РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. Варна, ………….2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр.
Варна, XXIII-ти състав, в открито
съдебно заседание на пети януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Светла Великова,
разгледа докладваното от съдия Наталия Дичева
административно дело 2380/2020г. по описа на XXIII-ти състав на
Административен съд – гр. Варна, като за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 46, ал. 5 от Закон за общинската собственост(ЗОбС), вр. с чл.
145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на И.Г.П. ***, против Заповед № ЖН-24/15.10.2020г.
на Кмета на район "Аспарухово" - Община Варна, с която е прекратено
наемното правоотношение с И.Г.П. относно
част от недвижим имот - частна общинска
собственост, представляващ общинско жилище, състоящо се от една стая и 1/2ид.ч.
от общите части на цялото жилище, актувано с АОС № 1534/07.02.2000г., находящо
се в ***.
В жалбата
се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт
поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, както и при несъответствие с целта на
закона. Заявява, е другата наемателка й пречи да си използва пълноценно стаята.
По изложените доводи моли да се отмени акта.
В с.з.
заявява, че има инсулт, вдовица е и не разполага с друго жилище.
Ответникът
по жалбата – кметът на район "Аспарухово", чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата. В писмено
становище поддържа, че жалбата е допустима, но неоснователна. Жалбоподателката е настанена в общинско
жилище, като срокът за настаняване е изтекъл на 17.08.2020г. Заявлението на
жалбоподателката за продължаване срока на настаняване е разгледано от комисия
при район "Аспарухово", като същата е преценила, че не следва да се
продължава срока. В хода на производството не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Основанията за издаване на акта са както изтичане
срока за настаняване, така и нарушаване на добрите нрави, които се изразяват в
нарушаване на тишината в жилището, ползването на общия коридор като кухня,
свади и конфликтни ситуации от различен характер, като за някои са сезирани
органите на IV РУ на МВР
Варна.
Моли да
се отхвърли жалбата, претендират се и направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на
основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана
от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издадената заповед
и чиито права и законни интереси са засегнати от същата. Оспорването е
осъществено в законоустановения срок, същото е надлежно упражнено, поради което
подадената жалба е допустима.
Разгледана по
същество е основателна.
От
писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка и приобщени към делото от фактическа
страна се установява следното:
С
настанителна заповед №ЖН-21 от 17.08.2017г., издадена от Кмета на район
"Аспарухово" И.Г.П. е настанена в общинско жилище, находящо се на ***, състоящо се от една стая и 1/2ид.ч. от общите части на
жилището, актувано с АОС № 1534/07.02.2000г. Заповедта била издадена на
основание решение на Комисията по чл.6 от НУРУЖНГНПОЖ. Срокът, за който е
настанена жалбоподателката е три години. Съобразно цитираната заповед бил
сключен и договор за отдаване под наем на жилищен имот от 17.08.2017 г., между
район "Аспарухово" при община Варна и И.П.. Настанителната заповед е
връчена на П. на 17.08.2017 г.
Съгласно
АОС №1534/2000г., апартамент с площ от 100,47кв.м. е собственост на община
Варна.
По
делото е приложено писмо от 28.01.2020г. от кмета на район
"Аспарухово" до П., в което е посочено, че е извършена проверка от
служители на общинската администрация на адреса, на който е настанена жалбоподателката,
като е констатирано, че П. следва да освободи коридора, който е обща част от
всички нейни ненужни вещи. Дадено е предупреждение като П. е задължена в
10-дневен срок да премахне от коридора всички нейни вещи.
По
делото е приложена жалба от 05.02.20г. от П. К., живуща на същия адрес, която заявява, че И. й пречи да ползва общия коридор на жилището, защото е
разположила множество вещи.
На
12.08.2020г. П. е депозирала заявление за продължаване на срока на настаняване,
като е декларирала, че не притежава друго жилище, както и че общия й доход
възлиза на 262лв. от пенсия като инвалид със 76% инвалидност.
Видно
от протокол № 4 от 25.08.2020г. на
комисията за картотекиране на нуждаещите се от жилища граждани по чл. 6 от
НУРУЖНГНПОЖ, с решение № 4-2-9 е разгледано заявлението на Х., като комисията не е удовлетворила заявлението й за
продължаване срока на настанителната заповед и е предложила на кмета на район
да прекрати наемното правоотношение на осн. чл. 21 ал.1 т.5 от НУРУЖНГНПОЖ.
По
делото са приложени Констативни протоколи от следните дати: 08.01.2019г; 10.01.2019г.; 12.07.2019г.;
13.11.2019г.; 22.01.20г;, 05.02.20г.; 12.02.20г.; 02.06.20г., в които се
отразява, че П. продължава да заема с вещи целия коридор, което го прави трудно
проходим, както и че жалбоподателката готви в коридора, което създава пречки за
другата наемателка.
На
15.10.2020 г. е издадена Заповед № ЖН-24, с която кмета на район
"Аспарухово" е прекратил наемното правоотношение с И.П. относно част от недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ
общинско жилище, състоящо се от една
стая и 1/2 ид.ч. от общите части на цялото жилище, актувано с АОС № 1534/07.02.2000г.,
находящо се в ***. В обстоятелствената част на акта е посочено,
че през годините са подавани жалби от
другата наемателка на същия имот, във връзка с поведението на жалбоподателката
относно неправомерното завземане на общите част на апартамента.
С
решение на комисията по чл. 6 от НУРУЖНГНПОЖ заявлението на П. е оставено без
уважение. При тези мотиви на осн. чл. 46 ал.1 т.6 от ЗОС и чл. 21 ал.1 т.5 от
НУРУЖНГНПОЖ, вр. решение от 25.08.2020г. на Комисията по чл.6 , вр. т.1 от
раздел ІV от договор за отдаване под наем на общинско жилище е прекратено
наемното правоотношение с жалбоподателката.
При така
установената по делото фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 46, ал.2 ЗОбС, наемното правоотношение се прекратява със
заповед на органа, издал настанителната заповед. В заповедта се посочва, че
срокът за опразване на имота е 14-дневен от влизането й в сила.
Оспореният
акт е издаден от кмета на район "Аспарухово", което налага извода, че
е издадена от компетентния по материя и териториален обхват орган.
В
хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения: 1/жалбоподателката
не е уведомена за започване на производството, не й е осигурена възможност да
сочи доказателства и да прави възражения; 2/ не е уведомена и за решението на
комисията за настаняване, което е неблагоприятно за нея. Налице са нарушения на
чл. 26, чл. 35 и чл. 36 от АПК.
По приложението на материалния закон, съдът
прецени следното: Съгласно чл. 46 ал.1 от ЗОбС наемните правоотношения се
прекратяват поради: нарушаване на
добрите нрави, изтичане на срока за настаняване. В случая в заповедта е
посочено, че е налице нарушаване на обществения ред и битови скандали. По
изложените доводи, настоящия съдебен състав приема, че не са събрани
доказателства, от които да се направи безспорен извод, че жалбоподателката е нарушила
обществения ред и добрите нрави, което да е основание за издаване на оспорения
акт.
Относно
твърдението за създаване на пречки на другата наемателка П. К. да ползва общия коридор, то за това обстоятелство
съществуват много доказателства, но и не се отрича от жалбоподателката. Въпреки
това само наличието на вещи в общия коридор не може да съставлява основание за
прекратяване на наемното правоотношение.
Следващата
причина за прекратяване на наемното правоотношение посочено от ответника е изтичане
на срока за настаняване. Съгласно чл. 21
от НУРУЖНГНПОЖ наемните правоотношения се прекратяват поради изтичане на срока
за настаняване на наемател в общинско жилище, определен с настанителната
заповед на Кмета на района. Ал.5 на чл.21 от Наредбата сочи, че при изтичане на
срока на настаняване, посочен в заповедта, наемното правоотношение може да бъде продължено, след издаване
на нова настанителна заповед, ако наемателя и членовете на неговото семейство
отговарят на условията за настаняване под наем в общинско жилище, предвидени в
чл. 4 от Настоящата наредба и ЗОС. При тази правна регламентация и с оглед
трайната съдебна практика във всички случаи при изтичане на срока на
настаняване, органът по настаняването трябва да изследва наличието или не на условия
за продължаване на наемното правоотношение. В конкретния случай, органът по
настаняването не е изследвал дали жалбоподателката отговаря на условията за
настаняване в общинско жилище. Употребеният в нормата на чл. 46 ал.4 от ЗОбС и
Наредбата глагол "може" не
означава, че само от волята на органа по настаняване зависи продължаването или
не на наемното правоотношение. Във всички случаи при изтичане на срока на
наемния договор, органът по настаняването трябва да изследва наличието или не
на условия за продължаване на наемното правоотношение. В заповедта не се
съдържат мотиви във връзка с възможността за продължаване на наемното
правоотношение. Липсата на мотиви в обжалваната заповед защо административният
орган приема, че не са налице условия за пренаемане, не могат да бъдат
преодолени с препращането към решение на Комисията по чл. 6 от Наредбата. Това
е така, защото на първо място в решението на
този помощен орган липсват каквито и да е мотиви, а отделно от това решението
на комисията има само препоръчителен характер и не подлежи на самостоятелно
обжалване, поради което в тежест именно на кмета на района е да изложи
релевантни мотиви за причините, поради което не уважава заявлението на
жалбоподателите за продължаване наемното правоотношение. В самото решение на
комисията, а и по преписката не се съдържат доказателства, че жалбоподателката
на отговаря на условията за пренастаняване. При това положение остава неясно
защо Комисията, респективно органа по настаняването, при положение, че са
налице всички нормативни изисквания за продължаване на наемното правоотношение
отказват да сторят това. Позоваването в оспорената заповед само на
обстоятелството, че срокът за настаняване е изтекъл, без да са изследвани
всички релевантни факти, налага извод за незаконосъобразност на оспорения акт.
Определянето
на жилищната нужда и настаняването в тези жилища е подчинено на нормативно
регламентирана административна процедура, установена от общинския съвет в
наредба, по силата на законовата делегация от чл. 45а от ЗОбС. Административният
орган, преди да пристъпи към прекратяване на наемното правоотношение, е
следвало да извърши преценка по същество относно условията за удължаването му.
Това следва от принципа, установен в чл. 6, ал. 1 от АПК, задължаващ
административния орган да упражни правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо. Ответникът не доказва целта поради, която не
продължава срока на наемното правоотношение.
Съдът
намира, че оспорената заповед е издадена и в нарушение на разпоредбата на чл. 8
от ЕКПЧОС, съгласно който всеки има
право на зачитане на неговия личен и семеен живот. Личният живот на едно лице е
съвкупност от множество фактори и отношения. Един от тези фактори е домът на
лицето, който му осигурява подслон и възможност за задоволяване на ежедневните
човешки потребности и общуване между членовете на семейството. Отнемането на дома на едно лице неизбежно
засяга сериозно личния му живот, а също така рефлектира и на семейния му живот
в случаите, когато лицето има семейство- съпруга и деца. Правото на зачитане на
личния и семейния живот на лицата не е абсолютно и може да бъде ограничавано от
държавните власти, но само при наличието на предпоставките, посочени в ал.2 на
чл. 8 от Конвенцията. За да е законосъобразна, намесата трябва да е предвидена
в закона, да е обусловена от някоя от целите, посочени в ал.2 на чл. 8 от
Конвенцията и да е пропорционална. Обжалваната заповед засяга неблагоприятно
правната сфера на жалбоподателката. В конкретния случай намесата в личния живот
е предвидена в закона и преследва легитимна цел, но тази цел не е доказана,
поради което и е непропорционална.
Предвид
изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като
противоречаща на материалния и
процесуалния закон и на целта на закона,
поради което жалбата следва да се уважи, а атакуваната заповед да бъде
отменена.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба
на И.Г.П. с ЕГН ********** *** , Заповед № ЖН-24/15.10.2020г. на Кмета на район
"Аспарухово" - Община Варна, с която е прекратено наемното
правоотношение с И.Г.П. относно част от
недвижим имот - частна общинска
собственост, представляващ общинско жилище, състоящо се от една стая и 1/2
ид.ч. от общите части на цялото жилище, актувано с АОС № 1534/07.02.2000г.,
находящо се в ***.
Решението е
окончателно.
Съдия: