Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
29.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №10843/2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от С.И.К.,
с която са предявени срещу Г.Ф.искове с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.А КЗ, за сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и
за сумата от 1134,80 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от
произшествие, осъществено на 25.07.2017 г. и причинено от водач на моторно
превозно средство без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Претендира законната лихва от датата на деликта за
обезщетението за неимуществени вреди и от исковата молба за обезщетението за имуществени
вреди, както и направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че е пострадала при произшествие,
осъществило се на 25.07.2017 г., причинено от незастрахован водач на автомобил.
След отправена претенция ответникът и е отказал плащане на обезщетение. Претендира вземане за обезвреда на
понесените неимуществени и имуществени вреди.
Ответникът оспорва иска, оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между произшествието и вредите, позовава се на
съпричиняване.
Третото лице помагач оспорва иска.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.557, ал.1, т.2, б.А КЗ:
Установява се от писмените доказателства, съставени от
органите на досъдебното производство и авто-техническата експертиза, че на 25.07.2017
г. е настъпило пътнотранспортно произшествие на път 29802, в посока от с.
Поройна към с. Леново при следния механизъм: товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ******, управляван от В.Я.И. се движи в
дясна пътна лента на прав пътен участък със скорост от 57 км/ч. В същото време
в същата пътна лента и посока се движи каруца, теглена от кон, управлявана от К.Н.К.- съпруг на ищцата. Приближавайки към мястото на настъпване на ПТП, водачът
на лекия автомобил е забелязал движещата се пред него каруца и е реагирал с
аварийно спиране, въпреки това се е реализирал удар – автомобилът с предната си
дясна част е ударил каруцата в задната й лява част, вследствие на което
каруцата е била отхвърлена напред по посоката на движение на автомобила. Ударът
е бил предотвратим за водача на тежкотоварния автомобил – последният е имал
техническа възможност да спре преди мястото на настъпване на удара. Поради това
съдът приема, че е налице деликт, извършен от водача на лекия автомобил „Форд
Транзит“, който в нарушение на чл.20, ал.1 и 2 ЗДвП, не изпълнил задължението
си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, които управлява и да
намали скоростта си и да спре, когато възникне опасност за движението.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че от
произшествието ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване на двата малеола на лявата
глезенна става, контузия на главата и гръдния кош и счупване на VIII ляво ребро. Спешна медицинска помощ ищцата е получила в болницата
в УМБАЛ – гр. Пловдив, където е приета и оперирана като е направено открито
наместване и фиксация на двете кости с метални пластини и винтове и й е
поставен гипсов ботуш. Проведено е лечение с антибиотици,
венозни системи, обезболяващи, противосъсирващи и други лекарства. Оперативното
лечение е причинило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за
не по-малко от 6 месеца. Счупването на VIII ляво ребро е причинило затруднение
на движенията на снагата за около 1 месец. Ищцата е претърпяла болки с голям
интензитет непосредствено след ПТП за 20-30 дни, болки с умерен интензитет за
около 3-4 месеца, след което интензитетът на болките е намалявал до около 7-8
месеца след ПТП. С.К. е търпяла и дискомфорт поради невъзможността да се
самообслужва, да извършва обичайните си дейности, налагало се е да ползва чужда
помощ от близки за период от около 3 месеца. Към настоящият момент походката на
ищцата е трудна и се осъществява с помощта на два бастуна. Ставата извършва
обем по-малък от нормата с 25%. С оглед местоположението, степента и вида на
травматичната увреда на левия глезен, проведеното лечение, сегашното състояние
и възрастта на пострадалата, може да се приеме, че тя ще търпи болки до около 5
години след датата на ПТП. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че не се
очаква в бъдеще при ищцата да настъпи възстановяване - ставата няма да извършва
пълен обем движения и това състояние е трайно. Дължи се от една страна на
напредналата възраст на ищцата, от друга – на липсата на проведена
рехабилитация. Вещото лице сочи, че не може с точност да се дефинира в каква
степен липсата на пълно възстановяване се дължи на сложността на счупването и в
какъв – на възрастовите изменения и липсата на проведена рехабилитация, като
приема, че липсата на възстановяване е общ резултат от двата фактора.
От
показанията на свидетеля С.П.К. – снаха на ищцата, се установява, че след произшествието
в продължение 2 месеца пострадалата е била на легло вкъщи и грижите за нея са
били полагани от семейството й. След свалянето на гипса на ищцата е обяснено от
лекарите, че е трябвало да се прави раздвижване, но за ищцата е било трудно с
оглед възрастта й и не го е правила редовно. Лекарите са предписали
рехабилитация, но тъй като семейството не са имало възможност да осигурява
превоза за извършването й, раздвижването е проведено вкъщи. Към момента ищцата се
движи с два бастуна и зависи от грижите на семейството си. Преди произшествието
ищцата е била здрава – активна и подвижна, общителна и самостоятелна във
всичко.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД,
извършен от лице, при управление на моторно превозно средство без сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, от което за ищеца са
настъпили травматичните увреждания, причинили му болки и страдания.
При така
установените факти съдът намира, че са налице предпоставките на чл.557, ал.1,
т.2, б.А КЗ. В полза на ищцата е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи физически
болки и страдания и негативни изживявания, както и за имуществените вреди,
представляващи разходи за лечение.
При определяне
на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и
доказани по делото факти: вида и броя на уврежданията – счупване на две от костите на глезена и на едно
ребро и контузия на главата и гръдния кош, проведеното болнично лечение и
оперативна интервенция, интензитетта и
продължителност на болката (20-30 дни значителни, умерени за 3 – 4 месеца и
намаляващи до 8-мия месец след произшествието), както и липсата на пълно
възстановяване. От друга страна липсата на възстановяване е следствие от
едновременното въздействие на два фактора – от сложността на счупването от една
страна и субективни за ищцата фактори от друга, свързани с възрастта й и
придружаващи възрастови изменения в организма и неправилно проведеното
раздвижване в периода на лечението. При така установените факти и съобразявайки
начина на настъпване на произшествието и неминуемо понесените шок и негативни
емоционални преживявания, както и начинът, по който се е изменил живота на
ищцата, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 40000 лв.
Основателна
е претенцията на ищеца за имуществени вреди. От представените писмени
доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява,
че ищцата е направила разходи за лечението си в размер на 1134,80 лв. Искът за
обезщетение за имуществени вреди е основателен в предявения размер.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване. Ответникът се позовава на
обстоятелството, че в тъмната част на денонощието ищцата е пътувала в каруца
без поставени светлоотразители, с което сама се е поставила в риск от ПТП. По
делото е прието за безспорно между страните, че към момента на настъпване на
произшествието към каруцата не е бил прикрепен източник на светлина, а е имало
поставен триъгълен светлоотразител. От авто-техническата експертиза се
установява, че дори и да не е имало светлоотразяване, водачът е имал възможност
да спре преди мястото на удара – т.е. към момента, в който каруцата е била
осветена от фаровете на тежкотоварния автомобил, разстоянието между двете пътни
превозни средства е било по-голямо от опасната зона и водачът на автомобила
„Форд Транзит“ при задействане на спирачките е могъл да спре аварийно преди да
достигне каруцата. Поради това съдът приема, че наличието или липса на
изпълнение на задължението за поставяне на светлоотразител или източник на
светлина няма отношение към настъпване на произшествието или размера на вредите
и не е налице съпричиняване на вредите от страна на ищеца.
Съгласно чл.558,
ал.1 КЗ Гаранционният фонд дължи лихва за забава от датата, на която изтича
срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице, който не може
да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията. Видно от отговора,
ответникът признава, че е сезиран с молба от ищцата за плащане на обезщетение
на 04.05.2018 г. Поради това лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди се дължи от 04.08.2018 г. Лихва за забава върху
обезщетението за имуществени вреди следва да се присъди от исковата молба –
така както е поискано.
По
разноските:
На ищеца
следва да се присъдят направените съдебни и деловодни разноски за такси за
снабдяване с документи – в размер на 20,40 лв.
Направено е
искане на процесуалния представител на ищеца да му се присъди възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 ЗА, но по делото, освен пълномощното с исковата молба, не е
представен договор за правна помощ, поради това няма яснота какви са уговорките
между ищеца и адвоката му относно възнаграждението. Поради това искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА е неоснователно –
по делото не са представени доказателства, че са налице предпоставките в чл.38
ЗА и че защитата е предоставена безплатно.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда дължимата държавна такса в размер на 1650 лв. и
разноски за експертизи в размер на 450 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., адрес: ***, да заплати на С.И.К., ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 25.07.2017 г., по вина
на водач на моторно превозно средство без сключена застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, заедно със законна лихва от 04.08.2018 г. до
окончателното й изплащане,
на основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ сумата от 1134,80 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди от произшествие, осъществено на 25.07.2017 г., по вина на
водач на моторно превозно средство без сключена застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, заедно със законна лихва от 08.08.2018 г. до
окончателното й изплащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 20,40 лв.,
представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ
иска неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 100000 лв.
ОСЪЖДА Г.Ф., адрес: ***, да заплати по сметка на
Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1650 лв., представляваща държавна такса и сумата от 450 лв., представляваща разноски.
Решението е постановено с участието
на трето лице помагач на страната на ответника – В.Я.И., ЕГН:**********.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: