РЕШЕНИЕ
Номер 22113.10.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникВтори граждански състав
На 01.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:Димитър М. Ковачев
АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500351 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258
и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп", ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори Н. Ч. и И. Г.,
чрез процесуалния представител юрисконсулт А. И. П. упълномощен с пълномощно
№ *** по гр.д.№ 792/2019г.
ПРОТИВ: Решение № 310 от 06.02.2020 г. постановено по гр. дело № 792 / 2019 г.
по описа на Районен съд – Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно,
необосновано и не кореспондиращо със събраните по делото доказателства.
В подадената въззивна жалба се твърди, че първоинстанционния съд извършил
неправилна преценка за уважаване на частично предявените искове, като практически при
липса на мотивация не бил кредитирал изслушаната и приета от страните първоначална
автотехническа експертиза. Целта на експертизата била да установи пазарната стойност на
процесната вещ, и била направена оценка за действителната стойност на веща към
настъпване на застрахователното събитие в размер на 9 800.00 лв. Необяснимо за
жалбоподателя останало определянето на стойността на процесния автомобил в размер на
13 000.00 лв. и защо не се приемала първата експертиза. Липсвали материални доказателства
поради което повторното заключение се приемало. От допълнително изготвеното заключение
не става ясно как вещото лице е определило, че по-късно регистрирано МПС следва да
доведе до корекция на стойността на вещта с 15% в посока нагоре. Неясно как и на база на
какъв научно обоснован метод вещото лице било достигнало до този процент. Липсата на
обосновка за подхода използван при изготвянето на експертизата обуславял основания
същата да не бъде кредитирана, тъй като липсвала обосновка за изменение в стойностите на
първоначалната експертиза или метода на определяне на процента увеличение на стойността
на вещта в този било постановено Решение N2 132 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 7298 / 2014 г.
на Върховен касационен съд, 3-то гр. о. Нещо повече не било ясно при извеждане на
1
изводите дали вещото лице било извършило и индивидуална проверка на всеки един от
автомобилите обект на обява за продажба за датата на първоначалната му регистрация, която
да установи дали същите са на по различна стойност. Като не бил извършил такава проверка
вещото лице било извело несъстоятелен извод, че автомобилите регистрирани по-късно са с
по-висока стойност. С неприемането на първоначалното заключение и самостоятелното му
обсъждане първоинстанционният съд бил допуснал нарушение на процесуалното си
задължение да разгледа и обсъди всяко едно от доказателствата събрани в хода на
производството, а при противоречие между заключенията да изведе защо приема или не
приема някое от тях. Единственият аргумент на съда за приемане на изготвената експертиза
бил, че вещото лице е оценило конкретният застрахован автомобил на 13 000 лв. В
допълнение всеки метод на изчисление базиран на начина за определяне на
застрахователната сума не следва да се кредитира, поради което следвало да се кредитира
именно експертизата, в която било прието, че стойността на веща възлиза на 9 800.00 лв. Не
било обсъдено и възражението, че размера на обезщетението - не може да надхвърля
действителния размер на загубите, който е установен по делото и от изслушаната
автотехническа експертиза. Последователно в съдебната практика още с Тълкувателно
Постановление 7/77 на ВС било установено, че застрахователят бил отговорен до
действителния размер на загубите и не можел да бъде задължаван над този размер.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна не е подала отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание жалбоподателя не изпраща процесуален представител.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител,
оспорва подадената въззивна жалба, като моли да бъде оставена без уважение, а решението
на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено по
подробно изложените съображения изложение в писмени бележки.
Моли за присъждане направените разноски в хода на въззивното производство, за
което прилага и списък по чл. 80 от ГПК.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
За да постанови решението си, районния съд е приел, че:
Страните по делото не спорели, а и от представените писмени доказателства
/застрахователна полица „Каско стандарт“ № *** г./ се установявалo, че на *** г. ищцата
била сключила с ответното дружество договор за имуществена застраховка „Каско стандарт“
със срок на действие от 12.02.2018 г. до 12.02.2019 г. с предмет - лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Фаетон“, с рег. № *** и номер на рама ***. Установявало се, че в тази
връзка била издадена и подписана застрахователна полица № *** като общата
застрахователна сума е 18 600 лева, а застрахователната премия 1 233.92 лева – платима на
четири вноски, както и че на *** г. било настъпило застрахователно събитие – кражба на
автомобила, за което ищцата незабавно била уведомила ответника. Не се спорило и че в тази
връзка ответното дружество било образувало ликвидационна преписка – щета с № *** г.
Липсвал спор и че ответникът е определил обезщетение в размер на 8 200 лева, от което
била удържана сумата от 616.94 лева – за премии по застраховката т.е. сумата, определена за
плащане, възлиза на 7 583.06 лева.
На последно място страните не спорели, а и от представените по делото
доказателства се установявало, че ищцата е депозирала възражение до ответното дружество
с вх. № 10139/10.10.2018 г. за преразглеждане на изплатеното обезщетение, което
2
възражение обаче е оставено без уважение.
От представено по делото свидетелство за регистрация на МПС се установявало, че
процесният автомобил марка „Фолксваген“, модел „Фаетон“, с рег. № *** и номер на рама
*** е с дата на първоначалната регистрация – *** г. От представеното писмо от „Порше БГ“
обаче се установявало, че автомобил с номер на рама *** е произведен на дата *** г.
На последно място от представеното прокурорско постановление се установява, че
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Фаетон“, с рег. № *** и номер на рама *** е отнет
от владението на ищцата В. А. на *** г. в промеждутъка от 19.00 до 22.00 часа, в района на
***.
От изготвените и приети по делото СТЕ и ДСТЕ, както и от разясненията на вещото
лице в съдебно заседание, се установявало, че към датата ***г., когато бил сключен
застрахователният договор, стойността на автомобила е била 16 340 лева. Установявало се
също, че към датата на настъпване на застрахователното събитие – *** г. средната
претеглена пазарна стойност на автомобила била 15 300 лева, като тази стойност била
определена въз основа на проучване на пазара, срока на експлоатация на автомобила и
изминатия пробег. На последно място вещото лице било съобразило, че автомобилът е
произведен на *** г., но е доставен и закупен в търговската мрежа в ново състояние на ***
г., като в този период вероятно е бил на изложение. По тези съображения вещото лице е
начислило 15 % допълнително овехтяване, доколкото автомобилът е произведен още на ***
г., но до *** г. не е въвеждан в експлоатация. В тази връзка вещото лице е достигнало до
извода, че стойността на процесния автомобил, към датата на застрахователното събитие –
*** г. възлизала на сумата в размер от 13 000 лева. С оглед приетото по делото заключение
по допуснатата допълнителна СТЕ, което съдът кредитира като компетентно,
безпристрастно дадено и неоспорено от страните, следвало да се приеме, че действителната
стойност на процесния автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие
възлиза на сумата от 13 000 лева. Тъй като от страна на ответното дружество, не били
наведени и възражения за други обстоятелства, които да окажат влияние върху стойността
на автомобила, както и за самоучастие или съпричиняване от страна на ищцата или за
каквото и да било неправомерно поведение от нейна страна относимо към
застрахователното събитие, следвало да се приеме, че справедливото обезщетение било в
размер на 13 000 лв., от който след приспаднат невнесените застрахователни премии в
размер на 616.94 лева, и заплатените 7583.06 лева, поради което ищцовата претенция се
явявала основателна за сумата от 4800 лева /13 000 лева – 8200 лева/. За разликата до пълния
претендиран размер от 9000 лева – заявена като частичен иск от пълния размер на вземането
в размер на 10 400 лева, искът бил отхвърлен.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на въззиваемата страна, както и
3
събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :
И пред настоящата съдебна инстанция страните не спорят, че между тях е била
сключена валидна застрахователна полица, с обективиран в нея договор за имуществена
застраховка „Каско стандарт“ със срок на действие от 12.02.2018г. до 12.02.2019г. с предмет
- лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Фаетон“, с рег.№ *** и номер на рама ***, като
общата застрахователна сума била в размер на 18 600 лева, а застрахователната премия 1
233.92 лева – платима на четири вноски, както и че на *** г. било настъпило
застрахователно събитие – кражба на автомобила, за което ищцата незабавно била
уведомила ответника.
Няма спор и че във връзка с настъпилото застрахователно събитие – кражба на
автомобил застрахователя – ответник бил определил обезщетение в размер на сумата от 8
200 лева, от което била удържани 616.94 лева – за премии по застраховката, с което
определената за плащане сума като обезщетение възлизала в размер на 7 583.06 лева.
Спорът между страните е по отношение на действителната стойност на
застрахованото имущество лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Фаетон“, с рег.№ ***
и номер на рама *** и от там дължимото се обезщетение при настъпило застрахователно
събитие по валидно сключен договор за застрахова - кражба на автомобил.
С подадената въззивна жалба, ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
счита, че първоинстанционният съд неправилно е уважил исковата претенция за сумата от
4 800.00 лв., като не бил разгледал възражението по отношение основателността на
предявените искове, а именно че договора за застраховане, бил сключен при условията на
надзастраховане, както и твърдението, че размера на загубата е по-нисък от заявения с
предявения иск.
Надзастраховане по см. на чл.388 от КЗ е превес на застрахователната стойност,
посочена в полицата, над действителната или възстановителната стойност, към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Действителна е стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл. 400, ал.1 КЗ/, а
възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка /чл.400, ал. 2 КЗ.
Съгласно чл.399 КЗ, предмет на застрахователния договор за имуществено
застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на
така очертания предмет, при обикновената имуществена застраховка максималният размер
на вредите, които могат да настъпят, може предварително да бъде определен, поради което
застрахователната сума не трябва да надвишава действителната стойност, освен в случаите
на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Съобразно
чл.389 КЗ страните по застрахователния договор могат да договорят застрахователна
стойност под действителната /възстановителната стойност. В тази насока е и
задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК - решение №37 от
23.04.2009г. по т.д.№ 667/2008г. на ВКС, І ТО, решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009г. на ВКС, I ТО, решение № 22 от 26.02.2015г. по т.д.№ 463/2014г. на ВКС, ІІ ТО,
решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235 от
27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 141/ 18.10.2015г. по т.д. №
2140/2014г. на ВКС, I ТО и решение № 1678 11.05.2016г. по т.д. № 1869/2014г. на ВКС, II
ТО, приложима и по сега действащия Кодекс на застраховането. В нея се приема, че
застрахователното обезщетение по договор за имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането,
4
съответно възстановителната стойност, която е цената на възстановяване на имуществото от
същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка. Следователно, застрахователната сума съставлява една
максимална горна граница на дължимото обезщетение за срока на действие на договора, но
не винаги подлежи на изплащане в пълен размер. При настъпване на застрахователно
събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата - към деня
на настъпване на събитието, като доказването на размера на вредата е в тежест на
застрахования по имуществената застраховка. Ако застрахователната сума е под размера на
вредата, дължимото застрахователно обезщетение ще е до размера на застрахователната
стойност.
Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена
застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване
на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение,
съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно
обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ. Разпоредбата на чл. 386,
ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието като доказването на вредата е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/
или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество /чл. 400, ал. 2 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г.
по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г.
на ВКС, ТК, I т. о., решение № 153 от 22.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 896/2010 г., I т. о.,
както и в решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., решение
№ 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и решение № 235 от
27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., приложима и при сега действащия КЗ -
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС,
въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН, се прилага като максимална
граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства за извършен ремонт
на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по
експертна оценка. Прието с цитираните решения на ВКС е и че Методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, съгласно чл. 4 от нея,
представлява указание за изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите, когато
обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за
извършен ремонт в сервиз. При съдебно предявена претенция, обаче определеното
застрахователно обезщетение, чрез вещо лице може да надвишава максималната граница по
чл.4, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на
обезщетението е определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24 от 8.03.2008 г.
на КФН. С цитираните по-горе решения е прието също така, че методиката не дерогира
приложението на чл. 400, ал. 2 пр. първо КЗ, доколкото обезщетението не надхвърля
размера на застрахователната сума по договора - чл.386, ал. 2 КЗ. Макар в настоящия случай
да не се прилага, с оглед предявената претенция посочената методика за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди причинените на МПС, съответства на принципа за
справедливо обезщетяване на претърпените действителни вреди.
С оглед на което се налага извод за неоснователност на развитите във въззивната
жалба доводи относно кредитирането на заключението на вещото лице, тъй като на първо
5
място няма повторна експертиза, по смисъла на чл. 201 от ГПК, а допълнителна такава,
поставена с оглед пълното изясняване на спорните по делото въпроси. Същевременно,
същото не е оспорено по същество от ответника, същият не е обективирал искане за
провеждане на повторна такава за установяване на нов, различен размер. Въззивният съд
отчита също така, че независимо от математически посочената в мотивите на
първоинстанционния съд стойност на определеното застрахователно обезщетение - размерът
на дължимото обезщетение, след приспадане на платеното, според претеглената стойност на
автомобила от 13 000.00 лева е правилно определен, с оглед което и правилно е определен и
размера, за който се явява основателна исковата претенция за сумата от 4 800.00лв.
Въззивната инстанция, след като не се установи и нарушение на императивни
материалноправните разпоредби, за които съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 год. по тълк.д. №
1/2013 год. на ВКС, ОСГТК, следи служебно - дори ако тяхното нарушение не е въведено,
като основание за обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
По разноските за производството:
С оглед изхода на спора и своевременно направеното от въззиваемия искане на
осн.чл.273 във връз. с чл. 78, ал.2 от ГПК в тежест на въззивника следва да се присъдят
направените пред настоящата инстанция разноски, които съобразно представените
доказателства възлизат в размер на 550.00 лева – платено адвокатско възнаграждение с
оглед представения договор за правни услуги от *** г. и посочени в представения списък по
чл. 80 от ГПК.
С оглед цената на иска, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предвид изложеното, Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 310 от 06.02.2020 г. по гр. д. № 792 / 2019г. по описа
на РС Перник, в обжалваната му част, с което ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н. Ч. и К. Р., е
осъдено да заплати на В. Б. А. , с ЕГН: ********** и адрес:*** сумата от 4 800 лева, по
частичен иск предявен за сумата от 10 400.00 лева, представляваща незаплатено от
ответника застрахователно обезщетение за настъпил риск „противозаконно отнемане на
МПС“ по договор за застраховка „Каско Стандарт“, инкорпориран в застрахователна
полица №*** г., която сума от 10 400 лева съставлява разликата между уговореното
застрахователно обезщетение от 18 600 лева и определеното от ответника обезщетение в
размер на 8 200 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 4 800 лева, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, с ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на В. Б. А. , с ЕГН: ********** и адрес ***, сумата в размер на 550.00 лв.
/петстотин и петдесет лева/ представляваща съдебно деловодни разноските сторени във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7