Р Е Ш Е Н И E
№
383 12.09.2016 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на
двадесет и трети август две хиляди и шестнадесета
година
закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар
Цветанка Арнаудова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело
номер 633 по описа за 2015 година.
Производството е образувано по молба на „Жени-84“ ЕООД със
седалище и адрес на управление Бургас,
к-с „Зорница“ бл.71, вх.1, ет.3, ап.6, ЕИК *********, против „Сведа“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Тр.Китанчев“ №26, ет.2, ап.6,
представлявано от Иван Телкеджиев – управител, с ЕИК *********, с искане за обявяване
несъстоятелността на длъжника, определяне на началната ѝ дата и откриване
на производство по несъстоятелност.
Молителят твърди, че е кредитор на ответника с вземане, произтичащо от договор
за цесия, сключен с „Деплан“ ООД на 23.10.2015 год., съобщен на длъжника на
03.11.2015 год. Твърди, че е придобил съдебно установено вземане в размер на 20 896,32 лв. главница,
сумата от 1958,53 лв. – мораторна лихва и разноски в размер на 3 692,96
лв., за които на цедента е бил издаден изп.лист по гр.д.№94/2009 год. на
СРС.
Постъпила е молба от присъединения кредитор „Сибанк“ ЕАД, в която се сочи, че задълженията на „Сведа“ ЕООД
произтичат от договор за банков кредит №905/05.07.2007 год., сключен с „Евро
холидейс“ АД като кредитополучател и „Сведа“ ООД като солидарен длъжник, по
който банката е отпуснала кредит за инвестиционни нужди в първоначален размер
от 9 300 000 евро. Заявява се, че кредитът е обезпечен с ипотеки и
залог на търговско предприятие. Твърди се от присъединения кредитор, че към
08.03.2016 год. общият размер на изискуемите и неплатени в срок парични
задължения на солидарните длъжници по договор за банкова кредитна линия
№216/01.10.2007 год. и прилежащите му анекси е 8 239 844,75 евро.
Заявява се, че на банката са издадени три изпълнителни листа – от 03.08.2010
год. за сумата от 500 000 евро, от 03.04.2013 год. за 6 023 000
евро и от 01.06.2012 год. за 2 000 000 евро.
Заявява се от „Сибанк“ ЕАД, че анализът на финансовото състояние на
длъжника показва невъзможност на дружеството да изпълни изискуемите си и
безспорни задължения, произтичащи от абсолютни търговски сделки – договори за
банкови кредити.
Твърди се, че дружеството е
неплатежоспособно след датата на изискуемост, т.е. най-късно от 20.06.2013
год., и са налице предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност
с произтичащите от това последици. Заявява се, че затрудненията са трайни,
налице е спиране на плащанията по двата горепосочени договора за кредит и
анекси към тях и дружеството не разполага с ликвидни активи/средства, с които
да може да покрие задълженията си. Заявява се, че продължаването на дейността
на длъжника може да доведе до влошаване на неговото положение, на положението
на контрагентите му, а и на търговския оборот като цяло и се моли да бъде обявена
неплатежоспособността на „Сведа“ ЕООД с начална дата най-късно на 20.06.2013
год.; да се открие производство по несъстоятелност; да се постановят общи запор
и възбрана; да се обяви длъжника в несъстоятелност и да се постанови
прекратяване на дейността му; да се прекратят правомощията на органите на
длъжника; да бъде лишен длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с
имуществото, включено в масата на несъстоятелността; да се определи датата на
първото събрание на кредиторите.
Молбите на двамата кредитори са с правно основание в чл. 625
и сл. от ТЗ.
Ответникът по молбата не е взел становище по нейната основателност, не
се представлява в съдебните заседания. Съобщенията и призовките са били
връчвани при условията на чл.50 ал.4 от ГПК, след неколкократни констатации от
връчителя, че на адреса на управление на дружеството няма офис и служители.
Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на молителя и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От служебна справка, извършена от съда в Търговския регистър, воден от
АВ, се установява, че ответникът е бил регистриран като търговец с решение №1/
17.08.1990 год. по ф.д.5439/1990 год. на СГС, а с вписване 20080219091313 е бил пререгистриран в електронния ТР.
Вписаният предмет на дейност е многообразен, а основната икономическа дейност е строителство
на сгради и съоръжения.
Ищецът се легитимира като кредитор на ответника по договор за цесия,
който е сключил на 23.10.2015 год. с „Деплан“ ООД. С този договор ищецът е
придобил съдебно установено вземане, на което „Деплан“ ООД е бил титуляр, в
размер на 20 896,32 лв. главница, сумата от 1958,53 лв. – мораторна лихва
и разноски в размер на 3 692,96 лв. Липсват данни за характера на
придобитото вземане, но като се има предвид, че цедентът и длъжникът са
търговци, а такъв е и цесионера, може да се направи предположение по чл.286
ал.3 от ТЗ, че придобитото вземане произтича от търговска сделка, а самият
договор за цесия също е с търговски характер. Ищецът е представил
доказателства, че предишният кредитор е съобщил на длъжника за прехвърлянето –
чл.99 ал.3 от ЗЗД, и именно от този момент прехвърлянето е произвело действие
за „Сведа“ ЕООД, което следва да се счита задължено към „Жени-84“ ЕООД. С оглед
на това съдът приема, че молителят има качеството на кредитор с право да иска
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника.
Присъединеният кредитор обосновава
правото си да иска откриване на производство по несъстоятелност на ответника-търговец
с твърдения за неплатежоспособност, изведени от качеството на ответника на съдлъжник по договор кредит и
анекси към същия с кредитополучател „Евро холидейс“ АД – дружество, за което
след служебна справка в ТР съдът установи, че е обявено в несъстоятелност с
решение №27/07.07.2011 год. по т.д.№634/2009 год. на БОС.
Представя се договор за банков кредит №905/05.07.2007 год., сключен с
„Евро холидейс“ АД като кредитополучател и „Сведа“ ООД като солидарен длъжник,
с който банката е предоставила кредит в размер на 9 300 000 евро, при
краен срок на издължаване на кредита 20.06.2013 год. На 05.11.2007 год.
страните са сключили анекс №1, с който е извършена промяна в условията на
усвояване. На 03.12.2007 год. е сключен анекс №2, с който се предоговаря
погасителния план, без да се засяга крайната падежна дата – 20.06.2013 год. С
анекс №3/15.02.2008 год. страните се съгласяват да се увеличи формираната
кредитна експозиция с
2 000 000 евро, като размерът на дълга става
11 265 020 евро и в чл.8 се удължава крайния срок за погасяване на
20.06.2018 год. С анекс №5/14.04.2008 год. отново се променя погасителния план,
но се запазва крайната падежна дата – 2018 год.
Видно от представеното извлечение от счетоводните книги на присъединения
кредитор, кредитът е в просрочие от 21.08.2009 год., а от 18.03.2010 год. е
обявен за предсрочно изискуем с решение на УС на банката. Към 08.03.2016 год.,
задължението по кредита и всички анекси е в размер на 8 239 844,57
евро, от които главница в размер на 9 910 713,61 евро,
3 970 942,99 евро лихви по присъдена главница и
1 184 184,19 евро присъдена лихва. Представят се три изпълнителни
листа, издадени в заповедни производства по чл.417 от ГПК, с които в полза на
банката са присъдени главници и лихви, като единствено в изпълнителния лист от
03.04.2013 год. вземанията се обвързани с договора за банков кредит
№905/05.07.2007 год. и анекси към същия.
Ответникът е съдлъжник (солидарен длъжник) по абсолютна търговска сделка
– банкова сделка, представляваща основание за откриване на производство по
несъстоятелност по см.на чл.608 от ТЗ. Без значение са вътрешните отношения
между съдлъжниците, както и в чия полза са отишли паричните средства – в случая
за посрещане на инвестиционни нужди на кредитополучателя. Също без значение е и
обстоятелството, че основните обезпечения по кредита са дадени от „Евро
холидес“ АД, понастоящем обявено в несъстоятелност. От представените от
присъединения кредитор писмени доказателства е видно, че банката има изискуеми
вземания по договора за кредит, произтичащи не от настъпването на крайната
падежна дата (както се сочи в молбата по чл.625 от ТЗ), а от обявяването на кредита за предсрочно изискуем поради
неизпълнение от длъжниците, считано от дата 18.03.2010 год. (която дата
обяснява издаването на изпълнителни листи от 03.08.2010 год., 01.06.2012 год. и
03.04.2013 год.). С оглед на това съдът намира, че и присъединеният кредитор
„Сибанк“ АД притежава материалноправна легитимация да иска откриване на
производство по несъстоятелност на „Сведа“ ЕООД, тъй като е негов кредитор по
търговска сделка и има изискуеми парични задължения, които не са изпълнени и
чиято изискуемост е настъпила на 18.03.2010 год.
По състоянието на неплатежоспособност на ответника по молбата:
Съгласно разпоредбата на чл.
608, ал.1 от Търговския закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се
до търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане,
т.е. при наличието на всяка една от трите предвидени в цитираната норма хипотези
длъжникът би изпаднал в състояние на неплатежоспособност.
Двамата кредитори твърдят, че затрудненията на ответника са трайни.
Никой от тях не е заплатил предварителен депозит за извършване на
счетоводно-икономическа експертиза, с чиято помощ да се изследва
финансово-икономическото състояние на длъжника, въпреки многократните покани.
При това положение преценката на финансовото и икономическото състояние следва
да се извърши от съда на базата на изисканите от НАП документи. Както се
установява от получената документация, дружеството е съставило ГФО за 2010,
2011, 2012 год., а за отчетните 2013, 2014 и 2015 год. е подало декларации, че
предприятието не е било активно – не е извършвало дейност и не е отчело приходи
и разходи. При съпоставка на счетоводните баланси от 2010 – 2012 год. се
установява, че дълготрайните и краткотрайни активи намаляват, като
относителната си стойност запазва единствено обявеното незавършено производство
– 1 052 х.лв. през 2010 год. спрямо 1 010 х.лв. през 2012 год. Същевременно
се променя структурата на пасива, като обявените задължения към финансови
предприятия през 2010 год. – 43 х.лв. до 1 година и 402 х.лв. над 1 година,
през 2012 година са със стойност 0. Задълженията към доставчици продължават да
са в големи размери (903 х.лв. през 2010 год. , 865 х.лв. към 2011 год. и 837
х.лв. към 2012 год.). Увеличен е размера на осигурителните задължения, както и
на другите задължения. Видно е, че дружеството не разполага с краткотрайни
активи, с които да посрещне краткосрочните или текущи задължения на
предприятието. В края на 2012 год. дружеството не разполага с никакви парични
средства, обявило е вземания от клиенти и доставчици в размер на 8 х.лв., а
незавършеното производство, ако представлява сгради според основната
икономическа дейност, не притежава такава ликвидност, че да се посрещнат
краткосрочните задължения. Освен това, според съда, отразяванията в
счетоводните баланси следва да бъдат поставени под съмнение, като се има
предвид, че именно през 2010 год. е обявена предсрочната изискуемост на цялото
задължение по кредита към „Сибанк“ АД, което следва да бъде осчетоводено като
краткосрочно, а за тази отчетна година длъжникът е обявил значително по-малки
задължения към финансови предприятия, и дори през следващите изобщо не е
осчетоводил задължения към финансови предприятия.
С решение № 71 от 30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г. І т.о. ВКС се приема,
че от икономическите показатели, водещи в преценката за състоянието на
неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията
си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между
краткотрайните активи/всички или определена част от тях/ към краткосрочните или
текущи задължения на предприятието, както и, че по правило коефициентът на обща
ликвидност е основен показател за състоянието на неплатежоспособност при
действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи
при формирането му. Съдът не разполага със специални знания, чрез които да
изчисли коефициента на обща ликвидност, но е очевидно, че ако през трите
отчетни периода (2010, 2011 и 2012 год.) задълженията към „Сибанк“ АД бъдат
осчетоводени, то краткосрочните задължения ще бъдат с толкова съществен размер,
че краткотрайните активи ще бъдат крайно
недостатъчни, за да поеме длъжника плащанията по търговски сделки и/или
публичноправните си задължения, т.е. няма да бъде в състояние да ги изпълни.
Освен това следва да се посочи, че през 2013, 2014 и 2015 год. предприятието на
длъжника не е било активно (не е извършвало дейност), което означава, че е
спряло плащанията към кредиторите си, и това е външен белег на
неплатежоспособността.
В обобщение съдът намира, че състоянието на неплатежоспособност на
длъжника е обективно и трайно, тъй като дружеството не е в състояние да се
разплаща с кредиторите си.
Молителят не е посочил началната дата, на която според него длъжникът е
станал неплатежоспособен. Присъединеният кредитор сочи датата 20.06.2013 год.
– падежа на задължението по договора за
кредит. Според съда тази дата е ирелевантна към въпроса за началото на
неплатежоспособността, защото, както се посочи по-горе, дългът се основава на
предсрочна изискуемост в много по-ранен момент, а не на настъпил падеж на
парично задължение. Тази предсрочна изискуемост е била обявена на 18.03.2010
год., но горната дата не следва да бъде счетена автоматично за начална дата на
неплатежоспособността. Вярно е, че след обявяването на кредита за изискуем
краткосрочните задължения на ответника да се увеличили рязко, но през 2010 год.
дружеството все още е разполагало със сериозни краткотрайни активи – освен
незавършено производство, също и вземания и касови наличности в лева. С оглед
на горното и при липса на каквито и да било конкретни данни за реално извършени
стопански операции, съдът приема, че най-сигурен
момент на проявление на трайната невъзможност е края на стопанската година –
31.12.2010 год.
Ответникът не разполага с никакви парични средства за покриване на
началните разноски в производството по несъстоятелност, а от друга страна
кредиторите-молители са се дезинтересирали и дори не са внесли депозит за
изготвяне на експертиза. Никой от тях не е изявил желание да предплати
разноски, въпреки проведените три заседания и очевидната липса на имущество у
длъжника. Поради горното, съдът не предприе мерки по чл.629б от ТЗ и намира, че
са налице предпоставките за постановяване на решение по чл.632 ал.1 от ТЗ, тъй
като предприятието на длъжника не разполага с достатъчно имущество за покриване
на разноските по настоящото производство. Според съда, не са налице
предпоставки за постановяване на акт по чл.630 ал.2 от ТЗ, тъй като са налице
предпоставките по чл.632 ал.1 от ТЗ, със същите последици.
Искане за присъждане на разноски
е направено от присъединения кредитор „Сибанк“ АД и такива следва да му бъдат
присъдени в размер на 250 лв. – заплатената държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл.
632, ал. 1, във вр. с чл.
607а и чл.
608 от Търговския закон, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА по исканията на молителя на „Жени-84“ ЕООД със седалище и адрес на
управление Бургас, к-с „Зорница“ бл.71,
вх.1, ет.3, ап.6, ЕИК *********, и на присъединения кредитор„Сибанк“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Цар Борис І“№1, ЕИК
*********, неплатежоспособността на „Сведа“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Тр.Китанчев“ №26, ет.2,
ап.6, представлявано от Иван Телкеджиев – управител, с ЕИК *********, като
определя за нейна начална дата 31.12.2010 год.
ОТКРИВА производство по
несъстоятелност по отношение на „Сведа“ ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.“Тр.Китанчев“ №26, ет.2, ап.6, представлявано от Иван Телкеджиев
– управител, с ЕИК *********.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане
на възбрана върху недвижимите имоти и запор върху движимото имущество и
всичките вземания на длъжника„Сведа“ ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.“Тр.Китанчев“ №26, ет.2, ап.6, представлявано от Иван Телкеджиев
– управител, с ЕИК *********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността
на предприятието на на „Сведа“ ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.“Тр.Китанчев“ №26, ет.2, ап.6, представлявано от Иван Телкеджиев
– управител, с ЕИК *********.
ОБЯВЯВА на „Сведа“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Тр.Китанчев“ №26, ет.2, ап.6,
представлявано от Иван Телкеджиев – управител, с ЕИК ********* в
несъстоятелност.
СПИРА производството по несъстоятелност
по настоящото т.д. №633 по описа за 2015 г. на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА „Сведа“ ЕООД със седалище
и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Тр.Китанчев“ №26, ет.2, ап.6,
представлявано от Иван Телкеджиев – управител, с ЕИК *********, да заплати на „Сибанк“
ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Цар Борис І“№1, ЕИК
*********, представлявана от ст.юрисконсулт Д.Котларов, сумата от 250 /двеста и
петдесет/ лева разноски по делото.
Настоящото решение да се впише в Търговския регистър, воден от Агенция
по вписванията, по партидата на дружеството.
За изпълнение на горното, заверен препис от решението да се изпрати
незабавно на Агенция по вписвания, която следва да предприеме и съответни
действия по пререгистрация на дружеството.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски апелативен съд в седмодневен
срок от вписването му в Търговския регистър.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: