№ 996
гр. Русе, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20254520100966 по описа за 2025 година
Адв.С. В. М. – пълномощник на „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование
„Теленор България“), заявява, че на 06.01.2022г. между представляваното от нея дружество и
А. И. А. е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен мобилен номер *********** и
на същата дата ответникът получил ZTE 5G Outdoor install set MC7010+MF269 срещу
еднократна такса за ползване.
Клиентът не изпълнил задълженията си, произтичащи от контракта, вследствие което,
на 19.07.2022г., същият бил прекратен едностранно от мобилния оператор. Към 25.07.2022г.
задълженията на А. А. за предходен период възлизали на 51.24 лева. Като последица от
неизпълнението дружеството начислило договорни неустойки в общ размер 1078.49 лева за
предсрочно прекратяване на услугите по Договор за услуга Интернет за дома с предпочетен
номер ***********. Пояснява, че сумата съставлява сбор от: 79.49 лева – три месечни такси
и 999 лева – цена на устройството, което потребителят не върнал при прекратяване на
договора.
Ищецът сочи, че клаузите за неустойки предвиждат при предсрочно прекратяване на
договора по вина на потребителят, последният да заплати за всяка SIM карта неустойка в
размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, при максимален размер на неустойката не повече от трикратния размер на
стандартен месечен абонамент. Наред с горното клиентът дължал и неустойка във фиксиран
размер в случай, че му е предоставено оборудване, което не е върнал при прекратяване на
договора. В случая дружеството претендирало неустойка, кумулирана от две самостоятелни
неустойки, обезпечаващи две различни престации на кредитора – по договор за мобилни
услуги, представляваща три месечни такси и по договор за мобилна услуга, чрез който е
1
предоставено устройство срещу еднократна такса за ползване.
Процесуалният представител на ищеца излага доводи, досежно валидността на
неустоечните клаузи.
Поддържа, че задълженията за предходен период в общ размер 51.24 лева са
обединени във фактура №********** от 25.04.2022г. и фактура №********** от 25.05.2022г.
за клиентски номер ********, като във всеки документ било посочено подробно как е
формирано вземането, а именно:
- 28.36 лева – дължими за периода 25.03.2022г. – 24.04.2022г. по Договор за услуга
Интернет за дома с предпочетен номер ***********, представляващи частично непогасено
задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по Договор за
мобилни услуги и .
- 22.88 лева – дължими за периода 25.04.2022г. – 24.05.2022г. по Договор за услуга
Интернет за дома с предпочетен номер ***********, представляващи абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги.
Обяснява, че при сключване на договор с „Йеттел България“ ЕАД всяко лице
получавало един или повече клиентски номера, под които мобилният оператор обединявал
всички сключени и действащи към момента договори на конкретното лице и издавал една
обща фактура за задълженията по тях. Всяка фактура съдържала подробно описание на вида
услуги; задължението, индивидуализирано по вид и размер; непогасени задължения от
предходен период, при наличие на такива.
Задълженията на А. И. А. в общ размер 1129.73 лева били обединени във фактура
№**********/25.07.2022г. за клиентски номер ********
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №*********г.
по описа на РРС срещу А. И. А.. Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, заповедния съд указал на заявителя възможността да
предяви иск за установяване на вземането си.
По изложените съображения, адв. С. М. моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че А. И. А. с ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ***** дължи на
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София,
***********, представляван от Д. К. К., ЛНЧ *******, заедно с М. С., ЛНЧ ******* сумата:
1129.73 лева, формирана от:
- 28.36 лева – дължими за периода 25.03.2022г. – 24.04.2022г. по Договор за услуга
Интернет за дома с предпочетен номер ***********, сключен на 06.01.2022г.,
представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги;
- 22.88 лева – дължими за периода 25.04.2022г. – 24.05.2022г. по Договор за услуга
Интернет за дома с предпочетен номер ***********, сключен на 06.01.2022г.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по Договор за
мобилни услуги;
- 1078.49 лева – неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по Договор за
2
услуга Интернет за дома с предпочетен номер ***********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.08.2024г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените в заповедното и настоящо производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, А. И. А. не е депозирала отговор на исковата молба, не
ангажира доказателства.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
Страните по делото са обвързани от облигационно правоотношение, основано на
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *********** и услуга интернет за дома по
заявка №*********, сключен на 06.01.2022г., по силата на който „Йеттел България“ ЕАД
предоставило на А. А. услуги с месечен абонамент – 19.99 лева и месечна такса за ползване
на рутера – 1.99 лева, както и устройство ZTE 5G Outdoor install set. От приетия в хода на
производството протокол е видно, че оборудването е инсталирано на посочения от абоната
адрес. Приложена е детайлна справка за потреблението на мобилен номер ***********.
Контрактът съдържа неустоечна клауза, според която при предсрочно прекратяване
по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сбора от
всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяване на договора до края
на първоначално предвидения срок на действие, но не повече от три стандартни месечни
абонаменти такси. Предвидено е задължение, абонатът да заплати и част от стойността на
ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до
края на договора, а ако потребителят не върне оборудването, дължи стойността му.
Ищцовото дружество издало фактура №********** от 25.04.2022г. и фактура
№********** от 25.05.2022г., в които е посочено подробно как е формирано вземането.
На 26.06.2022г. мобилния оператор изпратил до А. А. покана за доброволно
изпълнение. Според удостоверение, издадено от Областна пощенска станция Русе,
документът „е доставен, съгласно сключения с мобилния оператор договор“.
Въз основа заявление, депозирано от „Йеттел България“ ЕАД, в РРС е образувано
ЧГД №*********г. и издадена заповед №2451/23.08.2024г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу А. И. А. с ЕГН ********** за сумите: 1129.73 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 22.08.2024г. до окончателното й
изплащане; 25 лева – заплатена държавна такса и 480 лева – адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което на
заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок от получаване на съобщението.
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата: 1129.73
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.08.2024г. до окончателното
й изплащане, предмет на заповед №2451/23.08.2024г. за изпълнение на парично задължение
по ЧГД №*********г. по описа на РРС.
3
От приложеното в настоящото производство цитирано частно гражданско дело е
видно, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за допустим, тъй като е
предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес -
запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, е направило искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане №2268 от 05.03.2025г. са му
указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените
по делото писмени доказателства и тези съдържащи се в ч.гражданско дело №*********г. по
описа на РРС, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на
процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на
установителния иск.
По изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва
да бъде уважена.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът
който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумите: 505 лева –
разноски по ЧГД №*********г. по описа на РРС и 555 лева – разноски по ГД №966/2025г. по
описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че А. И. А. с ЕГН
********** с адрес: гр.Русе, ***** дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление – гр.София, ***********, представляван от Д. К. К., ЛНЧ
*******, заедно с М. С., ЛНЧ ******* сумата: 1129.73 лева, формирана от:
- 28.36 лева – дължими за периода 25.03.2022г. – 24.04.2022г. по Договор за услуга
Интернет за дома с предпочетен номер ***********, сключен на 06.01.2022г.,
представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги;
- 22.88 лева – дължими за периода 25.04.2022г. – 24.05.2022г. по Договор за услуга
Интернет за дома с предпочетен номер ***********, сключен на 06.01.2022г.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по Договор за
4
мобилни услуги;
- 1078.49 лева – неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по Договор за
услуга Интернет за дома с предпочетен номер ***********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.08.2024г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед
№2451/23.08.2024г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД №*********г. по описа на
РРС.
ОСЪЖДА А. И. А. с ЕГН ********** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
********* направените по ГД №966/2025г. по описа на РРС разноски в размер на 555 лева.
ОСЪЖДА А. И. А. с ЕГН ********** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
********* направените по ЧГД №*********г. по описа на РРС разноски в размер на 505
лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5