№ 29227
гр. София, 18.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Частно гражданско
дело № 20231110149214 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Делото е образувано по заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „Софийска вода“ АД
срещу „Метал Арт 73“ ЕООД.
На 13.09.2023г. е издадена Заповед № 27228 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК за всички суми, претендирани със заявлението.
Препис от заповедта е изпратен на длъжника, като в срока по чл. 414 ГПК е
постъпило възражение от „Метал Арт 73“ ЕООД, в което е посочено, че не дължат
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение и възразяват за изтекла
погасителна давност.
С разпореждане от 20.11.2023г. съдът е дал указания на заявителя по чл. 415 ГПК.
Същите са били получени на 21.11.2023г. като в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК не са
представени доказателства за предявен иск за установяване на вземането.
Поради което с Определение № 2519 от 17.01.2024г. съдът е обезсилил на основание
чл. 415, ал. 5 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
на 13.09.2023г. по ч.гр. дело № 49214/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав и е осъдил
„Софийска вода“ АД да заплати на „Метал Арт“73 ЕООД сумата от 915 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
С молба от 22.01.2024г. „Софийска вода“ АД са поискали да бъде изменено
определението в частта за разноските като бъде намалено присъденото възнаграждение до
размера, предвиден в чл. 6, т. 5 НМРАВ. Посочено е, че присъденото възнаграждение в
размер на 915 лева е необосновано и прекомерно. Искането към съда е да измени
определението като намали размера на присъденото възнаграждение до размера, предвиден
в чл. 6, т. 5 от НМРАВ.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от „Метал Арт 73“
ЕООД, с който е посочено, че адвокатският хонорар за изготвяне и подаване на възражение,
1
процесуално представителство по ч.гр. дело № 49214/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав е
в съответствие с НМРАВ и чл. 2, ал. 5 от Наредбата. Поддържа, че адвокатският хонорар е
претендиран своевременно и са представени доказателства за неговото плащане. Искането
към съда е да остави без уважение молбата.
Съдът, като взе предвид постъпилата молба и становището на „Метал Арт 73“ ЕООД
и извърши преценка на данните по делото, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в рамките
на срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна- заявител в производството.
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
Настоящият съдебен състав намира, че минималният размер на адвокатското
възнаграждение в заповедното производство е установен с изрична правна норма – чл. 7, ал.
7 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/НМРАВ/, според която за защита в производства за издаване на заповед за изпълнение
възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите
на претендираните суми. Нормата не съдържа ограничение, съобразно което така уреденото
възнаграждение да касае само защитата на заявителя, доколкото „защита“ по смисъла на чл.
7, ал. 7 НМРАВ се осъществява и от двете страни в производството, макар и на различни
етапи от неговото развитие. Разграничение в размера на възнаграждението не може да се
провежда и съобразно вида и обема на извършваната от процесуалните представители на
страните дейност – заповедното производство е в еднаква степен формално и за двете
страни, като защитата на заявителя в него се свежда до подаване на заявление по образец с
изложени твърдения за вземания, а защитата на длъжника – до подаване на възражение по
образец, съдържащо оспорване на тези твърдения. Наличието на различни процесуални
възможности за длъжника също не води до различен правен извод, тъй като на страната се
дължи само едно възнаграждение за осъществената защита, независимо от броя на
предприетите процесуални действия /подаване на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК или
414а, ал. 1 ГПК, жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК и пр./. Следователно липсва каквото и да било
правно или фактическо основание възнагражденията на заявителя и длъжника в заповедното
производство да се определят по различен начин. Липсва основание при наличие на изрична
правна норма да се прилага по аналогия разпоредбата на чл.6, т. 5 НМРАВ, която
регламентира възнагражденията за съвет, справка, изготвяне на книжа и договори или т. 2 за
писмени консултации.
В случая материалният интерес по делото, определен по реда на чл. 7, ал. 7 НМРАВ,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, е в размер на 2873,48 лева /5746,97:2/, поради което
минималният размер на адвокатското възнаграждение се равнява на 587,35 лева.
Съдът намира, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение с оглед
обичайната за този вид дела фактическа и правна сложност е минималният размер,
предвиден в НМРАВ- 587,35 лева, а не размерът, определен в чл. 6, т. 5 НМРАВ- 200 лева.
2
Поради което намира, че са налице основания да измени постановеното определение
само в частта, с която е присъдил разликата над 587,35 лева до пълния присъден размер от
915 лева.
Така мотивиран и на основание чл.248, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА изменение на Определение № 2519 от 17.01.2024г., постановено по
ч.гр.д. № 49214/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав, в частта за разноските, като ОТМЕНЯ
определението в частта, с която „Софийска вода“ АД е осъдена да заплати на „Метал Арт
73“ ЕООД разликата над сумата от 587,35 лева до пълния присъден размер от 915 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Софийска вода“ АД за изменение на
определението в частта за разноските чрез тяхното намаляване до размера от 200 лева.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3