№ 1985
гр. Бургас, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20222120102273 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 237 от ГПК.
Образувано е по предявен от Г. П. М. срещу „А1 България“ ЕАД отрицателен
установителен иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 451,98 лева, представляваща стойност на далекосъобщителни услуги за
периода от 23.08.2017 г. до 15.10.2017 г., за което са издадени Фактура № *** г. и Фактура
№ *** г., на основание чл. 124 от ГПК.
Твърди се, че на 26.11.2021 г. при посещение в офис на ответника, ищцата е
установила, че на нейно име има начислени при ответника задължения за ползвани мобилни
услуги в размер на 451,98 лева за периода от 23.08.2017 г. до 15.10.2017 г., за което са
издадени Фактура № *** г. и Фактура № *** г. Поддържа се, че ищцата никога не е била
абонат на дружеството-ответник, поради което не дължи сумата по издадените фактури. В
условията на евентуалност е направено възражение за погасяване по давност на процесните
вземания.
Направено е искане за постановяване на решение при признание на иска.
Претендира се присъждането на направените съдебно – деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който признава предявения иск. Признава се, че към 26.11.2021 г. по два
броя партиди на името на ищцата съществуват задължения в размер от 465,31 лева. Сочи се,
че по повод процесните задължения, ищцата е подала жалба до ответника, в резултат на
което на 27.02.2022 г. задълженията са анулирани, на 28.02.2022 г. е подготвен отговор, с
което това обстоятелство е съобщено на ищцата, която е получила отговора на 26.05.2022 г.
С оглед това, се поддържа, че ответникът не е давал повод за завеждане на настоящото дело,
доколкото преди завеждането му същият е признал, че процесните задължения не
съществуват и се прави искане за прилагане на чл. 78 ал. 2 от ГПК.
Претендира се присъждането на направените съдебно – деловодни разноски.
1
В съдебното заседание ищцата поддържа предявения иск. Допуснато е изменение на
иска чрез неговото увеличаване от 451,98 лева на 465,31 лева.
Съдът, след като взе предвид отправеното искане за постановяване на решение
при признание на иска, намира следното:
Налице е изрично признание на предявения иск от страна на ответника. Доколкото
съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, то се налага
изводът, че са спазени всички общи и специални изисквания за постановяване на решение
при признание на иска, с което същият да бъде уважен.
По разноските.
Спорен по делото остава въпросът, в чия тежест следва да бъдат възложени съдебно -
деловодните разноски, отговорът на който е поставен в зависимост от това дали ответникът
е дал повод за завеждане на делото или не, съобразно правилото на чл. 78 ал. 2 от ГПК,
според което ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Не е спорно между страните, че ищцата е подала до ответника два броя жалби, с
които е оспорила процесните задължения – първата е регистрирана с вх. №
124А192/29.11.2021 г., подадена по поща, а втората е регистрирана с вх. №
43А84/14.02.2022 г., подадена по електронна поща. Ответникът е навел твърдения с
отговора на исковата молба, че на първата жалба е отговорено, че е необходимо време за
проверка по случая /л. 13 от делото/, а на втората жалба, подадена по електронна поща е
отговорено, че процесните задължения са анулирани на 28.02.2022 г. /л. 25 от делото/, което
обстоятелство е съобщено на ищцата на 26.05.2022 г., тоест след като ищцата е предявила
иска – 08.04.2022 г. и е направила разноски за завеждане на делото, и адвокатска защита по
него. След срока за отговор на исковата молба, ответникът е депозирал молба от 08.09.2022
г., в който е посочил, че на 23.02.2022 г., тоест преди завеждане на настоящото дело, на
ищцата е изпратен SMS, с който е съобщено, че отговорът по жалбата е изготвен и може
да провери неговото съдържание в сайта на ответника, като е представено извлечение от
информационния масив на ответника за установяване на това твърдения /л. 45 от делото/,
както и документ, подписан от ищцата удостоверяващ, че телефонният номер, на който е
изпратен SMS е неин.
От изложеното е видно, че въз основа на втората жалба с вх. № 43А84/14.02.2022 г.
процесните задължения на ищцата са анулирани. От представеното по делото съобщение за
това анулиране /л. 25 от делото/ обаче не става ясно на коя дата е изпратено на ищцата и
кога е получено. Датата на изпращане и получаването на съобщението за анулиране се
оспорва от ищцата. Кога съобщението за анулиране на задълженията е било получено от
ищцата става ясно от заявеното от самия ответник с отговора на исковата молба, в който
недвусмислено е признат неизгодния за ответника факт, че отговорът е получен на
26.05.2022 г., тоест след като ищцата е предявила иска – 08.04.2022 г. и е направила
разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждние. Направения извод не
се разколебава от изпратения на 23.02.2022 г. SMS на ищцата, с който и е съобщено, че
отговорът по жалбата е изготвен и може да провери неговото съдържание в сайта на
ответника, доколкото този SMS не установява дали към този момент съобщението за
анулиране реално е бил наличен в сайта на ответника при все повече, че това обстоятелство
се оспорва от ищцата и че ответникът сам е заявил с отговора на исковата молба, че същата е
узнала за анулирането след завеждане на делото – едва на 26.05.2022 г. По тези
съображения, съдът приема, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което
искането по чл. 78 ал. 2 от ГПК е неоснователно.
Направеният извод, налага да бъде разгледано своевременно направеното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от
ищцата. Като съобрази интереса по делото и размера на претендираното от ищцата
адвокатско възнаграждение, съдът приема възражението за неоснователно, доколкото
2
същото се претендира в минималния размер установен в чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По делото е са
представени и доказателства за заплатена държавна такса в размер от 50 лева. По тези
съображения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 350 лева,
представляваща направени в производството съдебно – деловодни разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът Г. П. М.,
ЕГН ********** с адрес с. Р. не дължи на ответника „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 сумата от 465,31 лева
/четиристотин шестдесет и пет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща стойност
на далекосъобщителни услуги за периода от 23.08.2017 г. до 15.10.2017 г., за което са
издадени Фактура № *** г. и Фактура № *** г., на основание чл. 124 от ГПК.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 да заплати на Г. П. М., ЕГН ********** с адрес с. Р., сумата от
350 лева /триста и петдесет лева лева/, представляваща дължими съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3