Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 260031 Година 2022, 22.03. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд ……………………..… граждански състав
………………………….
На петнадесети декември …………….........…… Година две
хиляди двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ……………………………………
Съдебни
заседатели: ..………………………………….
Секретар ……………...……….… Жана
Кметска..…...…………………………………………
Прокурор ……………..………..…………………………………….………………………………
като разгледа докладваното от ………...……… Р.
Калиманова……………………………
търговско дело номер ………… 669 ……… по описа за …… 2019…..
година.
Производството
по делото е с правно основание чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по повод исковите претенции на Д.Д.Д., ЕГН **********,***,
А.С.К., ЕГН **********,***, и двамата чрез процесуалния им пълномощник, Н.Г.С.,
ЕГН **********,***, Ж.Р.Т., ЕГН **********,***, и двамата чрез процесуален
пълномощник и Х.В.Х., ЕГН **********,*** чрез процесуалните му пълномощници,
всички със съдебен адрес град Бургас, ул. „Македония“ №61-63, партерен етаж, офис
№1 против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление
район „Оборище“, ул. „Московска“ №19 за приемане за установено, че вземането на
ответното дружество от ищците, за което е образувано изпълнително дело №
20138010400035 по описа на ЧСИ рег. №801 на КЧСИ, с район на действие Бургаския
окръжен съд, прекратено в хода на настоящото производство, като е образувано
впоследствие изпънително дело №20208010400500 по описа на същия ЧСИ в размер общо
на 235511.96 лева като равностойност на 134106.21 щатски долара, от които
главница в размер на 159765.21 лева като равностойност на 90974.18 щатски
долара, изтекли лихви върху главницата към дата 28.01.2015 година, както и
законната лихва върху главницата за периода от 29.01.2015 година до 12.12.2019
година в размер на 75746.75 лева като равностойност на 43132.03 щатски долара не
съществува поради погасяването му по давност. Претендира се от ищците и
осъждането на ответната страна да им заплати сторените от тях съдебно-деловодни
разноски. В подкрепа на отправените искания представят и ангажират
доказателства.
В исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото производство, ищците твърдят, че били длъжници по образувано пред
частен съдебен изпълнител, peг.
№ 801 на КЧСИ изпълнително дело № 20138010400035/2013
година с взискател ответника „Банка ДСК“ ЕАД. Производството по посоченото
изпълнително дело било образувано въз основа на издадена от Бургаския районен
съд заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК № 322/24.01.2013 година и изпълнителен лист от 28.01.2013 година по
частно гражд. дело № 472/2013 година по описа на съда. Съгласно посочените
документи, ищците били осъдени да заплатят солидарно на ответника сумата от
350000 щатски долара, представляваща главница, сумата от 11622.77 щатски
долара, представляваща възнаградителна лихва за периода 25.08.2012 година -
21.01.2013 година, сумата от 6029.20 щатски долара, представляваща наказателна
лихва за периода 25.08.2012 година - 21.01.2013 година, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 22.01.2013 година до окончателното й
изплащане, както и разноски в общ размер на 22038.67 лева.
В хода на изпълнителното производство били проведени
множество изпълнителни действия, но към момента на подаване на исковата молба била
изтекла 5-годишната погасителна давност за цялото задължение за всеки от тях. В
тази връзка се поддържа, че последното изпълнително действие спрямо ищеца -
длъжника Д.Д. било изпратено до „Уникредит
Булбанк“ АД запорно съобщение с изх. № 651/12.02.2013 година, от което се прави
извода, че на 12.02.2018 година била изтекла 5-годишната
погасителна давност за цялото задължение на това лице по изпълнителното дело.
Последното изпълнително действие, извършено спрямо ищеца-длъжник А.К. било насрочената с обявление с изх. № 1686/27.06.2014 година публична
продан в периода 01.07.2014 година - 01.08.2014 година на СОС с идентификатор
№07079.616.90.5.5, собственост на същия и съпругата му Мара Костадинова.
Посочената публична продан била успешна, а лицето обявено за купувач на имота,
извършило последното плащане от продажната цена на 07.08.2014 година. От това
следвало, че 5-годишната погасителна давност за цялото задължение
на А.К. била изтекла на 07.08.2019 година.
Спрямо ищеца-длъжник
Н.С. последното
изпълнително действие било насрочената с
обявление с изх. № 2194/10.09.2014 година публична продан в периода 11.09.2014
година - 13.10.2014 година на СОС с идентификатор №07079.612.201.1.3, собствен
на същия, Добринка Стоянова и Антон С.. Посочената
публична продан била успешна, а лицето обявено за купувач на имота, извършило
последното плащане от продажната цена на 21.10.2014 година. Това сочело, че 5-годишната
погасителна давност за цялото задължение на Н.С.
по изпълнителното дело била изтекла на 21.10.2019 година.
Излагат се твърдения в исковата молба, че по отношение на ищеца-длъжник Ж.Т. последното
изпълнително действие било насрочената с
обявление с изх. № 872/19.03.2014 година публична продан в периода 20.03.2014
година - 22.04.2014 година на СОС с идентификатор №07079.608.29.1.13, нейна
собственост и на Г. Тодоров. Посочената публична продан била успешна, а лицето
обявено за купувач на имота, извършило последното плащане от продажната цена на
29.04.2014 година или 5-годишната погасителна давност за цялото
задължение на Ж.Т. по изпълнителното дело била изтекла на 29.04.2019 година.
По отношение на ищеца-длъжник Х.Х.
се сочи, че последното изпълнително действие спрямо него било насрочената с обявление с изх. № 866/19.03.2014 година публична продан
в периода 20.03.2014 година - 22.04.2014 година на СОС с идентификатор
№07079.617.134.1.61, собственост на същия. Посочената публична продан била
успешна, а лицето обявено за купувач на имота, извършило последното плащане от
продажната цена на 29.04.2014 година година. От изложеното се прави извода, че 5-годишната
погасителна давност за цялото задължение на това лице била изтекла на
29.04.2019 година.
Ищците се позовават на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и
разясненията, дадени с ТР № 2/26.06.2015 година по тълк. дело № 2/2013 година
на ОСГТК на ВКС относно прекъсването на давността като сочат, че тя се
прекъсвала от предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ. Съгласно разясненията, дадени с това решение, когaтo взискателят не бил
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство било прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а нова погасителна давност за вземането
започвала да тече от датата, на която било поискано или било предприето последното валидно изпълнително действие.
Понастоящем размерът на задължението по образуваното изпълнително дело №
20138010400035/2013 година не било удостоверено в официален документ на ЧСИ,
тъй като последният отказвал да издаде удостоверение за размера на дълга,
въпреки отправеното искане с вх. № 3647/12.11.2019 година от длъжника Н.Г.С.. С
писмо изх. № 5807/26.11.2019 година съдебният изпълнител се аргументирал, че по
делото била възложена счетоводна експертиза, която да изчисли размера на дълга,
а вещото лице все още не било представило заключение. В тази връзка се
пояснява, че експертизата била възложена от ЧСИ преди повече от три години, но
до момента не била извършена и нямало никаква яснота кога и дали въобще ще бъде
извършена.
Задължението по изпълнителното дело било определено въз
основа на последните предоставени от ЧСИ Трифон Д. данни - протокол за разпределение
с изх. № 204/28.01.2015 година, при отчитане, че същото било лихвоносно, поради
което актуалният му размер бил следния: главница в размер на 250072.95 лева,
изтекли лихви върху главницата към дата 28.01.2015 година в размер на 1807.89
лева и законната лихва върху главницата за периода 29.01.2015 година -
12.12.2019 година в размер на 123626.56 лева и такси по чл. 79 от ЗЧСИ в размер
на 8084.58 лева, поради което общият размер на задължението на ищците по
изпълнителното дело възлизал на сума в размер на 383591.98 лева.
Ответникът, на когото съдът е изпратил препис от исковата
молба и доказателствата към нея, в указания от закона и съда срок е депозирал
писмен отговор. В него същият сочи, че не бил надлежен ответник по иска за сума
в размер на 8084.58 лева, тъй като посочената сума се дължала на съдебния
изпълнител и не формирала вземане на взискателя.
Твърди се от него, че вземането му спрямо всички ищци не
било погасено по давност, тъй като тя била прекъсвана няколкократно. В
производството по гражд. дело № 14180/2015 година по описа на Софийски градски
съд ищците лично били признали задължението. Това действие било обективирано в
подписан от тях отговор от 07.01.2016 година, подаден по посоченото дело, което
било образувано по предявен от ответника отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 от ГПК. С посоченият иск банката била оспорила принудителното
изпълнение, предприето против нея от взискателя Владилен Миланов по
изпълнително дело № 545/2015 година на ЧСИ Г. Дичев за събиране на сумата от
146345.56 лева, представляващи съдебни разноски по МАД № 15/2013 година и МАД №
16/2013 година по описа на АС при БТПП и за сумата от 292.11 лева,
представляваща съдебни разноски за изпълнителен лист по гражд. дело № 422/2015
година по описа на VI-7 състав при ТО на СГС. Вземането на Владилен Миланов му било цедирано от
ищците Д.Д., А.К., Н.С., Ж.Т. и Х.Х. с договор за цесия от 11.08.2015 година. В
това производство ответникът в настоящия процес твърдял, че цедираното вземане
било погасено при условията на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД поради настъпилите
правните последици на осъществено от банката извънсъдебно прихващане срещу
вземането на последната от ищците по издадения на 28.01.2013 година изпълнителен
лист по частно гражд. дело № 472/2013 година по описа на Бургаския районен съд,
което вземане било предмет на образуваното при ЧСИ Трифон Д. изпълнително дело
№ 35/2013 година, като изявлението за прихващане било породило действие на
27.08.2015 година, когато била отправена нотариална покана акт № 145, том II, per. № 9229 от 17.06.2015
година на нотариус Виктория Дралчева. Предвид изложеното, ответникът счита, че
на основание чл. 116, б. „а“ от ГПК извършеното лично от страните признание на
задължението им към банката било прекъснало давността.
Според ответната банка, подадената от ищците на
02.09.2015 година молба до ЧСИ Трифон Д. по изпълнително дело № 35/2013 година,
съдържаща искане за издаване на справка дали сумата по нотариалната покана е
приспадната от остатъка от дълга им и какъв е размера на задължението им по
изпълнителното дело, несъмнено сочела на признание за съществуването на
непогасен остатък от задължението им. По този повод ЧСИ поискал становище от
взискателя, получено на 30.09.2015 година и изготвил удостоверение изх. №
3103/23.10.2015 година.
В производството по
гражд. дело № 14180/2015 година по описа на СГС ищците били изготвили
отговор, в който заявявали, че се били свързали с ЧСИ Трифон Д. за установяване
размера на дълга им. Те били потвърдили пред правоприемника си - цесионера, че имали задължение към банката -
ищец, чийто размер надхвърлял този на изпълняемото право по изпълнително дело №
545/2015 година на ЧСИ Г. Дичев. Били направили изрично признание на иска, което потвърдили още веднъж с молба от 22.01.2016
година. В същия смисъл било направено признание на иска и от страна на
цесионера Владилен Миланов. Ответникът счита, че изложеното недвусмислено
сочело, че през месец януари 2016 година ищците били извършили признание на
задължението си, с последиците по чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, с което били
прекъснали давността преди изтичането и.
Според ответната страна, давност по отношение на
вземането не била текла и по време на висящия изпълнителен процес по изпълнително
дело № 35/2013 година на ЧСИ Трифон Д.. Заявява, че му била известна
противоречивата съдебна практика по въпроса -
от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980 година,
извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година по тълк. дело № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело,
образувано преди приемането му. В тази връзка счита, че следвало да бъде
съобразена практиката на ВКС, според която отмяната на ППВС № 3/18.11.1980
година, извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година по тълк. дело № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС не можела да бъде прилагана към изпълнителни
производства, образувани преди 26.06.2015 година или най-малкото към
изпълнителни дела, давността за вземанията по които не била изтекла към
26.06.2015 година. Като се позовава на съдебна практика счита, че в конкретният
случай, давността за вземането му следвало да бъде преценявана при условията на
ППВС № 3/18.11.1980 година, т. е. спряна за времето на изпълнителния процес и
едва след постановяването на тълкувателното решение, взискателят можел да
съобразява поведението си с неговите постановки. Поради това, до 26.06.2015
година по отношение на процесните вземания валидни били постановките на ППВС №
3/18.11.1980 година, като това била най-ранната дата, от която можело да
започне да тече погасителна давност за вземането. Това налагало извод, че към
датата на предявяване на иска, същата не била изтекла.
Твърди се в отговора на исковата молба, че на 18.08.2017 година било поискано
извършването на изпълнителни действия спрямо ищцата Ж.Т. - запор върху вземанията по сметки, който бил
наложен на 25.08.2017 година, с което действие по отношение на нея давността
била прекъсната. Тя била прекъсната и спрямо длъжника А.К., против който през
2015 година бил предявен иск по чл. 135 от ЗЗД. С този иск било поискано да
бъде обявена за относително недействителна по отношение на банката сключената
между А.К., Димитър К. и Г.К. сделка-дарение, извършено с нотариален акт №
301/14.03.2012 година, акт № 168, том I на Служба по вписванията - град Царево.
Чрез този иск се целяло в крайна сметка осребряване на имущество на длъжника и
неговата единствена цел била осигуряване на имущество за удовлетворяване
вземанията на кредитора. Искът бил предявен в рамките на давностния срок,
включително в рамките на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Поради горното,
ответникът не следвало да търпи неблагоприятни последици от това, че длъжникът
бил недобросъвестен, разпоредил се с имуществото си и препятствал насочването
на принудително изпълнение върху него.
В заключение се заявява, че вземанията на банката спрямо
всеки един от ищците в качество им на солидарни длъжници не била изтекла и те
не били погасени по давност.
Ищцовата по делото страна, на която съдът е изпратил
препис от отговора на ответника и доказателствата към него, в указания й срок е
депозирала допълнителна искова молба. Със същата ищците са пояснили и допълнили исковата си молба, като са изложили
аргументи и по отношение на наведените от ответната страна твърдения и
възражения.
За неоснователни са счетени твърденията на ответната
банка за прекъсване на давността за процесното вземане с извършването на
различни действия. Оспорени са твърденията на ответника, че с подаденият
отговор на 07.01.2016 година по гражд. дело № 14180/2015 година по описа на СГС
те били признали задължението си. Предмет на това производство било установяване липсата на вземане по
изпълнително дело № 545/2015 година на ЧСИ Г. Дичев, което вземане нямало нищо
общо с вземането, предмет на изпълнително дело № 20138010400035/2013 година на
ЧСИ Трифон Д. и на настоящия процес. Волеизявленията, направени в
горепосоченото исково производство не прекъсвали давността за вземането по
изпълнителното дело на ЧСИ Трифон Д., тъй като те не касаели пряко въпросното
вземане, поради което не било налице изрично признаване на същото. Така
направените волеизявления не били насочени към кредитора, а представлявали
описание на правоотношенията на ищците с правоприемника им. Същото се отнасяло
и до кореспонденцията на ищците с ЧСИ Трифон Д. по повод дълга по изпълнително
дело № 20138010400035. В същия смисъл следвало да се тълкуват и изявленията им
в молбата от 22.01.2016 година по същото дело на СГС. Ищците намират, че
молбата им до ЧСИ Трифон Д. представлявала волеизявление пред него,
обективиращо искане за издаване на справка за дълга и за извършените погашения
по делото.
По отношение на наложения на 25.08.2017 година запор върху вземанията по банкови сметки на ищцата Ж.Т.
се сочи, че същият бил поискан и наложен след настъпила
спрямо тази ищца перемпция по изпълнителното дело, настъпила ех lege на 29.04.2016 година. Всички
предприети изпълнителни действия след тази дата по отношение на нея следвало да
се считат за обезсилени по право, поради което погасителната давност била
изтекла на 29.04.2019 година и задължението й към банката след тази дата било
погасено.
Поддържа се от ищците,
че прекъсването на давността спрямо един от длъжниците не произвеждало ефект
спрямо останалите солидарни длъжници по
задължението, тъй като действието на давността било относително и всяко от
задълженията на солидарните длъжници се погасявало самостоятелно. В тази връзка
се сочи, че действията, които един от солидарните длъжници извършвал -
признание, отказ от давност или които кредиторът предприемал срещу един от
длъжниците - предявяване на иск само спрямо един длъжник, изпълнителни действия
- не трябвало да вредят на останалите.
За твърдяното от
ответника прекъсване на давността спрямо ищеца А.К. чрез предявяване на иск по
чл. 135 ЗЗД, се излагат съображения, че то било неоснователно, тъй като
единствено предявяването на иск за самото вземане прекъсвало давността, съгласно
чл. 116, б. „б” ЗЗД. Позовават се на разпоредбите на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и
чл. 115, ал. 1, б. „ж” от ГПК, както и на т. 1 от ТР № 3/22.04.2019 година по
тълк. дело № 3/2016 година на ОСГТК на ВКС, съгласно която нормата на чл. 116 ЗЗД била от императивен порядък, съдържала изчерпателно изброяване на основания
за прекъсване на давността и не можела да се тълкува
разширително. От изложеното се прави
извода, че с предявяването на иска по чл. 135 от ЗЗД кредиторът-ответник не можел да се позовава на прекъсване на
давността, тъй като това действие нито представлявало изпълнително действие,
нито имало значението на „предявяване на иск” по смисъла на чл. 116, б. „б” от ЗЗД.
В срока за допълнителен отговор на допълнителната искова
молба ответникът „Банка
ДСК“ ЕАД е подал такъв. Заявява, че изявленията на ищците, направени в хода на
производството по гражд. дело № 14080/2015 година по описа на СГС следвало да
се ценят като признание на процесното вземане, тъй като предмет на установяване
в това производство дали било
погасено вземането по изпълнително дело № 545/2015 година по описа на ЧСИ Г.
Дичев поради прихващане именно с част от вземането по изпълнително дело №
35/2013 година по описа на ЧСИ Трифон Д.. Счита, че с направеното от ищците
волеизявление пред цесионера за налично задължение към банката, чийто размер
надхвърлял този на изпълняемото право по изпълнително дело № 545/2015 година по
описа на ЧСИ Г. Дичев се признавало вземането по изпълнително дело № 35/2013
година по описа на ЧСИ Трифон Д..
Заявява, че искът по гражд.
дело № 14080/2015 година на СГС бил признат изцяло, с което било признато и съществуването на вземането, с
което било извършено прихващането.
Оспорват се твърденията на ищците, че волеизявлението им
засягало само косвено процесното вземане като се сочи, че то било направено в
отговора на страните по повод на исковата молба по гражд. дело № 14080/2015 година по описа на СГС, предназначен да стигне именно до него. Ответникът счита, че в отговора
страните не само били признали задължението си пред своя правоприемник, както и
че били признали иска, което им признание несъмнено съдържало в себе си
изявление за съществуване на негово насрещно вземане.
Налице били редица конклудентни действия, с които ищците
манифестирали в достатъчна степен волята си да потвърдят съществуването на
конкретния дълг, а именно - молбата им до съдебния изпълнител от 02.09.2015
година за издаване на справка за размера на дълга им по изпълнително дело №
358/2013 година, към която били представили и нотариалната покана на банката,
съдържаща изявлението за прихващане, изявленията им към техния правоприемник
Владилен Миланов.
Поддържат се наведените в
отговора на исковата молба твърдения, че не била текла погасителна давност по
време на висящия изпълнителен процес по изпълнително дело № 35/2013 година по
описа на ЧСИ Трифон Д., поради което такава не била изтекла по отношение на
който да било от ищците.
Поддържат се и изложените
в отговора на исковата молба съображения за прекъсване на давността по отношение
на А.К. с предявяването против него на иск с правно основание в чл. 135 от ЗЗД
в рамките на давностния срок, който целял да обезпечи принудителното
изпълнение. Ответникът счита, че предявяването на такъв иск следвало да се
приравни на действие по принудително изпълнение, в случай, че бил успешно
проведен. Заявява се на следващо място, че срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК течал общо за солидарните длъжници и нямал относително действие, тъй като
доколкото дългът бил един, принудително изпълнение против всеки един солидарен
длъжник било достатъчно да осуети настъпването на перемпция.
След преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и изявленията на страните и като
съобрази разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По своето естество искът по чл. 439 от ГПК е отрицателен
установителен иск и с него ищецът може да установи, че изпълняемото право на
взискателя по изпълнителното дело е престанало да съществува или че
изпълняемостта му не е настъпила. Наличието на правен интерес е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове.
Правен интерес за предявяване на иск за несъществуване на суми с правно
основание чл. 439 от ГПК предполага наличието на висящо изпълнително
производство. Такова в процесния случай е налице, като същото е започнало въз
основа на изпълнителен лист, който обективира изпълняемото право. Установява се
от доказателствата по делото, че в хода на настоящото производство ответникът е
поискал изпълнителното производство по ИД № 20138010400035/2013 година по описа
на ЧСИ Трифон Д. да бъде прекратено поради настъпила перемпция. От молба
от 15.12.2020 година, подадена от „Банка ДСК“ ЕАД до ЧСИ Трифон Д.
е видно, че банката е поискала да й бъде предаден в оригинал изпълнителен лист
от 28.01.2013 година и копие от заповед за изпълнение от 24.01.2013 година, въз
основа на които е било образувано ИД № 20138010400035/2013 година по описа на
ЧСИ Трифон Д.. С постановление от 17.12.2020 година съдебният изпълнител е
прекратил изпълнителното производството по посоченото дело на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Въз основа на същия изпълнителен лист от 28.01.2013 година
и копие от заповед за изпълнение от 24.01.2013 година е образувано ново
изпълнително производство № 20208010200500 по описа на ЧСИ Трифон Д.. От
изложеното е видно, че и към настоящия момент за вземането на кредитора -
ответник е налице висящо изпълнително производство.
От представените по делото доказателства се установява,
че по образуваното изпълнително производство № 20138010400035/2013 година по
описа на ЧСИ Трифон Д. са извършени редица изпълнителни действия, насочени към
събиране на вземането на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД. Производството по
изпълнителното дело е било образувано въз основа на издаден в полза на
ответника изпълнителен лист от 28.01.2013 година. Против всеки един от ищците
са предприемани следните прекъсващи давността изпълнителни действия:
По отношение на длъжника Д.Д.: на 12.03.2013 година е
наложен запор върху дружествените дялове на същия от капитала на „Борд
Марин“ООД.
По отношение на длъжника А.К.: на 27.06.2014 година е
насрочена публична продан на недвижим имот, представляващ апартамент с
идентификатор №07079.616.90.5.5; на 04.08.2014 година е съставен протокол за
публична продан на посочения апартамент; на 05.08.2014 година на 07.08.2014 година
е постъпило плащане във връзка с публичната продан.
По отношение на длъжника Н.С.: на 10.09.2014 година е
насрочена публична продан на недвижим имот, представляващ апартамент с
идентификатор №07079.612.201.1.3; на 14.10.2014 година е съставен протокол за
публична продан на посочения апартамент; на 27.10.2014 година е постъпило
плащане във връзка с публичната продан.
По отношение на длъжника Ж.Т.: на 19.03.2014 година е
насрочена публична продан на недвижим имот, представляващ апартамент с
идентификатор №07079.608.29.1.13; на 23.04.2014 година е съставен протокол за
публична продан на посочения апартамент; на 28.04.2014 година и на 29.04.2014 година
е постъпило плащане във връзка с публичната продан.
По отношение на длъжника Х.Х.: на 19.03.2014 година е
насрочена публична продан на недвижим имот, представляващ апартамент с
идентификатор №07079.617.134.1.61; на 23.04.2014 година е съставен протокол за
публична продан на посочения апартамент; на 28.04.2014 година и на 29.04.2014 година
е постъпило плащане във връзка с публичната продан.
Освен предприетите действия от страна на ЧСИ в рамките на
образуваното изпълнително производство, между страните в настоящото
производство са се осъществили и други фактически обстоятелства, имащи
отношение към настоящия спор. На 17.08.2015 година ответникът изпратил
нотариална покана до ищците, с която направил изявление за прихващане на
насрещни задължения между страните, произтичащи от изпълнителен лист от
28.01.2013 година, по който взискател е ответната банка и от изпълнителни листи
от 11.03.2015 година и 20.04.2015 година, по които взискатели са ищците .
На 23.10.2015 година е издадено удостоверение от ЧСИ
Трифон Д. по изпълнително производство № 20138010400035/2013 година, в което е
посочено, че към 23.10.2015 година вземанията на „Банка ДСК“ ЕАД от „Борд
Марин“ ООД, „Делтамар“ ЕООД, Д.Д., А.К., Н.С., Ж.Т. и Х.Х. не са погасени и
надвишават 200 000 лева.
С отговор на искова молба, по повод на която е било
образувано гражд. дело № 14180/2015 година по описа на Софийски градски съд
ищците са признали предявения против тях иск и са направили изявление, че
въпреки извършени погасявания на дълга им по образувано при ЧСИ Трифон Д.
изпълнително производство, все още дължат на ищеца сума в приблизителен размер
на 140 000 щатски долара. Заявено е още, че са потвърдили пред
правоприемника си (Владилен Иванов Михайлов, на когото са цедирали свои
вземания към „Банка ДСК“ ЕАД, предмет на това производство), че имат задължение
към ищеца, чийто размер надхвърля претенцията по предявения иск. Изявлението е
направено на 07.01.2016 година. От приложените документи се установява, че
производството по гражд. дело №
14180/2015 година по описа на Софийски градски съд е било образувано по искова
молба на ответника в настоящото производство „Банка ДСК“ ЕАД против Владилен
Иванов Михайлов и Д.Д., А.К., Н.С., Ж.Т. и Х.Х. (настоящите ищци) за признаване
на установено по отношение на ответниците несъществуването на парични вземания
в общ размер на 146 345.56 лева.
С молба от 18.08.2017 година ответникът „Банка ДСК“ ЕАД е
поискал от съдебния изпълнител по ИД № 20138010400035/2013 година да предприеме
действия по принудително изпълнение, като наложи запор върху вземанията по
сметки на длъжника Ж.Т.. Във връзка с това искане, на 25.08.2017 година е
наложен запор върху банковите сметки на посочения длъжник
По делото е представено решение № 10/09.04.2020 година,
постановено по търг. дело № 481/2017 година по описа на ВКС, с което е обявен
за относително недействителен по отношение на „Банка ДСК“ ЕАД, по предявения от банката срещу А.К.
(ищец в настоящото производство), Димитър К. и Г.К. иск с правно основание
чл.135, ал. 1 от ЗЗД обективирания в нотариален акт договор за дарение на
недвижим имот под №301/14.03.2012 година, акт №168, том 1, вписан в Службата по
вписванията.
От молба от 15.12.2020 година, подадена от „Банка ДСК“ ЕАД до ЧСИ Трифон Д. е видно, че банката е поискала да й бъде
предаден в оригинал изпълнителен лист от 28.01.2013 година и копие от заповед
за изпълнение от 24.01.2013 година, въз основа на които е било образувано ИД №
20138010400035/2013 година по описа на ЧСИ Трифон Д.. С постановление от
17.12.2020 година съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното
производството по посоченото дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Въз
основа на същия изпълнителен лист от 28.01.2013 година и копие от заповед за
изпълнение от 24.01.2013 година е образувано ново изпълнително производство №
20208010200500 по описа на ЧСИ Трифон Д. (молба от 15.12.2020 година на л. 274
от делото и удостоверение на л. 272 от делото).
От заключението на
допуснатата и извършена по делото съдебно- икономическа експертиза и допълнителните
такива се установява размера на непогасените вземания на ищците към взискателя „Банка ДСК“ ЕАД по изпълнително дело № 20138010400035/2013 година по описа
на ЧСИ Трифон Д. към момента на подаване на исковата молба. Вещото лице е
изготвило няколко варианта на дълга. Съдът възприема варианта, в който
остатъкът на задължението е определен, съобразно с действително постъпилите при
кредитора „Банка ДСК“ ЕАД плащания и техния размер и отнесени при погасяване на
задълженията по реда на чл. 76 от ЗЗД, като в частта за разноските не са
включени таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, а само направените такива от взискателя,
които подлежат на погасяване с постъпилите суми и съобразен с датите на
погасяванията, за които са налични данни измежду кориците на изпълнителното
дело и които са посочени подробно от експерта в първото му допълнително
заключение. С оглед твърденията на страните и установените по делото факти и
обстоятелства, посоченият вариант е най-законосъобразен, тъй като се взема
предвид действително погасения размер на дълга, съобразно постъпилите при
ответника плащания, само направените от последния разноски, които подлежат на
погасяване, както и отделните дати на погасяване на част от дълга, включително
чрез прихващане. Съобразно посоченият вариант, вещото лице е определило
структура на дълга, както следва: главница - 90 974.18 USD; лихви - 43 132.03
USD и разноски - 18.00 лева.
При така установените по делото обстоятелства, съдът
намира, че в хода на изпълнителното производство по ИД № 20138010400035/2013 година
по описа на ЧСИ Трифон Д., изпълнителните действия прекъсващи давността по отношение
на всеки един от ищците, следва да бъдат определени съгласно постановките на
Тълкувателно решение № 2/2013 по тълк. дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС. В
посоченото тълкувателно решение е прието, че давността се прекъсва с предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. При съобразяване на посоченото
се налагат следните изводи:
По отношение на ищеца Д.Д., изпълнителното действие
прекъснало давността е наложения запор върху дружествените му дялове от
капитала на „Борд Марин“ООД на 12.03.2013 година. При съобразяване на това
прекъсване на давността, същата би изтекла на 12.03.2018 година.
По отношение на ищеца А.К., изпълнителното действие
прекъснало давността е постъпилото на 07.08.2014 година плащане във връзка с
извършената публична продан на недвижим имот на този длъжник. При съобразяване
на това прекъсване на давността, същата би изтекла на 07.08.2019 година.
По отношение на ищеца Н.С., изпълнителното действие
прекъснало давността е постъпилото на 27.10.2014 година плащане във връзка с
извършената публична продан на недвижим имот на този длъжник. При съобразяване
на това прекъсване на давността, същата би изтекла на 27.10.2019 година.
По отношение на ищцата Ж.Т. изпълнителното действие
прекъснало давността е постъпилото на 29.04.2014 година плащане във връзка с
извършената публична продан на недвижим имот на този длъжник. При съобразяване
на това прекъсване на давността, същата би изтекла на 29.04.2019 година. Съдът
намира за неоснователно направеното от ответника възражение, че давността по
отношение на този ищец е прекъсната с наложения на 25.08.2017 година запор
върху банковите му сметки, тъй като това изпълнително действие е извършено, след
като е настъпила перемпция по изпълнителното производство. Видно е, че в продължение на повече от две
години (от 29.04.2014 година) взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия и на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се е прекратило по силата на
закона, без за това да е бил необходим изричен акт на съдебния изпълнител. При
това положение, наложеният от съдебния изпълнител запор през 2017 година е без
значение за прекъсване на давността, тъй като не е извършен в рамките на висящо
изпълнително производство.
По отношение на ищеца Х.Х. изпълнителното действие
прекъснало давността е постъпилото на 29.04.2014 година плащане във връзка с
извършената публична продан на недвижим имот на този длъжник. При съобразяване
на това прекъсване на давността, същата би изтекла на 29.04.2019 година.
Във връзка с гореизложено, съдът намира за основателно,
направеното от ответника възражение, че до приемането на Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 година по тълк. дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС са
действали постановките на Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980
година, съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителния
процес. Съдът намира, че с т. 10 на
ТР № 2/2015 година се дава ново тълкуване на правна норма, която вече е била
предмет на тълкуване с ППВС № 3/1980 година. В такъв случай новото тълкуване
следва да действа само занапред и не може да се прилага за правоотношения,
възникнали преди обнародването на новия тълкувателен акт, тъй като правните
субекти са имали основание да съобразяват поведението си със стария
тълкувателен акт и не следва да търпят неблагоприятни последици от новото тълкуване,
което не са могли да узнаят и предвидят (в този смисъл решение № 170/17.09.2018
година по граж. дело № 2382/2017 година на ВКС, ІV г. о.). При това положение,
следва да бъде установено дали до приемането на Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 година по тълк. дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС са настъпили
обстоятелства, които са довели до прекратяване на производството по ИД №
20138010400035/2013 година по описа на ЧСИ Трифон Д. и по-конкретно дали
производството по делото е прекратено поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
По отношение на ищеца Д.Д., изпълнителното действие
прекъснало давността е наложения запор върху дружествените му дялове от
капитала на „Борд Марин“ ООД на 12.03.2013 година, при това положение
производството по ИД № 20138010400035/2013 година по описа на ЧСИ Трифон Д. по
отношение на този длъжник е прекратено
по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 12.03.2015 година (преди приемане на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 година по тълк. дело № 2/2013 година), от който момент е започнала
да тече погасителна давност за вземането на ответника-кредитор и която към
момента на подаване на настоящата искова молба не е изтекла. В процесния случай
следва да се приеме, че след прекратяването на изпълнителното производство е
започнала да тече нова давност от датата на прекратяването, а не от датата на
последното валидно изпълнително действие.
По отношение на ищеца А.К., перемпция е настъпила на
07.08.2016 година; по отношение на ищеца Н.С. - на 27.10.2016 година; по
отношение на ищеца Ж.Т. - на 29.04.2016 година; по отношение на длъжника Х.Х. -
на 29.04.2016 година. Видно е, че по отношение на тези длъжници, перемпция е
настъпила след приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 година по
тълк. дело № 2/2013 година. С оглед всичко казано по-горе, разрешението относно
давността, възприето в тълкувателното решение от 2015 година ще се прилага за
периода след неговото постановяване на посочената по-горе дата. От това следва
извода, че давността за вземането на
ответника се счита за прекъсната по силата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД от
26.06.2015 година, тъй като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година
тълкуване давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното
производство по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД. Спирането на давността
по същото трябва да се счита преустановено от момента на отмяната на ППВС №
3/18.11.1980 година, извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено
по тълк. дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС. При това
положение, следва да се приеме, че до приемането на посоченото тълкувателно
решение погасителна давност за вземането на кредитора не тече докато трае
изпълнителния процес (поради действието до този момент на ППВС №
3/18.11.1980 година), т. е. в случая погасителната
давност е започнала да тече не от момента на настъпване на перемпция за всеки
от длъжниците, не и от момента на извършаване на последното изпълнително
действие, а от момента на приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 година
или това е датата 26.06.2015 година, поради което към момента на подаване на
настоящата искова молба петгодишната погасителна давност за вземането на
банката не е изтекла.
За пълнота на изложението следва да се посочи и това, че освен
извършените в хода на изпълнителното производство и обсъдени по-горе действия, са
налице и други фактически обстоятелства, които следва да се разглеждат като
прекъсващи давността за вземането на ответника „Банка ДСК“ ЕАД. Видно от представените
доказателства, на 07.01.2016 година, с подаден отговор на искова молба по гражд.
дело № 14180/2015 по описа на Софийски
градски съд, ищците в настоящото производство са направили признание, че дължат
на ищеца сума в приблизителен размер на 140 000 щатски долара. Страните не
спорят, а това се установява и от представените по делото доказателства, че производството
по посоченото дело е било образувано по повод на искова молба от Банка ДСК“ ЕАД
(ответника в настоящото производство) против Владилен Иванов Михайлов и Д.Д., А.К., Н.С., Ж.Т. и Х.Х. (настоящите ищци) с
правно основание чл. 439 от ГПК. В производството по делото е установено, че
настоящите ищци са цедирали на Владилен Иванов Михайлов свои вземания за сумата
146 354.56 лева. Ищецът е твърдял, че не дължи посочената сума поради погасяването
й чрез извършено извънсъдебно прихващане, което е било реализирано от него чрез
едностранно волеизявление, адресирано до всеки един от ответниците. С отговора
на исковата молба, настоящите ищци са признали иска и са направили изявление,
че въпреки извършените погасявания на дълга им по образувано при ЧСИ Трифон Д.
изпълнително производство, все още дължат на ищеца сума в приблизителен размер
на 140 000 щатски долара.
Съдът намира за неоснователно твърдението на ищците, че така
направеното от тях волеизявление в производството по гражд. дело № 14180/2015
по описа на Софийски градски съд не касае пряко процесното вземане и не е
налице изрично признание от тяхна страна. Това е така, тъй като, за да прекъсне давността по смисъла
на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, длъжникът трябва да е направил недвусмислено
волеизявление, че задължението му към кредитора съществува към момента, в който
е направено волеизявлението, без значение дали с признанието си той цели да
прекъсне давността и кога и по какъв начин кредиторът е узнал за направеното
признание. Без значение е и по какъв повод е направено признанието на дълга и
пред кого, както и до кого е адресирано. Достатъчно е волеизявлението на
длъжника за това да е еднозначно - писмено или устно; обективирано пред
свидетели или пред държавен орган, който може да го е удостоверил и в официален
документ или да е изразено чрез недвусмислени конклудентни действия (така и в решение
№ 131 от 23.06.2016 година гражд. дело № 5140/2015 година на ВКС, IV г.о.). В случая направеното от ответниците изявление за признаване на дълга им към
ответника по посочения по-горе начин е обстоятелство прекъсващо давността на
основание чл. 116, б. „а“ от ЗЗД от ЗЗД.
Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че ищец в производството, по което
е направено изявлението е именно ответника - кредитор, поради което последния е
узнал за направеното признание. Изрично е заявено в отговора на исковата молба
от всеки от ищците, че към 07.01.2016 година все
още дължат на ищеца сума с приблизителен размер от 146 354.56 лева, което
е признание на дълга в сочения размер. Посоченото изявление представлява пряко и недвусмислено признание на настоящите ищци, че са
задължени към кредитора - ответник.
Възражението на ответника за прекъсване на давността по
отношение на ищеца А.К., съдът намира за неоснователно. С подаването на иск по чл. 135 от ЗЗД от страна на настоящия ответник не
се прекъсва давността за вземането на кредитора, тъй като вземането на
кредитора - ищец по иска с правно основание чл. 135 от ГПК не е предмет на този
иск. В производството по
чл. 135 ЗЗД длъжникът не може да релевира възражения относно
недействителността, прекратяването или погасяването на вземането на кредитора.
Правоотношението, от което произтича вземането на кредитора не става предмет на
делото по Павловия иск и съдът не може да преценява дали това правоотношение
съществува, поради което и този иск не прекъсва давността за вземането.
Налага се извода, че към датата на образуване на
настоящото исково производство - 12.12.2019 година, срокът на общата
погасителна давност не е изтекъл, поради което вземането на ответника в посочените
в настоящия съдебен акт по-горе размери не е погасено по давност и е
съществуващо. Поради това именно предявения на основание чл. 439 ГПК иск за
оспорване на изпълнението посредством признаване за установено несъществуването
на процесното вземане на твърдяното основание се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Претенцията на ищците след направеното в хода на
производството и прието от съда изменение на иска е за сумата от 90 274.18 щатски
долара, изтекли лихви върху главницата към дата 28.01.2015 година и за
последващия период от 29.01.2015 година до 12.12.2019 година в размер на 43 132.03
щатски долара. Съдът е разгледал именно тези претенции, но в тяхната левова
равностойност предвид първоначалното заявяване на иска в български лева, за
което не съществува пречка, тъй като се касае за дълг в пари, като наред с това
спорното право я ясно очертано и именно то е разгледано и по него е и
произнасянето на съда с настоящия съдебен акт.
На ответника, с оглед изхода на делото, направено от него
в тази насока искане и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде присъдена сумата от 8900 лева, представляваща направени от него разноски, в която се
включва сумата от 500 лева за възнаграждение на вещото лице по допуснатите и изслушани експертизи, както и претендирано
адвокатско възнаграждение в размер на
8400 лева с ДДС, за които са представени доказателства за реалното им
заплащане. Съдът намира за неоснователно направеното от ищцовата страна
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е
съобразено с чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл.
439 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковите
претенции на Д.Д.Д., ЕГН **********,***, А.С.К., ЕГН **********,***, и двамата
чрез процесуалния им пълномощник, Н.Г.С., ЕГН **********,***, Ж.Р.Т., ЕГН **********,***,
и двамата чрез процесуален пълномощник и Х.В.Х., ЕГН **********,*** чрез
процесуалните му пълномощници, всички със съдебен адрес съдебен адрес град Бургас,
ул. „Македония“ №61-63, партерен етаж, офис №1 против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление район „Оборище“, ул.
„Московска“ №19 за приемане за установено, че вземането на ответното дружество
от ищците, за което е образувано изпълнително дело № 20138010400035 по описа на
ЧСИ рег. №801 на КЧСИ, с район на действие Бургаския окръжен съд, прекратено в
хода на настоящото производство, като е образувано впоследствие изпълнително
дело №20208010400500 по описа на същия ЧСИ в размер общо на 235511.96 лева като
равностойност на 134106.21 щатски долара, от които главница в размер на
159765.21 лева като равностойност на 90974.18 щатски долара, изтекли лихви
върху главницата към дата 28.01.2015 година, както и законната лихва върху
главницата за периода от 29.01.2015 година до 12.12.2019 година в размер на 75746.75
лева като равностойност на 43132.03 щатски долара не съществува поради
погасяването му по давност.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН **********,***,
А.С.К., ЕГН **********,***, и двамата чрез процесуалния им пълномощник, Н.Г.С.,
ЕГН **********,***, Ж.Р.Т., ЕГН **********,***, и двамата чрез процесуален
пълномощник и Х.В.Х., ЕГН **********,*** чрез процесуалните му пълномощници,
всички със съдебен адрес град Бургас, ул. „Македония“ №61-63, партерен етаж, офис
№1 да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град София и
адрес на управление район „Оборище“, ул. „Московска“ №19 сумата от 8 900 (осем хиляди и деветстотин лева) лв.,
представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: