МОТИВИ по АНД № 1879/2020г., ІХ н.с.
по описа на Районен съд - Русе
Производството е по реда на чл. 375 и сл. НПК.
Районна прокуратура - Русе е внесла постановление по
реда на Глава двадесет и осма НПК, с което предлага обвиняемия М.Й.З. - роден на ***г***, Манастир „Свети
Пророк Илия“, български гражданин, българин, с висше образование, неженен,
работи, ЕГН: **********, неосъждан да бъде освободен от наказателна отговорност,
за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б”, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, а именно, за това че на
19.12.2018г. в град Русе, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Шевролет Нубира“ с рег. № Р 54 84
ВХ, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП
– „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, ... с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“, чл. 25 ал. 1 от ЗДвП – „Водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например - да заобиколи
пътно превозно средство,.... да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да прЕ.е в друга пътна
лента....., преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.“; чл. 116 от ЗДвП – „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците... „
, и по непредпазливост причинил на И.Й.С.от гр.Русе средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за
срок повече от тридесет дни - поради счупване на лява срамна кост в областта на
тазовия пръстен, като му бъде наложено административно наказание по реда на чл.
78а НК.
В проведеното съдебно заседание, представителят на държавното
обвинение пледира за доказаност на обвинителната
теза. Счита, че същата напълно кореспондира и се подкрепя от доказателствения материал по делото. По отношение на
размера на административното наказание „Глоба“, поддържа, че същото следва да
бъде определено в минималния предвиден в чл. 78а НК размер, като едно такова
наказание би постигнало целите на чл. 36, ал. 1 НК. По отношение на кумулативно
предвиденото в чл. 343г НК наказание „Лишаване от право да управлява МПС”,
предлага същото да бъде в размер на една година, с оглед данните за предходни
нарушения на правилата за движението по пътищата от страна на обвиняемия.
Защитникът на обвиняемия
пледира, че са налице предпоставките визирани в чл. 78а НК и ако обвиняемият
бъде признат за виновен, при определяне на наказанието да бъдат отчетени
оказаното съдействие на обвиняемия в хода на разследването, както и добрите
характеристични данни на обвиняемия и наличието на съпричиняване
от страна на пострадалото лице, като размерът на наказанието да бъде определен
в минималния законов минимум, а по отношение на кумулативно предвиденото
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ се моли същото да не бъде
налагано.
Упражнявайки правото си на
лична защита обвиняемият пледира, че в случая се касае за виновност без вина и
се касае за маловажно деяние, което може да се случи на всеки. Релевира доводи, че поддържа енория и във връзка с неговата
служба му е необходимо да управлява лек автомобил и моли да не му бъде налагано
наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“.
Упражнявайки правото си на
последна дума обминяемият изразява съжаление за случилото
се.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
и след като ги обсъди, съобразно изискванията на чл. 14 чл. 18 от НПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемият М.Й.З. е роден на ***г***, Манастир „Свети Пророк Илия“, български
гражданин, българин, с висше образование, неженен, работи, ЕГН: **********,
неосъждан.
Същият е правоспособен водач на МПС и като такъв има
налагани наказания за извършени от него нарушения на правилата за движението по
пътищата.
Обвиняемият З. притежавал лек автомобил „Шевролет Нубира“ с рег. № Р 54 84 ВХ, който бил оборудван като
таксиметров автомобил.
Вечерта на 18.12.2018г. свидетелите И.М., О.Е.и И.С.посетили
дискотека в центъра на град Русе, където употребили алкохол. Около 04,00 часа,
на 19.12.2018г., тримата решили да посетят денонощното заведение „Дивата
орхидея“, находящо се на ул. „Доростол“
в град Русе. За да се придвижат до там, те взела такси, като свидетелят И.М.
седнал на предна дясна седалка, зад него седнал свидетелят О.Е., а зад водача
на таксиметровия автомобил седнал свидетелят И.С.. Времето било студено, като
малко по - рано през нощта завалял сняг. Улиците на град Русе били покрити с
няколко сантиметрова снежна покривка, която все още не била почистена. Таксиметровият
автомобил, в който били свидетелите, спрял пред заведение „Дивата Орхидея“ в
дясната пътна лента на ул. „Доростол“. Свидетелят И.М.
платил на водача за извършената услуга и слязъл. През това време от автомобила
слезли и останалите двама пътници, като свидетелят С. напуснал превозното средство
през задната лява врата. В момента, в който свидетелят С. затворил вратата на автомобила,
към тях приближил обвиняемият З. с управлявания от него таксиметров автомобил –
„Шевролет Нубира“, с per. №
Р 54 84 ВХ, който се движел по ул. „Доростол“ в
посока центъра на града, със скорост около 27,2 км/ч. Предприемайки маневра „заобикаляне“
на спрелия таксиметров автомобил и минавайки се
покрай него, обвиняемият З. не съобразил разстоянието между двете превозни
средства, както и местоположението на пешеходеца – свидетеля С. и с предната
дясна част на управлявания от него автомобил, ударил свидетеля С. в лявата част
на тялото му. Вследствие на удара, тялото на свидетеля С. отхвръкнало и
попаднало върху предния капак на автомобила, управляван от обвиняемия, като се
ударило в предното обзорно стъкло.
Веднага след това обвиняемият З. предприел екстрено
спиране, при което свидетелят С. паднал върху платното за движение - на
разстояние около 7-8 метра пред автомобила, на границата между двете ленти за
движение. За да проверят състоянието му и да му окажат помощ, до пострадалия
отишли приятелите му, а наред с това, свидетелят М. подал сигнал за случилото
се на ЕЕН 112. Със същите цел и намерение обвиняемият З. също веднага спрял и се
насочил към пострадалия, но свидетелите Е. и М. проявили вербална агресия срещу
него, при което той се изплашил, върнал се в автомобила си и продължил
движението си по ул. „Доростол“ и малко преди
автобусната спирка, разположена пред Техникума по механотехника,
спрял автомобила и също подал сигнал за случилото се на ЕЕН 112. Притеснени от
състоянието на своя приятел, свидетелите М. и Е. не дочакали екип на ЦСМП -
гр.Русе, а настанили свидетеля С. в неустановен по делото друг таксиметров
автомобил, и с него се насочили към УМБАЛ „Канев“ АД - гр.Русе. На завоя на ул.
„Доростол“, преди спирката на Механотехникума,
свидетелите видели, че обвиняемият З. разговоря по телефона извън автомобила
си. Тогава свидетелите Е. и М. указали на водача на таксиметровия автомобил да
отведе приятеля им до Спешно приемно отделение на УМБАЛ „Канев“ АД - гр.Русе, а
самите те слезли от автомобила и отново агресивно се насочили към обвиняемия З..
Това силно го изплашило, при което той побягнал пеш в посока към Централни хали
в гр.Русе, като оставил автомобила си на мястото, където бил спрял. Свидетелят М.
решил, че е необходимо да „запази“ превозното средство, което е участвало в
пътнотранспортното произшествие, при което седнал в автомобила на обвиняемия З.,
привел го в движение и го откарал до паркинга пред сградата на ТД на НАП - офис
Русе, като оставил ключовете на таблото и отишъл при пострадалия в УМБАЛ „Канев“
АД - гр.Русе.
През това време обвиняемия З. срещнал друг негов
колега таксиметров шофьор - свидетелят С.Г., и с неговия автомобил се върнал на
мястото, където оставил своя автомобил. Последният се оказало че липсва, но обвиняемият
З. споделил за инцидента и последващите му действия с
екипа на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- гр.Русе, който бил изпратен за
изясняване на случая, в състава на който полицейски екип бил свидетелят П.П.. След като всички посетили „Спешно приемно отделение“ на
УМБАЛ „Канев“ АД - гр.Русе. На обвиняемия З. била извършена проверка с
техническо средство относно употребен алкохол, като извършената му пробата била
отрицателна.
Съгласно заключението на изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно
и обосновано, вследствие на настъпилото пътно-транспортно произшествие,
свидетелят И.Й.С.е получил счупване на лявата срамна кост в областта на тазовия
пръстен, с колекция от кръв в областта на счупването, сътресение на мозъка без
клинични и параклинични данни, и контузия на лявата
раменна става. Видно от заключението на вещото лице, счупването на лявата
срамна кост в областта на тазовия пръстен е довело до трайно затрудняване на
движенията на левия долен крайник за срок повече от тридесет дни.
Според заключението на изготвената по делото съдебна автотехническа експертиза, чието заключение съдът кредитира
като компетентно и обосновано, обвиняемият З. е имал възможността да
предотврати произшествието чрез спиране или чрез извършване на маневрата
заобикаляне с по-голяма дистанция. Вещото лице посочва, че макар и при
усложнена метеорологична обстановка - снеговалеж, през тъмната част от
денонощието, при работещо улично осветление, обвиняемият е могъл да възприеме
другия автомобил, спрял в дясната пътна лента пред заведение „Дивата орхидея“,
от около и над 100 метра, и да наблюдава поведението на пешеходците около
автомобила. Посочено е, че опасната зона на управлявания от обвиняемия З. лек автомобил
с установената скорост за движение - 27,2 км/ч и при конкретната пътна
обстановка е била около 18,56 метра.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена, на основание чл. 378, ал. 2 НПК, въз
основа на обясненията на обвиняемия дадени в хода на съдебното производство и
гласните и писмени доказателства и доказателствени средства събрани в хода на
досъдебното производство, а именно: показанията
на свидетелите И.Й.С., И.Р.М., О.Ш.Е., М.Й.Д., П.Р.П.и С.И.Г., както и от
приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства -
протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбуми към тях, протокол за оглед
на веществено доказателство и фотоалбум към него, справка за нарушител/водач,
справка за собственост на моторно превозно средство, писмо от Районен център -
112 - гр.Русе, писмо от СЗ „Коорс“, съдебна авто- техническа експертиза, съдебномедицинска експертиза,
техническа експертиза № 233, техническа експертиза № 149, справка от
Великотърновска Света Митрополия, справка за съдимост, автобиография,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
Не са налице противоречия в информационните
изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, досежно
релевантните за делото факти, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК,
поради и което не следва да бъдат излагани подробни мотиви, кои от
доказателствените източници съдът приема и кои не кредитира. Налице е
корелативно единство между гласните и писмени доказателства и същите безспорно
доказват, приетата за установена от съда фактическа обстановка.
Напълно опровергани от доказателствата по делото са
дадените от страна на обвиняемия обяснения в съдебно заседание, че не е
допуснал нарушения на правилата за движението по пътищата и че настъпилото ПТП
се дължи единствено и само на поведението на пострадалото лице, тъй като тези
негови обяснения напълно се опровергават от заключението на назначената и
изготвена съдебно автотехническа експертиза. Самият
обвиняем в своите обяснения посочва, че е възприел намиращите се на пътното
платно пострадал и свидетели, което обосновава и извод, че е възприел същите и
те са представлявали опасност за движението, с която обвиняемият, в качеството
му на водач на моторно превозно средство е следвало да съобрази своето
поведение и както е посочило и вещото лице, изготвило автотехническата
експертиза, въпреки усложнената пътна обстановка, обвиняемият е имал възможност
да възприеме пешеходците, намиращи се на пътното платно от разстояние, което
надвишава опасната му зона за спиране и е имал обективна възможност и е
следвало да съобрази своето поведение с тях.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен извод от правна
страна, а именно, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „а”, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, буква „б”, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
От обективна страна на
19.12.2018г. в град Русе, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Шевролет Нубира“ с рег. № Р 54 84
ВХ, обвиняемият е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно по чл.
20, ал. 2 ЗДвП, като при избиране на скоростта на движение на управляваното от
него пътно превозно средство не се съобразил с конкретните с атмосферните
условия, и с конкретните условия на видимост; по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, като при
предприемане на маневра да заобиколи намиращ се пред
него участник в движението, не се е съобразил с неговото положение и чл. 116 ЗДвП като водач на пътно превозно средство да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците и по непредпазливост причинил на И.Й.С.от град Русе средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на левия долен
крайник за срок повече от тридесет дни- поради счупване на лява срамна кост в
областта на тазовия пръстен, като след деянието направил всичко зависещо от
него, за оказване помощ на пострадалия.
Фактът, че непосредствено след
деянието обвиняемият е направил всичко възможно, за оказване помощ на пострадалия
е приет за установен от представителят на държавното обвинение в
постановлението, поради и което не се касае ново фактическо положение, по
смисъла на чл. 378, ал. 3 НПК, което да обуслови прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора. Видно от обстоятелствената част
на постановлението обвиняемият веднага е спрял, насочил се е към пострадалия,
но не е могъл да му окаже помощ по независещи от него причини – вербална
агресия от страна на свидетелите М. и Е.. С оглед създалата се ситуация,
обвиняемият се е обадил на ЕЕН 112, подал е сигнал за настъпилото ПТП и
участието си в него и по този начин е направил всичко зависещо от него, в така
създалата се ситуация да окаже помощ на пострадалия.
Според настоящия съдебен състав, поведението
на обвиняемия непосредствено след деянието, изразяващо в спиране и насочване на
обвиняемия към пострадалия и обаждането от страна на обвиняемия на ЕЕН 112,
обосновава извод, че след деянието, обвиняемият е направил всичко зависещо от
него, за оказване на помощ на пострадалия, съобразно създадената ситуация и
агресивното поведение на свидетелите М. и Е., поради и което съдът подведе
деятелността на обвиняемия, под привилегирования престъпен състав по чл. 343а,
ал. 1, б. „а”, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, буква „б”,
пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и го
оправда по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. 1, буква „б”,
пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
Обект на престъплението са обществените отношения,
гарантиращи сигурността при осъществяване на транспортната дейност, като правно
регламентирана дейност източник на повишена опасност.
Изпълнителното деяние е извършено от обвиняемия, чрез
действие – управление на МПС, изразяващо се в система от телодвижения насочени
към привеждането в движение и управлението на моторно превозно средство.
Съставомерният резултат е настъпил като пряка и непосредствена
последица от извършени от обвиняемия нарушение на Закона за движение по
пътищата по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като при избиране на скоростта на движение на
управляваното от него пътно превозно средство не се съобразил с конкретните с
атмосферните условия, и с конкретните условия на видимост; по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, като при предприемане на маневра да заобиколи
намиращ се пред него участник в движението, не се е съобразил с неговото
положение, при положение че платното за движение на ул. „Доростол“
в района на произшествието е с широчина е 7,96 метра, като дясната лента за
движение е с широчина 3,90 метра, а лявата – 4,00 метра. Широчината на
управлявания от обвиняемия З. автомобил е била около 1,75 метра, като всичко
това обосновава извод, че ако същият се е движил в левия край на лявата лента е
могъл да предотврати произшествието и без спиране, а само чрез заобикаляне, тъй
като пострадалия С. се е намирал в средата на платното за движение - между
двете ленти. Допуснато е и нарушение по чл. 116 ЗДвП от страна на обвиняемия,
тъй като същият е нарушил задължението, визирано в чл. 116 ЗДвП да бъде внимателен
и предпазлив към пешеходците, какъвто именно е бил свидетелят И.С..
Налице е пряка
причинно следствена връзка между допуснатите от този обвиняем нарушения на
правилата за движението по пътищата и настъпилия съставомерен
резултат – причинена на пострадалия И.Й.С.от
град Русе средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на
движенията на левия долен крайник за срок повече от тридесет дни- поради
счупване на лява срамна кост в областта на тазовия пръстен.
Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия
при форма на вината непредпазливост. В съзнанието на същия не са намерили
отражение представи, че в резултат на извършеното от него нарушение на
правилата за движение по пътищата, е възможно или сигурно настъпването на съставомерните последици на извършеното от него деяние, но
е бил длъжен, с оглед разпоредбите на закона и е имал обективна възможност да
предвиди, че същите могат да настъпят.
По вида и
размера на наказанието:
Съдът намира, че
са налице всички, предвидени от закона, предпоставки, за да бъде приложен
институтът на чл. 78а НК. Деецът е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание до този момент, като същевременно от деянието не са
настъпили съставомерни имуществени вреди, които да
подлежат на репариране.
При индивидуализация размера на
административното наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия,
съдът съобрази обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, с оглед задължителното за
съдилищата разрешение, съдържащо се в т. 6 от Постановление № 7 от 4.XI.1985 г.
по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС, съгласно което след освобождаването от
наказателна отговорност, когато съдът ще налага административно наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на
Закона за административни нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН и съобрази тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
Тежестта на осъщественото
от обвиняемия деяние, съдът намира за ниска, предвид конкретните обстоятелства,
които разкрива същото от обективна и субективна страна. Скоростта, с която е
управлявал водача на моторното превозно средство макар и да не е била съобразена
с всички обстоятелства, имащи отношение към избиране на конкретната скорост за
движение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние,
предвид обстоятелството, че същият се е движил със скорост от 27,2 км/ч.. Именно
с оглед усложнената пътна обстановка – заснежено и заледено
пътно платно и намалена видимост в резултат на снеговалеж са допуснати и
нарушенията по чл. 25, ал. 1 и чл. 116 ЗДвП. В случая е налице и съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като същият е
нарушил правилата по чл. 95, ал. 1 ЗДвП, като е предприел слизане от превозното
средство, от страната да пътното платно, без да се е уверил, че няма да
създадат опасност за останалите участници в движението.
В случая се касае за непредпазливо деяние,
под формата на несъзнавана непредпазливост, а не на самонадеяност (съзнавана
непредпазливост), при която деецът има представа за обществено опасните
последици, но има субективната увереност, че поради действието на определени
известни фактори, тези последици ще бъдат избегнати, което също обосновава
извод, за по – ниската степен на укоримост, която
разкрива извършеното от обвиняемия деяние.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът отчете оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина и добрите характеристични данни на обвиняемия.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът отчете наложените на обвиняемия
административни наказания, за извършени от него предходни нарушения на
правилата за движението по пътищата, съобразно представената справка за
нарушител, както и периодът от време изминал от тяхното санкциониране.
Съдът съобрази
също и имотното състояние на обвиняемия, а именно че същият полага
общественополезен труд и реализира доходи в размер на 900 лева месечно, както и
притежаваните в патримониума му материални активи – лек
автомобил „Форд“.
С оглед на изложените факти,
релевантни при индивидуализацията на наказанието и извършената оценка на
същите, съдът достигна до извода, че на обвиняемия следва да бъде наложено
административно наказание „Глоба” в минималния, предвиден в разпоредбата на чл.
78а НК размер от 1000 (хиляда) лева, като един такъв размер на
административното наказание, се явява напълно съобразен с всички обстоятелства,
имащи отношение при индивидуализацията на наказанието и имотното състояние на
дееца. Дори и минимално предвидения в закона размер на наказанието „Глоба” се
явява надвишаващ, получаваното от обвиняемия трудово възнаграждение, поради и
което един такъв размер на наказанието, с оглед конкретните обстоятелства,
които разкрива деянието и личността на обвиняемия, би оказал необходимото
възпитателно и предупредително въздействие върху него и би способствал за
най-пълното постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК.
С оглед разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 НК, съгласно която
в правомощията на решаващият съд, който налага глобата по ал. 1 е да наложи и
административно наказание „Лишаване от право“ да се упражнява определена
професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е
предвидено за съответното престъпление, настоящия състав на съд намира, че по
отношение на обвиняемия следва да бъде наложено кумулативно предвиденото в чл.
343г НК наказание, а именно лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, като
при индивидуализацията на това наказание, съдът намира, че същото следва да е
за срок от три месеца, считано от датата на влизане в сила на решението. Именно
един такъв срок на наказанието лишаване от право да управлява МПС, според
настоящия съдебен състав се явява справедливо и съответно на извършеното от
обвиняемия деяние, предвид всички релеванти за
неговата индивидуализация обстоятелства, изложени по – горе. Именно един такъв
размер на наказанието лишаване от право да управлява МПС в най-пълна степен
съответства на обществената опасност на обвиняемия като водач на МПС и най –
пълно би постигнало целите на наказанието по чл. 36 НК, както по отношение на
личната, така и по отношение на генералната превантивна функция на наказанието.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на обвиняемия бяха възложени и направените в хода на досъдебното
производство разноски, в общ размер на 734,95 лева, която сума следва да бъде
заплатена в полза на държавния бюджет по сметка на ОДМВР – Русе, както и сумата
в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
По гореизложените мотиви, съдът постанови
своето решение
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: