Р Е Ш Е Н И Е
гр. Враца,
20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, I-ви състав, в публично заседание на двадесет и седми
април две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на
секретаря Р. Маркова
като разгледа докладваното
от съдията
н.а.х.д. №119/2021
г. по описа на ВрРС
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.И. ***, срещу Наказателно
постановление (НП) №20-0967-002760/13.01.2021 г., издадено от началник група
към ОДМВР Враца, сектор ПП, с което на основание чл.179, ал.6, т.2 ЗДвП, за
нарушение по чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер
на 200,00 лв.
От
жалбата се извлича твърдение, че атакуваното НП следва да бъде отменено, тъй
като описаното в него не отговаря на действителната фактическа обстановка.
В
с.з. жалбоподателят се представлява от адв. Г. З. - ВрАК, която поддържа теза
за неправилност на НП и моли за неговата отмяна.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител.
Пред
първоинстанционния съд са събрани нови доказателства – разпитани са свидетелите
Т. Т., А, Янков и Ц. Г..
Врачански
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На
24.12.2020 г., около 16:35 часа, в гр. Враца, на ул. С. Заимов, жалбоподателят
управлявал л.а. Субару Импреза с рег. №*******. С него пътувал св. А.Я. В това
време св. Т. Т. и Ц. Г. – мл. автоконтрольори при сектор ПП към ОДМВР Враца,
били на работа. Те спрели за проверка жалбоподателя и в хода на проверката
установили, че автомобилът е без шумозаглушителна уредба.
За
установеното, св. Т. Т. съставил на жалбоподателя АУАН с бланков номер 360001,
в който като нарушена посочил нормата на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП. АУАН е
съставен в присъствието на жалбоподателя, връчен му е лично и в графа
възражения същият е отразил, че няма такива.
На 13.01.2021 г., въз основа на така съставения
акт, при идентично словесно описание на извършеното деяние и посочване като
нарушена разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, е издадено атакуваното
наказателно постановление, с което на основание чл.179, ал.6, т.2 ЗДвП, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200,00 лв.
Изложената
фактическа обстановка се установява от разпитаните по делото свидетели Т. Т., А.
Я. и Ц. Г., както и от приложените по делото писмени доказателства. Св. Т. Т. и
Ц. Г. разказват за това къде, кога и как са извършили проверка на жалбоподателя.
Разказват също, че са установили, че управляваният от жалбоподателя автомобил е
без шумозаглушителна уредба. Съдът кредитира показанията на свидетелите в
цялост.
Кредитира
и показанията на свидетеля А. Янков, който разказва, че е пътувал заедно с
жалбоподателя и че в гр. Криводол е паднала шумозаглушителната уредба на
автомобила. Твърди, че са посетили сервиз и от там са им казали, че
шумозаглушителната уредба може да бъде монтирана в гр. Враца. Двамата с
жалбоподателя се отправили към гр. Враца, където, пътувайки към автосервиза,
били спрени за проверка и на жалбоподателят бил съставен АУАН. Съдът се отнесе
с доверие към заявеното от свидетеля, като счете, че същото си кореспондира с
показанията на останалите разпитани по делото свидетели.
Съдът
кредитира писмените материали по делото, считайки, че същите са еднопосочни и
кореспондиращи си с кредитираната гласна доказателствена маса.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в
предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление
от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима.
Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на
чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателката
основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния
закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен
при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа
предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено
съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от
външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в
АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно
подробно са описани обстоятелствата, при които е прието, че е извършено
нарушението, начина на констатиране на същите, подробно и точно е описана
правната квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието
така както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да
разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната
квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административните нарушения. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1
и ал.3 ЗАНН.
Изследвайки материално-правната законосъобразност на НП, съдът приема, че от възприетото по делото от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че на 24.12.2020 г., около 16:35 часа, в гр. Враца, на ул. С. Заимов, жалбоподателят е управлявал л.а. Субару Импреза с рег. №*******, като автомобилът е бил без шумозаглушителна уредба. С това от обективна страна е извършил нарушение по чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, съгласно която норма „Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: 1. технически изправни“
Нарушението е и субективно съставомерно,
тъй като както се установи от доказателствената съвкупност, жалбоподателят е
знаел, че управляваният автомобил е без шумозаглушителна уредба. Въпреки
това е управлявал автомобила, при съзнаване на обществената опасност на
извършеното и на последиците от същото.
Правилно е приложена и санкционната норма на чл.179, ал.6
ЗДвП, съгласно която на водач, който управлява
технически неизправно пътно превозно средство, при констатирани значителни
неизправности, се налага глоба от двеста лева. В
случая жалбоподателят е санкциониран именно с глоба в абсолютно предвидения
размер, при което съдът намира, че НП в тази му част, като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди.
При горните изводи съдът съобрази
наведените от защитата и в жалбата доводи, че липсва нарушение. Не счита обаче,
че това възражение е основателно, тъй като доказателствената съвкупност е
достатъчно надеждна и кореспондираща си, за да може да се направи
безпротиворечив извод за това, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение. Действително, твърди се, че шумозаглушителната уредба е паднала в
деня на проверката и автомобилът е управляван именно за да се намери сервиз за
отстраняване на повредата. Но случаят не може да се приеме за маловажен или
обективно съответно субективно несъставомерен, тъй като при неизправност на
автомобила от този вид, жалбоподателят разполага с редица други начини да
отстрани повредата – да закара например автомобила със специализирано за целта
превозно средство до съответен сервиз.
Не се споделят и аргументите, че
повредата не е значителна. Дефинициите на понятията незначителни,
значителни или опасни неизправности са изрично регламентирати в §6, т.71, т.72 и т.73 ДР на ЗДвП
и съгласно т.72 „значителни неизправности“ са
откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат
безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната
среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и
други по-значителни несъответствия. В разпоредбата на чл.37 от
Наредба №Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, освен
категоризирането на неизправностите като незначителни неизправности, значителни
неизправности и опасни неизправности (ал.1), са посочени и видовете
неизправности, съгласно критериите на §6, т.71, 72 и 73 ДР на ЗДвП.
Попадането на всеки един елемент в някоя от групите и нивото на сериозността на
неизправността му се определя съобразно списъка в Методиката за извършване на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства – Приложение №5 към чл.31, ал.1 от цитираната наредба. Безспорно тази
методика е разработена за целите на техническите прегледи, извършвани от
технически лица – специалисти и няма обвързващо значение относно определянето
на вида на конкретна неизправност и нейното класифициране по критериите
на §6, т.71, 72 и 73 ДР на ЗДвП.
Тя обаче може да служи за ориентир при преценката на отделните видове
неизправности, към критериите по §6, т.71, 72 и 73 ДР на ЗДвП.
В тази връзка следва да се посочи, че съгласно т.8.1.1. от Приложението към
методиката всяка хлабавост на част от системата за намаляване на шума, сериозен
риск от падането й, повредата й или неправилния й монтаж, както и липсата й или
очевидното й изменение по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие
върху нивото на шума, може да бъде отнесено според тежестта си към категориите
по смисъла на §6, т.72 ДР на ЗДвП.
Ето защо наведените в тази насока възражения за липса на нарушение се явяват
неоснователни.
Предвид всичко изложено, съдът приема,
че НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди, а
жалбата като неоснователна трябва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №20-0967-002760/13.01.2021 г., издадено от началник група към
ОДМВР Враца, сектор ПП, с което на основание чл.179, ал.6, т.2 ЗДвП, за
нарушение по чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, на Н.И. ***, е наложена глоба в размер на
200,00 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: