РЕШЕНИЕ
№ 3317
гр. Варна, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Н.а
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20223110107156 по описа за 2022 година
Ищецът Г.В. сочи, че на 09.03.2022г. около 07:15ч. в обл.Варна по
главен път Е-87 - посока с.Приселци непосредствено след разклона за
с.Бенковски, до входа на бензиностанция „Петрол" настъпва ПТП между л.а.
„Део Тико" с peг.№*** и л.а.„Сеат Алтея", с peг.№***. За настъпилото ПТП е
съставен Двустранен констативен протокол от 09.03.2022г. в който е
записано, че при достигане на входа на бензиностанция „Петрол" водачът на
л.а.„Део Тико" при извършване на ляв завой за навлизане в бензиностанция
„Петрол“ блъска движещият се от лявата му страна лек автомобил на ищеца,
като по този начин водача С. е нарушил разпоредбите на чл.37, ал.2 от ЗДП.
С. не е оспорил вината си посочена в двустранния констативен протокол,
който е изготвен в съответствие със закона, участниците в ПТП-то са
проверени от КАТ за употреба на алкохол. На 10.03.2022г. двустранния
протокол е представен от ищеца на ответника ЗК „ЛЕВ НИС".
Представителите на ответното дружество са изпържили оглед и са завели
щета под №0003-5000-22-000293 от 10.03.2022г. На 11.04.2022г. ищецът
получава писмо от ответника, с което дружеството го уведомява, че счита, че
в конкретния случай, по преписката са представени документи и са събрани
данни, от които не може да се направи категоричен извод относно това чие е
виновното поведение довело до настъпване на произшествието, нито за
безспорна вина на водач на застрахованото при дружеството МПС по
застраховка „ГО". Предвид изложеното и във връзка с чл.496 от КЗ, към
момента ответника счита, че за него не е налице основание за изплащане на
застрахователно обезщетение. Ищецът счита, че не са на лице основания да се
приеме, че двустранния протокол не доказва вината, като освен това само
1
служителиет на КАТ имат правомощие да решат да съставят ли акт за ПТП
или да укажат съставянето на двустранен протокол. Ищецът сочи също, че по
извършения оглед на МПС обективиран в изготвения от ответника опис-
заключение на ответното дружество е издадената проформа фактура
№550/11.05.2022г., от която е видно, че сумата необходима за да бъде
извършен ремонт на автомобила „Сеат“ е в размер на 2 142.37лв. Моли да се
постанови решение, с което да се осъди ответното дружество да му заплати
сумата от 2 142.37лв., необходима за ремонт на лек автомобил „Сеат Алтеа",
с peг. №***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
09.03.2022г.-датата на увреждането ло окончателното изплащане па сумата и
да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало отговор, в
който сочи, че по делото е представен невалиден двустранен констативен
протокол за пътнотранспортно произшествие - отбелязани са неверни
обстоятелства и неправомерно е вменена вина чрез допълнително извършена
корекция в протокола, извън присъствието на двамата водачи на МПС.
Съгласно указанията, отбелязани на гърба на протокола, промяната на данни
и поправките в протокола след подписването му, го правят невалиден. От
приложено по ликвидационната преписка писмено обяснение от водача на лек
автомобил марка „Деу", модел „Тико“, с рег.№*** - З. С., става ясно, че
същият не е съглА. с твърдените от другия водач обстоятелства. При
изготвянето на протокола в присъствието на двамата водачи на МПС, същите
не са посочвали виновна страна и не са се срещали и комуникирали след
настъпилото ПТП за корекции или промени по протокола. Липсва писмено
изразено волеизявление от страна на водача на застрахования при „ЗК Лев
Инс" АД лек автомобил, с което същият да е потвърдил, че вредите са
настъпили от негово противоправно поведение или следствие движението на
управляваното от него МПС. Напротив, от обяснението на водача става ясно,
че същия не е съглА. с твърдените от другия водач обстоятелства. Водача на
лек автомобил марка „Деу", модел „Тико“, с рег. №*** разяснява, че е ударен
с висока скорост от другия водач, вследствие на което автомобила му се вдига
на десните гуми, обръща се на 180 градуса, след което се установява отново
на четирите гуми. В изготвения от тях двустранен констативен протокол за
ПТП не са посочвали виновна страна, причинила настъпилото ПТП, не са
изяснени обстоятелствата, причините и механизма довели до настъпване на
пътнотранспортното произшествие. Не са представени доказателства от
ищеца в тази насока. Оспорва изцяло твърденият за механизъм на настъпване
на ПТП изложен в исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от
ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Съгласно
ал.2 на чл.25 от ЗДвП, при извършване на маневра, която е свързана с
2
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава
маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от
две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно
средство, което се намира в дясната пътна лента. Съгласно ал.1 на чл.20 от
ЗДвП, водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват. В конкретния случай, от представените по делото
доказателства, става ясно, че водача на лек автомобил марка "Сеат", модел
„Алтеа", с рег.№*** не спазва разпоредбите на чл.20, ал.1, чл.25, ал.1 и ал.2
от ЗДвП, като при движение по улица с две ленти в гр.Варна със завой в
участъка на ПТП, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, не упражнява достатъчен контрол върху МПС и при
преминаване в съседната пътна лента за насрещно движение, не се
съобразява с положението на намиращия се вече в съседната пътна лента за
насрещно движение МПС - „Деу", модел „Тико, с рег.№*** и реализира ПТП
с него. С оглед гореизложеното счита, че не са налице основанията за
ангажиране на договорната му отговорност. Твърди, че е изпълнил
задълженията си, като произнасянето по основателността на претенцията е
осъществено с писмо наш изх.№101/11.04.2021г., с които е отказно
изплащането на застрахователното обезщетение по изложените по-горе
съображения.
Счита, че иска е предявен в завишен размер и не отговаря на
действително претърпените вреди. При условията на евентуалност, счита, че
размера на вредите на л.а. "Сеат", модел „Алтеа", с рег.№*** следва да бъде
определен съгласно чл.386, ал.2 от КЗ по методиката на Наредба №24 за
задължителното застраховане, приложима към момента на събитието.
Обезщетението не може да надвишава действителната стойност на
причинената вреда и се определя в съответствие с приетата от КФН Наредба
№24/2006г. за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на МПС. При причиняване на имуществени вреди на превозно
средство от водач, застрахован по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят на деликвента по посочената застраховка
дължи на третото увредено лице /собственик на увреденото превозно
средство/ обезщетение за вредите, изчислено по правилата на чл.386, ал.2 от
КЗ и тези на Наредба №24/2006г. Счита, че не са налице предпоставките за
ангажиране отговорността му като застраховател по застраховка „ГО", поради
което, моли да се отхвърли иска като неоснователен. Оспорва изцяло иска за
присъждане на законна лихва като неоснователен.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.432, ал.1 от КЗ.
Като писмени доказателства по делото са приети:
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства
при условията на чл.235, ал.2 от ГПК - по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Свидетелство за регистрация на МПС ІІ част за л.а.“Сеат Алтеа“, опис-
заключение по щета №0003-5000-22-000293, двустранен констативен
3
протокол за ПТП от 9.03.2022г., опис на документи по щета от 10.03.2022г.,
писмо на ответника до ищеца и САвтЕ.
Ищецът се легитимира като собственик на лек автомобил „Сеат Алтеа“
с представения талон за собственост втора част, като ответната страна не
оспорва това му качество.
Съгласно приложеното копие от двестранен протокол за ПТП на
9.03.2022г. на посочената дата е настъпило ПТП между л.а. „Тико“ и л.а.
“Сеат Алтеа“, като за виновен водач е записано, че е водачът управлявал
л.а.“Тико“. Ответната страна е направила оспорване на автентичността на
подписа на водача С. в представения по делото оригинал на двустранен
протокол и в рамките на същото е проведена СГЕ от която се установява, че
подписът принадлежи на посоченото лице.
За настъпилото на сочената дата ПТП свидетелства посоченият
двустранен констативен протокол за ПТП, в който по графичен път е
посочено, че лек автомобил А с водач застрахованото при ответника лице С. е
навлязъл в лентата по която се е движил л.ал.Б с водач ищеца при което е
настъпило ПТП-то и е причинил на л.а.“Сеат Алтеа“ щети, които са описани
нечетливо и само може да се предполага, че сред щетите са калник и прагове.
От друга страна вида на щетите е потвърден от самия ответник в изготвеното
от него опис-заключение по щета, където е посочено по автомобила са
констатирани следните увреждания-пр.д.пл.подкалник, пр.д.калник,
пр.д.врата, капак д.огледало, зад.д.врата, д.разширение праг, усилка д.праг и
праг д сред. част ет. Наличието на издаден от ответника документ описващ
наличие на щети по автомобила на ищеца се възприема от състава, като
изходящ от страната документ в който самата тя е обективирала твърдения в
нейна вреда и поради това доказващ същите.
Ответникът с формален отговор от 11.04.2022г. е заявил, че са
представени пред него документи и данни от които не може да се направи
категоричен извод относно вината за настъпване на ПТП-то и поради това
отказва да изплати обезщетение.
Двустранният протокол е част от дейността на застрахователните
дружества във връзка със застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите- чл.487, ал.4 от КЗ и чл.5, ал.2 от Наредба № Із-41 от
12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните
работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, съгласно който
застрахователите, които сключват задължителната застраховка "ГО" на
автомобилистите, са длъжни да предоставят безплатно и в два екземпляра
бланка за двустранен констативен протокол. Той е един от трите вида
протоколи, които се съставят при настъпило ПТП- чл.2, ал.1, т.3 от Наредба
Із-41. Прилага се за случаи, в които при произшествието са причинени само
материални щети и между участниците в него има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него. С оглед последиците от инцидента и
предвид разпоредбите на чл.123, ал.1 от ЗДвП вр. с чл.125 от ЗДвП не е
налице нормативно установено задължение за органите на КАТ да посещават
мястото на ПТП и да съставят протокол за пътното произшествие. В този
смисъл съставеният от участниците в ПТП и приложен по делото констативен
4
протокол за ПТП, се ползва със специфична доказателствена сила, тъй като с
подписа си водача на МПС, който е признал вината си за инцидента,
всъщност признава с обвързваща сила неизгодни за себе си факти.
Отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" е
функционално обусловена от тази на застрахования водач, поради което
следва да се приеме, че изявлението на водача има доказателствена сила и по
отношение на застрахователя. Да се приеме противното, респективно да се
отрече доказателствената стойност на двустранния протокол за ПТП,
означава да се допусне заобикаляне на разпоредбата на чл.125, т.7 от
ЗДвП вр. с чл.125а, ал.1 от ЗДвП, изискваща при разногласие между
участниците в произшествието относно обстоятелствата, свързани с него, да
се състави официален документ-констативен протокол за ПТП, изготвен от
служителите на службите за контрол на МВР, след посещение на място. Ето
защо следва извода, че двустранният констативен протокол за ПТП от
9.03.2022г. е годно доказателство за установяване по отношение на
ответника-застраховател, на застрахователно събитие и чия е вината за
настъпването му, в случая на водача на л.а.„Деу Тико”.
Вещото лице по приетата САвтЕ е посочило, че стойността на щетите
по л.а. на ищеца е в размер на 4 657.95лв.
От правна страна съдът приема следното:
Страните не спорят относно това, че на 9.03.2022г. в обл.Варна на път
Е-87 в посока от гр.Варна към с.Приселци е настъпило ПТП в което са
участвали настоящият ищец с управлявано от него МПС „Сеат Алтеа“ и
третото неучастващо в делото лице З. С. управлявайки л.а.“Деу Тико“. Липсва
спор и относно това, че ПТП-то е настъпило по време на действие на
застраховка „ГО“ за л.а.“Тико“. При това положение съдът намира, че е
настъпило събитие по време на действие на застрахователно отношение, като
настъпилото събитие предвид възприетото становище за доказателствената
сила на представения двустранен протокол относно вината на С. следва да се
разглежда като застрахователно събитие ангажиращо отговорността на
ответника застраховател и от това следва, че искът е доказан по основание.
По отношение на размера на претенцията съставът приема следното:
Вещото лице по назначената и приета по делото САвтЕ е дало
заключение, че усреднената стойност на ремонта на лекия автомобил „Сеат
Алтеа“ е в размер на 4 657.95лв., но е посочило, че стойността на самия
автомобил към момента на настъпване на застрахователното събитие е била
5 600лв., което води на извода за наличие на настъпила тотална щета, а от там
и до дължимост само на 3 920лв. равняващи се на 70% от стойността на
автомобила. По посочените причини съставът намира, че предявената
претенция следва да бъде уважена изцяло, тъй като тя е само за сумата от
2 142.37лв., което е по-малко от установената реално дължима се сума.
Предвид извода да основателност на претенцията следва да се уважи и
искането за присъждане на сторените по делото разноски възлизащи на
1 575.70лв. общо.
Ето защо, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК121130788 със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Лозенец, бул.“Черни връх“ №51Д да заплати на Г.
Г. В. ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата от 2 142.37лв. застрахователно
обезщетение за щети нанесени по собственият му л.а.“Сеат Алтеа“ д.к.№***
от л.а.“Деу Тико“ д.к.№*** при ПТП настъпило на 9.03.2022г. на главен път
Е-87, до входа на бензиностанция Петрол непосредствено след разклона за
с.Бенковски по време на действието на застраховка Гражданска отговорност
сключена при ответника, заедно със законната лихва от датата на увредата –
9.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата на осн. чл.432 от КЗ и 1
575.70лв. сторени от ищеца разноски по делото, на осн.чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД в двуседмичен срок от съобщението до страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6