Р Е Ш Е Н И Е
№……....………....…....……….2020г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
мл. с. ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА
при секретар ГАЛИНА СЛАВОВА,
като разгледа докладваното от мл. с. ДИМИТРОВА
въззивно гражданско дело № 717 по описа за 2020 година на ОС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 13650 на „Енерго-Про Продажби“ АД – гр. Варна, чрез
адвокат Н. Г., срещу Решение № 373 от 27.01.2020
г., постановено по гр. дело № 14683/2019 г. по описа на ВРС, XXXV състав, с което първоинстанционният съд е приел за
установено в отношениятя между страните, че Б.Я.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, представлявано
от П.С., Яна Димитрова и Георги Коршия, сумата от 6193,54 лева, представляваща
начислена корекция на сметка за електроенергия за периода от 27.08.2017 г. до
26.08.2018 г., по партида на абонат с № **********, с клиентски № **********,
с адрес на потребление: гр. Варна, кв.
„Трошево“, ул. „Хан Кубрат“ № 5, ет. 2, ап. 3, на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Жалбоподателят „Енерго-Про Продажби“
АД счита постановеното решение за незаконосъобразно и неправилно, като моли за
неговата отмяна и присъждане на разноски. Сочи, че е налице правно основание за
съществуването на вземането на ответника, а именно чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл. 200,
ал. 1 ЗЗД. Излага, че са изпълнени всички предпоставки за възникване на
правопораждащия фактически състав – наличието на договорно отношение между
страните, изпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора,
надлежно изпълнена проверка на СТИ на ищцата и документирането й,
законосъобразно изчисляване на количеството потребена електроенергия,
остойностяването и фактурирането й. Твърди, че към момента на проверката
електромерът е бил в метрологична годност и правилно е отчел изразходваната
електрическа енергия в скрития регистър 1.8.3 в размер на 32970 кВтч, на
стойност 6193,54 лв. Сочи, че в случай че се приеме, че чл. 50 ПИКЕЕ е
неприложим, то тогава сумата се дължи съобразно чл. 183 ЗЗД.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата Б.Я.Н.
депозира писмен отговор чрез адвокат К.Т., с който оспорва жалбата като
неоснователна, моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за
присъждане на разноски. Излага подробни съображения във връзка с
незаконосъобразността на извършената корекция.
С молба вх. № 260890/08.07.2020 г.
въззиваемата Б.Я.Н. чрез адвокат К.Т., уведомява съда, че поради служебна
ангажираност адвокат К. Т. е възпрепятстван да се яви в насроченото за
13.07.2020 г. съдебно заседание. Поддържа отговора на въззивната жалба,
представя списък с разноски, моли за присъждането им. На осн. чл. 78, ал. 5 ГПК
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника.
С молба вх. № 261034/9.07.2020 г.
въззивникът „Енерго-Про Продажби“ АД
чрез адвокат В.М.представя списък на разноските по чл. 80 ГПК ведно с договор
за правна помощ, фактура и отчет по сметка. Прави възражение за прекомерност на
възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемата.
В съдебно заседание за въззивника
„Енерго-Про Продажби“ АД, редовно призован, се явява адвокат В.М., с която се
осъществява видеоконферентна връзка.
В
съдебно заседание въззиваемата Б.Я.Н., редовно призована, не се явява, не се
представлява.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното призводство е
образувано по искова молба вх. № 66584/13.09.2019 г. от Б.Я.Н. , ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез процесуален представител, срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 10353369, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“,
представлявано от П.С., Яна Димитрова и Георги Коршия, с искане съдът да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника,
че ищцата не дължи на ответника сумата
от 6193,54 лева, представляваща начислена корекция на сметка за електроенергия
за периода от 27.08.2017 г. до 26.08.2018 г., по партида на абонат с №
**********, с клиентски № **********, с
адрес на потребление: гр. Варна, кв. „Трошево“, ул. „Хан Кубрат“ № 5,
ет. 2, ап. 3. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се излага, че ищцата
е потребител на ел. енергия в обект с клиентски № ********** и абонатен №
**********, с адрес на потребление: гр. Варна, кв. „Трошево“, ул. „Хан Кубрат“
№ 5, ет. 2, ап. 3. Твърди, че при проверка в електронната страница на „Енерго-Про Продажби“ АД
установила наличие на задължение в размер на 6193,54 лева. При посещение в
центъра за обслужване на клиенти, от служители на „Енерго-Про Продажби“ АД й е
разяснено, че дължи сумата от 6193,54 лева въз основа на извършена проверка от
служители на „Електроразпределение Север“ АД /“Енерго-Про мрежи“ АД –
наименование до 30.01.2018 г./, обективирана в констативен протокол, за периода
от 27.08.2017 г. до 26.08.2018 г., за което е издадена фактура от 10.09.2019
г., дължима в срок до 20.09.2019 г. Оспорва корекционната процедура, а също и
твърди, че не е потребила твърдяното количество ел. енергия, за което е
начислена процесната сума.
В молба вх. № 91513/09.12.2019 г.
ищцата, чрез процесуалния си представител, прави допълнения към исковата молба,
а именно: оспорва, че СТИ е пристигнало в БИМ в състоянието, в което е било при
демонтажа, по аргумент на различните стойности на тарифа 1.8.1, изписани в
протокола за демонтаж и протокола на БИМ; оспорва показанието на тарифа 1.8.3
да е било нулево към момента на монтиране на електромера в протокол № 1042408/17.09.2015 г., където липсват
показания в тарифа Т3. Оспорва доказателствената стойност на СТЕ като изготвена
изцяло на база едностранно съставени от ответника частни свидетелстващи
документи.
Ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК,
в който излага подробни доводи за неоснователност на предявения иск. Не оспорва
обстоятелството, че ищцата е абонат на ответното дружество и страните са
обвързани от договор за продажба на ел. енергия, а също и че на 26.08.2018 г. е
извършена техническа проверка на СТИ на потребителя. Релевира доводи във връзка
с правилността на корекционната процедура, извършена съгласно чл. 50 ПИКЕЕ.
Отправя искане до съда за отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждането
на разноски.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, чрез
процесуалния си представител поддържа исковата молба. Моли за присъждане на
разноски, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от ответната страна.
В
съдебно заседание ответното дружество „Енерго-Про продажби“ АД, редовно
призовано, чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск. Моли за
присъждане на разноски, прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от ищцовата страна.
Настоящият
съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно
по делото е обстоятелството, че страните
са обвързани от валидно договорно правоотношение, по силата на което ищцата
е потребител на електроенергия за битови нужди и клиент на ответното
дружеството за описания в исковата молба обект на потребление.
Видно от констативен протокол № 1042408, на 17.09.2015 г. на обекта на
ищцата от служители
на „Енерго-Про мрежи“ АД е монтиран електромер с фабричен № 1115 0315 0075
2947 и нулеви показатели за дневна и нощна тарифа. В протокола не е отразено
какви са били показанията на електромера при неговия монтаж по отчетни регистри
1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0.
От
приложен към делото констативен протокол № 114964 се установява, че на
26.08.2018 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа
проверка на електромер със същия фабричен номер на обекта на ищцата, при която
са отчетени следните показания: по тарифа 1.8.1 /нощна/ – 5480 кВтч; по тарифа 1.8.2
/дневна/ – 11147 кВтч; по тарифа 1.8.3 – 32970 кВтч; по тарифа 1.8.4 – 000000
кВтч. Липсват показания по сумарната тарифа 1.8.0. Електромерът е демонтиран и
подменен с нов, от същия вид – CARAT MO2, с нулеви показания по тарифи 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3,
1.8.4 и 1.8.0. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка,
запечатана с пломба № 507776, и изпратен за експертиза в БИМ - Варна. Констативният
протокол не е подписан от ищцата или неин упълномощен представител, а само от
двама свидетели.
Приобщен
към доказателствения материал по делото е и констативен протокол №
2037/09.09.2019 г. – АУ – Е – 000029-47326/28.08.2018 г. на БИМ – Варна, от
метрологичната експертиза на електромера, видно от който при извършените
проверки на точността на отчитане на СТИ не са констатирани грешки извън
допустимите. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на
изискванията за точност при измерване на електрическата енергия и до
вътрешността му не е осъществяван достъп. Посочено е, че при софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромери CARAT DIGITRON MO2 трябва да се състои от две
тарифи – T1 и Т2, като действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа: Т3 -
032970,8 кВтч.
Въз
основа на горния протокол, на 10.09.2019 г. е издадено становище на „Електроразпределение Север“ АД за начисляване
на електрическа енергия, с което е одобрено начисляването на допълнително
количество ел. енергия в размер на 32970 кВтч за периода 27.08.2017 г. – 26.02.2018
г. За одобреното количество ел. енергия е издадена фактура от дата 10.09.2019 г. за сумата от 6193,54
лева с вкл. ДДС.
От
заключението на изготвената пред първа инстанция СТЕ се установява, че
електромерът с фабричен № 1115 0315 0075 2947, монтиран на обекта на ищцата, е от одобрен тип, преминал задължителна
проверка за годност в БИМ през 2015 г., като метрологичната му годност е шест
години. Техническите
предпоставки за корекция по чл 50 ПИКЕЕ са констатациите в КП № 2037/09.09.2019
г. – АУ – Е – 000029-47326/28.08.2018 г. на БИМ, а именно: при софтуерно четене
е установена намеса в тарифната схема на електромера; действително потребената
енергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа: Т3 - 032970,8 кВтч. При неманипулирана схема на
присъединяване на абонат към ел. разпределителната мрежа на ЕРП, следва цялото
количество потребявана ел. енергия на абоната да преминава през измервателната
схема на СТИ. В КП №1104964 от 26.08.2018 г. не е констатирана намеса в
схемата. Следователно отчетените количества електроенергия в Т3 в размер на
32970 кВтч са доставени, преминали през СТИ с фабричен № 1115 0315 0075 2947,
регистрирани в Т3, но без да се визуализират, и потребени. Процесните
количества електроенергия в размер на 32970 кВтч е възможно да са били
натрупани за период от време, по-дълъг от една година. Налице е претарифиране
на електромера, но без да се визуализира. За целта е необходимо наличие на
специализирана техника и парола за достъп до второ ниво. В отговор на въпроси в
съдебно заседание на 10.12.2019 г., ВЛ излага, че ако показанията по дневна и
нощна тарифа са били нулеви при монтажа, може да се направи извод, че
показанията на останалите тарифи са били нулеви. Твърди, че не може да се
установи моментът, през който е преминала ел. енергията през скрития регистър.
Обяснява, че разпределението на количеството енергия в издадената фактура № **********
по календарни периоди е направено по изчислителна методика, съобразно
продължителността на периода.
В
съдебно заседание, свидетелката М.И.К.,
допусната на ищцовата страна, в
показанията си потвърждава, че подписът под констативен протокол № 114964/26.08.2018 г. действително е неин, но
твърди, че не си спомня нищо от обстоятелствата при подписването.
В
производството е разпитана и свидетелката Т.А.О., допусната на ответната
страна, същата изяснява в показанията си, че констативен протокол № 114964/26.08.2018 г. е съставен от колежката
й Величка Кирова, а тя го е подписала на втора страница под №2. Излага, че са
чели паметта на електромера с помощта на лаптоп, като на една от
невизуализираните тарифи е имало показания. След това са потърсили
собствениците, но не са ги намерили вкъщи, затова са повикали двама свидетели,
които са сверили показанията на лаптопа със записаното в констативния протокол
и са го подписали.
Съдът кредитира свидетелските показания, доколкото същите обективират
начина на извършване на проверката.
С
оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Служебното
начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищцата е
извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013
г., изм. ДВ, бр. 15 от 14.05.2017 г. Цитираните правила
имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт към ЗЕ, който е
задължителен за страните. Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са
отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,
5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г. и към момента на извършване на
проверката на електромера на обекта на ищцата на дата 26.08.2018 г. не са част
от действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение №
2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г., IV о., обн. ДВ, бр.
97 от 23.11.2018 г., следователно към момента на извършване на проверката на
електромера са били част от действащото право.
Твърдението на жалбоподателя, че направената корекция намира правно
основание в нормата на чл. 50 ПИКЕЕ, съдът счита за несъстоятелно.
Съгласно чл. 50 ПИКЕЕ /публ. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г./, в случаите на установяване на несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване
на използваните от
клиента количества електрическа
енергия, операторът на
съответната мрежа коригира количествата
електрическа енергия като разлика
между отчетеното количество електрическа
енергия и преминалите количества
електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й,
но за период не по-дълъг от една година.
В
конкретния случай няма как да бъде
установено несъответствие между данните
за параметрите на СТИ и въведените в информационната база данни за него, тъй
като процесният електромер е от тип, за който в информационната база няма
въведени данни.
Препращането към общата норма на чл. 183 ЗЗД води към чл. 200 ЗЗД,
относно задълженията на купувача, и чл. 187 ЗЗД, третиращ задълженията на
продавача. Взети в тяхната съвкупност, трите норми водят до извода, че
договорът за продажба вменява задължения на продавача и купувача, като
купувачът е длъжен да плати цената единствено ако продавачът действително му
предаде вещта. В конкретния случай, ищецът е длъжен да плати за констатираното
в скрития регистър 1.8.3. на електромера количество електроенергия в размер на
32970 кВтч само ако то действително му е доставено от ответното дружество и
потребено от него.
Анализът на доказателствата по делото по никакъв начин не сочи, че това
е така.
Не
е установено, че при монтажа на процесния електромер на 17.09.2015 г. отчетният
регистър 1.8.3 е бил с нулеви показания.
В
информационната база данни няма такива за датата, от която е започнало
натрупването на електроенергия в регистър 1.8.3. Съгласно изслушаното
заключение на вещото лице по изготвената пред първа инстанция СТЕ, ако при
монтажа електромерът е бил с нулеви
показания по дневна и нощна тарифа, може да се направи извод, че показанията на
останалите тарифи са били нулеви. Съдът не кредитира горецитираната част от
изготвеното заключение, доколкото то сочи предположение, а не категоричен
извод, основан на събраните доказателства.
В
констативния протокол № 1042408 за монтажа през 2015 г. са отразени нулеви
показатели за дневна и нощна тарифа на електромера, но липсват показания по
отчетни регистри 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0. Видно от констативен протокол № 1104964
от 26.08.2018 г., показанията в тези регистри е възможно да бъдат измерени от
служителите на оператора на електроразпределителната мрежа и съответно вписани
в протокола, както това е направено при монтажа на новия електромер. Липсата им
в протокола от 2015 г. оставя въпроса какви са били стойностите в тях по това
време неизяснен, а твърдението на жалбоподателя, че натрупаната електроенергия
в неактивирания за търговски отчет
регистър 1.8.3 в размер на 32970 кВтч е действително доставена от доставчика и
потребена от абоната – недоказано.
Отделно, констативният
протокол № 1104964 от 26.08.2018 год., с който се установява натрупано в скрит регистър
количество електроенергия в размер на 32970 кВтч, доколкото не е съставен в
присъствието на ищцата и не е подписан от нея, няма процесуална стойност. По
характер това е частен свидетелстващ документ, който удостоверява само изгодни
за ответника факти, и без подписа на ищцата по принцип й е непротивопоставим.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че ищцата Б.Я.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на „Енерго-Про Продажби“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, представлявано
от П.С., Яна Димитрова и Георги Коршия, сумата от 6193,54 лева, представляваща
начислена корекция на сметка за електроенергия за периода от 27.08.2017 г. до
26.08.2018 г., по партида на абонат с № **********, с клиентски № **********,
с адрес на потребление: гр. Варна, кв.
„Трошево“, ул. „Хан Кубрат“ № 5, ет. 2, ап. 3
Предявеният иск е основателен и като
такъв следва да бъде уважен, а решението
на първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните
разноски:
Поради съвпадащ резултат от
разглеждането на делото по същество, въззивният съд не може да преразглежда
произнасянето по отношение на разноските.
При този изход от делото,
претенцията на въззиваемата за компенсация на разноските, направени за защита
във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва да бъде
уважена. Същата претендира разноски в размер на 850.00 лева, представляващи
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл.
80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
По възражението за прекомерност на
възнаграждението:
Направеното възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна в молба вх. № 261034/9.07.2020 г. от процесуалния представител на въззивника е несъстоятелно. Претендираният размер от 850,00 лева
е справедлив и адекватен на положените усилия при водене на делото. Въззивникът
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1524.00 лева с вкл. ДДС, което е повече от един път и
половина по-високо от претендираното от въззиваемата. В тази хипотеза
приложение намира и практиката на ВКС, изразена в Определение № 3 от 5.01.2015
г. по ч.гр.д. № 7153/2014 г., IV гр.о. на ВКС, според което възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна е
неоснователно, когато направилата го страна сама е оценила високо фактическата
и правна сложност на делото и е поискала по-високо адвокатско възнаграждение за
своя процесуален представител.
Водим от горното, на основание чл.
271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 373 от
27.01.2020 г., постановено по гр. д. № 14683 по описа за 2019 г. на Районен съд
– Варна, XXXV състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 10353369, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Я.Н.,
ЕГН **********, сумата в размер на 850,00 лева, представляваща
сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при
условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.