.10.2020 г.; 140, 38 лв., представляваща обезщетение за забава на предсрочно
2
изискуема главница за периода от 20.10.2020 г. до 02.11.2020 г. Претендира се и присъждане
на сторените от ищеца разноски както в заповедното, така и в исковото производство.
По реда на чл.367, ал.1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от другата страна по
делото – „В.к.“ ЕООД.
В открито съдебно заседание, ищецът „Обединена българска банка“ АД, редовно призована,
не изпраща процесуален представител. В проведеното открито съдебно заседание не се
явява и процесуален представител за ответника „В.к.“ ЕООД, редовно призован.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приложените материали по ч.гр.д.*063/2020 г. по описа на РС-С. се установява
безспорно, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК банката е
поискала и респ. получила от РС заповед за изпълнение срещу „В.к.“ ЕООД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“М.“ *, за следните суми: сумата от 39 000 лв.
(тридесет и девет хиляди лева) – главница, сумата от 705, 24 лв. (седемстотин и пет лева и
двадесет и четири стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 20.07.2020 г. до
19.10.2020 г., сумата от 84, 38 лв. (осемдесет и четири лева и тридесет и осем стотинки),
представляваща обезщетение за забава за просрочени плащания за периода от 20.07.2020 г.
до 19.10.2020 г., сумата от 140, 83 лв. (сто и четиридесет лева и осемдесет и три стотинки),
обезщетение за забава за изискуема главница за периода от 20.10.2020 г. до 02.11.2020 г.,
включително, произтичащи от Договор за банков кредит – овърдрафт „Малки и средни
предприятия“ №MS 17 – 00971/17.10.2017 г. по програма „Малък бизнес /Cosme кредит за
оборотни средства/ от 17.10.2017 г., сключен между „СИБАНК“ ЕАД, чийто универсален
правоприемник е „Обединена българска банка“ АД, и „В.к.“ ЕООД, и законната лихва върху
главницата, считано от 03.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски за платена държавна такса в размер на 798, 61 лв. (седемстотин деветдесет
и осем лева и шестдесет и една стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 лв. (сто и петдесет лева).
Издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника „В.к.“ ЕООД по реда на
чл.50, ал.4 вр. с чл.47 ГПК, поради което заповедният съд е дал на основание чл.415, ал.1, т.2
ГПК указания на заявителя да предяви иск за установяване съществуването на
претендираните със заявлението суми. От материалите по заповедното производство се
установява, че указанията са връчени на „Обединена българска банка“ АД на 07.06.2021 г.,
като в законоустановения едномесечен срок (на 06.07.2021 г.) той е представил
доказателства пред заповедния съд за предявяване на иска по чл.415, ал.1 ГПК.
С представения по делото Договор за банков кредит – овърдрафт „Малки и средни
предприятия“ №MS17-00971/17.10.2017 г. по програма „Малък бизнес“ (Cosme кредит за
оборотни средства), сключен между „Обединена българска банка“ АД (универсален
правоприемник на „Сибанк“ ЕАД, преобразувано чрез вливане в „ОББ“ АД), като кредитор
и „В.к.“ ЕООД, като кредитополучател и Г.П.В., роден на *** г. в гр.А., Република Гърция –
3
съдлъжник, кредиторът е предоставил на кредитополучателя банков кредит под формата на
овърдрафт в размер на 39 000 лв. (тридесет и девет хиляди лева) за оборотни средства.
Предвидено е, че договорът влиза в сила от датата на подписването му, като кредитната
линия е със срок на ползване до 19.10.2018 г. Също така е предвидено, че договорът се
подновява автоматично и многократно за периоди за ползване от 12 месеца – до 19.10.2019
г., респ. до 19.10.2020 г., при максимално допустим размер на дебитното салдо по
кредитиращата сметка, равен на пълния размер на предоставения кредит (чл.2.4 от
Договора). Крайният срок за погасяване на кредита съгласно уговореното в договора е
20.10.2020 г. (чл.2.8.1 от Договора). Страните са уговорили също така отпуснатата сума да
бъде олихвявана с плаващ лихвен процент в размер на едномесечен Sofibor плюс надбавка 5
(пет) пункта годишно, но не по-малко от 7 % (седем процента) годишно (чл.2.6.1 от
Договора). Договорено било също така, че лихвата по кредита се дължи и заплаща
ежемесечно на 20-то число, като при неплащането й в срок „В.к.“ ЕООД заплаща
наказателна лихва в размер на 10% пункта годишно, начислена върху неиздължената част от
лихвите (чл.2.6.2 от Договора).
По делото е допусната и извършена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото
лице Ив. Люб. Г., от която се установява, че: 1) отпуснатият на „В.к.” ЕООД от „ОББ” АД
банков кредит с Договор за банков кредит – овърдрафт „Малки и средни предприятия“
№MS17-00971/17.10.2017 г. по програма „Малък бизнес“ за оборотни средства в размер на
39 000 лв. е изцяло усвоен по банковата сметка на ответника с IBAN: ***; 2) за периода
11.02.2020 г. до 20.10.2020 г., респ. до 02.11.2020 г., ответникът не е обслужвал кредитните
си задължения по процесния договор за банков кредит – овърдрафт; 3) към датата на
подаване на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.11.2020 г.,
ответникът има просрочени задължения към ищеца, както следва: просрочена главница –
39 000 лв.; просрочена договорна лихва – 705, 24 лв., за периода 20.07.2020 г. – 19.10.2020 г.;
просрочена лихва за забава – 84, 38 лв. за периода 20.07.2020 г. до 19.10.2020 г., и
просрочена лихва за забава върху главницата – 140, 83 лв., за периода от 20.10.2020 г. до
02.11.2020 г. Или общо просрочените задължения на ответника към ищеца възлизат на
сумата от 39 930, 45 лв.; 4) размерът на дълга на ответника към ищеца към датата на
подаване на исковата молба в съда (06.07.2021 г.) е общо 39 930, 45 лв., в т.ч.: просрочена
главница – 39 000 лв.; просрочена договорна лихва – 705, 24 лв., за периода 20.07.2020 г. –
19.10.2020 г.; просрочена лихва за забава – 84, 38 лв. за периода 20.07.2020 г. до 19.10.2020
г., и просрочена лихва за забава върху главницата – 140, 83 лв., за периода от 20.10.2020 г.
до 02.11.2020 г. Съдът кредитира заключението на вещото лице Ив. Люб. Г., като пълно,
обосновано и компетентно изготвено. Отделно от това, по делото липсват доказателства,
които да опровергават заключенията на вещото лице, обективирани в изготвената от него
съдебно-счетоводна експертиза.
При така установеното от фактическа страна и след съобразяване на приложимите
разпоредби на закона, Благоевградският окръжен съд намира от правна страна
следното:
4
С оглед обстоятелствената част и петитума на искова молба, съдът намира, че в рамките на
процеса при условията на обективно и субективно съединяване са предявени установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл.430, ал.1 ТЗ и
ал.2 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими, т.к. исковата молба е предявена в рамките
на преклузивния срок по чл.415, ал.1 ГПК, във вр. с чл.422 с.к. от лице – заявителя по
заповедното производство, което има правен интерес от установяване съществуването на
претендираните от него парични вземания спрямо длъжника по заповедното производство.
Налице е тъждество между вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение и
вземанията, които се претендират в настоящото исково производство.
Съдът намира, че предявените искове за главница и лихви са и основателни, по следните
съображения:
Уважаването исковата претенция за претендираната главница с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. с чл.430, ал.1 ТЗ е обусловено от кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1) наличието на валидно облигационно отношение, породено от процесния
договор за кредит, по силата на което ищецът има качеството на кредитодател, а ответникът
– на кредитополучател; 2) реалното предоставяне от кредитодателя на кредитополучателя на
сумата, претендирана като главница по договора; 3) настъпване на падежа на задължението
на кредитополучателя, касаещо връщане на главницата, и 4) неизпълнение на това
задължение. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл.154, ал.1
ГПК в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на първите три предпоставки, а
в тежест на ответното дружество е да докаже изплащане на претендираното парично
задължение.
Безспорно се установи по делото наличието на валидно договорно правоотношение,
основано на представения от ищеца Договор за банков кредит – овърдрафт „Малки и средни
предприятия“ №MS17-00971/17.10.2017 г. по програма „Малък бизнес“ за оборотни
средства. Страни по него са ищецът „ОББ” АД, като кредитодател, и ответникът „В.к.”
ЕООД, като кредитополучател.
От доказателствата по делото се установява също така и усвояването на сумата, предмет на
предоставения с договора кредит под формата на кредитна линия. В тази насока са
констатациите на съдебно-счетоводната експертиза, съобразно която, както се посочи по-
горе, банковият кредит, отпуснат с посочения договор, е изцяло усвоен от
кредитополучателя. С подписването на договора и получаването на сумата по него
(усвояването на същата) за длъжника се е породило задължението да погасява същата в
сроковете и условията, подробно описани в разпоредбите на т.II „Предмет и условия на
договора“.
По делото е безспорно установен както фактът, че за периода от 11.02.2020 г. до 20.10.2020
г., респ. до 02.11.2020 г., ответното дружество не е обслужвало кредитните си задължения
по процесния договор за банков кредит – овърдрафт, т.е. налице е неизпълнение на
5
задълженията му по процесния договор, свързани с погасяването на кредита, така също и
настъпването на падежа на задължението за плащане на главницата по договора. В тази
насока, следва да се посочи, че съобразно условията на договора крайният срок за
погасяване на кредита е изтекъл на 20.10.2020 г., т.е. вземането е било изискуемо, с
настъпил падеж, както към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК (03.11.2020 г.),
така също и към датата на подаване на настоящата искова молба (06.07.2021 г.).
Не на последно място, от съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размера на
неизпълненото задължение за главница към датата на подаване на заявлението по чл.417
ГПК и към датата на подаване на исковата молба, възлиза в размер на 39 000 лв.
По делото липсват данни ответникът да е погасил така посоченото си задължение за
главница към ищеца, поради което предявеният иск за главница с правно основание чл.422,
ал.1 вр. с чл.430, ал.1 ТЗ се явява доказан по основание и размер, поради което следва да се
уважи.
Уважаването на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.430, ал.2 ТЗ за
възнаградителна лихва предполага наличието на уговорка между кредитодателя и
кредитополучателя, в рамките на кредитния договор, за дължимост на възнаградителна
лихва в определен размер, настъпването на падежа за изплащането й и неизпълнение на
последното. В случая, с кретидния договор страните са уговорили отпуснатата парична сума
да бъде олихвявана с плаващ лихвен процент в размер на едномесечен Sofibor плюс
надбавка 5 (пет) пункта годишно, но не по-малко от 7 % (седем процента) годишно (чл.2.6.1
от Договора). Уговорили са също така, че лихвата по кредита се дължи и заплаща
ежемесечно на 20-то число. Настъпил е и падежа за плащане на уговорената
възнаградителна лихва за периода от 20.07.2020 г. до 19.10.2020 г., като по делото липсват
данни ответното дружество да е погасило възнаградителната лихва за посочения период. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че към датата на подаване
на заявлението по чл.417 ГПК и към датата на подаване на исковата молба ответното
дружество има неизплатени задължения към ищеца за възнаградителна лихва, касаеща
претендирания период от 20.07.2020 г. до 19.10.2020 г., в размер на 705, 24 лв. Ето защо
предявеният иск за възнаградителна лихва се явява доказан по основание и размер, поради
което следва да се уважи.
Следва да се уважат и исковете за заплащане на мораторна лихва с правно основание чл.422,
ал.1 вр. с чл.415 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД. Установи се съществуването на главния дълг,
непогасяването му в срок, както и непогасяването на самото лихвено задължение. Установи
се, че за периода от 11.02.2020 г. до 20.10.2020 г., респ. до 02.11.2020 г. ответникът не е
обслужвал кредитните си задължения по процесния договор за банков кредит – овърдрафт.
По делото от съдебно-счетоводната експертиза се установи също така, че към датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК и към датата на подаване на исковата молба
ответникът има неизплатени задължения към ищеца за забава на просрочени плащания за
периода от 20.07.2020 г. до 19.10.2020 г. в размер на 84, 38 лв., както и за забава в
плащането на изискуемата главница за периода от 20.10.2020 г. до 02.11.2020 г. в размер на
6
140, 83 лв. Ето защо заявените искове за мораторна лихва се явяват доказани по основание и
размер, поради което следва да се уважат.
По разноските:
Съгласно т.12 на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл.422,
ал.1 ГПК следва да се произнесе по разноските в заповедното производство с осъдителен
диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски както в
исковото, така също и в заповедното производство.
С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените от него разноски в заповедното производство, възлизащи съобразно
доказателствата по делото в общ размер на 898, 61 лв., в това число 798, 61 лв. лв. за
заплатена държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените от него разноски в исковото производство, възлизащи в общ размер на
1488, 61 лв., в това число 798, 61 лв. за заплатена държавна такса, 590 лв. за съдебно –
счетоводната експертиза и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „В.к.“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.“М.“ *, представлявано от Г.П.В., дължи на „Обединена българска
банка“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“В.“ *, „М.ц.“,
представлявана от Т.В.М. и С.А. Г.а (изпълнителни директори), чрез юрк.И.К., следните
суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК №902258 от 11.11.2020 г., издадена по ч.гр.д.*063/2020 г. по описа
на РС-С., а именно: сумата от 39 000 лв. (тридесет и девет хиляди лева) – главница, сумата
от 705, 24 лв. (седемстотин и пет лева и двадесет и четири стотинки), представляваща
договорна лихва за периода от 20.07.2020 г. до 19.10.2020 г., сумата от 84, 38 лв. (осемдесет
и четири лева и тридесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за забава на
просрочени плащания за периода от 20.07.2020 г. до 19.10.2020 г., сумата от 140, 83 лв. (сто
и четиридесет лева и осемдесет и три стотинки), представляваща обезщетение за забава за
изискуема главница за периода от 20.10.2020 г. до 02.11.2020 г., включително, произтичащи
от Договор за банков кредит – овърдрафт „Малки и средни предприятия“ №MS 17 –
00971/17.10.2017 г. по програма „Малък бизнес /Cosme кредит за оборотни средства/ от
17.10.2017 г., сключен между „СИБАНК“ ЕАД, чийто универсален правоприемник е ищецът
„Обединена българска банка“ АД, ЕИК *** и „В.к.“ ЕООД, ЕИК ...., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението (03.11.2020 г.) до
окончателното изплащане на задължението за главница.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „В.к.“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
7
управление: гр.С., ул.“М.“ *, представлявано от Г.П.В., да заплати на „Обединена българска
банка“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“В.“ *, „М.ц.“,
представлявана от Т.В.М. и С.А. Г.а (изпълнителни директори), чрез юрк.И.К., сумата от
898, 61 лв. (осемстотин деветдесет и осем лева и шестдесет и една стотинки) – разноски,
сторени от ищеца в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „В.к.“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.“М.“ *, представлявано от Г.П.В., да заплати на „Обединена българска
банка“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“В.“ *, „М.ц.“,
представлявана от Т.В.М. и С.А. Г.а (изпълнителни директори), чрез юрк.И.К., сумата от
1488, 61 лв. (хиляда четиристотин осемдесет и осем лева и шестдесет и една стотинки) –
разноски, сторени от ищеца в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му, пред
Апелативен съд – гр. С..
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
8