Решение по дело №162/2021 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.145 от АПК, във връзка с чл.21, ал.1, т.3 от Закона за закрила на детето (ЗЗД), във връзка с чл.18, ал.4 от Правилника за прилагане на ЗЗД.

Делото е образувано по жалба на Ф.С.Р. ***, действаща чрез пълномощника адв. К.И.Б. ***, съд. адрес:***, против задължително предписание № П/Д-ВН-002/15.07.2021 г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане”-Видин, с което на оспорващия са дадени задължителни предписания на основание чл.21, ал.1, т.3 от ЗЗД, във връзка с чл.18, ал.4 от ППЗЗД, поради неизпълнение на плана за съдействие и отказ от съдействие (сътрудничество) и неизпълнение на заповед № ЗД/Д-ВН-059/19.05.2021 г. на директор на ДСП-Видин.

Твърди се от жалбоподателя, че предписанието е незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и изцяло необосновано.

Претендира се отмяна на атакувания акт, както и присъждане на направените разноски в производството по делото. Процесуалният представител на оспорващата представя подробна писмена защита.

Ответникът по делото - Директор на Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Видин, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди, че предписанието е правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна, П.Г.М., чрез процесуалния си представител адв. Р.Д.от АК-Видин оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна. Представя подробна писмена защита, в която доразвива доводите си в подкрепа на оспорения акт.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка: Директорът на ДСП-Видин е издал Задължително предписание № П/Д-ВН-002 от 15.07.2021 г., на основание чл.21, ал.1, т.3 от ЗЗД, във връзка с чл.18 ал.3 от ППЗЗД, поради неизпълнение на плана за действие и отказ от съдействие (сътрудничество) и неизпълнение на Заповед № ЗД/Д-ВН-059/19.05.2021 г. на Директора на ДСП-Видин.

Предписанията са дадени на Ф.С.Р. ***, майка на детето А. П. М. и се изразяват в следното:

Да сътрудничи на социалните работници с цел спазване и изпълнение на заложените в плана за действие дейности в т.ч. да съдейства, като получава съобщения (устни и писмени), във връзка с изпълнение на заложените в плана за действие цели и дейности и по-конкретно:

Консултиране на родителите по проблеми и въпроси, свързани с отглеждането и възпитанието на детето в семейна среда, съобразно развитието и потребностите му;

Проследяване развитието на детето в семейната среда. При нужда оказване на съдействие пред институции. Информиране на другия родител за здравословни проблеми или промяна в адреса на местоживеене;

Родителите да съдействат на органите по закрила и доставчик на социални услуги за изпълнение на служебните си задължения, като всички се съобразят при нужда с извънредната обстановка в страната и планират дейности, които няма да застрашат живота и здравето на останалите.

Административният акт е връчен на жалбоподателя на 16.07.2021 г.

Според мотивите му, задължителните предписания са дадени, поради неизпълнение от страна на майката на план за действие, на основание чл.16а, ал.1 от ППЗЗД, относно открит случай на дете в риск от родителско отчуждение. Поради неспазване на целите и дейностите, заложени в плана за действие, изготвен на 18.05.2021 г., а именно, Ф. Ц. не осигурява възможност на социалните работници в ОЗД за предоставяне  на консултации по проблеми и въпроси, свързани с отглеждането и възпитанието на детето в семейна среда, съобразно развитието и потребностите му; не осигурява достъп на социалните работници в ОЗД до детето и адреса, на който се отглежда детето за проследяване развитието на последния в семейна среда; майката не съдейства на органите по закрила за изпълнение на служебните им задължения, не изпълнява Заповед № ЗД /Д-ВН-059/19.05.2021 г. на Директора на ДСП-Видин. За посещаване на социална услуга от детето с цел индивидуална работа с психолог, предвид риск от родителско отчуждение, не предоставя телефон за връзка с психолога в гр. Монтана, при който твърди, че води детето за консултации. При това положение е констатиран отказ от сътрудничество от страна на родител, във връзка с изпълнение на заложените цели в плана за действие и са издадени задължителните предписания.

Планът за действие от 18.05.2021 г., чието неизпълнение се твърди в обжалвания административен акт, е с предвидена мярка за закрила по чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗД - за съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда. Той има пет планирани дейности за краткосрочната цел „Социална работа с А.. Задоволяване основни потребности на детето“ и шест планирани дейности за краткосрочната цел “Психо-социална подкрепа на семейството чрез предоставяне на социална услуга в общността“.

Планът е резултат от Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх.№ СИГ/Д-ВН/96/10.05.2021 г., изготвен на 18.05.2021 г. от Гл. социален работник ЗД към ДСП Видин – А.Г.Г..

Същият служител на 19.05.2021г. е изготвил и Социален доклад № СЛ/Д-ВН/1007-002/19.05.2021 г. с идентична фактическа обстановка и изводи. Въз основа на него е издадена Заповед № ЗД/Д-ВН-059/19.05.2021 г. на Директора на ДСП-Видин, с която на основание чл.20, ал.4, т.1 от ППЗЗД, във връзка с чл.23, т.2 от ЗЗД, детето А. П. М. е насочено за ползване на дългосрочна социална услуга от дванадесет месеца в ЦОП към КСУДД - гр. Видин, за работа с психолог, за улесняване връзките между родителите, между детето и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията, и изследване на състоянието на детето, във връзка с противоречивите твърдения на родителите относно изпълнение в пълен обем на режима на лични контакти на бащата с детето.

На 20.05.2021 г. е изготвено и изпратено Становище до ДСИ № СЛ/Д-ВН/1007-003/20.05.2021 г., чиято фактическа обстановка и изводи са идентични с гореизброените актове. Становището е изпратено до ДСИ, поради образуваното изп. дело № 1180/2016 г. за изпълнение режим на лични отношения с малолетното дете А. П. М.. Копие от изпълнителното дело е приложено в настоящето производство. Взискател е бащата П.Г.М. против майката Ф.С. Ц., поради неизпълнение на задължението й да предава детето на баща му всяка събота и неделя от 10 до 17 ч. с преспивания и за по десет работни дни през летните ваканции извън годишния отпуск на майката. На коледните, новогодишните и великденските празници, както и на именните и на рождените дни на детето то трябва да бъде с двамата родители. Сложните отношения между родителите и намесата на различни институции са довели до резултат, детето да не желае да напуска град Видин за срещите с баща си, както и отказът му да комуникира с него в присъствието на трети лица, които не са членове на неговото семейство. Поради тази причина съдебният изпълнител е потърсил съдействието на органите на полицията и ДСП-Видин. Изпълнителните действия, включително и многократно насрочваните принудителни изпълнителни действия, не само че не са дали резултат, но и са довели до необходимостта от задължителните консултации с психолог. За период от пет години, независимо от многото процесуални действия, изпълнителното дело има незначително изпълнение и винаги със съдействието на социални работници и полиция. Наложило се е за предписаните задължителни консултации с психолог, да се ползва специалист от гр. Монтана.

Двамата родители, взискател и длъжник, е следвало да се срещнат при ДСИ на 10.07.2021 г. за предаване на детето А. на баща му, с когото да отпътува за 10 дни до гр. София. Впоследствие датата е променена на 16.07.2021 г. С писмо Изх.№ 8687/30.06.2021 г., за изпълнение на действията по изпълнителното дело, ДСИ е поискал от ДСП-Видин съдействие за 10.07.2021 г. с осигуряване присъствието на представител, предварително разясняване на майката Ф.С. Ц. за задължението й доброволно да предаде детето А. М. на баща му П.М. и писмена информация за готовността на детето да изкара десетдневен период с баща си.

Поискано е да се посочат постигнатите резултати от предприетите мерки спрямо Ф.С. Ц..

На 15.07.2021 г. е изготвен Социален доклад № СЛ/Д-ВН/1007-008/15.07.2021 г. на Гл. социален работник ЗД към ДСП Видин – А.Г.Г., в която е описано, че детето А. П. М. е роден в Нова Зеландия по време на брака на двамата си родители. След тяхната раздяла бащата напуска семейството, а детето остава още година и половина с майка си в Нова Зеландия, от където се прибират през 2015 г. и се установяват да живеят в гр. Видин. Родителите се развеждат и родителските права се предоставят за упражняване от майката, а бащата има режим на лични отношения. Детето е отглеждано изключително от своята майка и със съдействието на нейните родители. Към датата на доклада, майката и детето живеят на различен адрес от посочения в ДСП-Видин, заедно с настоящия й съпруг (посочен като съжител на майката). В доклада са описани предприетите действия от социалните работници за предаване детето от майката на бащата за пътуване до гр. София, с цел изпълнение на съдебното решение, отказът на детето за това пътуване, както и наложените консултации с психолог. Описано е, че към момента са задоволени всички базови и индивидуални потребности на момчето съобразно възрастта, подходящата битова обстановка, че момчето е добър ученик и не отсъства без основателна причина от учебните занятия. Детайлно, по периоди, са описани отказите на майката, принудително и въпреки волята на детето, то да бъде предадено на бащата. Описано е, че на 15.07.2021 г. майката е отказала доброволно да изпълни задължението си за предаване детето на баща му, което налага да бъде изготвено и връчено задължително предписание на майката, за осигуряване на възможност на социалните работници в ОЗД-Видин, за предоставяне на консултации от ОЗД-Видин по проблеми и въпроси, свързани с отглеждането и възпитанието на детето в семейна среда съобразно развитието и потребностите му; за осигуряване достъп на социални работници в ОЗД, за проследяване развитието на детето в семейната среда; майката да съдейства на органите по закрила за изпълнение на служебните им задължения. При неспазване  на регламентираните срокове да й бъде наложена глоба съгласно Закона за закрила на детето.

Установено е по делото, че детето живее в гр. Видин с майка си и отказва да пътува до гр. София със своя баща, за изпълнение режима на личните им отношения. Безспорно е установено, че майката не съдейства за принудителното отвеждане на детето.

Безспорно е установено, че в изпълнение на Заповед № ЗД /Д-ВН-059/19.05.2021 г. на Директора на ДСП-Видин, детето и майката ползват консултациите на психолог от гр. Монтана, поради което не става въпрос за неизпълнение на заповедта, както е посочено в обжалваните задължителни предписания.

В хода на настоящето дело бащата П.Г.М. подал молба поискал да бъде конституиран по делото. Настоящият състав приел, че оспореният административен акт не създава правни последици за него, той не може да придобие качеството на заинтересовано лице и молбата му е оставена без уважение с Определение от 15.09.2021 г. Бащата оспорил отказът за конситуиране, но поради невнасяне в указания срок на дължимата държавна такса за обжалване частната му жалба е оставена без разглеждане.

По делото са разпитани като свидетели бабата и дядото по майчина линия, които установяват, че дъщеря им не е създавала пречки А. да се среща с баща си. Същевременно бащата многократно е подавал жалби до прокуратурата против дъщеря им. Двамата установяват, че майката е ангажирала психолог в гр. Монтана, който работи с детето и с нея, и до момента са имали между осем и десет посещения. Двамата установяват, че при своите посещения бащата винаги е идвал с полиция, поради което детето се е отдръпвало от него. Бабата и дядото свидетелстват, че детето не желае да пътува в София с баща си, поради начина на живот на бащата в новото му семейство, като поради обстоятелството, че семейството на бащата са „вегани” детето А. се оплакал, че не се е хранил пълноценно, докато е бил при него.

По делото е разпитан като свидетел Гл. социален работник към ДСП Видин А.Г.Г., която потвърждава своите констатации в изготвените от нея социални доклади.

Разпитани са свидетелите П.Б. – полицейски инспектор и И.И. – мл. полицейски инспектор при РУ-Видин, които установяват, че са присъствали на опити детето да бъде предадено на бащата, но до това не се е стигнало нито при ДСИ, нито в дома на детето.

По делото, на основание чл.15 от ЗЗД, е изслушано детето А. П. М., което заяви, че е запознато с отношенията между родителите си. Никой от родителите му не си е позволявал да говори против другия. Майка му  разрешава да ходи в София при баща си, но то самото не иска, защото не му харесва обстановката при баща му и предпочита да се среща с него на територията на гр. Видин. Заявява, че понастоящем не желае да се среща с баща си, тъй като той го е заплашвал с полиция.

По делото е приета съдебно-психологическа експертиза, изготвена от вещо лице С.А.С., която установява, че поведението на детето в момента може да се тълкува като отчуждение от бащата, но това не може да се тълкува като „синдром на родителско отчуждение“. По съществото си последното е комплекс от симптоми, които лицето формира на различни нива: емоционално, поведенческо и физиологично, които са в резултат от целенасоченото манипулативно въздействие на единия родител върху детето, с цел да прекрати връзката с другия родител. Личното участие на детето в процедури и срещи с институции, а не повлияването от някой от неговите близки е довело до висока информираност и компетентност за възрастта му по отношение на институции, процедури и всичко, което се случва. Детето е поставено на нивото на възрастните хора, като се чувства ангажирано да реши проблемите и несъзнателно е подтикнато да вземе страната на единия от двамата родители, като това означава да отхвърли и да се откаже от другия.

Вещото лице установява, че детето лично е заявило, че не желае да ходи в София при баща си, тъй като той е създал ново семейство, което го кара да се чувства некомфортно да го посещава. Детето обича баща си, но иска да спре да се кара с майка му, защото това я тормози, тормози и него. Вещото лице не е установило отчуждението да е активирано от майката, но и не е изследвало този въпрос.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна следното: жалбата е допустима, като подадена от адресат на атакувания акт, в рамките на нормативно установения срок за оспорване, против индивидуален административен акт, с който се засяга правната сфера на жалбоподателя.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като издадено от компетентен по материя, място и степен орган: директор на Дирекция „Социално подпомагане”-Видин. Същото обаче е постановено в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, основание за отмяна по чл.146, т.3 и т.4 от АПК.

Мерките за закрила в семейна среда се прилагат, за да бъдат подпомогнати детето и семейството, в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето. В чл.23 от ЗЗД са регулирани различни мерки с оглед потребностите на детето и родителите му. С чл.18, ал.2 от ППЗЗД е предвидено, че мерките, предвидени в чл.23 от ЗЗД, се прилагат съгласно изготвения план за действие. Задължително предписание по  чл.18, ал.4 от ППЗЗД се издава в случаите на отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето. В този смисъл основна предпоставка за издаване на предписанието е установен по съответния ред отказ за сътрудничество от страна на родител, който полага грижи за детето.

От доказателствата, събрани в административното производство, както и от тези по настоящето дело не се установява по категоричен и безспорен начин наличието на отказ от сътрудничество от страна на майката по повод изпълнение на конкретни действия спрямо органите на ДСП-Видин. В частност, не се доказа нито едно от описаните в задължителното предписание твърдения: че майката не осигурява възможност на социалните работници в ОЗД за предоставяне на консултации по проблеми и въпроси, свързани с отглеждането и възпитанието на детето в семейна среда, съобразно развитието и потребностите му; че не осигурява достъп на социални работници в ОЗД до детето и адреса, на който се отглежда детето за проследяване развитието на последното в семейна среда; че майката не съдейства на органите по закрила на детето за изпълнение на служебните им задължения; че не изпълнява заповед № ЗД/Д-ВН-059/19.05.2021 г. за посещаване на социална услуга от детето с цел индивидуална работа с психолог, предвид риск от родителско отчуждение; че не предоставя телефон за връзка с психолога в гр. Монтана, при който твърди, че води детето за консултации.

Напротив, установява се, че майката винаги е осигурявала възможност да бъдат провеждани срещи на детето със социалните работници в ОЗД, като е осигурявала явяването му на съответното място и време. Установява се, че са провеждани срещи с психолог – К.Р., поне до момента през месец Май 2021 г., когато не по вина на майката работата на този специалист с А. е преустановена, след което, като не успява да намери друг психолог в гр. Видин, който да желае да работи с малолетното дете, се насочва към такъв в гр. Монтана, където по данни на бабата и дядото на А. провежда между осем и десет срещи за своя сметка.

По делото се установява, че телефонът на жалбоподателката и адресът, на който тя живее с детето са известни на органите на ДСП-Видин, като на този адрес е проведена поне една среща на социалните работници с тях.

В действителност единственият проблем, който се установява, че съществува между детето и неговия баща, това е отказът на А. да пътува до гр. София, където живее баща му, за осъществяване на контакт съобразно постановеното съдебно решение за режим на лични контакти между детето и родителя, който не се грижи постоянно за него. Не се доказа от доказателствата в административното производство, както и от данните по настоящето дело, този отказ да е възникнал в резултат на каквито и да било действия или вербално въздействие от страна на майката. Най-вероятната причина е формираното нежелание на детето да ходи в жилището на бащата, където то не се чувства комфортно по различни причини, стоящи напълно извън влиянието и контрола на неговата майка.

Необосновано е и твърдението на органите на ответната страна, че детето А. е дете в риск. Съгласно дефиницията на това понятие, дадена в т.11 от ДР на ЗЗД, „дете в риск” е дете: чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа; което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му; за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище. Нито един от тези критерий не се установи по отношение на малолетния А. в хода на настоящето производство.

Действително в последните години, в резултат на редица фактори, в това число глобалната пандемия от Ковид-19 и свързаните с нея мерки, се наблюдава чувствително увеличаване на случаите на деца, израстващи в условията на раздяла на родителите, при които те често са въвличани в спора между родителите и са лишавани от възможността да осъществяват лични контакти с единия родител. Това представлява сериозно нарушаване на основно право на детето, регламентирано в чл.9, т.3 от Конвенцията на ООН за правата на детето. Практиката показва, че в преобладаваща част от случаите родителските конфликти касаят нарушен режим на лични контакти на родител с детето; спорове за родителски права; твърдения за неполагане на адекватни грижи или отглеждане на детето в рискова среда от другия родител; отправяни обвинения за упражнявано насилие над детето от родител; изразено недоволство от работата на социалните работници от отделите „Закрила на детето” към дирекциите „Социално подпомагане”. От данните по делото и административната преписка се установява, че майката е полагала необходимите усилия да отглежда и възпитава в семейна среда детето А., съобразно неговите специфични нужди и потребности. В резултат на това детето е добре възпитано, с нормално физическо и интелектуално развитие за възрастта си, поведението му е сравнително спокойно и уравновесено, което се констатира и при изслушването му от съда.

Поради изложените мотиви се налага извод, че не са налице основания за постановяване на атакувания акт от фактическа и правна страна.

При така установеното се налага извод, че директорът на Дирекция „Социално подпомагане”-Видин е приложил необосновано разпоредбата на чл.21, ал.1, т.3 от ЗЗД, във връзка с чл.18, ал.4 от ППЗЗД, като е дал задължителни предписания на Ф.С. Ц. (понастоящем Р.), майка на детето А. П. М., без да са налице нормативно установените предпоставки за това.

Следва да бъде постановено решение, с което оспореното решение да бъде отменено, като незаконосъобразно.

При този изход на производството основателна се явява своевременно направената претенция на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски в размер общо на 1542,86 лева, от които 10,97 лева внесена държавна такса, 1300,00 лева договорено и изплатено основно и допълнително адвокатско възнаграждение, 223,19 лева заплатено възнаграждение за вещо лице и 8,70 лева за направени пощенски разходи, които следва да бъдат заплатени от бюджета на Дирекция „Социално подпомагане”-Видин, чийто директор е издал атакувания акт. Не са налице основания за намаляване на претенцията за адвокатско възнаграждение предвид сравнително високата правна сложност на делото, многобройните проведени съдебни заседания и ангажирани доказателства в производството.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ задължително предписание № П/Д-ВН-002/15.07.2021 г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане”-Видин, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане”-Видин да заплати в полза на Ф.С.Р. ***, направените разноски по делото в размер общо на 1542,86 (хиляда петстотин четиридесет и два лева и 86 стотинки) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: