Решение по дело №2304/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1438
Дата: 12 юли 2022 г. (в сила от 3 август 2022 г.)
Съдия: Иван Георгиев Бекяров
Дело: 20215330202304
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1438
гр. Пловдив, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330202304 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 21-0432-000054/23.02.2021 г.
на Началник на Първо РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на Т.И.З. с ЕГН
********** на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание,
моли да се отмени наказателното постановление. Навежда доводи за неустановяване на
нарушението.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител
в съдебно заседание. В депозиранa писмена молба – становище се моли за
потвърждаване на обжалвания акт като правилен.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата изхожда от лицето, което е санкционирано, подадена е срещу акт,
който подлежи на обжалване и в срока за това, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество - основателна.
От фактическа страна съдът намери за установено следното:
На 30.01.2021 г. около 22:55 ч. жалбоподателят Т.З. се намирал на паркинга на
магазин „Кауфланд“ в гр. Пловдив, ЖК „Тракия“ на бул. „Освобождение“. Същата
вечер по разпореждане на комисаря на целия охранителен състав на ОД на МВР
Пловдив се осъществила специализирана операция по проверка и паркинга на същия
автомобил, доколкото била получена информация за събирането на множество
автомобили и възможността за провеждане не нерегламентирани състезания. Затова
изходите на паркинга били затворени от полицейски служители, които поетапно
1
проверявали всеки един водач и пропускали автомобилите. На един от тези изходи се
намирал и *** С.Б.. През него преминал и жалбоподателя с управлявания от него личен
лек автомобил марка и модел „БМВ 320 И“ с рег. № ***. Полицейският служител не
разполагал с техническо средство за измерване на шума от шумозаглушителното
устройство на лекия автомобил (т.нар. гърне), поради което поискал от водача да даде
газ на автомобила. В този момент чул остър и силен шум от него, като преценил, че не
трябва да бъде по този начин. Не извършил визуален оглед на техническото състояние
на автомобила и по-конкретно на шумозаглушителното му устройство.
За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия АA бл. № 700667/30.01.2021 г., в който е
описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В акта нарушителят
възразил, като написал „тест и оправям гърнето“. Актът е съставен в присъствието на
свидетел очевидец и нарушителя, на когото е и връчен за запознаване при съставянето
му.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 6, т.
2 от ЗДвП за констатираното нарушение.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на С.Б. -
актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка
и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал,
включително АУАН и оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
В показанията си актосъставителят потвърждава авторството на АУАН и
направените в него констатации. Обяснява, че в процесното време участвал в
специализирана полицейска проверка за установяване на нарушения като настоящото,
което констатирали от автомобила на жалбоподателя, който осезаемо издал по-силен
звук при подаване на газ. Самият той не възприел физическа неизправност по
автомобила. Съдът намира показанията на свидетеля за обективни, логични,
непротиворечиви с останалите доказателства, поради което им дава вяра като
достоверен източник на информация, и дотолкова, доколкото служат за установяване
на обективната истина.
Относно приложението на процесуалните правила:
Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за
съставянето му по чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел,
участвал при установяване на нарушението и съставяне на акта. Предявен е за
запознаване и връчване на жалбоподателя и му е предоставена възможност да изложи
възраженията си, което е и сторил. В акта се съдържа правната квалификация на
нарушението.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, но
не са спазени процесуалните изисквания за съдържанието му. В съдържанието му не се
съдържат задължителните реквизити и се откриват пороци, водещи до накърняване на
правото на защита на наказаното лице. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са спазени всички
изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално
необходимо съдържание на актовете на административнонаказателното производство.
Актът не е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН,
като нарушението не е изчерпателно описано и подробно да са посочени съществените
обстоятелства, при които е извършено то.
2
Нарушението не е описано надлежно в НП от фактическа страна.
Административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част индивидуализиращите му белези време, място, авторство, но не и пълно описание
на обстоятелства, при които е извършено. Затова следва да се приеме, че е засегнато
правото на защита на нарушителя и последният не е имал пълната възможност да
разбере за какво точно е ангажирана отговорността му. Отразено е единствено, че
шумозаглушителят е повреден, не и в какво се изразява тази повреда, така че същото да
може да бъде проверено чрез събирането на доказателства и установено по безспорен
начин.
Съгласно повдигнатото административно обвинение за извършване на
нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат технически изправни. Тоест задължението на водачите на
ППС е да управляват само такива. Затова и санкционираното неизпълнение на
задължението е определено в чл. 179, ал. 6 от ЗДвП, а именно за управление на
технически неизправно пътно превозно средство, като законът предвижда различни
наказания в зависимост от вида неизправност – незначителна, значителна и опасна.
Следователно в кръга на установяване е характерът на неизправността. Оттам и в кръга
на констатиране и въвеждане в производството с акта е конкретното проявление на
неизправността. Неизправностите са дефинитивно определени в § 6, т. 71, 72 и 73 от
ДР на ЗДвП. За правилното прилагане на ЗДвП издаденият Правилник към закона в чл.
10 урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието на които
моторните превозни средства следва да се считат за технически неизправни. Така в
нормата на чл. 10, ал. 1, т. 10, б. „б“ от ППЗДвП за „неизправности по двигателя“ се
приема и когато „нивото на шума не съответства на предписаните нормативни
стойности“, която хипотеза се явява приложима в случая. Затова и точното посочване
на конкретното проявление на неизправността е от съществено значение за
квалифицирането на неизправността, за доказването й в процеса, а оттам и за
определяне и налагане на законосъобразната санкция, доколкото именно в зависимост
от нея наказанията са различни. Това са все обстоятелства със съществено значение,
чието отразяване е изискуемо, съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, съответно чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото от тях зависи как ще се квалифицира поведението на
водача.
Като актосъставителят е посочил, че просто е налице значителна неизправност
на повреденото шумозаглушителното устройство, съдът намира, че е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, състоящо се в липсата на пълно
описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Те впрочем не
могат да бъдат установени от съда едва на фазата на въззивното производство, не могат
да бъдат въведени като факти, които да бъдат доказани, не могат и да бъдат извлечени
от събраните доказателства. Нещо повече, повредата в шумозаглушително устройство
и не се доказа по несъмнен начин. При това положение жалбоподателят изначално не е
могъл да разбере в какво се е състояла неизправността на автомобила му, т.е. какво е
било неправомерното му поведение, така че да възрази срещу акта, да ангажира
доказателства срещу тези факти, както и да осъществи насрещно доказване по
различна фактическа обстановка. Затова и съдът смята, че правата му са сериозно
засегнати, а оттам след като нарушението е от категорията на несанируемите, това
обуславя и извод за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Не може да се
извърши и преценка, дали въпросното нарушение е правилно съотнесено към
конкретната санкционна норма с оглед на степента на значителност на неизправността.
Също основание за отмяна на обжалвания акт.
Отделно от това следва да се посочи, че от обективна и субективна страна не се
доказа в производството действително да е имало някаква неизправност на
3
шумозаглушителното устройство, доколкото в показанията си свидетеля сочи само
издаването на силен шум от даденото МПС при подаването на повече газ. Житейски
обосновано е при рязкото подаване на газ и съответно да се чуе остър и силен шум от
гърнето на автомобила, което се дължи на работата на двигателя, очевидно при високи
обороти. Не се доказа свидетелят да е възприел някаква видима повреда на
шумозаглушителя, който впрочем той не е огледал. Не се установява каква е била
конкретната неизправност, дори и да се приеме, че такава е съществувала, за което
няма основание. Макар жалбоподателят пряко да не оспорва констатираната
неизправност, като самият той заявява писмено в графата за възражение против АУАН,
че ще поправи ауспуха на МПС-то, то това не е основание да се приеме за доказано
същността на неизправността. Напротив, възражението му е свързано с установяване
по технически начин на надвишаване на шумовите норми и готовност да изправи
автомобила си при това положение. Предвид на това се прие, че не се доказа съществен
белег от фактическата страна на нарушението, поради което и самото то не се установи
по несъмнен и категоричен начин, което обуславя и отмяната на постановлението и на
това основание. Предвид направения извод съдът не намира за необходимо да се
произнася за субективната страна на нарушението.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва бъде отменено като незаконосъобразно, поради констатираните
съществени нарушения на процесуалните правила и недоказване на обективната страна
на нарушението.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 63д от ЗАНН право на разноски има
жалбоподателят. Такива обаче в конкретния случай не могат да се присъдят, доколкото
липсва искане за присъждането им по смисъла на т. 11 от ТР № 6/2012 г. ОСГТК на
ВКС, съгласно която претенцията за разноски следва да бъде изрично заявена и това
може да стане най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането
на делото пред съответната инстанция. Липсват и доказателства за реално понесени
разноски по смисъла на т. 1 от същото ТР, според която разноски се присъждат, само
ако е доказано реалното им извършване.
По изложените съображения, на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т.
1 и 2 от ЗАНН съдът
РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0432-000054/23.02.2021 г. на
Началник на Първо РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на Т.И.З. с ЕГН **********
на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба
в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4