№ 82 / 2.3.2017
г.
Р Е
Ш Е Н И Е
02.03.2017 година,
град Монтана
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД
МОНТАНА, ІV-ти ГРАЖДАНСКИ състав, в ОТКРИТО
съдебно заседание от 20.02.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
ЦЕКОВА
при секретаря Т.И. и с участието на
прокурора............................,
като разгледа докладваното от съдия ЦЕКОВА гражданско
дело № 2726 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.150 от Семейния кодекс, във връзка
с чл.143 ал.2 от същия кодекс.
Производството е по реда на чл.310 т.6 ГПК, във връзка с чл.146 ал.2 от
Семейния кодекс, Бързо производство.
Ищецът, Х.Т.С.,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Ц.Д.,xxx,
твърди, с решение по гражданско дело № 70339/2014 година по описа на Районен
съд Монтана, К.К.К. е осъден да заплаща чрез нея, като майка и законен
представител на детето Д. К. К. месечна издръжка в размер на 100.00 лв.,
считано от 30.06.2014 година до настъпване на обстоятелства, имащи значение за
изменението или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена съобразно падежа и вноска до окончателното изплащане.
Към
настоящия момент детето вече е ученичка в трети клас. По тези причини
необходимостта от средства за нейната издръжка, за учебни помагала, облекло, и
всичко необходимо за нормалното и спокойно развитие на едно дете на нейната
възраст е променена и се нуждае от повече средства за издръжка.
Счита, че са налице достатъчно основания да претендира увеличение на
присъдената вече издръжка с решение по гражданско дело № 70339 по описа на
Районен съд Монтана за 2014 година.
Моли съда да постанови решение, с което се допусне увеличение на
присъдената издръжка по гр.д.№ 70339/2014 г. на МРС месечна издръжка, както
следва:
-
по отношение на малолетното дете Д. К. К., ЕГН xxxxxxxxxx,
родена на xxx година, от 100 лв., същата да бъде увеличена на 160.00 лв., която
да се заплаща на нея, като нейна майка и законен представител, считано от
датата на завеждане на иска.
Претендира присъждане и на направените от него разноски по настоящото
производство.
Ответникът К.К.К.,xxx, в срока за отговор не взема становище.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени доводите на ищеца,
доказателствата по делото и на основание чл.315 ГПК, приема за установени
следните обстоятелства:
Безспорно е, че страните в
процеса са живели на съпружески начала, родители съответно на Д., родена на xxx
xxx, съгласно данните от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт
за раждане № 0441 от 15.08.2008 година на Община Монтана.
Няма
спор и че в производство по реда на чл.143 ал.2 от СК, по гражданско дело №
70339 по описа на Районен съд Монтана за 2014 година е определен първоначален
размер на дължима месечна издръжка, дължима от ответника, чийто размер е от
100.00 лв.
Не
се спори относно обстоятелството, че местоживеенето на детето е при майката, на
адрес град Монтана.
Ищецът претендира от ответника заплащане на месечна издръжка за роденото
от съвместното им съжителство ненавършило пълнолетие дете за в бъдеще време, в
конкретно посочен размер, след вече първоначално определена издръжка.
Разпоредбата на чл.143 СК ал.2 гласи, че
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Съгласно разпоредбата на чл.10 ал. от ЗЗД, е прогласено правото на всяко дете на закрила за нормалното му
физическо, умствено, нравствено и
социално развитие и за защита на неговите права и интереси.
В конкретният случай, съда, съобразно
обстоятелствената част и петитума на исковата молба приема за безспорно
установено, че родителите не могат да постигнат съгласие за размер на месечната
издръжка на детето, необходима да задоволи нуждите и от храна, дрехи, обувки,
медикаменти и задоволяване на нейни постоянни необходимости, без луксозни
такива, като доброволно и съобразявайки възможностите си договорят друг размер
на издръжката, различен от досегашния.
С изменение размера на минималната работна
заплата, определена с Постановление на МС, от 01.01.2017 година, същата е от
460.00 лв. На тази база и законово е регламентиран минималният размер на дължим
месечна издръжка за ненавършило пълнолетие дете, която е в размер на ј от
минималната работна заплата, определена за страната, като този минимум е от
115.00 лв.
Спорен
е въпросът основателна ли е претенцията за заплащане на месечна издръжка, в насока
увеличението и, за роденото от
съвместното съжителство на страните ненавършило пълнолетие дете за в
бъдеще време в конкретно посочен размер, на вече първоначално определена
издръжка.
Субект
на задължението за издръжка е лице, притежаващо качеството „родител”, и
задължението му да дава такава на ненавършили пълнолетие негови деца. Субект на
правото да претендира издръжка е лице, който се грижи за отглеждането и
възпитанието по отношение на ненавършили пълнолетие деца, като обоснове трайната
нужда от увеличаването и промяна в обстоятелствата, касаещи досегашната месечна
издръжка.
Искът е допустим, а разгледан по същество е
частично основателен. Обективно, за период от време около три години от
постановяване на решението по гр. дело № 70339/2014 г. на МРС, с което бащата е
осъден да заплаща месечна издръжка, чрез майката Х.Т.С. за Д. К. К., обстоятелствата са се
изменили. Налице са изменения на макроикономическата обстановка в страната,
както и на минималната работна заплата и инфлационния индекс, а така също и на
необходимите средства за издръжка на едно лице месечно. От друга страна детето Д. е пораснала, вече е на навършени 8 години и
за задоволяване на нуждите и от храна, облекло и други ежедневно необходими
разходи, както и такива за учебни пособия и помагала са нужни значителни
средства, които следва да се поемат от родителите и, съобразно доходите и
възможностите им. Неоправдано е както от етична, така и от правна страна, с оглед
нарасналите нужди на детето, бащата да продължи изплащането на месечна издръжка
в същия размер, още повече, че за страната е определена минимална работна
заплата, която от 01.01.2017 година е от 460.00 лв. и на нейна база се определя
минимума за месечна издръжка на ненавършило пълнолетие дете. Издръжката, която
заплаща ответника – баща, не е достатъчна да задоволи нарасналите нужди на
детето, което обуславя и необходимостта от увеличение на първоначалнато такава.
Налице са елементите от състава на разпоредбата на чл.
150 от СК за увеличение на присъдената издръжка.
В процеса се събраха доказателства за доходите
на ищцата, която от 13.02.2017 година е безработна, не получава доходи, не работи
по трудов или граждански договор. От друга страна, по делото не се установи ответникът
да има други деца и въобще други алиментни задължения. С оглед на горното, съдът
приема, че ответникът, който не заяви и някакъв здравословен проблем, освен че е
на 36 годишна възраст, работоспособен, следва да реализира доходи. Съгласно чл.
150 СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена,
както по настоящото дело се иска увеличението й. Съгласно правилата за разпределение
на доказателствената тежест в настоящото производство ищецът следваше, посредством
пълно доказване, да установи четирите предпоставки за уважаване на осъдителния иск
за увеличение размера на определената издръжка. Той е доказал и четирите от предпоставките
- че дъщеря им не е навършила пълнолетие, че ответника е неин родител и, че има
съществено и трайно увеличение на нуждите и, продиктувано от промяна в обстоятелствата,
при които е определена. По отношение наличието на третата предпоставка съдът счита, че следва да се съобрази и с ППВС № 5/1970, като прави своя извод,
че са настъпили изменения в обстоятелствата,
при които е определен първоначалния размер на издръжката и са налице изменения и
в социално-икономическия живот, които сочат на непрекъснато увеличение на цените
на стоките от първа необходимост, а така също и на увеличение цените на услугите
– от всякакъв характер. Нуждите на децата и условията на живот са с траен и продължителен
характер. През изминалия период от около три години детето е пораснало, ученичка
е в трети клас, и предвид особеностите на възрастта и (когато много по-бързо нарастват
обичайните материални и духовните потребности на децата) и съобразно социално-икономическата
обстановка в страната, може да се направи обоснования извод за трайно и съществено
нарастване на потребностите и. По делото е доказана четвъртата предпоставка, а именно възможността
на ответника да дава издръжка на дъщеря си в увеличен размер, за релевантния период.
Ответникът не прояви процесуална активност, установявайки месечните си разходи на фона на получаваното от
него възнаграждение и не посочи и невъзможност да дава претендираната издръжка.
По делото не са ангажирани доказателства за негова професия и квалификация. Тъй
като разпоредбата на чл.143 ал.2 СК е императивна и родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си, то се следва увеличение на същата, съобразено
с минималната работна заплата, чийто долен праг е от 115.00 лв.
Съдът
намира, че възможностите на ответника да дава издръжка е предпоставка, която
касае не само размера на издръжката, но и основанието на иска. По такъв начин
една от кумулативните предпоставки за уважаване на исковата претенция, с правно
основание чл. 150 СК е налице. Майката е безработна, а не са представени доходи
на бащата, което не означава, че не се реализират такива. В настоящото
производство не е достатъчно ангажирането единствено на доказателства за
размера на сегашната издръжка. Следва да се докажат материалните възможности и
на двамата родители, за да може да се направи преценка налице ли е изменение на
обстоятелствата от постановяване на сегашната издръжка и да се определи делът
на всеки от родителите на детето при определяне на новата му издръжка.
Най-сетне следва да се посочи доводът, че за уважаване на претенцията
единствено водещи са интересите на дедето, съобразено и с възможностите на
двамата родители, като не бе оспорено обстоятелството, че майката досега е
полагала непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на дъщеря им.
Съдът
счита, че така изяснената фактическа обстановка съставлява хипотезата на чл.
150 от СК и са налице условията за промяна на размера на присъдената издръжка,
по смисъла на този текст от Закона. Обстоятелствата, които са били съобразени
при определяне на предишния размер на ежемесечната издръжка за детето,
значително са променени, с оглед на това, че през изтеклия период са изменени и
социално-икономическите условия на живот, а от друга страна, нуждите Д. от
елементи и средства за физическо и духовно развитие през изтеклия период са
завишени с оглед израстването и и понастоящем може да се каже, че предходният
размер от 100.00 лв. на ежемесечната издръжка е недостатъчен, а нуждите на детето,
с оглед и възрастта и, биха могли да се покрият напълно с една ежемесечна
издръжка в размер на 130.00 лв. Задължение обаче и на двамата родители е да се
грижат за ненавършилите пълнолетие деца, следователно, неините нараснали нужди
и потребности, вследствие на промените във възрастта и и в социално-
икономическите условия в страната, трябва да се посрещнат и от двамата
родители.
При
съблюдаване изискванията на чл. 143 от СК за комплексна преценка на нуждите на
издържаните деца и възможностите на родителя, размерът на издръжката на
ненавършили пълнолетие деца се определя в абсолютно число и претендираното
увеличение е основателно. Досежно възможностите на бащата да дава издръжка в
искания размер от 160.00 лв., съдът намира по отношение на ответника, за който не се установи какви доходи реализира, е напълно по неговите сили и
възможности да изплаща сума от 130.00 лв. месечно, остатъкът от 110.00 лв. до
необходимия за издръжката на всяко дете общ размер от 240.00 лв. може без
никакви затруднения да се поеме от майката, ведно с грижите по непосредственото
и отглеждане и възпитание.
Мотивиран така, съдът следва да уважи
главния иск и да увеличи размера на
ежемесечна издръжка за Д. с 30.00 лв., като осъди бащата да заплаща сумата от 130.00 лв. на майката ежемесечно,
считано от датата на завеждане на иска - 01.12.2016 г., ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, налагащи
прекратяване на плащанията или промяна на размера.
С оглед
на тези обстоятелства и при установеното приложно поле на чл. 150 от СК,
ответника трябва да заплати държавна такса в размер на 4 % върху тригодишните
платежи на новоопределения размер ежемесечна издръжка, която държавна такса,
изчислена, е в размер на 187.20 лв., вносими по сметка на Районен съд Монтана.
Съдът
следва да допусне предварително изпълнение на настоящото решение в частта му за
присъдената издръжка.
Водим
от гореизложеното, съдът,
Р Е
Ш И:
Изменява размера на присъдената месечна издръжка с решение от 02.02.2015
г. по гражданско дело № 70339/2014 г. по описа на Районен Съд Монтана за малолетното
дете: Д. К. К., ЕГН xxxxxxxxxx, като я завишава от 100.00 лв. на 130.00 лв. (Сто
и тридесет лева), поради което,
ОСЪЖДА К.К.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАЩА на Х.Т.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx,
ежемесечна издръжка за малолетната Д. К. К., ЕГН xxxxxxxxxx, в размер на 130.00
лв. (сто и тридесет лева), считано от 01.12.2016 г., ведно със законната лихва за
всяка просрочена съобразно падежа и вноска, до настъпване на обстоятелства, налагащи
прекратяване на плащанията или промяна на размера, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер, до претендирания такъв
от 160.00 лв. за всяко едно дете, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К.К.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплати по сметка на Районен съд Монтана
държавна такса в размер на 187.20 лв. за уважения размер на иска и 5.00 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
ОСЪЖДА
К.К.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx ДА ЗАПЛАТИ на Х.Т.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx , сумата от
243.75 лв. за изплатения адвокатски хонорар съобразно уважената част от иска.
Допуска
предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд Монтана, който
тече от 02.03.2017 година.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: