О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../…...07.2019 год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание на двадесет и шести юли две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Павлова
частно търговско дело № 1240 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „България”, № 49, бл. 53Е, вх. В срещу разпореждане № 24799/10.06.2019 год. по гр.д. № 4901/2019 год. на ВРС – 47 състав, с което е отхвърлено
подаденото от частния жалбоподател заявление, В ЧАСТТА, с която
се иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника С.Д.С., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, за сумата от 660,55 лв. – възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги и сумата от 30 лв. – такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, начислени за периода от 17.05.2018 г. до
17.07.2018 г.
Твърди
се в сезиралата съда жалба неправилност на обжалваното определение като се
изразява несъгласие с изводите на съда относно нищожността на договорните
клаузи, поради противоречието им със закона. Настоява се за отмяна на обжалваното разпореждане и
произнасяне по същество, с което се уважи подаденото заявление и в тази част.
Жалбата е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с
писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият
състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:
Производството пред заповедния съд е образувано по заявление подадено от заявителя „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „България”, № 49, бл. 53Е, вх. В срещу С.Д.С., ЕГН **********, с
постоянен адрес *** за сумата от 660,55 лв.
– възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги и сумата от 30 лв. –
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени за периода от
17.05.2018 г. до 17.07.2018 г.
Като е приел, че претендираните
от завителя суми противоречат на ЗПК, респективно е нищожна, заповедният съд е
отхвърлил заявлението в тази му част, което е и предмет на настоящото
произнасяне.
Настоящият
състав споделя крайния извод на заповедния съд, макар и по различни
съображения, като намира, че въпреки наличието на редовно сезиране на
компетентния съд с надлежен формуляр по чл. 410 ГПК, в заявлението не се
съдържа индивидуализация на всяко едно от претендираните вземания в достатъчна
степен по вид, основание и размер.
Съгласно чл. 410 ал.2 от ГПК заявлението
следва да покрива изискванията за редовност на искова молба, т.е. трябва да е
налице индивидуализация на вземането чрез точно посочване на фактите и обстоятелствата, от които произтича. Това е
необходимо именно защото към заявлението по чл. 410 от ГПК заявителят не
представя писмени доказателства /нито съдът събира такива/, от които да се
установи основанието на вземането и неговия размер и за да прецени длъжника
дали да възразява по заповедта за изпълнение.
С оглед предназначението на
заповедното производство да
изключи именно исковия ред за установяване на безспорни вземания съдът приема, че същото може да има за предмет само съдебно
защитими права /арг. от чл. 410 ал.1 т.1 и чл. 422 ал.1 ГПК/. Поради горното, разпоредбата
на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда съдът да отказва
да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или
добрите нрави, като съдът следи служебно за наличието на тази отрицателна
процесуална предпоставка. Съдът още на фаза заповедно производство следва да
осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения –
потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се
откаже издаване заповед за изпълнение поради противоречие на клаузи на закона и
добрите нрави като по този начин гарантира в пълна степен правата на
потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на
вземането си в осъдително исково производство.
Процесният договор за кредит е потребителски по своя
характер, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка
съдът намира, че уговореното между страните възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги и такси за извънсъдебно събиране на вземането,
които се претендират със заявлението, са нищожни, като съображенията за това са
следните:
Претендираната като възнаграждение
за закупен допълнителен пакет от услуги сума, чрез които длъжникът кандидатства за отпускане на
кредита противоречи пряко на ал. 2 на чл. 10а от ЗПК, която забранява на
кредитора да иска от потребителя заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване на кредита. Изрично се сочи от заявителя, че чрез
допълнителния пакет кредитополучателя си е осигурил приоритетното разглеждане
на кредита и неговото отпускане, а експресното разглеждане на документи, респ.
проверката на платежоспособността на длъжника, е част от процедурата по
усвояване на кредита. Съдът намира, че с тази такса кредиторът цели да си
набави допълнителни плащания извън предвидените в закона. Изводът на съда за
нищожността на тази уговорка се подкрепя и от това, че липсва предоставяне на
допълнителна услуга от страна на кредитора, която да обоснове начисляването на
претендираната от него такса – не е ясно каква е разликата между експресното и
обичайното преглеждане на документите и дали въобще има друга процедура освен
тази, която е наречена от кредитора „експресно разглеждане на документи“.
Отделно от това уговореният размер на тази такса /660.50 лева/ надвишава
размера на самия кредит /600.00 лева/, като не е ясно въз основа на какви
критерии е формиран този необосновано висок размер, което е допълнително
основание да се приеме, че по същество това уговорено възнаграждение оскъпява по скрит начин кредита, респ. ГПР,
като основен критерии за длъжника при определяне на финансовата тежест на
кредита.
Следващото претендирано вземане
за такси за извънсъдебно събиране на кредита противоречи пряко на чл. 10а, ал.
2 от ЗПК, която забранява кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с управление на кредита, а извънсъдебното събиране на
просрочените вноски е действие по управление на кредита. Заявителят посочва, че
тези такси са възникнали в резултат на уговорена допълнителна услуга, но самото
естество на действията на кредитора, посочени като съдържание на тази
предоставена на кредитополучателя престация, изключва квалификацията им като
допълнително благо, за което да е обосновано насрещно възнаграждение. Напротив,
касае се са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ
за основния предмет на договора, който
се компенсира с основното възнаграждение
/възнаградителна лихва/ като цена на самото кредитиране и е типичен
ценообразуващ елемент за възнаградителна лихва. Изключването на разходите за
тази дейност от основната цена на кредита /формираща лихвен процент и ГПР/ би
означавало да се допусне, че възнаграждението на кредитора е чиста печалба, тъй
като не включва присъщи за дейността разходи, заплащани отделно като
допълнително уговорени задължения. Ето защо, клаузите за уговарянето на
бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и
въвеждането на отделна такса за същата дейност, имат неустоечен характер.
Налага се извод за
неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане
следва да се потвърди.
Воден от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №
24799/10.06.2019 год. по гр.д. № 4901/2019 год.
на ВРС – 47 състав, с което е отхвърлено подаденото от частния жалбоподател
заявление, В ЧАСТТА, с която
се иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника С.Д.С., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, за сумата от 660,55 лв. – възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги и сумата от 30 лв. – такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, начислени за периода от 17.05.2018 г. до
17.07.2018 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: