РЕШЕНИЕ
№ 3336
гр. Пловдив, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20225330100330 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от ищецът “Ти Би Ай Банк” ЕАД против
М. Ц. С. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед №
7552/01.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 14130/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XVI граждански състав, както следва: сумата от 3 300 лв. – главница
по договор за потребителски кредит № ***/28.01.2020 г., сумата от 918, 03 лв.
– договорна лихва, дължима за периода от 05.03.2020 г. до 05.08.2021 г. и
сумата от 1 090, 28 лв. – обезщетение за забава, изтекло за периода от
05.03.2020 г. до 23.08.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 31.08.2021 г., до окончателното й изплащане.
С Определение № 3970/11.04.2022 г., постановено по делото, съдът е
прекратил производството по делото на основание чл. 130 ГПК в частта му за
сумата от общо 1 083, 04 лв., формирана както следва: сумата от 469, 61 лв. –
1
такса за оценка на риска, сумата от 433, 61 лв. – Застраховка “Bank Пакет 3
Кредит + Сметка“ и сумата от 179, 82 лв. “Bank Пакет 3 Кредит Сметка“,
дължими по договор за потребителски кредит № ***/28.01.2020 г.
Ищецът твърди, че между него и длъжника бил сключен договор за
потребителски кредит № ***/28.01.2020 г., по силата на който на
кредитополучателя била предоставена сумата в общ размер от 4 383, 04 лв.,
от която сумата в размер от 3 300 лв. – заемна сума, сумата от 433, 61 лв. –
Застраховка “Bank Пакет 3 Кредит + Сметка“ и сумата от 179, 82 лв. “Bank
Пакет 3 Кредит Сметка“ и сумата от 469, 61 лв. – такса за оценка на риска.
Твърди, че с част от отпуснатата сума са погасени задължения на ответната
страна в размер на сумата от 231 лв. по Договор № ***. Поддържа, че общият
размер на задълженията по кредита е от 5 301, 07 лв., платими от длъжника на
18 месечни погасителни вноски, с размер на първтите седемнадесет вноски от
294, 50 лв. и на последната вноска от 294, 57 лв. Сочи, че годишният лихвен
процент по кредита е от 25 %. Поддържа, че задълженията на ответната
страна са останали непогасени, като претендира и присъждане на
обезщетение за забава на основание чл. 9, ал. 4 от Договора. По така
изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове, ведно
със законните последици.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна
М. Ц. С. не е депозирала отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са
налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по отношение на ответника.
Ответната страна е получила лично препис от исковата молба на
посочения в исковата молба адрес, като в законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирала отговор на исковата молба.
С разпореждането по чл. 131, ал. 1 ГПК, постановено на 22.02.2022 г.,
ответната страна изрично е предупредена и за възможността против нея да
бъде постановено неприсъствено решение с посочване на предпоставките,
установени в правната норма на чл. 238 ГПК.
Ответната страна е редовно призована за съдебното заседание,
проведено на 11.10.2022 г.- чрез ***. Ц..
Въпреки редовното й призоваване ответната страна не се е явила в
съденото заседание за разглеждане на делото.
Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата
2
на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на
исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно
заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в
негово отсъствие. В производството по делото е постъпила молба от
ответната страна от 01.03.2022 г. с която съдът е уведомен, че последната е
упълномощила адвокат, като е посочен съдебен адрес. С тази молба не е взето
становище по същество на правния спор, поради което са налице
предпоставките по чл. 238 ГПК.
Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за
постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото
писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно
основателна, което обстоятелство следва от приложените към исковата молба
писмени доказателствени средства.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят
сторените от последния разноски в исковото и заповедното производство –
арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното
производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за
заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска.
В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в
размер на 177, 83 лв. В исковото производство ищецът е доказал заплащането
на държавна такса в размер от 127, 83 лв., от която следва да се присъди
единствено държавната такса съобразно сумите, останали предмет на
производството след неговото частично прекратяване – или сумата от 106, 17
лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира юрисконсултско
възнаграждение от 100 лв. Съдът при съобразяване на действителната
фактическа и правна сложност на делото размерът на юрисконсултското
възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37
ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да
бъде в размер от 100 лв. Следователно общият размер на сторените от ищеца
разноски в исковото производство е 206, 17 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422
ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД по отношение на М. Ц. С., ЕГН **********, с адрес ***, че „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
3
София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, е носител на паричните
притезания, удостоверени в Заповед № 7552/01.09.2021 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
14130/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI граждански състав,
както следва: сумата от 3 300 лв. – главница по договор за потребителски
кредит № ***/28.01.2020 г., сумата от 918, 03 лв. – договорна лихва, дължима
за периода от 05.03.2020 г. до 05.08.2021 г. и сумата от 1 090, 28 лв. –
обезщетение за забава, изтекло за периода от 05.03.2020 г. до 23.08.2021 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.08.2021 г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. Ц. С., ЕГН **********, да заплати на „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, с ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 177, 83 лв. –
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 14130/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XVI граждански състав, и сумата от 206, 17 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. № 330/2022 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението
подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването
му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4