№ 1188
гр. Благоевград, 15.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500955 по описа за 2021 година
Производството е образувано по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от Г. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк.
„Л. 6“, бл. 625, вх. А, ет. 6, ап. 41, чрез адв. А.Л., срещу Решение №901421/10.06.2021 г., в
частта с характер на определение, постановено по гр. д. №960/2020 г., по описа на РС –
Сандански, с което е прекратено производството по отношение на предявените искове от Г.
М. П., срещу СТ. ЦВ. АНГ., в частта над размера от 1/6 идеална част от процесния имот,
поради недопустимост.
В жалбата е направено особено искане за спиране на производството до произнасяне с
тълкувателно решение от страна на ОСГК на ВКС по преюдициалния въпрос, дали може
съсобственик да предяви отрицателен установителен иск за собственост на идеални части от
имота, надхвърлящи собствената му идеална част.
Съдът намира по искането за спиране следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, съдът спира производството по делото,
когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за
правилното решаване на спора. Нормата е приложима и спиране на едно дело поради
разглеждане на друго преюдициално дело е възможно само когато преюдициалният спор е
предмет на друго съдебно дело, образувано в същия или в друг съд. Както изрично е
посочено в мотивите на ТР № 8/7.05.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2013 г., ОСГТК,
спирането на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК се разглежда в теорията, като
процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск, като се счита, че това
основание за спиране е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е
преюдициален за този, по който производството се спира. Посочено е също така, че
преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или
1
отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.
Изтъкнато е, че образуваното пред Общо събрание на една от колегиите или на двете
колегии на Върховния касационен съд тълкувателно дело няма за предмет конкретен правен
спор, а по него трябва да бъде дадено задължително тълкуване на съдържанието на закона, а
не да бъде признато или отречено едно твърдяно право, и поради това не може да се приеме,
че тълкувателно дело, образувано пред Върховния касационен съд, съставлява такова друго
дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по смисъла на
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
В случая е несъмнено, че е образувано тълкувателно дело №3/2021 г. на ОСГК на ВКС, и че
то не е преюдициално, защото няма за предмет преюдициален спор. В т. 1 от ТР №
8/7.05.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2013 г., ОСГТК ясно е указано, че при образувано
тълкувателно дело пред ВКС по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело
може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 от ГПК, а не и пред
въззивната и първата инстанция. Изрично е изтъкнато от касационната инстанция в
цитираното тълкувателното решение, че първоинстанционният и въззивният съд не могат да
спират производството по делото при образувано тълкувателно дело пред ВКС по правен
въпрос, който е от значение за спора, с който са сезирани, както и че единственото
основание за спиране на съдебни производство при образувано тълкувателно дело е в
разпоредбата на чл. 292 от ГПК, във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК, а тя не е приложима
извън касационното производство. Посочено е още в мотивната част на тълкувателното
решение, че разпоредбата на чл. 292 от ГПК се отнася до тълкувателни дела, образувани въз
основа на сезиране на общото събрание от отделен състав на ВКС, но искане за издаване на
тълкувателно решение могат да правят и други органи (чл. 125 от ЗСВ) и когато по тези
искания бъде образувано тълкувателно дело пред съответното общо събрание, отделните
състави на ВКС са изправени пред хипотеза, идентична с тази по чл. 292 ГПК, доколкото
висящият пред тях правен спор е обусловен от въпроса на тълкуване, и поради това и в този
случай производството по конкретното дело подлежи на спиране при аналогично
приложение на чл. 292 от ГПК, но само от състави на ВКС, а не и на съдилищата по
същество. Дадено е и разяснение, че не могат да се почерпят аргументи против това
разбиране от обстоятелството, че съдилищата от по-ниска степен ще бъдат изправени пред
необходимостта да преценят кое от две противоречащи си решения на ВКС разрешава
правилно обуславящия въпрос, която хипотеза е мислимо да се осъществи не само когато
има образувано тълкувателно дело, но и когато са налице две противоречащи си решения по
чл. 291 от ГПК, без съответното общо събрание да е сезирано за отстраняване на
противоречията.
С оглед на установеното и задължителната сила на тълкувателната практика на ВКС за
всички съдилища в страната, направеното особено искане от страна на частния
жалбоподател за спиране на образуваното производство по ч. гр. д. №955/2021 г., по описа
на Окръжен съд – Благоевград, следва да се остави без уважение, като неоснователно и
противоречащо на задължителната сила на ТР №8/07.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
2
Ръководен от горното, Окръжен съд – Благоевград,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ формулираното в частната жалба искане за спиране на делото
до произнасяне с тълкувателно решение от страна на ОСГК на ВКС по преюдициалния
въпрос, дали може съсобственик да предяви отрицателен установителен иск за собственост
на идеални части от имота, надхвърлящи собствената му идеална част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3