ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№____________
гр. Варна, 3
февруари 2016г.
Варненският
административен съд, VІІІ -ми
състав, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Димитрова адм. дело № 3525 по
описа за 2015 год. за да се
произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл.54, ал.4 от
Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, вр.чл.56, ал.4 и чл.197 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на В.В.В., ЕГН: **********,***,
м-ст Евксиноград, ул. Първа № 81, със съдебен адрес ***, чрез адв. Е.А., против
Заповед
№ 18-7573/29.09.2015г. на началника на Служба по геодезия, картография и
кадастър – Варна /СГКК/, с която на основание чл.56, ал.2 от АПК и поради това,
че е постъпило възражение рег. № 02-3340/26.08.2015г. от С.Н.Д. и Е.А.Д., е
прекратено производството по заявление № 01-147188-22.05.2015г. на В.В.В. за
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Варна,
относно ПИ с идентификатори 10135.2571.301 и 10135.2571.4615.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност
на обжалваната заповед, по съображения, че: административният орган не е
изследвал и не е изяснил всички необходими факти и обстоятелства, не е извършил
подробна проверка на актовете, удостоверяващи правата на собственост и
границите на поземлените имоти, за които се отнася исканото изменение на КККР.
Сочи, че в нарушение на чл.54 от ЗКИР заинтересованите страни – собственици на
ПИ с идентификатор 10135.2571.301, не са представили доказателства за различно
местоположение на границата между двата имота. Поради това жалбоподателят
счита, че не е доказано наличието на спор на материално право. Твърдят се и
нарушения на процесуалните правила, тъй като посочените в заповедта лица,
направили възражения, нямат интерес от участие в административното
производство. Иска се отмяна на заповедта и да се задължи административния
орган да продължи производството по изменение на кадастралната карта за
отстраняване на грешно отразената в нея граница между ПИ с идентификатори
10135.2571.301 и 10135.2571.4615. Претендира разноски.
Ответната страна – началника на СГКК –
Варна изразява подробни съображения за неоснователност на жалбата в представен
писмен отговор. Конкретно сочи, че в СГКК – Варна е постъпило заявление вх. №
01-261707/04.09.2015г. по което е издадена скица – проект № 15-401753/15.09.2015г.
отразяваща изменение на границите между поземлени имоти с идентификатори 10135.2571.4615
и 10135.2571.4616. Изменението е станало без издаване на изричен акт на
основание чл.53а и чл.52, ал.1, т.3 от ЗКИР. Счита, че с подаването на това
заявление от 04.09.2015г., заявителят се е отказал от предходното от
22.05.2015г., тъй като вторият проект за изменение касае ПИ 10135.2571.4615 със
северна граница, такава, каквато е отразена в одобрената КК. Счита, че
производствата по двете заявления не могат да се изпълняват едновременно, тъй
като са подадени от едно и също лице и съдържат проекти с противоречащи си
данни. Актуализирането на втория проект е наложило прекратяване на производството
по заявлението от 22.05.2015г.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и прецени представените от тях доказателства, намира от фактическа и
правна страна, следното:
Предмет на оспорване е Заповед №
18-7573-29.09.2015г. на началника на СГКК, с която на основание чл.56, ал.2 от АПК е прекратено административното производство, инициирано със заявление на
жалбоподателя с вх. № 01-147188-22.05.2015г., с което е поискано изменение на
КККР относно ПИ с идентификатори 10135.2571.301 и 10135.2571.4615.
Съгласно чл.56, ал.4 от АПК, актът за
прекратяване на производството може да се обжалва по реда на Глава десета,
раздел ІV – „Обжалване на отказ за
разглеждане на искане за издаване на административен акт“.
Съгласно чл.197 от АПК, изричният отказ
на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за
издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез
него пред съда от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването
му.
Съгласно чл.200, ал.1 от АПК, в едномесечен срок от постъпването на жалбата
съдът се произнася с определение, с което я отхвърля или отменя отказа, и
изпраща преписката на компетентния административен орган за решаване на
искането по същество, като срокът за произнасяне от органа тече от момента на
постъпване на преписката при него.
С оглед изложеното настоящият съдебен
състав преценява, че неправилно с Разпореждане № 21947/22.12.2015г. на
заместващия (съгласно утвърден график) съдията – докладчик, делото е насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание, вместо да бъде постановено определение
по реда и в срока по чл.200, ал.1 от АПК.
По постъпилата жалба съдът намира
следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна –
адресат на Заповед № 18-7573-29.09.2015г., в срока по чл.197 от АПК – видно от уведомление № 24-14994-01.10.2015г.
на л. 78 от административната преписка, процесната заповед е съобщена на В.В.В.
на 15.10.2015г., а жалбата до съда е подадена на 28.10.2015г., поради което
е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, но по съображения различни
от изложените в жалбата. Следва в тази връзка да се посочи, че всички изложени
от жалбоподателя и ответника доводи касаят акт по същество по чл. 54, ал.4 от ЗКИР, какъвто в случая не е оспорената заповед.
Предмет на съдебен контрол е заповед на
началника на СГКК - Варна, с която е прекратено започналото със заявление на
жалбоподателя производство по изменение на КККР, поради което спорът се свежда
само до това, дали административният орган е имал основание да прекрати
производството или е следвало да се произнесе по постъпилото заявление по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.2 от АПК – посочена като правно основание за издаване на заповедта,
административният орган прекратява производството и в случаите по чл.30, ал.1 и
ал.2 от АПК – при непотвърждаване в срок, когато
искането не е подписано и при съмнение дали изхожда от посочения в него
гражданин или организация и при неотстраняване недостатъците в искането,
в случай, че заявителят е уведомен за това и е предупреден, че
неотстряняването на недостатъците в срока ще обоснове прекратяване на
производството.
Видно от доказателствата по
административната преписка, във връзка със заявлението на жалбоподателя вх. №
18-7573-29.09.2015г. не се е развило производство по чл.30, ал.1 и ал.2 от АПК.
Липсва позоваване на тези разпоредби и от страна на административния орган,
поради което неправилно е прието, че е налице хипотезата по чл.56, ал.2 от АПК
за прекратяване на административното производство.
В контекста на изложените в заповедта
мотиви – подаденото възражение с вх.№ 02-3340/26.08.2015г. от заинтересованите
страни С.Н.Д. и Е.А.Д., които видно от представената по преписката скица
№ 15-511744-24.11.2015г. са вписани като носители на право на ползване в имот с
идентификатор № 10135.2571.301 – който се засяга от исканото изменение, следва
да бъде съобразена разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗКИР, според която ако при
процедурата за изменение на КККР се окаже, че съществува спор за материално
право относно непълнотите и грешките на основните данни в тях, то те се
отстраняват след разрешаване на спора за тях по надлежния съдебен ред. ЗКИР,
като специален закон, не предвижда възможност за административния орган при
тази хипотеза да може да постановява прекратяване на производството. Такава
възможност липсва и сред предвидените в чл. 56, ал. 1
и ал.2 АПК.
Производството по изменение на
кадастрална карта и кадастрален регистър започва по молба на заинтересувано
лице и приключва с акт на административния орган, с който той одобрява или
отказва да одобри изменението на одобрен кадастрален план.
С оглед изложеното настоящият съдебен
състав преценява, че началникът на СГГК – Варна, след като е бил сезиран със
Заявление вх. № 01-147188-22.05.2015г. за изменение на КККР относно ПИ с
идентификатори 10135.2571.301 и 10135.2571.4615, е следвало да се произнесе с
акт по същество – като одобри или откаже исканото изменение, а не да прекратява
производството.
Неоснователно в отговора по жалбата се
сочи, че с подаване на заявление вх.№ 01-261707/04.09.2015г. заявителят се е
отказал от предходното заявление от 22.05.2015г., тъй като липсва изрично
искане на заявителя по чл.56, ал.1 от АПК.
Предвид изхода на спора, на основание
чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноските в
производството, а именно 10 (десет) лева за държавна такса.
Водим от горното, Варненският
административен съд, VІІІ-ми състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 18-7573-29.09.2015г. на началника на
Служба по геодезия, картография и кадастър – Варна, с която на основание чл.56,
ал.2 от АПК и поради това, че е постъпило възражение рег. №
02-3340/26.08.2015г. от С.Н.Д. и Е.А.Д., е прекратено производството по
заявление № 01-147188-22.05.2015г. на В.В.В. за изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Варна, относно ПИ с идентификатори
10135.2571.301 и 10135.2571.4615.
ВРЪЩА преписката на началника на Служба по геодезия,
картография и кадастър – Варна, за произнасяне по същество по заявление №
01-147188-22.05.2015г. на В.В.В. за изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри (КККР) на гр. Варна, относно ПИ с идентификатори
10135.2571.301 и 10135.2571.4615.
ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър – Варна
да заплати на В.В.В., ЕГН: **********,***, разноски за производството в размер
на 10 (десет) лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба
пред Върховния административен съд на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Административен съдия: