РЕШЕНИЕ

 

Номер      260319                      Година  2020                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                VІІІ граждански състав

 

На 11.09                                                                                        Година 2020

 

В публично заседание на 12.08.2020 г. в следния състав:

 

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер 18788 по описа за   2019         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.229, ал.1, т.9 във връзка с чл.212, ал.5, т.2, предл. 2 от ЗМВР (отменен) и чл.212, ал.1, т.3 във връзка с чл.211, ал.5, т.2, предл. 2 от ЗМВР и чл.224, ал.1 от КТ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Д.Г.С. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата 6 335, 94 лева, представляваща обезщетение за неползвани от ищеца 106 дни неползван допълнителен платен годишен отпуск, полагащи му се за положен извънреден труд през периода **г.,  заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски. 

Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерството на Правосъдието – гр. София признава исковете по основание, но ги оспорва по размер, по изложените в отговор на исковата молба съображения. Прави възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца, както и възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че ищецът е работил като д. с. от надзорно-охранителния състав на ответната Дирекция, с местоизпълнение на служебните му задължения З. в гр. П., последно на длъжност „*“ от **г., считано от която дата служебното му правоотношение е било прекратено поради собствено ж. на ищеца със Заповед № **г. на Г. д. на ответната страна, връчена на ищеца на * г.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитания по делото с.Д. И.и заключението от 04.03.2020 г. на в. л. по ССЕ З.М., действително през процесния период ищецът е полагал извънреден труд, за което му се полага допълнителен платен годишен отпуск в размер на 106 дни общо за периода, които са останали неползвани от него до прекратяване на служебното му правоотношение, обезщетението за неползването на които е в размер общо на 5 335, 94 лева.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираният от ищеца размер (съобразно допуснатото в съдебното заседание по делото на 12.08.2020 г. изменение на обективно съединените искове) съвпада с установения от ССЕ действително дължим размер, съдът намира, че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от 18.11.2019 г. – датата на подаване на исковата молба. Предвид обстоятелството, че правото на заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение (в случая – * г.), а исковата молба е била подадена в съда на 18.11.2019 г., съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за недължимост на обезщетението поради погасяване на претенциите на ищеца по давност.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 1 200 лева – платено адв. възнаграждение (като предвид фактическата и правна сложност на спора и общата цена на исковете, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение), а на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 253, 44 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ. 

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от Г. д. И. Й., със съдебен адрес:***, чрез **, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Г.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, ** Н.П., СУМАТА 6 335, 94 лева, представляваща обезщетение за неползвани от ищеца 106 дни неползван допълнителен платен годишен отпуск, полагащи му се за положен извънреден труд през периода **г., ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, НАЧИНАЯ ОТ 18.11.2019 г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 200 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив – 253, 44 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

        РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /П./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.