Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Перник, 21.06.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на осми юни две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря БИЛЯНА
МИТКОВА, като разгледа гр. д. № 5309/2017 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск с
правна квалификация чл. 195, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 318 от ТЗ.
Образувано е по искова молба,
предявена от “Бовал - сервиз” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Мадрид № 47, магазин “Техно Микс”, представлявано от
управителя Венера Тодорова против “Балкан - Днепър” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Младен Стоянов № 1,
представлявано от управителя Георги Илиев Манолков.
Ищецът твърди, че е закупил от
ответника 1000 кв. м. от 19.5/16/10 Паве Бехатон 10, цвят черен, без фаск, за
обща цена от 16750 лв. без ДДС, която е заплатил изцяло. Сделката е обективирана
в издадена от ответника фактура № 20000001115/09.09.2016 г.
Ищецът твърди, че ответникът не
е изпълнил качествено задължението си, тъй
като е предоставил вещи, които не са годни за договорното и общоприетото
предназначение. Твърди, че същите са се счупили, макар и върху тях да не е
осъществяван натиск, който те следва да издържат съгласно утвърдените стандарти
за качество. Сочи, че за монтирането им
е заплатил възнаграждение на трето лице – “Джулия строй” ООД в размер на 9340
лв. Поради некачественото изпълнение на задължението на продавача твърди, че е
претърпял вреди в общ размер от 26090 лв., представляващи сбор от заплатената
цена за некачествената стока и възнаграждението за монтирането и.
Искането към съда е да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 10000 лв., представляваща част от
пълната стойност от 26090 лв. на вредите, причинени от некачественото
изпълнение на задължението на ответника по договор за продажба на 1000 кв. м.
от 19.5/16/10 Паве Бехатон10, цвят черен, без фаск, обективирана във фактура №
20000001115/09.09.2016 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор. Ответникът е оспорил иска като неоснователен.
Признава обстоятелството, че на
09.09.2016 г. ищецът е закупил от него павета за павиране на стойност 16750
лв., за което е издадена фактура № 20000001115/09.09.2016 г. и закупената стока
е получена от купувача, като същият е заплатил дължимата цена.
Сочи, че не носи отговорност за
качеството на продадената стока, тъй като не е техен производител. Такъв е “Софурбан”
ООД. Твърди, че ищецът не за първи път купува от него павета от същия
производител, като предходни случаи, продуктите са доставени и монтирани от
производителя и не е имало оплаквания от качеството им.
Твърди, че спецификите на
процесните павета изискват внимателно транспортиране и монтиране. Сочи,
транспортирането и монтирането им в случая не са извършени нито от продавача,
нито от производителя. Ответникът сам е организирал тези дейности, поради което
осъществяването им при нарушаване на специфичните изисквания е довело до
повреждане на вещите. Сочи, че отсъстват доказателства, за това, че ищецът е
заплатил посочената от него цена за монтаж на паветата.
Ответникът твърди, че е
предупредил ищеца, че паветата не са подходящи за намеренията му, но въпреки
това последният ги е закупил и е отказал предложеният му монтаж.
Ответникът оспорва твърдението,
че продадената стока не съответства на общоприетите стандарти за качеството.
Сочи, че в това е БДС EN
1338:2005+АС:2006, съответствието с който е установено в лицензирана
лаборатория.
Сочи, че ищецът е приел
стоката, с което е удостоверил съответствието на изискуемото качество. Не е
уведомил ответника за констатирани недостатъци на закупените вещи и не му е
предоставил възможност да извърши проверка на място, както и да предприеме
действия за установяване на съответствие с изискуемото качеството.
Оспорва претенцията на ищеца за
вреди, в размер на монтажната цена, като твърди, че те са извън договорните
отношения между страните, тъй като монтажът е извършен от трето лице. Оспорва и
размера на вредите, настъпили в резултат на некачествено изпълнение, като сочи,
че ищецът не е конкретизирал каква част от продадените вещи страдат от
недостатъци.
Заявява възражение за
погасяване по давност на исковата претенция, тъй като е изтекъл шест месечният
срок по чл. 197 от ЗЗД.
Искането към съда е да отхвърли
предявеният иск. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител адв. Б., поддържа иска. Моли съда да го уважи.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът,
чрез процесуалния си представител адв. Е. оспорва иска. Моли съда да го
отхвърли Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните
и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:
Искът е предявен от надлежно
процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което
е процесуално допустим.
Разгледан по същество е
неоснователен по следните съображения:
Съгласно чл. 195, ал. 2, във
вр. с чл. 193 от ЗЗД при продажба на вещ с недостатъци купувачът може да иска
от продавача обезщетение за претърпените вреди. За уважаване на иска в тежест
на ищеца е да установи, че продадената вещ е имала недостатъци, които
съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или
предвиденото в договора предназначение.
От събраните по делото гласни
доказателства – отговорите на поставените въпроси по реда на чл. 177, ал. 1, т.
2, във вр. с чл. 176 от ГПК към управителя на ищцовото дружество и показанията
на свидетеля Никола Александров Шишков се установява, че страните са в трайни
търговски отношения. Не се спори между тях и се установява от представената
фактура № **********/09.09.2016 г., че на 09.09.2016 г. ответникът е продал на
ищеца 1000 кв. м. от паве Бехатон 10, цвят черен, без фаск – 19.5/16/10 за
сумата от 16750 лв., която купувачът е заплатил в същия ден чрез банков превод.
От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че производител на
процесните строителни продукти е “Софурбан” ООД, както и че транспортирането и
монтирането на закупените павета не е извършено от ответника или от посочено от
него лице.
Страните спорят относно
обстоятелството съответствала ли е продадената стока на хармонизиран продуктов
стандарт БДС ЕN
1338:2005+АС:2006 - „Бетонни блокчета за външно павиране. Изисквания и методи
за изпитване”, който със заповед №
РД-02-14-1329 от 03.12.2015 г. / ДВ, бр. 98 от 15.12.2015 г./ на
Министъра на МРРБ е включен в списък на националните приложения към
хармонизирани стандарти, които определят национални изисквания за влагането на
строителни продукти в строежите във връзка с предвидената употреба. По делото е
приложена декларация за експлоатационни показатели, издадена от “Научно
изследователски строителен институт” ЕООД - лице, притежаващо разрешение по чл.
9, ал. 2, т. 3 от Закона за техническите изисквания на продуктите, издадено от
Министъра на МРРБ. Видно от същата след извършени изпитвания, за което е
изготвен протокол № 204-1-152/20.04.2016 г., е констатирано съответствие на
процесните строителни продукти – бетонови паважни блокчета, бехатон 200/160/100,
стандартни без фаска, произведени от “Софурбан” ООД, с хармонизиран стандарт БДС ЕN 1338:2005+АС:2006. Декларацията
е издадена в нарочно проведено производство, регламентирано в Закона за
техническите изисквания на продуктите и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове. Тя удостоверява по надлежен начин съответствието
на произведения строителен продукт със съответния хармонизиран стандарт. Затова
основателността на направеното оспорване от ищеца, че удостоверението в
декларацията не съответства на действителното положение, подлежи на доказване
от него. Назначената по искане на ищеца съдебно – техническа експертиза не е
отговорила на поставения и въпрос относно съответствието на процесните вещи на
хармонизиран стандарт БДС EN1338:2005+АС:2006.
Експертът е констатирал на място наличие на демонтирани павета с нарушена цялост.
Не е установил при влагането на продуктите в строежа да са съставени протоколи по
чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № РД – 02-20-1/2015 г., от които да се
установява, че те не отговарят на декларираните експлоатационни показатели.
Предвид невъзможността да извърши изпитвания за установяване техническото
съответствие на процесните вещи на съответния стандарт, експертът не е направил
и извод за причината, която е довела до нарушаване целостта на паветата при
експлоатацията им. Ищецът изрично е заявил, че се отказва от допуснатата
допълнителна задача към съдебно – техническата експертиза за извършване на
необходимите и изпитвания и установяване съответствието на строителните
продукти с хармонизиран стандарт БДС EN1338:2005+АС:2006. Така, при
негова доказателствена тежест, той не е установил твърдението си, че ответникът
му е продал вещи, с недостатъци. Затова отговорността на последния не може да
бъде ангажирана за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди,
свързани с нарушаване целостта на закупения строителен продукт при
експлоатацията му. Предвид изложеното предявеният частичен иск следва да се
отхвърли като неоснователен.
Отделно от горното, следва да
се посочи, че дори ищецът да бе установил основателността на твърдението си, то
към момента на предявяване на претенцията към продавача – 14.08.2017 г., когато
е подадена исковата молба, давностният срок по чл. 197, ал. 1 от ЗЗД е бил
изтекъл. Съгласно чл. 197 от ЗЗД срокът за предявяване претенции на купувача за
обезщетяване на претърпените от него вреди от продадени движими вещи със скрити
недостатъци е шестмесечен и тече от предаването им. По делото не са събрани
доказателства за датата на предаване на строителните продукти. От приложената
фактура № 190/18.10.2016 г. обективираща извършената услуга по монтирането им,
може да се направи извод, че предаването им на купувача от продавача с
категоричност е станало преди датата на издаване на фактурата – 18.10.2016 г.
От посочената дата до 14.08.2017 г. е изтекъл срок по-дълъг от девет месеца.
Поради което към момента на предявяване на претенцията на ищеца, давностният
срок за това е бил изтекъл. Такова възражение е направено от ответника.
Предвид изложеното съдът намира,
че предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 2 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявеният на
основание чл. 195, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 318 от ТЗ частичен иск за
осъждане на “Балкан - Днепър” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. Младен Стоянов № 1, представлявано от управителя
Георги Илиев Манолков да заплати на “Бовал - сервиз” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. Мадрид № 47, магазин “Техно
Микс”, представлявано от управителя Венера Тодорова сумата от 10000 лв./десет
хиляди лева/, представляваща част от пълната стойност от 26090 лв. на вредите,
причинени от продажба на вещи с недостатъци - 1000 кв. м. от 19.5/16/10 Паве
Бехатон10, цвят черен, без фаск, обективирана във фактура №
20000001115/09.09.2016 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
2 от ГПК “Бовал - сервиз” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Мадрид № 47, магазин “Техно Микс”, представлявано от
управителя Венера Тодорова да заплати на “Балкан - Днепър” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Младен Стоянов № 1,
представлявано от управителя Георги Илиев Манолков сумата от 1200 лв. /хиляда и
двеста лева/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: