Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 06.12.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа докладваното от
съдията адм.д. № 518 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
156, ал.1, вр. чл.144, ал.1, вр. чл. 107, ал.3 от ДОПК вр. с чл.4, ал.5 и чл.9б
от ЗМДТ.
Образувано
е по жалба на П.И.П. *** против акт за установяване на общински публични вземания
(АУОПВ) № СУД001108 от 16.05.2019 г., издаден от старши инспектор в отдел
КСМДТ-Дирекция „Местни данъци и такси”, в качеството на орган по приходите при
Община Русе, в частта, с която е установено задължение за данък превозно
средство за придобит по наследство мотоциклет „ИЖ Планета“, дв. № *****, рама №
*****, обем 250 куб.см., рег. № ********, за следните данъчни периоди: 2013 г.,
2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., в размер на 24,62 лева – главница
и 8,12 лева - лихви за просрочие, която обжалвана част на акта е потвърдена с решение
№ 60 от 19.07.2019 г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“.
В
жалбата се сочи, че издаденото решение е неправилно, незаконосъобразно,
издадено при нарушение на материалните и процесуалните правила.
Жалбоподателката твърди, че за пръв път е узнала, че има придобит по наследство
мотоциклет „ИЖ Планета“, дв. № *****, рама № *****, обем 250 куб.см., рег. № ********,
когато със съобщение № 94П-956-1/29.10.2018 г. е била поканена да подаде
декларация по чл.54 от ЗМДТ. Твърди, че за мотоциклета не разполага с документи
и няма информация за фактическото му съществуване. Сочи, че не е подавала
декларация по чл.54 от ЗМДТ, тъй като физически не притежава такова придобито
МПС. Твърди, че на 01.06.2006 г. за
мотоциклета е настъпило служебно прекратяване на регистрацията, съгласно
нормата на § 3, ал.3 от ПЗР от Наредба № I-45/2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистриране пътни превозни
средства, според който текст регистрационни табели, които не отговарят на
изискванията на БДС 15980 и БДС ISO7591, са валидни до 31.05.2006 г. Поддържа,
че след тази дата служебно се прекратява регистрацията на всички превозни
средства с регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на
посочените стандарти. Позовава се на чл.58, ал.4 от ЗМДТ иска АУПОВ да бъде
отменен в обжалваната му част. Претендира и присъждане на направените в
производството разноски за заплатена държавна такса.
Ответната страна – директора на Дирекция „Местни
данъци и такси“ при Община Русе, чрез началник отдел „Контрол и събиране на
местни данъци и такси“ при Община Русе, служител с висше юридическо образование
и юридическа правоспособност Н. Н., оспорва основателността на жалбата. Моли
жалбата да се отхвърли като неоснователна. Не претендира разноски.
След преценка на събраните доказателства, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Предмет на проверка за законосъобразност е акт за установяване
на общински публични вземания №
СУД001108 от 16.05.2019 г., издаден от старши инспектор в отдел КСМДТ - Дирекция
„Местни данъци и такси”, в качеството на орган по приходите при община Русе, в
частта, с която е установен размерът на задълженията за данък превозно средство
- придобит
по наследство мотоциклет „ИЖ Планета“, дв. № *****, рама № *****, обем 250
куб.см., рег. № ********, за периодите 2013
г., 2014г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., в размер на 24,62 лева –
главница и 8,12 лева - лихви за просрочие, потвърден в обжалваната му част с решение № 60 от 19.07.2019
г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“.
Акт за установяване на общински публични вземания № СУД001108 от 16.05.2019 г., издаден от К.
Д. Д. - старши инспектор в отдел КСМДТ-Дирекция „Местни данъци и такси”, в
качеството на орган по приходите при Община Русе, е издаден въз основа на
еднократно предоставена информация от Сектор ПП при ОД на МВР - Русе за
заведена данъчна декларация от 01.01.1998 г. за посочения мотоциклет, собственост на И. П.
Т. (наследодател на жалбоподателката) и за същия е открита данъчна партида № ********.
За размера на дължимите от последната към Община Русе публични задължения -
данък върху недвижимите имот, такса битови отпадъци и данък върху ПС (за
процесния мотоциклет, както и за друго МПС – рег. № *******, марка „Мерцедес“) е
изготвено съобщение изх. № СВ003226/14.12.2018 г., което не е връчено след две
посещения на адреса за кореспонденция, за което са съставени протоколи от
06.03.2019 г. и от 14.03.2019 г., като е изпратено съобщение, което не е
получено (л. л. 13 – 16 от преписката).
Именно на това фактическо основание и
съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК е издаден и акт за установяване на общински публични вземания №
СУД001108 от 16.05.2019 г., оспорен в настоящото производство в потвърдената му
с решение
№ 60 от 19.07.2019 г. на директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ част, по отношение на установения размер
на задълженията за данък превозно средство за придобития по наследство
мотоциклет за посочените периоди.
В него е вписано, че посоченото ППС е собственост на
жалбоподателката като наследник на И. П. Т., като тази информация е установена
служебно от декларация по чл.54 от ЗМДТ. Ответната страна не е представила
изискана й информация за подадените декларации по чл. 54 от ЗМДТ и не е
оспорила твърдението в жалбата, че декларация по чл.54 от ЗМДТ не е подавана.
И.П. Т. е починал на 28.06.2010 г. и
жалбоподателката е негова дъщеря и наследник по закон, заедно с преживялата
съпруга на И. П. Т., както и с другата дъщеря на починалото лице и сестра на
жалбоподателката – Ц. А.
АУОПВ е връчен на лично на жалбоподателката
на 03.06.2019 г., видно от собственоръчно попълнената и подписана от нея
разписка (л. 12 от делото).
От обясненията, дадени от жалбоподателката,
се установява, че през 2018 г. са получили съобщения от ДМДТ в Община Русе, че
не е подадена декларация по чл. 54 от ЗМДТ за посочения по-горе мотоциклет,
което озадачило наследниците, тъй като не разполагали с документи за ПС и не
знаели фактическото му местонахождение, а за декларирането са нужни документите
за ПС (свидетелство за регистрация).
Това
наложило жалбоподателката да посети сектор ПП при ОД на МВР -Русе и се сдобие с
удостоверение рег. № 181085000882 от 18.11.2018 г., което да послужи пред ДМДТ -
Русе и видно от което мотоциклетът е бил собственост на наследодателя в периода
30.04.1998 г. до 16.11.2018 г. (л. 7 от делото). Именно на база това удостоверение
е изготвено съобщение изх. № СВ003226/14.12.2018 г. и АУОПЗ.
Акт за установяване на общински публични вземания № СУД001108 от 16.05.2019 г. е обжалван по
административен ред пред директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Русе,
който се е произнесъл в срок като е уважил жалбата частично - досежно погасени
по давност задължения за периода 2009 г. - 2012 г. Приел е жалбата за
неоснователна във връзка с позоваването на § 3 от ПЗР на Наредба № I-45/2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистриране пътни превозни средства, в частта
на ал. 3 от същата разпоредба на ПЗР на наредбата, според който текст
регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС
ISO7591, са валидни до 31.05.2006 г. и регистрацията се прекратява служебно,
считано от 01.06.2006г. Отхвърлил е възражението с мотив, че прекратяването на
регистрацията на МПС изисква представянето на табелите с регистрационните номера
и свидетелството за регистрация, като неизпълнението на това задължение по чл.19
от Наредба № I-45/2000
г. означавало, че регистрацията не е прекратена. Счел е, че нормата на § 3, ал. 3 от ПЗР на наредбата
визира само служебно прекратяване на действието на регистрационните табели, но
не и прекратяване на регистрацията. Ответникът се е позовал на удостоверението
от сектор ПП при ОД на МВР - Русе и е приел, че отпадането на данъчната тежест
не е последица от служебното прекратяване на регистрацията, което намира
законова опора в чл. 58, ал.
5 от ЗМДТ. (л. л. 2 – 7 от преписката).
В хода на производството по делото от сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Русе е изискана информация за регистрацията на
мотоциклет ИЖ Планета“, дв. № *****, рама № *****, обем 250 куб.см., рег. № ********,
в отговор на което е посочено, че регистрацията на мотоциклета е прекратена на
16.11.2018 г. на основание чл.18а, ал.5, във вр. с чл.18, т.1 от Наредба № I-45/2000 г. (л.
л. 31 и 32 от делото).
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресата на
оспорения АУОПВ, в срока по чл.156, ал.5 от ДОПК, при наличие на правен
интерес, след изчерпване на задължителното административно обжалване, поради
което и е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно посоченото в процесния АУОПВ,
същият е издаден от К. Д. Д. на длъжност старши инспектор в отдел
КСМДТ-Дирекция „Местни данъци и такси”, в качеството на орган по приходите при
Община Русе, съгласно посочена Заповед на Кмета на общината № РД-01-1733/11.07.2017
г., изменена със Заповед РД-01-28/05.01.2018 г. (л. л. 19 - 21 от преписката).
С този акт, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, служебно е инициирано данъчното производство
по установяване на задължения.
С
оглед приложените по делото писмени доказателства съдът намира, че АУОПВ е
издаден от компетентен орган по приходите по смисъла на чл. 7, ал.1, т. 4 от ЗНАП и ЗМДТ.
Спазен
е и задължителният административен контрол пред горестоящия орган – директорз на
Дирекция МДТ при Община Русе, като именно той е издател на решението, с което
частично се потвърждава акта на органа по приходите, издаден на основание чл.107 от ДОПК.
Съгласно
чл. 9б от ЗМДТ, установяването на местните такси по
този закон се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 -
5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ от своя страна предвижда
установяването да се извършва от служители на общинската администрация по реда
на ДОПК. Според чл.4, ал.5 от ЗМДТ, кметът на общината упражнява
правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за
местни приходи в съответната община – на териториален директор на Националната
агенция за приходите.
Жалбоподателката
не твърди да има допуснати съществени процесуални нарушения и такива на
изискванията за форма и съдържание, а и съдът при извършения от него служебен
контрол не установява такива. АУОПВ и потвърждаващото го решение на горестоящия
орган са постановени в задължителната писмена форма, съдържат всички реквизити
на едно властническо волеизявление, вкл. конкретни фактически обстоятелства, на
които органът дава и конкретна правна обосновка. АУОПВ е издаден служебно, тъй
като е установено, че задължението не е платено в срок. Независимо, че АУОПВ се
позовава и на декларация по чл.54 от ЗМДТ (за такава не са посочени
доказателства), нормата на чл.107, ал.3 от ДОПК (посочена изрично) визира
правомощие за служебно установяване на размер на публично задължение и при
неподаване на декларация или при неплатено задължение в срок, което се
установява от връчените по реда на чл.32 от ДОПК съобщения.
Относно
материалната законосъобразност на акта,
съдът намира следното:
Съгласно
чл.162,
ал.2, т.1 от ДОПК и чл.1, ал.1, т.5 от ЗМДТ, вземанията за данък превозно средство са публични
общински вземания. С данък върху превозните средства се облагат превозните
средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България - чл. 52, т. 1 от ЗМДТ,
като данъкът се дължи от собствениците на превозни средства - чл. 53 от ЗМДТ. Установяването на този данък се
извършва по реда на ДОПК от служители на общинската администрация, определени
със заповед на кмета, като в случая установяването е по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 166, ал. 1 от ДОПК и чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ - с издаването
на акт за установяване на публични общински задължения.
Законодателят
е обвързал дължимостта на данък върху ПС с тяхната регистрация - чл.58, ал.4 от ЗМДТ. Следователно правото на собственост
върху превозното средство, попадащо в обхвата на чл.52 от ЗМДТ, и
регистрацията му за движение по пътищата, е правопораждащият юридически факт за дължимостта на
данъка. По тази причина, легитимирайки се като негов собственик до прекратяване
на регистрацията, за данъчно задълженото лице по чл. 53 от ЗМДТ възниква задължението за заплащане в
законоустановения срок (чл. 60 от ЗМДТ) на ДПС. Създадената нова ал.5 на
чл.58 ЗМДТ (в сила от 01.01.2018 г.) установява дължимост на данък върху превозното
средство, като изключение от правилото на чл.58, ал.4 от ЗМДТ, само в случаите при
служебно прекратена регистрация поради това, че е с табели с регистрационен
номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти –
БДС 15980 и БДС ISO 7591 и на служебно прекратена регистрация при несключена
задължителна застраховка ГО /чл.143, ал. 10 от ЗДвП/. На § 52 от ЗИДЗМВР (ДВ,
бр. 97 от 2017 г.), с който е създадена новата разпоредба на чл.58, ал.5 от ЗМДТ, не е придадено обратно действие и е в сила от 01.01.2018 г. Това е в
съответствие с постоянната практика на Конституционния съд на Република
България (вж. решение № 9 от 20.VI.1996 г. на КС на РБ по конст. д. № 9/96 г.,
решение № 7 от 10.04.2001 г. на КС на РБ по конст. д. № 1/2001 г., решение № 10
от 24.10.2013 г. на КС по к. д. № 8/2013 г.), според която данъчният закон
действа само занапред, като правилото за неретроактивност на данъчната норма е
проява на конституционните принципи за правова държава и законност в областта
на данъчното право.
Преди
всичко решаващият състав намира за безспорни следните обстоятелства от значение
за спора:
Не
е спорно по делото, че в посочените в АУОПВ периоди, а именно 2013г. - 2018 г.,
жалбоподателката като собственик по наследство не е заплащала дължимия данък за
процесния мотоциклет.
Не
се оспорват от ответника и твърденията на жалбоподателката, че регистрационните
табели на същото моторно превозно средство не са били подменени, въпреки че не
отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO7591.
Липсват
данни, а и твърдения, че свидетелството за регистрация на процесното ПС е било
подменено по реда на чл.17, ал.1, във вр. с чл.14 от Наредбата и промени в
регистрацията на МПС са били извършени по реда на чл.14, вр. с чл.17, ал.1 от
Наредба № I-45/2000 г., а това е задължително при подмяна на регистрационните
табели, при което биха били получени и нови такива.
С
оглед данните по делото и относимата правна уредба съдът счита, че регистрацията
на автомобила е била прекратена ex lege
още на 01.06.2006 г., по силата на § 3,
ал.3 от ПЗР на Наредба № I-45/2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистриране пътни превозни средства. Това е и
релевантният момент, от който следва да се приложи нормата на чл.58, ал.4 от ЗМДТ. По отношение на задълженията за
периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. приложима се явява редакцията на чл.58, ал.4 от ЗМДТ, обнародвана в ДВ, бр. 95 от 2009
г., в сила от 01.01.2010 г.,
която предвижда като условие за недължимост (освобождаване) от данък прекратяването на
регистрацията на МПС.
Независимо,
че в удостоверението на л.7 от делото и в писмото от началник сектор ПП при ОД
на МВР - Русе на л.31 от делото е отбелязано, че процесното ПС е било
регистрирано от 30.04.1998 г. до 16.11.2018 г., съдът счита, че регистрацията
на мотоциклета е служебно прекратена, считано от 01.06.2006 г., по силата на посочената законова
норма, а не от посочената дата - 16.11.2018 г., тъй като условията на § 3, ал. 3
от ПЗР на Наредба № І-45/2000 г. са били налице към посочената в наредбата дата
- 01.06.2006 г. Тогава е възникнало и задължението за началника на сектор
„Пътна полиция“ за извършване на фактическите действия по отразяване в АИС на
настъпилото по силата на закона прекратяване на регистрацията на посочения
мотоциклет. Неизвършването на дължимите технически действия по прекратяване от
страна на органа по регистрацията не може да влече неблагоприятни последици за
жалбоподателката, още повече, че прекратената по-късно регистрация е на същото
съществувало още през 2006 г. основание – превозното средство е с табели, които
не отговарят на българските стандарти, на основание чл.18а, ал.5 от наредбата,
но което е извършено на база писмено заявление по чл.18, т.1 от Наредбата, т.е.
не е извършено служебно.
Разпоредбата
на § 3, ал.3 от
Наредба № I-45 сочи,
че считано от 01.06.2006 г. служебно се прекратява регистрацията на всички
превозни средства с табели с регистрационен номер, които не отговарят на
изискванията на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591. Изписването на
текста „българските стандарти БДС 15980
и БДС ISO 7591“ е резултат на действието на § 25 от ДР към Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба № I-45 от 2000 г. (ДВ, бр. 105 от 2002 г.) и § 14 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба
№ I-45 от 2000 г. (ДВ, бр. 31 от 2015
г.)
Следва
да се отбележи в случая, че историческият преглед на § 3 от ПЗР на Наредба № I-45/2000 г. визира регистрационни
табели по отменения БДС 15980-99 и БДС ISO 7591-99. Едва с измененията на
наредбата обн., ДВ, бр. 40 от 18.04.2008 г. се въвеждат изменения в чл.10,
ал.2, като формата, размерите,
шрифтът, както и изискванията към светлоотразяващите табели се определят освен
с българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591, действащи след 2002 г. и с Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998 г., а
в чл.24 е въведено изменението за изискване на графично изображение на българския
идентифициращ код "BG" и националното знаме на син фон или
европейското знаме от дванадесет жълти звезди на син фон съгласно Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998 г. С
това изменение се създават и параграф 3а и 3б в ПЗР относно запазване
валидността на издадените табели с рег. номера с изображение на българското национално знаме /стандарта
от 2002 г./ и се въвежда изискването издаването на табели с регистрационни
номера с графично изображение на българския идентифициращ код "BG" и
европейското знаме от дванадесет жълти звезди на син фон да се извършва при
първоначална регистрация на превозните средства и в случаите, при които е
предвидена промяна на табелите. Българският стандарт БДС 15980:2010 отменя БДС
15980:2002, който отменя стандарта от 1999 г. и се различава от него по
отношение на допълване на фигурите с табели, съдържащи синя зона със знамето на
ЕС и на България, именно с оглед на въвеждането с измененията от 2008 г. на Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета. Така след измененията от 2008г. регистрационният номер се състои от: графично изображение на
българския идентифициращ код "BG" и националното знаме на син фон или
европейското знаме от дванадесет жълти звезди на син фон, съгласно Регламент
(ЕО) № 2411/98 на Съвета от 03.11.1998 г.; буквен код за месторегистрация, но
само този който е общ за кирилицата и за латиницата; пореден номер -
четирицифрена комбинация на числата от 0 до 9; серия - една или комбинация от
две букви, докато всички регистрирани до влизане в сила през 2000 г. на Наредба № I-45 ПС са били с табели на
друг фон, без отбелязване на държавата и с номера само на кирилица.
Фактът, че ПС е регистрирано през 1998 г. /а задължението за
подмяна на старите рег. табели е до 2002 г., най-късно до м. май 2006 г./ и
същите не са подменяни, води на извод, че са настъпили условията на § 3, ал. 3
от наредбата.
С
тази преходна разпоредба на § 3, ал. 3 законодателят е създал правно основание
за служебно прекратяване на регистрацията на превозните средства извън
посочените в чл. 18а и чл.18б от Наредба № I-45. Това правно основание има
еднократно действие и за това законодателят го е поставил в преходните и
заключителни разпоредби на наредбата. А нормата на чл.18а, ал.5 е в сила от
2012 г. и не е предвидено в основанията за служебно прекратяване по чл.18б, във
вр. с чл. 18, т.2 от наредбата. Служебното прекратяване на действието на
табелите с регистрационен номер, неотговарящи на изискванията на БДС 15980 и
БДС ISO 7591 (при приемането на
наредбата посочени като БДС 15980:99 и БДС ISO 7591:99) по своята същност
представлява принудителна административна мярка) и е резултат от неизпълнение
на задължението на собственика на лекия автомобил за подмяната на
регистрационните табели в указаните в § 3, ал.2 срокове.
Не
кореспондира на нормите на чл.146 и чл.140 от ЗДвП е доводът на ответната
страна, че § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № І-45/2000 г. прекратява само действието
на регистрационните табели и в този смисъл практиката на ВАС е категорична (
вж. напр. решение № 11234 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 295/2015 г., VII
о.). Не съответства на историческото
тълкуване на нормата на чл.18а и чл.19, ал.3 от Наредбата и доводът, че за да е
налице прекратяване на регистрацията (дори и служебно) е необходимо да се
представят регистрационните табели и свидетелството за регистрация (чл. 19, ал.
3 допуска и деклариране).
Визираното
в разпоредбата в чл.58, ал.4 от ЗМДТ правило
не е поставено в зависимост нито от обстоятелството по чия инициатива е
прекратена регистрацията, нито с някакви други допълнителни условия. Приложението
му не е обусловено и от подаването на нарочна декларация по чл.54, ал.3 от ЗМДТ. В тази връзка следва да се има
предвид, че ЗМДТ разграничава недължимостта на данъка от основанията за
освобождаване от данък и ползване на данъчно облекчение. За разлика от
разпоредбите на чл. 54, ал. 4 и чл. 58, ал. 1 - 3 от ЗМДТ, специалната норма на чл.
58, ал. 4, изр. първо от ЗМДТ не
освобождава от данък, а дерогира неговата дължимост (в този смисъл решение на
ВАС № 12371/17.10.2017 г. по адм. д. № 4619/2017 г.).
При
това положение за жалбоподателката е отпаднало задължението за плащане на данък
върху превозните средства. Независимо че по силата на § 3, ал. 3 от Наредба № І-45/2000
г., служебно се прекратява регистрацията на мотоциклета от 01.06.2006 г., правото
на лицето да бъде освободено от дължимия данък възниква от влизане в сила на
изменението на разпоредбата на чл.58, ал.4 от ЗМДТ, а именно от 01.01.2013 г. Т.е.
считано от тази дата не се дължи и данък ПС. Предвид гореизложеното, съдът
намира за неправилен извода на органа по приходите, че данъкът за процесното ПС
за периода от 01.01.2013 г. до 2018 г. се явява дължим на основание чл. 53 от ЗМДТ във връзка с чл. 52 от ЗМДТ, ведно с припадащите му се лихви за
забава.
Действително,
според създадената нова ал.5 на чл.58 от ЗМДТ, алинея 4 на чл. 58 не се прилага и данъкът се дължи и за
превозни средства със служебно прекратена регистрация поради това, че са с
табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на
българските държавни стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591. Тази разпоредба,
както беше вече посочено, няма и не може да има ретроактивно действие. Нещо
повече, тя не може да възстанови висящността на едни отдавна приключили
правоотношения по повод регистрацията на такива МПС и свързаните с тях данъчни
правоотношения, доколкото това би представлявало именно такова скрито
ретроактивно действие на нормата, което Конституцията на Република България не
позволява.
В
тази връзка следва да се посочи, че нормите на Наредба № I-45/2000 г. – чл. 21, вр. чл. 14 – 17,
вр. чл. 18, ал. 1, т. 1, вр. ал. 5 визират и възможност за възстановяване на
прекратена регистрация, дори и при табели с регистрационни номера, които не
отговарят на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591, но едва след
извършването на процедурата и от възстановяването на регистрацията за движение
по пътищата за собственика ще възникне и данъчно задължение за данък ПС.
Видно
от мотивите към проекта за ЗИД на ЗМВР и най-вече за § 56 от ПЗР към ЗИД на
ЗМВР, с което е въведена ал. 5 на чл. 58 от ЗМДТ предложените със законопроекта в § 37
и 36 от Преходни и заключителни разпоредби на проекта на
ЗИДЗМВР промени в разпоредбата на чл. 58, ал. 5 от Закона за местните данъци и
такси се отнасят до това, че „регистрацията е административно разрешение за превозно средство да участва
в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и
издаването на табели с регистрационен номер. При прекратяване на регистрацията
на МПС, регистрационните табели се връщат или се уведомява компетентентният
орган, че табелите са иззети и унищожени, или се потвърждава от компетентен
орган, че табелите са унищожени при пожар или природно бедствие, или че МПС и
табелите са отнети в полза на държавата. Във всички тези случаи се гарантира,
че ПС не може да се използва с издадените при регистрацията в Република
България регистрационни табели. Текстът на предложението
се отнася за служебно прекратени ПС, на които не са отнети регистрационните
табели и свидетелствата за регистрация, поради което те реално биха могли да се
ползват за движение по пътищата“.
По
посочените съображения съдът приема, че чл. 58, ал. 5 от ЗМДТ следва да се
прилага за задължения, възникващи след тази дата при едновременно изпълнени
условия – служебно прекратяване на регистрацията на ПС поради това, че е с
табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на
българските стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591, след 01.01.2018 г., и които
табели не са върнати /отнети/ при условията на чл. 18а, ал. 5 от наредбата, но
не и при вече настъпилото еднократно действие на § 3, ал. 3 от Наредба № І-45/2000
г., какъвто е случая, и при липса на доказателства (дори и твърдения за
противното), че старите регистрационни табели, съответни на отменения стандарт
от 1999 г. не са върнати, загубени или унищожени, а за последното по силата на
чл.19, ал.3, в приложимата й редакция след 2009 г., е необходима само
декларация, т.е. не се изисква и връщане на несъответните на стандартите
регистрационни табели. Съдът счита, че настоящият случай попада именно в това
изключение с оглед на мотивите към законопроекта, като по отношение на
жалбоподателката юридическите факти, които чл. 58, ал. 5 от ЗМДТ заварва, са се
реализирали изцяло в предходен момент.
При
тези съображения съдът намира, че актът, в обжалваната пред по-горестоящия
орган и потвърдена от него част, е издаден при неправилно приложение на
материалния закон, поради което следва да бъде отменен.
При
този изход на спора и на основание чл. 161, ал.1, изр.1 от ДОПК, искането на
жалбоподателката за присъждане на разноски – платена държавна такса за
образуване на дело в размер на 10 (десет) лева се явява основателно. Разноските
следва да бъдат възложени в тежест на Община Русе, която, като юридическо лице,
разполага с гражданска правосубектност да отговаря за тях.
Настоящото
решение, доколкото установеният данък е в размер на 24,62 лева, без начислените
лихви, които възлизат на 8,12 лева, а данъчно задължено е физическо лице, е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.160, ал.6,
изр.второ от ДОПК.
Така
мотивиран и на основание чл.160 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на П.И.П., с ЕГН **********,***,
акт за установяване на общински публични вземания № СУД001108 от 16.05.2019 г.,
издаден от старши инспектор в отдел КСМДТ-Дирекция „Местни данъци и такси” при
Община Русе, в качеството на орган по приходите, в частта, с която е установено
задължение за данък превозно средство за придобит по наследство мотоциклет „ИЖ
Планета“, дв. № *****, рама № *****, обем 250 куб.см., рег. № ********, за
периодите 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., в размер на
24,62 лева – главница и 8,12 лева - лихви за просрочие, която обжалвана част на
акта е потвърдена с решение № 60 от 19.07.2019 г. на директора на Дирекция
„Местни данъци и такси“.
ОСЪЖДА Община Русе, представлявана от кмета П. П. М., да заплати на П.И.П.,
ЕГН **********, сумата от 10 лева –
разноски за заплатена държавна такса.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: