М
О
Т И В
И към Присъда N 16/19.01.2017г., постановена по
НОХД № 8066/2016г. по описа на Пловдивски районен съд, VI н. с.
Районна
прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу Д.П.Д. – роден на ***г. в ***,
живущ *** ***, ***, български гражданин, с начално образование, грамотен, женен,
осъждан, ЕГН: ********** за това, че за времето от месец май 2010г. до месец
октомври 2016г. в с.Главатар, общ.Калояново, обл.Пловдив, след като е бил
осъден с Определение от 30.03.2010г. на Районен съд гр.Пловдив, с което е
одобрена постигната спогодба по гр.д.N 9083/2009г. по описа на
ПРС, I гр.с., влязло в сила на 07.04.2010г., да издържа свои низходящи – Д.Д.Д.,
ЕГН: ********** и В.Д.Д., ЕГН: **********, като им заплаща чрез тяхната майка и
законен представител С.В.К., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на
80,00лв. за всяко дете или общо 160,00лв. месечно, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно седемдесет и
осем месечни вноски по 160,00лв. или всички вноски на обща стойност 12 480
/дванадесет хиляди четиристотин и осемдесет/ лева – престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Производството е проведено по реда на
Глава XXVII от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Представителят на Районна прокуратура – Пловдив
поддържа така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като счита последното за
доказано по категоричен начин. Прави анализ на събраните по делото
доказателства, като счита, че последните подкрепят изцяло фактическата
обстановка, описана в обвинителния акт и от направеното по реда на чл. 371 т.2
от НПК самопризнание от страна на подсъдимия. Ето защо предлага на Съда да признае
подсъдимият за виновен по така повдигнатото му обвинение, като с оглед на предходните
осъждания предлага да бъде наложено наказание „Пробация” за срок от две години
и шест месеца със задължителните пробационни мерки, както и мярката
„безвъзмезден труд в полза на обществото“
по 200 часа годишно. По този начин прокурорът счита, че целите на
наказанието да превъзпитат дееца ще бъдат постигнати.
Сл. защитник на подс.Д.Д. – адв.С. също счита, че
обвинението е доказано по категоричен начин, като в тази насока подсъдимият
прави и самопризнания. Предвид на това и с оглед разпоредбите на чл. 371 т.2 от НПК предлага наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, да бъде
пробация за срок от шест месеца при задължителните пробационни мерки. С това
предложение защитникът счита, че целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК
ще бъдат изпълнени.
Подсъдимият Д.Д. разбира обвинението си, признава се
за виновен и се съгласява изцяло с фактическата обстановка, посочена в
обвинителния акт. Заявява, че съжалява за стореното и не е плащал издръжка, тъй
като не е имал тази възможност. След като е започнал да работи от няколко
месеца изплаща редовно издръжката на децата си.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подсъдимият Д.П.Д. – роден на ***г. в ***, живущ *** ***, ***,
български гражданин, с начално образование, грамотен, женен, осъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият Д.П.Д. и св.С.В.К. ***, при условията на
фактическо съжителство през периода 2003г. – 2008г. От съвместното им
съжителство се родили две деца – св.Д.Д.Д., ЕГН: ********** и св.В.Д.Д., ЕГН: **********.
През 2008г. подс.Д.Д. и св.С.К. се
разделили, като подс.Д. напуснал жилището, което ползвали, а двете деца
останали да живеят със св.К. ***, където живеят и понастоящем. С определение от
30.03.2010г. по гр.д.N 9083/2009г. на
ПРС, I гр.с., влязло в сила на 07.04.2010г. Съдът одобрил
постигната спогодба по гражданското дело, с която подс.Д. се задължил да
заплаща на децата си – св.Д.Д.Д. и св.В.Д.Д., чрез тяхната майка и законен
представител – св.С.К., месечна издръжка в размер на 80 лева за всяко от
децата, считано от 03.08.2009г. до настъпване на законоустановената причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
просрочените вноски.
След датата на влизане в сила на определението по
гр.д.N 9083/2009г. по описа на ПРС, I гр.с. – 07.04.2010г. подс.Д. не заплатил нито една от
дължимите месечни издръжки на децата си, поради което св.С.К. подала жалба в
Районна прокуратура – Пловдив, поради което била образувана проверка. След
образуването на прок.преписка N 3797/2016г. по
описа на РП – Пловдив подс.Д.Д. заплатил на св.С.К. единствено сума в размер на
150 лв. за издръжка на децата си, дължима за м.април 2010г. За останалия период
от м.май 2010г. до м.октомври 2016г. подс.Д.Д. дължал общо 78 месечни вноски по
160 лева, общо 12 480 лева, които не заплатил.
Описаната фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин от самопризнанията на подс. Д.П.Д. направени по
реда на чл. 371 т.2 от НПК. Последните се подкрепят от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, а именно показанията на свидетелите С.В.К., Д.Д.Д., В.Д.Д. и С.Д. К..
Съдът кредитира показанията на свидетелите като непротиворечиви,
последователни, незаинтересовани и кореспондиращи с останалите доказателства по
делото.
При така установената по несъмнен и категоричен начин
фактическа обстановка Съдът намира, че подсъдимият Д.П.Д. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 183 ал.1 от НК за това, че за времето от месец май
2010г. до месец октомври 2016г. в с.Главатар, общ.Калояново, обл.Пловдив, след
като е бил осъден с Определение от 30.03.2010г. на Районен съд гр.Пловдив, с
което е одобрена постигната спогодба по гр.д.N 9083/2009г. по описа на
ПРС, I гр.с., влязло в сила на 07.04.2010г., да издържа свои низходящи – Д.Д.Д.,
ЕГН: ********** и В.Д.Д., ЕГН: **********, като им заплаща чрез тяхната майка и
законен представител С.В.К., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на
80,00лв. за всяко дете или общо 160,00лв. месечно, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно седемдесет и
осем месечни вноски по 160,00лв. или всички вноски на обща стойност 12 480
/дванадесет хиляди четиристотин и осемдесет/ лева.
От обективна страна се събраха достатъчно
доказателства, от които се установи, че подс.Д. е бил осъден с влязло в сила определение,
да заплаща месечна издръжка на своите низходящи. Събрани са гласни и писмени
доказателства, от които се установява, че от момента на влизане в сила на определението
до момента на постановяване на съдебния акт подс.Д. не е изпълнил задължението
си, като от
месец май 2010г. до месец октомври 2016г. включително
не е изпълнил задължението си по заплащане на 78 месечни вноски по 160 лева и
за двете си дъщери или общо издръжка в размер на 12 480 лева. Последното
води до извода, че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението
по чл. 183 ал.1 от НК.
От субективна страна формата на вината
на подсъдимия е пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици.
Същият е съзнавал, че с поведението си
нанася вреди, наясно е бил, че дължи ежемесечна издръжка на децата си, но не е
изпълнил това си задължение.
За
извършване на престъпление по чл. 183 ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до
една година или пробация. Видно от представеното по делото свидетелство за
съдимост подс.Д.Д. е осъждан, което следва да се отчете като отегчаващо
отговорността обстоятелство. Налице са и данни, че подс.Д. е бил безработен за
дълъг период от време и че се грижи за
друго семейство. Последното мотивира Съда да приеме, че подс.Д. е затруднен
материално, предвид ниското трудово възнаграждение, което получава докато е
работил и липсата на такова, през периода, през който е бил без работа. Изложеното
до тук следва да се отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства. Предвид
на това Съдът счита, че следва да избере по-лекото измежду двете предвидени в
разпоредбата на чл. 183 ал.1 от НК наказания или на осн. чл. 57 ал.1 от НК
следва да определи и наложи наказание „пробация”. На осн. чл. 54 ал.1 то НК
Съдът счита, че наказанието „пробация” следва да бъде в размер на ДВЕ ГОДИНИ
със следната съвкупност от пробационни мерки на осн. чл. 42 а ал.2 т. 1, т.2 и
т.6 от НК, а именно:
-
по чл.42а ал.2 т.1 от НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“***
*** за срок от ДВЕ ГОДИНИ, като на осн. чл. 42 б ал.1 от НК определя
периодичност на явяване и подписване на подсъдимата пред пробационния служител
на „ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО”.
-
по чл.42а ал.2 т.2 от НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
-
по чл.42а ал.2 т.6 от НК – „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в
размер на 200 часа годишно за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
По този начин
Съдът счита, че наказанието ще изиграе своята превантивна и възпитателна роля
върху дееца и обществото, като наред с това подсъдимият ще има възможност да
оцени противоправното си поведение и да се поправи.
Причини за извършване на деянията –
ниска правна култура.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС