№ 1054
гр. Бургас, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120204872 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба на СТ. АНГ. Р. ЕГН ********** чрез адв.
И.К. против наказателно постановление № 21-0769-003595/06.10.2021г., издадено от
Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на
чл. 5, ал. 1, т 1 от ЗдвП на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20
лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б „а” от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 70 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец.
С жалбата жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е
неправилно, незаконосъобразно издадено в нарушение на материалния закон и при
съществени нарушения на процесуалните правила. Не била установена действителната
фактическа обстановка. Не бил причинил ПТП. Счита, че наказанието е прекомерно високо.
Моли да се отмени НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично, както
и със защитник адв. К., който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител,
депозирано е становище, с което жалбата се намира за неоснователна, претендира разноски,
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 12.10.2021 г., а жалбата е
депозирана на 19.10.2021г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира следното:
На 22.07.2021г. св. Ц.Х. отивала рано сутринта, преди работа, да купи закуски на
децата и вървяла по ул. „Калоян“ като на ул. „Сливница“ и ул. „Калоян“ имало светофар,
където бил спрял камион. Водачът предприел маневра завой на дясно и ударил
светофарната уредба в резултат, от което паднала пешеходната секция на светофара, която
продължила да работи, но висяла на захранващия кабел. Водачът спрял, погледнал и
1
потеглил отново, но свидетелката не видяла водача. Свидетелката нямала лист, на който да
пише, затова записала номера на камиона на СМС и го изпратила на мъжа си като след това
подала сигнал на тел. 112. Тръгнала след камиона и установила, че той спрял на обект,
където се извършвал ремонт на улицата. На обекта бил и св. Т.П., който бил там от рано
сутринта и след него към 08:15 – 08:20 часа отишъл жалбоподателя СТ. АНГ. Р. с управляван
от него камион. На място бил изпратен екип, сред които бил св. М.У., който по дадения
номер на камион установил на обекта жалбоподателя СТ. АНГ. Р.. Около 09:15 часа на св. Х.
се обадили от полицията, че служителите са на произшествието, шофьорът отричал, но тя
вече пътувала за работа и нямало как да се върне.
Св. У. съставил на С.Р. АУАН за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на чл. 123, ал. 1,
т. 3 б „а” ЗДвП, който връчил лично на нарушителя като последният не е вписал възражения.
На 06.10.2021г. е издадено и обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства. Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаните
свидетели, тъй като същите са последователни и логични и взаимно се допълват. Като съдът
не кредитира показанията на св. У. само в частта, в която сочи, че жалбоподателят не е
отричал да е управлявал камиона като в тази част неговите показания се опровергават от св.
Х. и св. П.. Съдът се доверява на очевидеца, присъствал на нарушението св. Х., която
изложи последователно възприетото от нея, липсват противоречия в показанията й и съдът
счита, че липсва причина, поради която да не й се довери.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок.
Съдът счита за нужно да посочи, че не намира да е нарушена разпоредбата на чл. 40
ЗАНН, тъй като свидетелят очевидец не е успяла да присъства при съставянето на АУАН, но
същата е посочена в него, установена е и е разпитана в съдебно заседание. Съгласно чл. 40,
ал. 1 АУАН актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или
установяване на нарушението. Ал. 3 обаче дава възможност при липса на свидетели,
присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той да се съставя в присъствието на
двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В случая свидетелят, който е
присъствал на нарушението не е успял да присъства на съставяне на АУАН поради
обективни причини, тъй като е пътувала за работа и не е могла да се върне, но е била
вписана в АУАН и при съставянето на АУАН е присъствал друг свидетел. Законодателят е
употребил понятието „свидетели” в множествено число не защото изисква тези свидетели
задължително да са повече от един, а защото по този начин указва на актосъставителя, че
следва да събере данни от всички или по-голямата част от свидетелите, които са възприели
извършването или установяването на нарушението. Задължението в АУАН да са посочени
двама свидетели произтича от разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, която се прилага в
хипотезата, когато липсват свидетели, присъствали при извършването или установяването
на нарушението или когато не е възможно да се състави акт в присъствието на такива
свидетели. В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и освен
подписа на актосъставителя, съдържа подписа на един свидетел, който е посочен в АУАН,
като свидетел при съставяне на акта. Отделно от това в АУАН е посочен и свидетелят
очевидец, който беше установен и разпитан в хода на съдебното следствие. Според този
съдебен състав, с посочването само на един свидетел при съставяне на АУАН не е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като не е налице засягане правото на защита на
2
санкционирания субект, а нарушителят е бил запознат с неговото съдържание и е получил
препис от него.
По същество съдът намира следното:
Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.
Административно-наказателната разпоредба на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП въз основа, на която е
определена санкцията е обща и не въвежда конкретно правило за поведение, поради което
следва да се посочи конкретно правило за поведение, което е било нарушено. В случая се
твърди, че нарушение е извършено при маневра десен завой като не са съобразени
правилата за извършване на маневрата визирани в чл. 35 ЗДвП и липсва посочване кое свое
задължение е нарушил водачът. В този смисъл е нарушено правото на защита и това води до
незаконосъобразност на наказателното постановление (в този смисъл Решение № 593 от
04.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 465 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд –
Бургас; Решение № 1547 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2043 / 2020 г. на XIV състав на
Административен съд – Бургас).
Посочената норма на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е обща и не въвежда конкретно правило
за поведение, поради което бланкетната норма на чл. 185 от ЗДвП не е попълнена,
нарушено е правото на защита и това води до незаконосъобразност на наказателното
постановление, което в тази част следва да се отмени.
Отделно от това според съдебния състав не е доказано авторството на деянията. По
делото не се събраха такива доказателства, които до доведат до категоричния извод, че
именно Р. е бил водач на посочения в АУАН и НП камион, както и че именно той като
водач е бил участник в ПТП.
Съгласно пар. 6, т. 30 от ДР на ЗДвП „Пътнотранспортно произшествие“ е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 б „а“ ЗДвП водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен да окаже
съдействие за установяване на вредите от произшествието. В случая действително е било
налице ПТП и водачът не е останал на място и не е оказал съдействие за установяване на
вредите.
Нарушителят действително е имал задължението да окаже съдействие за установяване
на вредите от ПТП, но липсват категорични доказателства, които да установят, че този
участник в ПТП и водач на камион с рег. № А4011ВК е именно жалбоподателят. Св. У.
посочи, че Р. не отрекъл да е управлявал камиона, но се установява от показанията на св. Х.
и св. П. точно обратното – свидетелката Х. посочи, че от полицията я потърсили, тъй като
шофьорът отричал, а св. П. сочи, че Р. е казал, че не е счупил светофара. Т.е. още изначално
жалбоподателят е отричал да е автор на деянията, а АНО от своя страна не е събрал
доказателства, от които да може да се направи безспорен извод за авторството на деянията.
Не са ангажирани доказателства чия собственост е камиона, какъв е неговият капацитет,
големина, съставяни ли са пътни листи, както посочи актосъставителят, че би трябвало да
има такива. Виновността не може да се презумира, а следва да бъде доказано участието на
лицето несъмнено. В случая доказателства, че именно жалбоподателят е бил участник в
ПТП и не е оказал съдействие за установяване на вредите от ПТП липсват, поради което и
НП следва да се отмени като неправилно.
Съдът дължи произнасяне по разноските. В случая наказателното постановление се
отменя като жалбоподателят претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
250 лева, което е платено. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което следва да се определи съобразно чл. 18, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
3
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - при
интерес до 1000 лв. – 300 лв. В случая то е под установения минимум и следва да се присъди
изцяло сумата, а възражението за прекомерност не е основателно.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0769-003595/06.10.2021г., издадено от
Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗдвП на основание чл. 185 от ЗДвП на СТ. АНГ. Р. ЕГН ********** е
наложена глоба в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. „а” от ЗДвП на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на СТ. АНГ. Р. ЕГН ********** е наложена глоба в
размер на 70 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас Булстат ********* да заплати на СТ. АНГ. Р. ЕГН
********** сумата в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4