Решение по дело №239/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от Б. Д. Г. от гр. Казанлък, чрез пълномощника му адвокат В. Д. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-1228-000242/27.02.2024 год. на В. И. Ж. - младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Стара Загора, с която на основание чл.171, т.1, б.”б” от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, считано от 26.02.2024 год. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, които се свеждат до постановяването й при неправилно приложение на материалния закон и нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят твърди, че в заповедта е посочена, че наложената ПАМ се налага, считано от 26.02.2024 год., а самият АУАН е съставен на 27.02.2024 год., както и оспорената заповед, което я прави незаконосъобразна, тъй като е наложена преди да бъде констатирано нарушението. Действително в същата е посочена, че е връчена на 26.02.2024 год. Твърди също така, че не са налице законовите предпоставки, посочени в хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, тъй като е изпълнил в срок издаденото предписание за извършване на медицинско изследване на кръвта. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.

Ответникът В. И. Ж. - младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител юриск. М. А. оспорва жалбата, като в хода по същество изразява становище за неоснователността й.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед №24-1228-000242/27.02.2024 год., издадена от В. И. Ж. - младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП на жалбоподателя Б. Д. Г. е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. От фактическа страна е обоснована с това, че на 26.02.2024 год. около 22:15 ч. в гр. Стара Загора на ул.“Хан Аспарух“ до №30 Б. Г. управлява лек автомобил „Мазерати Куатропорте“ с рег.№ [рег. номер] след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с тест „Дръг тест“ 5000 ARLK 0072, проба №236 в 22.26 часа с отчетен резултат положителен за кокаин. Издаден и връчен талон за изследване с номер 0152154. Водачът е изпробван и за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. № ARBA-0158, като уреда отчита 0 промила алкохол. Прието е, че е налице надлежно установяване управлението на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози – нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП..

Заповедта е издадена въз основа на съставения спрямо Б. Д. Г. от гр. Стара Загора АУАН серия АД №1197413/27.02.2024 год. за това, че 27.02.2024 год. около 11:40 ч. в 26.02.2024 год. около 22:15 ч. в гр. Стара Загора на ул.“Хан Аспарух“ до №30 Б. Г. управлява лек автомобил „Мазерати Куатропорте“ с рег.№ [рег. номер] след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с тест „Дръг тест“ 5000 ARLK 0072, проба №236 в 12.10 часа с отчетен резултат положителен за кокаин.

По делото са приети като доказателства административната преписка по издаването на заповедта, включваща и Заповед №349з-54/07.01.2022 год. на Директора на ОДМВР Стара Загора; талон за изследване. Изискана е справка от сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора, относно резултата от извършена токсикохимична експертиза. В отговор е получено писмо, съгласно което, дало кръвна проба, след извършената проверка, като по тази проба е назначена химическа експертиза и същата е изпратена за изследване в НИК гр. София, но към момента на изготвяне на писмото, резултат няма.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването й на адресата, от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Оспорената Заповед №24-1228-000242/27.02.2024 год. на В. И. Ж. - младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая В. И. Ж. - младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора е надлежно упълномощен, съгласно представената по делото Заповед №349з-54/07.01.2022 год. на Директора на ОД на МВР Стара Загора. Постановена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП.

Принудителните административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с акта за установяване на административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актова за установяване на административни нарушение имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл.193, ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. Всъщност спор относно фактическата обстановка по делото не съществува между страните. Не е спорно че водача е бил спрян, че е бил тестван с дръг тест за употреба на наркотични и упойващи вещества, който е дал положителен резултат за кокаин. Дал е кръвна проба, но резултат от токсикохимичната експертиза, към настоящия момент няма.

Оспорената заповед е постановена обаче при неправилно приложение на материалния закон.

Според нормата, посочена като правно основание за издаване на процесния административен акт – чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – се отнема на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Очевидно, че в настоящия случай е налице втората хипотеза на законовата норма, а именно употребата на наркотични вещества.

При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Видно от доказателствата по делото, на Б. Д. Г. е съставен АУАН серия АД №1197413/27.02.2024 год. за управление на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство „Дръг-тест“ 5000. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т.е. той е част от административната ппреписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК. АУАН серия GA №1197413/27.02.2024 год. е съставен като са същият е подписан без възражения и доказателствената му сила не е оборена в настоящото съдебно производство. Жалбоподателят е оспорил показанието на техническото средство, макар и да не е изрично отбелязано в АУАН, поради което е дал и кръвна проба за химико-токсикологично изследване. Тъй като резултата от това изследване не е готов, не е установено към момента на проверката, лицето да е употребявало наркотични вещества или техни аналози. В случая изпратената проба за изследване е на надлежно учреждение – Националния институт по криминалистика при МВР, съгласно чл.20, ал.1, чл.23, ал.1 и ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017 год.

Според чл.23, ал.1, изр. второ и трето от Наредба №1 от 19.07.2017 год., употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, а при липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв. Аналогично е и разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“, изречение второ от ЗДвП, при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Ето защо за да се наложи ПАМ, от реда на оспорената е необходимо да се изчакат резултатите от дадената кръвна проба, за да е надлежно установено управлението на МПС след употреба на наркотичното вещество кокаин.

При наличието на данни за медицинско и химическо лабораторно изследване, то данните в него следва да бъдат съобразени. В този смисъл е и разпоредбата на чл.6, ал.9 от Наредба №1 от 19 юли 2017 година за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, която също следва да бъде съобразена при определяне материално-правните предпоставки за издаване на процесната ПАМ. На базата на фактическото положение следва да се прецени и направената от органа правна квалификация, което е част от проверката за законосъобразност на оспорената ПАМ. Като не е сторил това, административният орган е допуснал и съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяната на оспорената заповед.

По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление /израз на държавна принуда/ от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, както и при липса на всички нормативноустановени за това условия. А щом като не е налице правопораждащ фактически състав, липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за прекратяване регистрацията на притежавания от жалбоподателя лек автомобил. В този смисъл процесната преустановителна ПАМ е наложена в нарушение на закона и при липса на визираните в нея материалноправни предпоставки по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

В случая по делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е получил талона за изследване, явил се е в срока за вземането на биологична проба (кръв), в посоченото в талона място и не е отказал да му бъде направен тест с дръг теста от полицейските органи. Поради това, като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП и чл.3а, т. 2 от Наредба №1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, ответникът е издал материално незаконосъобразен административен акт.

В допълнение съдът намира, че следва да се отбележи, че административния орган, в хипотези като процесната /когато лицето е оспорило данните от техническото средство и се е явило да даде кръвна проба при спазване условията по Наредба №1 от 19.07.2017 год. и което в случая е безспорно, е удачно преди налагането на ПАМ, с оглед спазване правилото на чл.171, т.1, б.“б“, предл. последно от ЗДвП да се изчакват резултатите от изследването на кръвната проба и съобразно тях да се предприемат и последващите действия, включително и тези по налагане на ПАМ от рода на процесната.

Безспорно е че всяка принудителна административна мярка, с оглед правилото на чл.22 ЗАНН, се прилага за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. По своя характер принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ има цел да преустанови извършването на административно нарушение - управляването на моторно превозно средство във физическо състояние, което не съответства на установеното от закона, както и да предотврати настъпването на вредни последици. Поради неоспоримия факт, че последиците от това административно нарушение са изключително сериозни за целите на Закона за движението по пътищата - да се опази животът и здравето на участниците в движението, чл.1, ал.2 от ЗДвП, законодателят е допуснал фактическото изпълнение на принудителната мярка да става незабавно при установяване на нарушението, т. е. преди издаване на акта, с който мярката се прилага.

Употребата на упойващи вещества следва да е безспорно установена, като в конкретния случай резултатът от теста, проведен с Дръг Тест 5000-АRРК 0020, е оспорен, като това изрично е отбелязвано в талон за изследване №0152154 от 27.02.2024 год., издаден съгласно чл.3а, т.2 от Наредба №1 от 19.07.2017 год. за РУКАКУНВТА. Издаването на такъв талон се налага при отказ на лицето да му бъде извършена проверка с техническо средство/тест, при оспорване показанията на техническото средство или когато фактическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство/тест. Несъмнено първата и третата предпоставка не са изпълнени по отношение на жалбоподателят, поради което талон му е издаден в хипотезата на оспорване на резултата от теста. По преписката са налице данни за изпълнение на предписанието за лабораторно изследване, но не са представени резултати от извършената химико-токсикологична експертиза, нито е изразено становище от ответника в тази насока. С оглед на това отразеното в заповедта фактическо положение не се подкрепя от доказателствата по делото. В тежест на административния орган е да установи наличието на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ, а именно извършване на административно нарушение, което в конкретния казус не е установено с предвиденото от закона и избрано от жалбоподателя доказателствено средство – химико-токсикологично лабораторно изследване на кръвна проба, поради което и пред съда е недоказано извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

По отношение на направеното оплакване за датата на издаване на оспорената заповед, както и началото на срока за който е издадена заповедта. Не е спорно между страните, че проверката е била извършена на 26.02.2024 год., както и че на тази дата е било отнето СУМПС. Извеждането на следващия ден на съставеният АУАН и оспорената заповед, не променя горния факт, още по-малко може да се приеме, че същите са съставени преди да бъде установено нарушението. Напротив – нарушението е установено на 26.02.2024 год. в 22.26 часа, което обстоятелство не е оспорено от страна на жалбоподателя, нито оборено в настоящето съдебно производство. Факта, че заповедта е започнала действието си в деня предхождащ издаването на индивидуалния административен акт е в интерес и в полза на жалбоподателят, но по никакъв начин не представлява процесуално нарушение, представляващо самостоятелно основание за отмяната й.

По делото не е направено искане за присъждане на разноски по делото от нито една от страните.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Б. Д. Г., [ЕГН] от гр. Казанлък Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-1228-000242/27.02.2024 год., издадена от В. И. Ж. - младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, като незаконосъобразна.

Решението е окончателно на основание чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.