МОТИВИ ПО НОХД №
976/ 2019г. НА ДнРС
Районна прокуратура Дупница е предявила обвинения срещу
С.Й.Б. ,за престъпления по чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 НКвъв вр. с чл.26,ал.1 НК и по
чл.131,ал.2,т.3 НК във вр. с чл.130, ал.1 НК.
В обвинителният акт се сочи,че на 10.08.2018 година в гр. Б., област Кюстендил,
при условията на продължавано престъпление, през непродължителен период от
време, при една и съща фактическа обстановка и еднородност на вината, е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като деянията са съпроводени със съпротива
срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред и
по своето съдържание деянието му се отличава с изключителен цинизъм и дързост,
а именно: на 10.08.2018 г., около 23:00 часа в гр. Б., на стария мост над река
Струма е изскочил измежду паркираните автомобили пред движещ се полицейски
автомобилен патрул целенасочено – с цел да предизвика ПТП, като след това бяга
и влиза в намиращия се наблизо ресторант „Струма“, където малко по-късно там –
в ресторанта, му е разпоредено от полицейския служител С.П. да представи
документите си за самоличност и да бъде придружен до полицейския автомобил, а
той отказва да изпълни полицейското разпореждане, осуетява полицейската
проверка, побягва навън и скача от моста в река Струма. След полицейски
разпореждания от полицейските служители С.П. и В.С. към същия да излезе от
реката, започва да псува и да обижда полицаите и започва да хвърля камъни по
полицейските служители и по полицейския автомобил .
Освен това,
на същата дата , около 23:30 часа
в гр. Б., от оградно заграждение при река Струма, с височина около 2 метра,
скача върху полицейския орган, служител в РУ на МВР гр. Дупница – С.П., при
което събаря същия на земята и в резултат на което е причинил лека телесна
повреда на цитирания полицейски служител, а именно контузия (натъртване на меки
тъкани, оток и болка) на дланта на дясната ръка и множество охлузвания по
кожата на горните крайници, довели до временно разстройство на здравето на
полицейския служител С.П., неопасно за живота му.
С.Б.П. е предявил граждански иск срещу подсъдимия за
сумата от 5000лв.,представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,в резултат на причиненото
му телесно увреждане, ведно със законната лихва от датата на последното. Същият
е направил искане и за конституиране като частен обвинител.
Съдът е приел за съвместно
разглеждане предявения граждански иск и е конституирал п. като частен обвинител
и граждански ищец.
Прокурора
поддържа обвиненията по обвинителния акт и предлага на подсъдимия да се наложат
съответстващи на деянията му наказания.
Повереника на частния обвинител и гр.ищец поддържа излага
доводи за доказаност на обвиненията като предлага на подсъдимия да се наложат
наказания „лишаване от свобода“ около средния размер на пределите, визирани в
съответните текстове. Същият поддържа граждански иск като основателен и доказан
и предлага да бъде уважен изцяло.Претендира и разноски.
Подсъдимият не се признава за виновен
, дава подробни обяснения на действията си и причините за тях и моли да бъде
оправдан.Защитниците на същия застъпват
тезата за невиновност, излагайки доводи,че нито едно от повдигнатите обвинения
не е доказано от обективна и субективна
страна.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства- обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните
свидетели, медицинските експертизи и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено
следното от фактическа и правна страна.
На 10.08.2018г. вечерта/ около23ч./
подсъдимият Б. тръгнал към ресторант „Струма“ в гр.Б..На стария мост над
р.Струма,без да се огледа, същият тръгнал да пресича пътното платно,
непосредствено пред движещия се по него полицейски автомобил.макар и да имало
реална опасност да бъде блъснат, същия
успял да изтича пред автомобила и влязъл
в ресторант „Струма“.Свид.С. и частния обвинител П.- служители на РУна МВР
гр.Дупница, които били в полицейския автомобил, изпълнявайки служебните си
задължения като автопатрул,решили да извършат проверка на подсъдимия, предвид
създадената от него предпоставка за ПТП. Двамата влезли в ресторанта и се
отправили към подсъдимия, който седял на една от масите със свои познати. П. му
поискал документ за самоличност и му разпоредил да тръгне с него до полицейския
участък. Подсъдимият отвърнал,че не носи лична карта и побягнал през един от
страничните входове . Ч.о.П. се опитал да го настигне, но след като свид.С. го
убедил,че е безсмислено, двамата излезли от ресторанта и тръгнали да
извършат обход на населеното място. След
тръгването на полицейските служители, подсъдимият Б. се върнал в
ресторанта,обяснявайки на останалите от компанията му,че „не могат да го
стигнат“. Междувременно/ след около 20мин./, П. и С. приключили обхода и отново се върнали пред ресторанта,като
паркирали патрулния автомобил на моста над реката. Подсъдимият видял,че полицейските служители се насочват към
ресторанта и отново избягал през
страничния вход .Двамата го подгонили и
след около 50 м. подсъдимият скочил в коритото на р.Струма. П. и С. се върнали
на моста,където бил паркиран патрулния автомобил и откъдето имали видимост към
коритото на реката, започнали да осветяват
подсъдимия с фенерчета си , разпореждайки му незабавно да излезе.Последният,
явно под влияние на емоциите ,се развикал с обидни думи и псувни по адрес на
полицейските служители и хвърлил няколко камъка по тях.П. и С. решили да се
оттеглят, за да предотвратят ескалация на действията на подсъдимия Б..Застанали
отстрани покрай поречието на реката и изчакали последващите действия на
подсъдимия. Същият престоял известно време в средата на коритото на реката,
направил няколко опита да излезе, но тъй като имало крайбрежна растителност не
успял и се насочил към метална стълба на измервателно
съоръжение, която стигала до коритото на реката. На брега, измервателното
съоръжение било оградено с метална мрежа, като до него се достигало през
метална врата. С. и П. се насочили към съоръжението и приклекнали до оградната
мрежа,в близост до вратата, изчаквайки подсъдимия да излезе.Последният се
изкачил по стълбата , опитал да отвори вратата на оградата, но тъй като била
заключена се покатерил през нея.В момента, в който подсъдимият скочил вратата,за да премине извън ограждението, П. се
изправил ,в опит да го залови. Б. скочил отгоре му, като П. вдигнал ръце да се предпази
и двамата паднали на замята,където се
сдърпали, в желанието си П. да задържи Б., а последния да избяга. С. незабавно се намесил, издърпвайки подсъдимия и му поставил
белезници. Същият бил заведен в полицейския участък гр.Б., а впоследствие
транспортиран от П. и С. ***. На подсъдимия били съставени актове за
установяване на административни нарушения по ЗМВР- за неизпълнение на
полицейско разпореждане и по ЗБЛД за неносене на документ за самоличност,като
въз основа на тях, впоследствие са издадени наказателни постановления, с които
са наложени административни наказания по чл.258,ал.1 ЗМВР и чл.80 ЗБЛД.
Б. бил задържан
за 24ч. със заповед за полицейско задържане,като в ранните часове на
11.08.2018г. в двора на полицейското управление му бил нанесен побой, в
резултат на което получил множество травматични наранявания и счупване на
долната челюст- обстоятелство установено с медицински преглед, непосредствено
след освобождаването му от ареста. Същият
ден/ 11.08.2018г./ , ч.о. П. отишъл на
преглед, тъй като го боляла дясната ръка, при който било
установено,че същия има палпаторна болка
и оток на дланта на дясната ръка и
травматични охлузвания по двете ръце.
Срещу ч.о. П. и свид.С. е повдигнато
обвинение с внесен обвинителен акт в съда, за престъпление по чл.131,ал.1,т.2
във вр.с чл.129,ал.1 НК и чл.20,ал.2 НК за П. и по чл.131,ал.1,т.2 във вр. с
чл.130,ал.1 и чл.20,ал.2 НК по отношение С..
Съдебно медицинската експертиза,
приета от съда за компетентна и обективна и неоспорена от страните установи,че
получените от ч.о.П. увреждания, описани
по-горе са в резултат на удар с или от твърд тъп предмет в областта на дланта
на дясната ръка, а охлузванията са получени от одраскване или падане върху
земната повърхност.Вещото лице сочи,че са възможни различни механизми за
получаване на горните увреждания,като не е възможно да се определи
конкретен такъв, предвид оскъдното описание / без данни за големина форма и
разположение/.
Съдът прие за установена горната
фактическа обстановка като даде вяра на показанията на свидетелите С./с
изключение частта, в която твърди,че
подсъдимият е имал видими наранявания по лицето, след като е излязъл от
реката,както и без да взема предвид интерпретацията не субективното отношения на подсъдимия към
действията му /, В., К., К. ,К. ,В..Свид. С. е пряк очевидец на всички действия
на подсъдимия и неговите показания/ с посочените по-горе изключения/
съответстват на останалите гласни и писмени доказателства,както и на
мед.експертиза. Същият установи действията на подсъдимия от влизането му в
ресторанта/ пресичането пред патрулния автомобил, двукратните опити да бъде
задържан и всички действия на последния до излизането му от реката и
задържането му/. Свид.Владимирови, Кепови и К. също са очевидци на част от
събитията/ пребиваването на подсъдимия в ресторанта, бягството му от полицейските
служители и поведението му в реката. Медицинската документация/
освидетелстването на подсъдимия след задържането му/1 опровергава твърдението
на С., че Б. се е наранил, скачайки в реката.Съдът даде вяра и на показанията н
ч.о. П. в частта, в която описва поведението на подсъдимия до излизането му от
коритото на реката, тъй като кореспондират с останалите гласни
доказателства,като не ги кредитира в частта, в която твърди,че подсъдимият е
скочил върху него с цел да му причини увреждане, както и че се е наранил при
скачането в реката, тъй като противоречат на мед. документи. Освен това, следва
да се отбележи,че интерпретацията, която свид.П. и С. правят на субективния
елемент на действията на подсъдимия Б., е логически неиздържана. Установените
факти сочат, че всички действия на Б. са
били насочени да избегне проверка или
задържане от полицейските служители- същият двукратно е бягал от тях при
проверката им в ресторанта, скочил е в
коритото на реката,за да ги избегне, престоял е там не малък период от
време и е тръгнал да излиза едва, след
като П. и С. се прикрили, и след всички тези действия, същият да е видял П. и
да е скочил целенасочено върху него,за да му причини увреждане, е логически
необосновано.
Съдът даде вяра на обясненията на подсъдимия,
макар и същите да имат известни
отклонения от фактическата обстановка, установена от съда/ същият твърди,че е
побягнал от полицаите, тъй като не повярвал,че са такива, както и начина на
задържането му,че не е скачал от вратата и не е събарял П./, но съдът ги отдава
на желанието му да оправдае нерационалното си поведение/ дори и първоначално да е побягнал,
усъмнявайки се в длъжностното качество на П. и С., впоследствие е имал
възможността да се увери,че същите са полицейски служители,но явно е целял да
предотврати извършване на проверка по отношение неговата самоличност, както и
на събитията, последвали след задържането му- нанасяне на побой и причинените му множество травматични
увреждания, включително и счупване на челюстта.
Свидетелите Б. и К. и Н./ който е издал
мед.свидетелство на П./, не установяват
обстоятелства, относими към обвинението, поради което и съдът не ги обсъжда.
С оглед на така установеното, съдът прие следното от
фактическа и правна страна:
По обвинението по чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с
чл.26, ал. НК.
От приетата фактическа обстановка се установи,че
подсъдимият Б. не е осъществил изпълнителните деяния на горното престъпление.
Относно първото такова, квалифицирано от обвинението като хулиганско действие- неправилно пресичане
на пътното платно,е абсурдно/ доколкото съдът не намери друго определение, което да го категоризира/.Извода,че
в случая не се касае за нарушение по ЗДвП, а че подсъдимият Б. умишлено е
изскочил пред патрулния автомобил, с цел да предизвика ПТП ,е лишен от каквато
и да било житейска, а още по-малко правна логика.
Действително, субективната страна на дееца се обективира от действията
по осъществяване на изпълнителното деяние, но
ако приемем логиката на обвинението,че това действие/ неправилно пресичане/
е било умишлено,то същото налага извода,че подсъдимият е бил със суицидни мисли
и е целял да ги осъществи , или най-малкото да предизвика да му бъдат причинени
сериозни телесни увреждания, и в
резултат на настъпването на тези
последици, да демонстрира неуважение към
установения правов ред.
По отношение псувните
и обидите ,отправени на публично място /какъвто е настоящия случай/,хвърлянето
на камъни, накърняват добрите нрави, но за да е налице състава на престъплението хулиганство, следва дееца да цели демонстрация на
неуважение към правовия ред и обществото като цяло, а не към личността на конкретни лица., В случая,
безспорно се установи ,че обидите и псувните,хвърлените камъни ,са били
адресирани към П. и С.,предвид възникналите обстоятелства, описани по-горе. Когато
действия, които обективно са хулигански такива, са насочени срещу личността на
определени лица, те засягат обществените
отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на същите и съответно обществената оценка за личността
им,като не обективират умисъл у дееца да демонстрира безнаказаност и да
скандализира обществото.
Доказателствата по делото установиха,че подсъдимият Б. с
отказа си да представи документ за самоличност и неколкократните бягства от
служителите на полицията, е попречил на същите да изпълнят задълженията си по
охрана на обществения ред- деяние, за което законодателят е предвидил
едновременно административна отговорност- по чл.26 ЗМВР и наказателна такава по
чл.270,ал.1 НК. В случая обаче, тези действия са квалифицирани като отказ за
изпълнение на полицейско разпореждане и на подсъдимия е наложено с влязло в
сила наказателно постановление административно наказание по чл.257 ЗМВР,което
прави безпредметно обсъждането им.
С оглед изложеното, съдът прие,че подсъдимият Б. не е
осъществил състава на престъплението по чл.325,ал.2 във вр. с ал.1 НК във вр. с
чл.26,ал.1 НК нито от обективна, нито от субективна страна, призна го за
невинен и на осн.чл.304 НПК го оправда по това обвинение.
По обвинението по чл.131,ал.2,т.3 НК във вр. с
чл.130,ал.1 НК.
Приетата от съда фактическа обстановка установи,че
действително на посочената в ОА дата, ч.о. П. е получил телесни увреждания-
палпаторна болка и оток на дланта на дясната ръка и охлузвания по двете ръце.
Макар и медицинската експертиза да не посочи конкретен механизъм за
причиняването на тези увреждания, а очерта няколко възможни такива, съдът
изхождайки от заключението на вещото лице и събраните по делото гласни
доказателства прие,че въпросните увреждания са получени при скачането на
подсъдимия Б. от вратата, при която се е
блъснал в изправящия се П. и двамата са паднали на земята.Увреждането на дланта / палпаторна болка и оток/,е
получено в резултат на удара в земната повърхност. Съдът счита,че е невъзможно
това увреждане да бъде получено по начина, описан от пострадалия П. и свид.С.-
директен удар с крак при скачането на
подсъдимия върху П., който вдигнал ръце да се предпази.В тази
ситуация, Б. би следвало да падне не върху П. лице в лице, както твърдят и
двамата свидетели,а над него, при което неизбежно би получил най-малко охлузвания по ръцете, ако успее да
ги постави пред тялото си или по лицето и тялото, каквито не са били установени
при медицинското освидетелстване,преди
задържането му. Охлузванията по горните крайници на П., са получени при сдърпването с подсъдимия след
падането, възможно и по двата начина, посочени от вещото лице-
одрасквания или охлузвания от земната повърхност ,предвид,че подсъдимият е
целял да се отскубне и избяга, пострадалият да го задържи.
Предвид изложеното, макар и уврежданията на П. да са
получени в резултат на действията на подсъдимия Б./ същият е скочил от вратата
върху него и впоследствие са се сборичкали/, последните не са имали за цел да
причинят телесно увреждане.Всички предходни действия на подсъдимия сочат,че той
е искал на всяка цена да избегне полицейските служители и е тръгнал да излиза
от реката, едва след като се е убедил,че те са си тръгнали. Прескачайки
вратата, Б. изобщо не е очаквал, че П. и С. го чакат там и не би могъл да
предположи,че в този момент ще се опитат да го хванат. Предвид,че субективната
страна на престъплението се обективира от действията по осъществяване на
изпълнителното деяние,в случая всички действия на Б. са били насочени да излезе
от ограждението и избяга, а не да причинява телесно увреждане.
С оглед изложеното, съдът прие,че подсъдимият Б. не е
осъществил състава и на престъплението по чл .131,ал.2,т.3 НК във вр. с
чл.130,ал.1 НК, призна го за невинен и на осн.чл.304 НПК, го оправда по
повдигнатото обвинение.
По горните съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: