РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Варна, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20233000500125 по описа за 2023 година
Производството по в.гр.д. № 125/2023 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивни жалби на страните срещу решение
№ 1654/19.12.2022 г., постановено по гр.д. № 1012/2022 г. по описа на
Варненския окръжен съд в различни негови части, както следва:
По въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор Зл. от
Окръжна прокуратура –Варна, против решението на окръжния съд в
осъдителната му част, с която Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на
Й. М. М.:
- на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 8000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди –
душевни болки и страдания, вследствие незаконно воденото срещу същата
наказателно производство, приключило с Присъда № 260006 /22.07.2021 г. по
ВНОХД № 1445/2019 г. по описа на ВОС, с което е призната за невинна и е
оправдана по повдигнатите обвинения, ведно със законната лихва от датата на
подаване на иска в съда - 09.05.2022г. до окончателно изплащане на
задължението;
- на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 608.89 лв., представляваща
обезщетение за забава върху размера на претърпените неимуществени вреди
от 8 000лв. за периода от датата на влизане в сила на оправдателната присъда
09.08.2021г. до 09.05.2022г.;
- на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 400 лева,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди - разноски
1
за НОХД № 5116/2017 на ВРС – 45 с-в, ведно със законната лихва от датата
на подаване на иска в съда - 09.05.2022г. до окончателно изплащане на
задължението;
- на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 30.44 лв., представляваща
обезщетение за забава върху размера на претърпените имуществени вреди от
400лв. за периода от датата на влизане в сила на оправдателната присъда
09.08.2021г. до 09.05.2022г.;
- сумата от 274.29 лв. , представляваща разноски по делото, съразмерно на
уважения размер на исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Прокуратурата е навела оплаквания за неправилност на решението на
окръжния съд в обжалваната му осъдителна част, като постановено в
нарушение на процесуалните правила и на материалния закон и поради
необоснованост, като е молила за отмяната му в тази част и отхвърляне на
исковете изцяло, евентуално за намаляване размера на обезщетението.
Оплакванията са: - за липсата на обсъждане в решението на съда на
направеното от ответника в писмените му бележки възражение по чл. 5, ал.1
ЗОДОВ, че увреждането е причинено по изключителна вина на М. (че тя с
поведението си станала причина за образуваното срещу нея НОХД), водещо
до отхвърляне на всички искове; - за неправилна оценка от окръжния съд на
събраните по делото доказателства и въз основа на това и за погрешен извод
за претърпени от ищцата неимуществени вреди (страх от загуба на работа;
липса на желания за грижа по децата; кошмари), евентуално и за неправилно
приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и завишаване на размера на
присъденото обезщетение;
Й. М. е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорила
същата и по съображения за неоснователност на всяко от оплакванията е
молила за отхвърлянето й и за потвърждаване на решението в обжалваната от
другата страна осъдителна част.
По въззивна жалба на Й. М. М., против решението на окръжния съд в
отхвърлителната му част, с която са отхвърлени предявените от нея срещу
Прокуратурата на РБ искове:
- по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди – душевни болки и страдания, вследствие
незаконно воденото срещу същата наказателно производство, приключило с
Присъда № 260006 /22.07.2021 г. по ВНОХД № 1445/2019 г. по описа на ВОС,
с което е призната за невинна и е оправдана по повдигнатите обвинения за
горницата над уважената част от 8 000 лв. до претендираните 90 000 лв.;
- по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху размера на
претърпените неимуществени вреди за периода от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда 09.08.2021г. до 09.05.2022г. за горницата над
уважената част от 608.89 лв. до претендирания размер от 6850лв.;
- по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени вреди - разноски в досъдебната и съдебна фаза, в
частта за горницата над уважената част от 400 лева до претендираните 8 000
2
лв.;
- по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху размера на
претърпените имуществени вреди за периода от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда 09.08.2021г. до 09.05.2022г. за горницата над сумата
от 30.44 лв. до претендираните 608.89 лв.
Въззивницата е настоявала, че обжалваното решение е неправилно -
постановено при нарушения на процесуалния и на материалния закон и е
необосновано, като е молила за отмяната му в отхвърлителната част и за
уважаване на исковете до претендирания размер. Изложила е съображения за
дължимост на разноските за адвокатско възнаграждение в наказателното дело
независимо дали и кога са платени и в тази връзка за неправилни изводи на
окръжния съд в обратна насока и за липсата на имуществени вреди над
присъдения размер. Навела е оплаквания за занижаване размера на
обезщетението за неимуществени вреди и определянето му в разрез с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като е сочила, че окръжният съд не отчел
изцяло вредите й от разгласяването на наказателното производство в медиите
и социалните мрежи и връзката им с действията на прокуратурата, както и
тежестта на повдигнатото обвинение, професията й на п. и в тази връзка по-
значимото засягане на емоционалната й сфера. При липсата на необходимост
от нарочно доказване, съдът не отчел обичайните вреди от воденото срещу
нея наказателното преследване. Не определил обезщетението с оглед
постигане целта му да възстанови психическото, емоционалното и
психологическо равновесие на пострадалата и да респектира прокуратурата и
да формира у нея перманентна нужда от самооценка при обвиненията.
Прокуратурата е подала отговор на жалбата, с който е оспорила същата и
по съображения за неоснователност на оплакванията е молила за оставянето й
без уважение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция всяка от страните –
ищцата М. - чрез адв. А., а ответникът Прокуратурата на РБ - чрез прокурор
Р. Г., са поддържали въззивните си жалби и отговорите по жалбата на
насрещната страна, като въззивницата М. е претендирала заплащане на
разноските за държавна такса във въззивното производство.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба на
Й. М. М., с която срещу Прокуратурата на Р. Б. са предявени искове по чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати: -
сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди - душевни болки и страдания, вследствие незаконно
воденото срещу нея наказателно производство, приключило с присъда №
260006 /22.07.2021 г. по ВНОХД № 1445/2019 г. по описа на ВОС, с което е
призната за невиновна и е оправдана по повдигнатите обвинения, ведно със
3
законната лихва от датата на подаване на иска в съда - 09.05.2022г. до
окончателно изплащане на задължението; - сумата от 6 850 лева,
представляваща обезщетение за забава върху размера на обезщетението за
неимуществени вреди от 90 000 лв. за периода от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда 09.08.2021г. до 09.05.2022г.; - сумата от 8 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди - разноски
по процесуално представителство и защита в наказателното производство,
ведно със законната лихва от датата на подаване на иска в 09.05.2022г. до
окончателно изплащане на задължението; - сумата от 608.89 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху размера на претърпените
имуществени вреди от 8 000 лв. за периода от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда 09.08.2021г. до 09.05.2022г. Ищцата е претендирала и
за присъждане на сторените по делото разноски.
С писмения отговор на исковата молба, ответникът е оспорил исковете и е
молил за отхвърлянето им, като е навел и възражение по чл. 5, ал.1 ЗОДОВ,
че увреждането е причинено по изключителна вина на М. (че тя с поведението
си, като лъжесвидетелствала по друго дело, станала причина за образуваното
срещу нея наказателно производство).
Установено е със събраните доказателства (и по тези факти няма спор
между страните), че на 04.12.2015 г. с постановление по ДП 98/2015 г. по
описа на ССлО – ОП –В. ищцата Й. М. (към този момент на * години) е
привлечена като обвиняем за това, че в периода 02/03.02.2014г.- 24.02.2014г.,
в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, пред надлежен
орган на властта - разследващ п. при * РУ - ОД на МВР - В. и пред съд - съдия
в PC - Варна, като свидетел, устно, съзнателно, потвърдила неистина –
престъпление по чл. 290, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Към датата обвинението,
М. е била полицейски служител от група „О. п.“ при сектор „* *“ при ОД
МВР В., като свидетелските й показания, за които й е повдигнато
обвинението, тя е дала по образувано срещу трето лице дело за хулиганство
при инцидент по време на изпълнение на служебните й задължения на п..
Обвинителният акт срещу М. е внесен в съда и срещу нея е било образувано
НОХД № 315/2016 г. по описа на ВРС, приключило с осъдителна присъда №
18/23.01.2017 г. за лъжесвидетелстване на основание чл. 290, ал.1, вр. чл. 26,
ал. 1 и чл. 54 от НК с наложено наказание лишаване от свобода за срок от
осем месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години
на основание чл.66 ал.1 НК. Присъдата е обжалвана от М. пред Варненския
окръжен съд, където по образуваното ВНОХД №291/2017 г., въззивният
състав е намерил, че в производството пред ВРС са допуснати съществени
процесуални нарушения, отменил е осъдителната присъда и е върнал делото
на първата инстанция за ново разглеждане. При повторното разглеждане на
делото - НОХД № 5116/2017 г. по описа на ВРС ищцата отново е призната за
виновна в извършването на подигнатото й обвинение и с присъда №
167/26.06.2019 г. е осъдена на лишаване от свобода от 3 месеца, чието
изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3
4
години. Присъдата е обжалвана от М. пред окръжния съд и по образуваното
ВНОХД № 1445/2019 г. на ВОС, с присъда № 260006/22.07.2021 г. тя е
призната за невиновна по повдигнатите й обвинения и е оправдана.
Присъдата е влязла в сила на 09.08.2021 г. Общо наказателното производство
срещу М. е продължило 5 г. и 8 месеца, като наложената мярка за
неотклонение при повдигане на обвинението е „подписка“, като тя е отменена
с определение от 26.06.2019 г. В наказателното производство са извършвани
множество процесуално-следствени действия, изслушвани са свидетели,
приемани са експертизи, като в съдебната фаза са проведени с участието на
ищцата общо 20 съдебни заседания. Установено е също така и не е спорно по
делото, че срещу ищцата са се водили паралелно и дисциплинарни
производства, по които периодично тя е давала сведения за хода на
наказателното дело. Не е уволнена, а тя сама е сменила работата си от О. п. –
в Г. п. на летище В., където и понастоящем работи. Й. М. е с чисто съдебно
минало и преди обвинението се е ползвала с авторитет в професионалната си
среда и сред близки и приятели. Родена е и израснала в малък планински град
(Б.), където всички се познават, а родителите й досега живеят там. От средата
на 2017 г. е установила връзка, а от м. януари 2018 г. съжителства със
свидетеля П. П. на съпружески начала и двамата имат * деца (според
показанията на този свидетел).
Наказателното производство срещу ищцата е предизвикало изключително
голям медиен интерес, отразявано е периодично в пресата, в електронни
медии с огласяване на имената й, с видеа и снимки на М., в предавания в
национален ефир, включително е било следено и е станало неколкократно
тема на предаването „* *“ с излъчвани репортажи на журналисти,
включително след осъдителната й присъда (приложени са по делото
разпечатки с части от заглавията на публикациите и съществуват
общодостъпни в интернет пространството публикации във връзка с делото
срещу М. (приложените извадки от заглавия: в Т. „* * * * * *“; В. У. „* * * * *.
И.Т. и Й. М. са потвърдили неистина за ареста на …“; Т. н. „* * * *.“; Р. БГ „*
* * * *“; Н. ТВ „* * * * * * * * * * И.Т. и Й. М. * *.“ 24.01.2017 г.; С. БГ „Й. М.,
колежката на лъжесвидетеля Т., която не падна по-долу от него по време на
процеса, е намерила пристан в звеното ….“; П. „* * * * (посочени са имената в
текста на статията); От С. БГ „* * * * * Й. М.“; „* * * И.Т., Й. М. –
недосегаема „ 24.02.2016 г.; Д. „* * * *“ (в статията са посочени имената на
ищцата); * * – „* * * * *“ (видео) 25.01.2017 г. и др.
Негативните емоционални преживявания на ищцата са доказани с
показанията на свидетелите Л. Н. Н. (приятелка на ищцата от 2013 г. и нейна
съквартирантка в периода след инцидента от 2014 г. до края на 2017 г.) и П.
С. П. (съжителстващия с нея мъж от 2018 г., баща на децата й). Според
свидетелката Н., преди да започне делото срещу М., никога не било ставало
въпрос за случката в М. г.. Тя споделила за това след завеждане на самото
дело срещу нея (свидетелката знае, че заведеното срещу приятелката й дело
от прокуратурата е за лъжесвидетелстване). Й. се чувствала унизена, че е
5
несправедливо обвинена и засрамена пред близки и познати от това, което
говорели за нея в публичното пространство и пишели в социалните мрежи.
След статията от “* *”, тя се превърнала в „публична личност“, приятелите й
започнали да й препращат статии от различни вестници с писаното за нея. Й.
се затворила в себе си, нямала социален живот, дори вкъщи не се
присъединявала към гостите, а се затваряла в стаята си. Казвала, че нищо от
това което пишат и говорят за нея не е вярно. Срамувала се от хората, тъй
като виждала в погледите им упрека, искала да докаже правотата си, но не
знаела как. Социалните мрежи и коментарите на хората я потискали и тя се
чувствала ужасно. Споделила на свидетелката за отдръпване на близък мъж, с
когото имала отношения и това изживяла много тежко. Като човек от малък
град, където хората коментирали всичко и за всеки всичко се знаело, М.
силно се притеснявала за родителите си и как всичко това ще се отрази на
здравословното им състояние. По това време, тя била и нова в професията си
и в „големия град“ й предстояло да се доказва, но се наложило да се премести
от О. п. в Г. п., защото непрекъснато я „сочели с пръст“ и била „приказвана от
колегите си“. Споделяла пред свидетелката, че когато минавала по
коридорите всички я гледали подозрително и си шушукали. След предаването
на “* *”, Й. станала още „по-известна“ и тогава „изпаднала в някаква дупка“.
В репортажа М. и колегата й били „оплювани“. Й. със сълзи на очи говорела,
че иска просто истината да излезе наяве. По време на целия процес срещу
дъщеря им, родителите на Й. (свидетелката ги познава) се опитвали да се
държат и да я подкрепят, да не показват притесненията си за нея, но виждали
стреса и ужаса в очите на дъщеря си. През този период Й. много се
променила – и психически и визуално. Появили се петна по главата й,
отслабнала драстично, имала проблеми със зъбите. Очите й хлътнали, нямала
свеж вид и изглеждала различен човек. След осъдителната присъда казала, че
няма справедливост и се разплакала. Била разочарована от институциите, от
държавата, тъй като таяла надежда, че истината ще излезе наяве и ще се
разбере, че е невинна. Й. се притеснявала, че ще загуби работата си, тъй като
много държала на нея и искала да се докаже пред колегите си. По време на
процеса се случвало колегите й да я разпитват, а и чисто административно
давала обяснения по случая по дисциплинарни и административни
производства. Страхувала се и много се тревожела, че заради обвиненията
може да загуби работата си. Била емоционално притеснена, че това може да й
коства професията, за която учила, била нейна мечта и се трудила. Да се
провали било огромен стрес за М..
Свидетелят П. П. е изнесъл пред съда, че са се срещнали с М. докато е
вървяло делото срещу нея (средата на 2017 г.). Чрез общ познат се запознали,
научил името й, проверил в интернет и по много неприятен начин научил за
делото срещу нея. Всички приятели го съветвали да няма нищо общо с нея и
дълго време имал предразсъдъци за Й.. Тогава, обаче започнал да осъзнава
колко негативно й се е отразило всичко това. Тя му разказала, че има хора,
които се опитали да я изкарат, че лъже, което не било вярно, като делото се
6
водело за лъжесвидетелстване. Във връзка със случилото се Й. не била добре
емоционално - само за това мислела, не можела да проумее как е могло да се
случи такова нещо, че да бъде спъната още в самото начало кариерата си. Тя
била и национален състезател по ски и се чудела, че „държавата й се
отблагодарява по този начин“. Й. била подложена всеки ден на напрежение и
това се отразило на здравето й - косата й падала (всеки ден обирал кичури
коса от пода), имала видими петна по зъбите и често посещавала зъболекар,
докато преди делото нямала такива проблеми. Трудно й било да се подготвя
за изпитите по право, а тревогите по делото се отразили на двете й
бременности по това време и продължили и след ражданията. Й. не споделяла
доста от фактите с родителите си (живеещи в Б.), за да не ги притеснява,
защото след като научили за случая те не се чувствали никак добре.
Отношението на родителите й към нея не се променило, но тя била затворена
в себе при цялата тази публичност. През целия процес, а и когато била
осъдена, се пречупило нейното състояние, затворила се в себе си и не
говорела вечер, почти не се хранела, нямала желание да се занимава с децата
и не била весела. Тя и сега имала страх от случайни репортажи, заради цялата
тази публичност. Паднал голям товар, когато обявили оправдателната
присъда, но емоционалните й проблеми останали – сънувала кошмари и
имала страх да не са й завели ново дело.
Законът предвижда отговорността за държавата за вреди причинени от
действията на нейните органи, което означава, че между двете трябва да
съществува причинно следствена връзка, а това следва и от разпоредбата на
чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Същевременно не е въведено предположение за
съществуването на такава връзка, поради което по силата на чл. 154, ал. 1 от
ГПК същата трябва да бъде доказана, извън случаите, когато се претендират
вреди в рамките на обичайните такива. В случаите, когато се твърди
причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или
конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с
оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда
или обществено положение то те трябва да бъдат доказани от ищеца по
силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Доколкото по делото ищцата, която носи
доказателствената тежест от неустановяване на този факт, не е доказала, че
сочените от свидетелите здравословни проблеми – косопад и заболяване на
зъбите са пряко свързани и са следствие на воденото срещу нея наказателно
производство, то тези вреди не са доказани и не подлежат на обезщетяване.
Не са доказани и трайни последици в емоционалната й сфера
(психологически такива), извън обичайните в хода на наказателното
производство и в последващия оправдаването й период и вреди от трайно
променено качество на живот след оправдаването и такива също не следва да
бъдат обезщетявани. Няма доказани по делото и вреди от липса на кариерно
израстване, от невъзможността да се развива в професионален план и от
преместването на друга работа (тези вреди подлежат на пълно доказване,
защото не се презюмират като обичайно следствие на незаконното
7
обвинение).
Предявеният иск е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетения за претърпените неимуществени вреди от воденото срещу
ищцата наказателно производство, по което същата е била оправдана. Искът
е предявен срещу Прокуратурата на Р. Б., която действа като процесуален
субституент на държавата. При преценката на претърпените от ищцата вреди
следва да се има предвид, че отговорността на прокуратурата е обективна и се
носи независимо дали вредите от увреждащите актове са причинени виновно
от длъжностни лица, както и това, че отговорността й обхваща вредите, които
са в пряка причинно-следствена връзка с увреждащото действие.
Отговорността на прокуратурата е за всички вреди, причинени от
незаконното обвинение, включително и за периода през който делото е било
на производство пред съда. Отговорността на държавата за причинени от
нейни органи вреди има гаранционно обезщетителен характер и не възниква
по повод на извършени от ответната страна в производството
незаконосъобразни действия, а по силата за законова разпоредба. Без
значение за тази отговорност е това дали на определен етап от
производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и
обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при
извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без
значение е и това какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица,
извършили съответното действие или дали същите са действали правомерно.
Възникването на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е поставено
единствено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило
производството, а в случая той е оправдаване на обвиненото лице. Законът не
е предвидил като изискване за възникване на отговорността освен
оправдаването и самото обвинение да е било незаконосъобразно при
повдигането му. Затова и отговорността е налице дори и от страна на
ответника да са спазени всички законови изисквания и повдигнатото
обвинение да е отговаряло на събраните до този момент доказателства и на
вътрешното убеждение на служителя. Тази отговорност може да отпадне или
на бъде намалена само в случаите по чл. 5 от ЗОДОВ, при които обаче е
предвидено определено субективно отношение на пострадалото лице към
вредоносния резултат, като такова изискване за субективно отношение не е
предвидено в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Поради това прокуратурата не може
да се освободи от отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че нейните
служители са действали добросъвестно. Крайният акт, с който се определя
(какъвто е и настоящият казус) законосъобразността или не на обвинението е
влязлата в сила оправдателна присъда. Затова, неоснователни са
оплакванията на прокуратурата във въззивната й жалба (заявено е
неподържането му в откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция
от представителя на прокуратурата), че било налице законово основание за
образуване на наказателно производство срещу М., предвид че тя
лъжесвидетелствала – установено от съда по воденото срещу трето лице
8
н.о.х.д. № 699/2014 г. на ВРС и поради това приложение намирала
разпоредбата на чл. 5, ал.1 от ЗОДОВ – увреждането било причинено поради
изключителна вина на М..
В настоящия случай държавата чрез Прокуратурата на РБ отговаря за
вредите, причинени на ищцата от повдигнатото и поддържано обвинение по
чл. 290, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия
състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на
държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и срокът на
наказателното преследване, както и характера на престъплението по
повдигнатото обвинение, неговото разгласяване и последиците от това.
Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие.
По определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от
незаконното обвинение:
За да обоснове размера на обезщетението, съдът съобразява от една
страна, че към датата на незаконното обвинение, ищцата е била на * години, в
млада възраст и в началото на професионалната си реализация като п..
Обвинението, макар и за нетежко престъпление (за него се предвижда
наказание до 5 г. лишаване от свобода) е за умишлено престъпление
(лъжесвидетелстване) и то срещу правосъдието – именно в сферата на
професионалната й дейност и по повод работата й като п.. Към престъпления,
извършени от п., обществото има особена чувствителност и непоносимост,
тъй като основната функция на служителя на МВР е защита на правата и
свободите на гражданите, противодействие на престъпността и опазване на
обществения ред. Към професията на М. изискванията на обществото за
почтеност и съблюдаване на закона са завишени и поради това едно
незаконно обвинение се отразява особено тежко върху емоционалната,
психическа и социална сфера на засегнатото лице. Затова, в случая съдът
отчита, че ищцата допълнително е претърпяла и вреди с много по-висок
интензитет и със специфичен характер, обусловени от общественото й
положение - п. (обвинена в лъжесвидетелстване пред следствените органи и
съда по дело, по което е давала показания за случай, възникнал по време на
9
изпълнение на служебните й задължения). В тази връзка следва да бъдат
отчетени и моралните вреди, изразяващи се в накърнен професионален
авторитет, компрометиране на доброто й име пред колеги, вкл. злепоставяне
на семейството й. Дискредитирането на личността и авторитета на ищцата,
компрометирането й в професията и страха от безперспективност в
кариерното развитие, страха от уволнение и загуба на работа и притесненията
й в тази връзка (последица при осъждане), както и породеното разочарование
и недоверие в правоохранителната система, са допълнителни обстоятелства,
които следва да бъдат съобразени в насока определяне на по-висок размер на
обезщетението. Все в тази насока, следва да бъде отчетено двукратното й
осъждане от първата инстанция с налагането на наказание „лишаване от
свобода“, съответно от 8 месеца и 3 месеца (макар и с отложено изпълнение).
Съдът съобразява също така изключително големия интензитет на
негативните преживявания на ищцата заради шумното медийно разгласяване
на случая, включително и в национален ефир, в популярни предавания,
придружени с нейни изображения и видеа, включително от съдебната зала,
разпознаваемостта й заради това, обсъждането на случая в социалните медии
и дискредитирането на М. пред много широк обществен кръг (предвид
чувствителността и интереса към работата на полицията; неоснователно е
оплакването на жалбоподателя-ответник, че няма отношение към медийното
разгласяване на воденото производство и не носи отговорност за такова,
защото публичното оповестяване касае именно образуваното и водено под
надзора на прокуратурата наказателно производство срещу ищцата). Съдът
съобразява все в тази връзка и срама и унижението, което ищцата е изпитвала
и притесненията заради родителите й от тази лоша „медийна известност“ в
малкия й роден град, където всички се познават. Съдът взема предвид също
така и продължителността на наказателното производство от 04.12.2015 г. до
09.08.2021 г. (влизане в сила на оправдателната присъда), т.е. близо пет
години и осем месеца, който срок представлява значителен период от живота
на младата жена, в който тя е била подложена на интенздивния стрес от
наказателното преследване с медийна известност и страха от неизвестността
на изхода му. Съдът съобразява и обстоятелството, че е засегнат значително и
начина на живот на М., като тя се затворила и изолирала, отбягвала
събирания, била унила и угрижена, не се радвала на живота. От друга страна,
в насока на по-нисък размер на обезщетението следва да бъде отчетено, че
наложената мярка за неотклонение „подписка“ е най-леката такава и не е
ограничила правата й, като тя не е твърдяла и претендирала обезщетение за
вреди от допълнителни неудобства от това. Все в тази насока съдът отчита, че
ищцата не е загубила работата си, нито е дисциплинарно наказвана, като тя
сама е сменила работата си и работи все в същата област – на граничен п.,
както и че няма доказани ограничения или невъзможности в последващата й
професионална реализация вследствие незаконното обвинение. Освен
обичайно презюмираните вреди като стрес, безсъние, притеснения,
наказателното производство не се е отразило на здравословното състояние на
10
ищцата, нито е довело до трайни последици в тази връзка. Въпреки, че
животът на ищцата много се е променил в негативна насока, следва да бъде
отчетено от друга страна, че в съвсем личен план той не е бил така силно
засегнат, тъй като по време на наказателното производство тя е създала
трайна и здрава връзка с мъж и е родила двете си деца.
Апелативният съд, предвид изложените съображения и конкретните данни
по делото и като съобрази стандарта на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането намира, че за обезщетяването на причинените й от незаконното
обвинение вреди и с оглед принципа на справедливост и на осн. чл. 52 от ЗЗД,
на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение от 30 000 лв. При
определянето на този размер, съдът взема предвид и факта, че самото
осъждане на ответната прокуратура има основно репариращо действие –
предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди (в този
смисъл решение № 202 от 20.06.2016 г. по гр.д. № 403/2016 г. на ВКС, IV
г.о.).
С оглед изложеното, искът е основателен и следва да бъде уважен в
размер на сумата от 30 000 лв. ведно със законните лихви. Предвид отчасти
несъвпадащите изводи с тези на окръжния съд в обжалваното решение, то
следва да бъде частично отменено – в отхвърлителната му част за горницата
над 8 000 лв. до 30 000 лв. и прокуратурата следва да бъде осъдена да заплати
на ищцата допълнително сумата от 22 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законните лихви от датата на подаване на
исковата молба.
Обезщетението за забава, изчислено върху сумата от 30 000 лв. за периода
от 09.08.2021 г.(влизане в сила на оправдателната присъда) до 09.05.2022 г.
(исковата молба) е в размер на сумата от 2 283,33 лв., поради което
решението следва да бъде отменено и в частта на отхвърлянето на иска по чл.
86 ЗЗД за горницата над сумата от 608,89 лв. до 2 283,33 лв. и допълнително
да бъде присъдено обезщетение за забава в размер на 1 674,44 лв.
По имуществените вреди: Безспорно, сторените в наказателното
производство разноски за адвокатско възнаграждение съставляват
имуществена вреда от незаконното обвинение и те подлежат на обезщетяване
по реда на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Неоснователно, обаче е оплакването на
ищцата във въззивната й жалба, че те подлежат на репариране като вреда от
незаконното обвинение, независимо от това дали са реално заплатени.
Представляват вреда и на обезщетяване подлежат само действително
сторените от страната разходи за адвокатско възнаграждение за адвокат,
осъществил защитата срещу незаконното обвинение в наказателното
производство. Такива доказателства по делото са представени от ищцата
досежно уговореното и платено адвокатско възнаграждение от 400 лв. ( по
приложен договор за правна защита и съдействие от 15.11.2017г. в НОХД №
5116/2017 на ВРС). Ищцата не е доказала, че е платила уговореното в
договора от 01.08.2018г. по НОХД № 5116/2017г. на ВРС, адвокатско
11
възнаграждение от 5 000 лв., както и не е доказала да е уговорен размер и да е
платила възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
25.02.2016г. от НОХД № 315/2016 на ВРС, поради което и не може да се
приеме, че същата е претърпяла имуществена вреда за горницата над 400 лв.
до претендираните 8 000 лв. Затова, искът е основателен до размер на сумата
от 400 лв., ведно с лихвите от исковата молба и следва да бъде уважен до този
размер и отхвърлен за горницата до претендираните 8 000 лв. Върху това
обезщетение се дължат и законните лихви от влизане в сила на
оправдателната присъда (09.08.2021г.) до исковата молба (09.05.2022г.), в
размер на 30.44 лв. В тази част решението на окръжния съд, като
постановяващо идентичен резултат следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора и на осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съразмерна част
от разноските на ищцата за първата инстанция са в размер на 988,80 лв. (от
адв. хонорар от 3 200 лв. по списъка по чл. 80 ГПК), поради което и
Прокуратурата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата допълнително
сумата от 714,51 лв. (разлика между 988,80 лв. и присъдените 274.29 лв.)
разноски за първата инстанция. За въззивното производство, ищцата е
претендирала само държавната такса, поради което следва да й бъде
присъдена сумата от 5 лв. разноски.
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1654/19.12.2022 г., постановено по гр.д. №
1012/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, с които са
отхвърлени, предявените от Й. М. М. против Прокуратурата на Р. Б., искове: -
за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди –
душевни болки и страдания от незаконно воденото срещу нея наказателно
производство, приключило с присъда № 260006 /22.07.2021 г. по ВНОХД №
1445/2019 г. по описа на ВОС, с която е призната за невиновна и е оправдана
по повдигнатите обвинения за горницата над 8 000 лв. до 30 000 лв., ведно със
законните лихви върху разликата от 09.05.2022 г. до окончателното
изплащане; - за заплащане на лихвите за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от влизане в сила на оправдателната присъда
09.08.2021г. до 09.05.2022г., за горницата над 608.89 лв. до 2 283,33 лв., като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. да заплати на Й. М. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Б., област Б., * допълнително: - сумата от
22 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от М.
неимуществени вреди - душевни болки и страдания от незаконно обвинение в
престъпление, по което е оправдана с присъда № 260006 /22.07.2021 г. по
ВНОХД № 1445/2019 г. по описа на ВОС, ведно със законните лихви върху
тази сума, считано от 09.05.2022г. до окончателно изплащане на
задължението; - сумата от 1 674,44 лв., представляваща обезщетение за забава
12
по чл. 86 ЗЗД върху 22 000 лв. за периода от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда 09.08.2021г. до 09.05.2022г.;
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1654/19.12.2022 г., постановено по гр.д. №
1012/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд в ЧАСТТА, с която
Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на Й. М. М.: на основание чл. 2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди – душевни болки и страдания, вследствие
незаконно воденото срещу същата наказателно производство, приключило с
присъда № 260006 /22.07.2021 г. по ВНОХД № 1445/2019 г. по описа на ВОС,
с което е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатите обвинения,
ведно със законната лихва от датата на подаване на иска в съда - 09.05.2022г.
до окончателното изплащане на задължението; - на основание чл. 86 от ЗЗД
сумата от 608.89 лв., представляваща обезщетение за забава върху размера на
претърпените неимуществени вреди от 8 000 лв. за периода от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда 09.08.2021г. до 09.05.2022г.; на
основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 400 лева, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди - разноски за НОХД №
5116/2017 на ВРС – 45 с-в, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда - 09.05.2022г. до окончателно изплащане на
задължението; на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 30.44 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху размера на претърпените
имуществени вреди от 400лв. за периода от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда 09.08.2021г. до 09.05.2022г.; сумата от 274.29 лв.,
представляваща разноски по делото (в първата инстанция), съразмерно на
уважения размер на исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, както и в
ЧАСТТА, с която са отхвърлени, предявените от Й. М. М. против
Прокуратурата на Р. Б. искове: по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение за горницата
над 30 000 лв. до 90 000 лв.; по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забава върху размера на обезщетението за неимуществени вреди за периода
от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 09.08.2021г. до
09.05.2022г. за горницата над уважената част от 1 674,44 лв. до
претендирания размер от 6850лв.; по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане
на обезщетение за претърпените имуществени вреди - разноски в досъдебната
и съдебна фаза, в частта за горницата над 400 лева до претендираните 8 000
лв.; по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху размера на
обезщетението за имуществени вреди за периода от датата на влизане в сила
на оправдателната присъда 09.08.2021г. до 09.05.2022г. за горницата над
сумата от 30.44 лв. до претендираните 608.89 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. да заплати на Й. М. М., ЕГН
********** сумата от допълнително сумата от 714,51 лв. - разноски за
първата инстанция и сумата от 5 лв. – платена държавна така за въззивното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
13
от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14