№ 10765
гр. София, 28.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Частно гражданско
дело № 20211110130911 по описа за 2021 година
В срок е постъпило искане по чл. 248 ГПК за допълване на определение от 07.12.2021 г. в
частта за разноските.
Ответникът по молбата – „====“ ЕАД – оспорва молбата като недопустима и
неоснователна.
Молбата е допустима. Искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е направено в
законоустановения за това срок. Съгласно ТР№6/2012 г. на ОСГТК т. 14 началният момент,
от който започва да тече срока по чл. 248, ал. 1 ГПК за подаване на молба за допълване или
изменение на решението в частта за разноските и по отношение на страната, която няма
интерес да го обжалва, тече от уведомяването й за решението, ако същото е обжалваемо. В
този смисъл възражението на заявителя за обратното е неоснователно.
Молбата е и основателна.
С определение от 07.12.2021 г. съдът е обезсилил изцяло заповед за изпълнение на
парично задължение от 15.06.2021 г., тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило
възражение от длъжника , по което заявителят „====“ ЕАД не е представил доказателства в
срока по чл. 415, ал. 2 ГПК, че е предявил иск за вземането по заповедта. Заповедното
производство не е прераснало в исково, като това развитие на делото е следствие именно от
подаденото от длъжника чрез процесуалния му представител възражение. Следователно
налице е акт, с който приключва делото в съответната инстанция, поради което и на
основание чл. 81 ГПК съдът следва да се произнесе по искането за разноски, а съгласно чл.
78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, какъвто
именно е настоящият случай.
Видно от своевременно представения договор за правна защита и съдействие на
длъжника е предоставена безплатна правна помощ в заповедното производство от адвокат
И.Т.М. на основание договор за правна защита и съдействие от 13.08.2021 г. В този смисъл
на адвокат Млъзев е следвало да се присъди адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал.
1
2 ЗАдв., което съдът е пропуснал да стори.
Определено по реда на чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която е приложимата в случая
хипотеза /а не чл. 6, т. 5, както счита заявителят/, същото е в размер на 300 лв.
По тези съображения и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение от 07.12.2021 г. по гр. д. 30 911/2021 г. на Софийски
районен съд, ГО, 153 състав в частта му за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „====“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати адв. И.Т.М. от ВТАК,
ЛН:********** на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата 300 лв. адвокатско
възнаграждение в заповедното производството.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2