Р Е Ш Е Н И Е
№ 46
Гр. Перник, 13.03.2023 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
открито съдебно заседание проведено на двадесет и седми февруари през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Ивайло И.
при съдебния секретар А.М., като разгледа
докладваното от съдия Ивайло И. административно дело № 437
по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211,
изр. първо, предл. второ от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на С.С.И.,
с ЕГН: **********,***, чрез пълномощника му адвокат И.М. ***, против Заповед № 513з-4960
от 14.06.2022 година на директора на Столична дирекция на вътрешните работи
(СДВР), издадена на основание чл. 204, т. 3 от ЗВМР, с която на основание чл. 194,
ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, на С.С.И. е
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, и на основание чл. 226, ал. 1, т.
8 от ЗМВР служебното му правоотношение е прекратено.
В жалбата се твърди, че
оспорваната заповед е незаконосъобразна и необоснована. Излагат се съображения,
че при издаването ѝ са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила – издадена е извън законовия срок по
чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, издадена е в нарушение на материалния закон – в
производството не е доказано да е осъществен фактическият състав на чл. 203,
ал. 1, т. 13 от ЗМВР, съответно установените факти са неправилно квалифицирани,
заповедта е несъответна на целта на закона и на правилата за индивидуализация
на наказанието по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Моли съда да отмени оспорения
административен акт.
В проведеното съдебно заседание
на 27.02.2023
година жалбоподателят С.С.И., редовно призован, не се явява, представлява
се от адвокат И.М. ***, която поддържа жалбата по изложените в същата
съображения. Пледира за отмяна на оспорения акт. Подробни съображения срещу
оспорената заповед развива в представени писмени бележки. Претендира присъждане
на разноски, за които прилага списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
В проведеното съдебно заседание
на 27.02.2023 година ответникът – директор на СДВР, редовно призован, не се
явява и не изпраща процесуален представител. В представени по делото писмени
бележки, чрез процесуалният му представител главен юрисконсулт Б.П. по подробно
изложени съображения за компетентност на издателя на заповедта, формална,
процесуална и материална законосъобразност на проведеното дисциплинарно
производство, пледира отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност в случай на претендирани от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение.
Административен съд – Перник, в
настоящия съдебен състав, след като по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, обсъди и прецени доводите и възраженията на страните, както и
приобщените по делото писмени и гласни доказателства, приема следното:
По допустимостта:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 211 от ЗМВР,
от лице с правен интерес, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От фактическа
страна:
Жалбоподателят
– младши инспектор С.С.И., към датата на издаване на процесната заповед заема
длъжност „старши полицай“ в 02 група на 04 сектор към
Отдел „Специализирани полицейски сили (ОСПС) при СДВР, съгласно заповед №
513з-903/29.01.2021 година, съответно към посочената в оспорваната заповед дата
на извършване на процесното дисциплинарно нарушение – 10.07.2020 година, заема
длъжност „полицай“ в 02 група на сектор „С2“ към Отдел „Специализирани
полицейски сили за опазване и възстановяване на обществения ред (ОСПСОВОР) при
СДВР, съгласно заповед№ 513з-2636/03.04.2018 година (кадрова справка на л. 253
от делото).
За
времето от 19:00 часа на 10.07.2020 година до 02:00 часа на 11.07.2020 година
младши инспектор С.С.И. участва в охрана на масово мероприятие – протестни
действия пред сградата на Министерски съвет (МС), гр. София (заповед №
464з-480/15.07.2020 г. на началника на ОСПСОВОР - СДВР (л.
245 от делото), списък на служители от ОСПС – СДВР, участвали в ОММ на
10.07.2020 г. (л. 283 от делото).
Във
връзка с изнесени в социалните мрежи и в докладна записка от 11.07.2020 година
данни за неправомерно използвана от полицейски служители физическа сила и помощни
средства спрямо задържани лица по време на протеста на 10.07.2020 година, са
извършени три проверки.
I.
Установява се от
приложена по делото справка рег. № 513р-59787 от 22.07.2020 година (л. 326 от
делото), че във връзка с изнесени в социалните мрежи и докладна записка от
11.07.2020 година данни за неправомерно използвана физическа сила и помощни
средства спрямо задържани лица по време на протеста на 10.07.2020 година, от
Комисия при СДВР е извършена дисциплинарна проверка в изпълнение на заповед №
513з-10492/11.07.2020 година на директора на СДВР. Установява се от
съдържанието на цитираната справка, че в отдел „Експертно-криминалистическа
дейност“ е изготвена експертна справка, заключението по която е, че в част от
кадрите се наблюдават действия, наподобяващи нанасяне на побой от страна на
служители – удари с крак, както и влачене на задържани по настилката, но
изображенията на заснетите лица са в далечен план и са негодни за
лицево-идентификационно изследване. За добиване на визуална представа относно
осъществените действия от полицейските
служители (л. 329 от делото) на протеста, са изискани записи от
видеонаблюдението пред сградата на МС от 22:30 до 23:30 часа на 10.07.2020 г.,
които са предоставени на ОЕКД при СДВР за извършване на видео-техническо
изследване, обективирано в експертна справка (ЕС) № 26-Ф/17.07.2020 година,
рег. № 513ек-3552/17.07.2020 г. (л. 276 от делото). Изводите по това заключение
са както следва: при извършения анализ на оптичен носител на данни от заснемащо
устройство (камера, разположена на фасадата на сградата на МС) – видео
изображения без звук, с наличие на индикации за дата 10.07.2020 година и час от
22:30:08 часа до 23:30:58 часа, при извършения преглед на записите се
наблюдават действия по задържане на седем лица, спрямо три от които видимо е
използвана физическа сила и помощни средства – палка. Посочено е в заключението
по отношение на всяко от трите задържани лица, че видимо шест служителя (един
инспектор и петима младши инспектори, от които единият от женски пол) употребяват
физическа сила (удари с ръце и крака) и помощни средства (палка), спрямо
лицето, като отделните служители нанасят различен брой удари (някои еднократно,
други многократно), а след посочените действия на всяка от лицата са поставени
белезници. Установено е, че част от служителите нанасят удари на повече от едно
от задържаните лица. Прието от експертите е, че поради динамиката на събитията
е невъзможно да се онагледят действията на служителите в тяхната цялост със
статични кадри (снимки), а за добиване на пълна представа на същите е
необходимо предоставените записи да се прегледат в качеството им на
видеоматериал. Посочено е, че част от изображенията на заснетите лица са с
потенциал за извършване на лицево-идентификационно изследване при предоставяне
на сравнителни образци, снети при сходни условия и ракурс. В хода на тази
проверка, при преглед на видеозаписите заместник-началникът на отдел СПСОВОР разпознава
част от участвалите в посочените действия полицейски служители. Измежду тези
лица не е жалбоподателят С.И.. Няма данни по делото във връзка с тази извършена
дисциплинарна проверка да е образувано и приключило и дисциплинарно
производство срещу С.И..
II.
Установява се от
данните в предложение № 513р-99401 от 18.11.2021 година (л. 292 от делото), че
със заповед № 8121з-10521 от 16.08.2021 година на министъра на вътрешните работи
е разпоредена проверка във връзка с данни, публикувани в медиите на 13, 14, 15
и 16 август 2021 година – статии и коментари, както и видеоматериал от 10.07.2020
година от камери, намиращи се на сградата на МС, съдържащ кадри с осъществено
полицейско насилие срещу задържани лица от страна на полицейски служители при
охраната на протестните действия в гр. София, пред сградата на МС на 10.07.2020
година и на 02.09.2020 година. С цитираната заповед е назначена комисия
(Комисията), която да извърши проверката.
По
възлагане от председателя на Комисията, в Националния
институт по криминалистика към Министерството на вътрешните работи (НИК – МВР) са
извършени две видео-технически експертизи, във връзка с които изготвени са,
както следва:
1. Експертна справка (ЕС) № 21/ИДИ-21, обективирана в
протокол от 02.09.2021 година (л. 313 от делото) за резултатите от извършен анализ
на видеозаписи, съдържащи се на два оптични носителя, както и
лицево-идентификационно изследване. Прието е следното:
В
резултат на извършения анализ на оптичен носител – 1 бр. DVD-R “VERBATIM”, 4.7
GB, с надпис на него „Презапис на 1 бр. DVD от ЕС № 25-Ф/2020 г.
(513з-10492/2020)“ – ВД-03051.1, съдържащ 1 видеофайл, с наименование „Видяно в
София публична група_Facebook.mp4”, е дадено заключение, че изображенията на униформените лица, извлечени от
видеозаписа заемат изключително малка площ от общата площ на кадъра, не
съдържат устойчиво различими частни и общи идентификационни признаци и са
негодни за сравнително лицево-идентификационно изследване (л. 324 от делото).
В
резултат на извършения анализ на оптичен носител – 1 бр. DVD-R “VERBATIM”, 4.7
GB, с надпис на него „Презапис на 1 бр. DVD от ЕС № 26-Ф/2020 г.
(513з-10492/2020)“ – ВД-03051.2, съдържащ 2 видеофайла, записани във формат mp4 и два снимкови файла от първия кадър на видеофайловете в JPEG формат, е дадено следното заключение (л. 324-325 от делото: Записът е регистриран
от една камера, насочена към площад „Независимост“. Обхваща интервал от време
от 22:30 часа до 23:30 часа на 10.07.2020 година. В интервала от 22:44 до 22:57
часа е заснето задържането от униформени служители на общо 7 цивилни лица,
някои от които са влачени по посока на колоните. Зад колоните лицата са
оставени да лежат на земята. Наблюдават се множество удари с крака, ръце и
палка, които униформените служители нанасят на лицата. На задържаните лица са
поставени помощни средства – белезници, след което са оставяни да лежат на
земята по корем. След посочените действия униформени служители разместват
задържаните лица, като действията им се състоят в хващане, влачене и поставяне
(хвърляне) на част от цивилните лица едно върху друго. От всички униформени
лица болшинството са с черни униформи с тениски с къси ръкави, с надпис Police на гърба, 2 лица със синкави униформи с надпис Gendarmerie, a oстаналите униформени лица са със светлоотразителни
елеци. Резолюцията на заснетите изображения не позволява да се разчетат
детайлите в нагръдните символи и пагоните на униформените. Не са установени
лица с униформи и символи, които не са характерни за МВР. Струпването на много
лица прави невъзможно да бъдат разграничени отделните действия и движения на
всяко едно от униформените лица. Изображенията на лицата, извлечени от
видеозаписа заемат изключително малка част от общата площ на кадъра, не
съдържат различими частни идентификационни признаци и не отговарят на
изискванията за категорична идентификация, но са годни за евентуално
разпознаване от свидетели и очевидци. По отношение на част от тези лица е
възможно еднозначно установяване на приложени неправомерни действия, физическа
сила и помощни средства – при визуално съпоставяне и анализ на външни
анатомични белези на главата и лицето според тяхната конфигурация, е установено
сходство по общи признаци (форма на главата и лицето, характер на косата,
конфигурация и взаимно разположение на елементите: чело, вежди, нос, устни,
долна челюст и брадичка), може да се направи извод, че на записите вероятно са
заснети 12 униформени лица, посочени в експертната справка поименно и с ЕГН (л.
325 от делото). Изготвени са снимкови кадри. Установява се от съдържащия се в
заключението списък, че измежду посочените от експертите разпознати лица, чиито
неправомерни действия е възможно еднозначно да бъдат установени, не е
жалбоподателят С.С.И..
2. Експертна справка № 21/ИДИ-210, обективирана в
протокол от 17.09.2021 година (л. 262 от делото) за резултатите от извършен
анализ на видеозаписи, съдържащи се на четири оптични носителя. Заключението в
частта му, от значение за процесния спор е следното:
В
резултат на извършения анализ на: диск DVD-R RIDATA, с надпис: „PROTESTI
200102“ – ВД-03110.1; DVD-R RIDATA, с надпис: „PROTESTI
200710 D2“ – ВД-03110.2; DVD-R RIDATA, с надпис: „PROTESTI 200710 D3“ –
ВД-03110.3; DVD-R RIDATA, с надпис: „PROTESTI 200710 D1“ – ВД-03110.4, направено
е заключение, във връзка с извлечени от файловете изображения на униформени
лица, влизащи в съприкосновение с цивилни лица, при което е употребена
физическа сила, че в болшинството от заснетите кадри униформените лица са на
значително разстояние от заснемащите устройства, изображението е със силен шум,
тъй като е заснето в тъмната част на денонощието, дефокусирано и компресирано е,
лицата се движат и застават едно пред друго, което не позволява разграничаване
на действията на всяко едно от тях (л. 274 от делото).
На
основание чл. 171, ал. 1 от АПК съдът цени така изготвените и приложени по
делото, част от административната преписка експертизи.
На
24.09.2021 година Комисията също се запознава с видеоматериала от камерата,
намираща се на сградата на МС, което се установява се от съдържанието на
протокол № 8121р-16869 от 29.09.2021 година (л. 309 от делото). Прието от
Комисията е, че записът е с качество, позволяващо с голяма степен на вероятност
да се установят полицейските служители, които нанасят побой над задържани
протестиращи лица, след като са отведени зад колоните при входа на сградата на
МС. В резултат на проведени разговори със служители от ОСПС при СДВР, на които
са показани видеозаписите, и снетите от последните сведения, както и въз основа
на изготвената експертна справка на НИК, относимо към процесния спор, Комисията
констатира, както следва:
-
в т. 17 от
Протокола: „в 22:45:27 часа, униформено лице, което може да бъде оприличено на
полицай С.С.И., нанася удари с крак на гражданско лице;
-
в т. 19 от
Протокола: „в 22:45:46 часа, униформено лице, което може да бъде оприличено на
полицай С.С.И., нанася множество удари с ръка на гражданско лице.
Събрани в
хода на проверката са сведения от полицейски служители. Относимо към процесния
спор, в сведение от главен инспектор Е.В.Й. – началник на 02 сектор при ОСПС –
СДВР, (л. 348 от делото), дадено във връзка с извършваната проверка по заповед №
8121з-1052/16.08.2021 година на министъра на вътрешните работи (изм. и доп. със
заповед № 8121з-1056/17.08.2021 година) е посочено, че след преглед на записите
от камера 03 на МС същият разпознава няколко служители от 02 сектор на ОСПС, сред
които не сочи С.С.И. – настоящ жалбоподател. Като причина за неразпознаване на
останалите служители сочи лошо качество на записа и прилика в телосложение и
прически. Сочи още, че „представените снимки от записа не съвпадат с тези от
БДС, приложени към тях.“
Проведен
е съвместен преглед на видеозаписи от камера 3 на МС, с главен инспектор Е.В.Й.,
началник на сектор 02 в ОСПС – СДВР, с цел установяване на всички служители на
МВР, участвали при задържането на един от протестиращите. Установява се от съдържанието на съставения протокол с рег. № 4575р-2728 от 04.09.2021
година (л. 355 от делото, гръб), че при преглед на записа Е.Й. посочва в т. 5,
че вторият присъединил се към задържащите лицето Е. М. е С.С.И. (снимка № 3).
Посочено е в протокола, че същият е онагледен със снимков материал.
В
резултат на така извършената проверка е изготвена справка от Комисията, с рег.
№ 8121р-17757 от 12.10.2021 година (л. 297 от делото). Констатациите в р. I, т. 16 (л. 303 от делото), относимо към предмета на
настоящото дело са следните: Младши инспектор С.И., полицай в сектор С2 при
отдел СПС – СДВР е разпознат, съгласно протокол рег. № 8121р-16869/29.09.2021
г. – в 22:45:27 часа, униформено лице, което може да бъде оприличено на полицай
С.И., нанася удари с крак на гражданско лице; в 22:45:46 часа, униформено лице,
което може да бъде оприличено на полицай С.И. нанася множество удари с ръка на
гражданско лице. Посочено е в тази връзка, че при извършената проверка са
установени полицейски служители, евентуално извършили неправомерни действия
спрямо задържани лица на 10.07.2020 година в района на сградата на МС, измежду
които и младши инспектор С.И., полицай в сектор С2 при отдел СПС – СДВР (л. 304
от делото). Прието от Комисията е, че извършеното от младши инспектор С.И. може
да се приеме за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал.
2, т. 4 от ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР, за което следва да им се търси дисциплинарна
отговорност (л. 304 от делото).
Материалите
от тази извършена проверка са изпратени по компетентност на директора на СДВР
(писмо рег. № 8121р-18427/22.10.2021 г.,
л. 290 от делото), разпределени с резолюция от 25.10.2021 година на началник ОЧР.
III.
С предложение
рег. № 513р-99401 от 18.11.2021 година (л. 292 от делото), изготвено от
заместник – директора на СДВР, на директора на СДВР е предложено образуването
на дисциплинарно производство за извършено по време на служба тежко нарушение
на служебната дисциплина – чл. 194, ал. 1, 2, т. 4, във връзка с чл. 203, ал.
1, т. 13 от ЗМВР, от младши инспектор С.С.И., старши полицай в 02 група на 02
сектор на отдел СПС – СДВР, както и е предложен състав на дисциплинарно
разследващия орган (ДРО). Предложението е основано в експертни справки от НИК: №
21/ИДИ-201 от 02.09.2021 година и № 21/ИДИ-210 от 17.09.2021 година, протокол №
8121р-16869 от 29.09.2021 година, както и в справка рег. № 8121-17757 от 12.10.2021 година, в която, прието е в
предложението, че с голяма степен на вероятност са идентифицирани служителите,
заснети по време на протестните действия на 10.07.2020 година от камерите на МС.
В предложението е направено заключение, че разпознат в хода на проверката е младши
инспектор С.И., старши полицай в 02 група на 02 сектор на отдел СПС – СДВР,
който на 10.07.2020 година, за времето от 22:45:27 часа до 22:45:46 часа, в гр.
София, пред сградата на МС, по време на протестни действия пред МС,
неправомерно е използвал физическа сила спрямо задържаните протестиращи лица,
съгласно отразеното в протокол № 8121р-16869 от 29.09.2021 година. Действията
на служителя, чрез публикуваните статии и видеозапис са станали достояние на
неограничен кръг граждани, което е довело до уронване на престижа на
полицейските служители и институцията МВР пред обществото. С действията си
служителят виновно е нарушил разпоредбите на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР – т. 15, т. 19, т. 20, т. 21, т. 31, т. 33, т. 69,
т. 83. Извършеното съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4
от ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за което се налага
дисциплинарно наказание „уволнение“.
Със
заповед № 513з-10274 от 23.11.2021 година (л. 173 от делото), издадена на
основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, въз основа на предложение рег. № 513р-99401 от 18.11.2021 година, и
приложените към същото документи и материали, и при същите мотиви, е
разпоредено образуването на дисциплинарно производство срещу младши инспектор С.С.И.,
старши полицай в 02 група на 02 сектор на отдел СПС – СДВР, и е определен
състав на дисциплинарноразследващия орган (ДРО, Комисия). Служителят е запознат
лично със заповедта на 30.11.2021 година, видно от саморъчно удостоверяване на
това обстоятелство в разписка, обективирана в отправена до същия покана за
явяване запознаване със заповедта за образуване на производството и за даване
на писмени обяснения в срок до 03.12.2021 година (л. 203-204 от делото).
С протокол
№ 513р-106081 от 06.12.2021 година (л. 288 от делото) на ДРО (Комисията),
материалите от извършената проверка, разпоредена със заповед № 8121з-1052/16.08.2021
г., на министъра на вътрешните работи (изм. със заповед от 17.08.2021 г.), са
приобщени по така образуваното дисциплинарно производство.
На
21.01.2022 година е снето сведение рег. № 3383р-228, от главен инспектор Е.В.Й.
(л. 212 от делото) – началник на 02 сектор към отдел СПС – СДВР. В същото сочи,
че след преглед на „видеозаписите под колоните на МС“ „оприличава служителя С.И.“,
когото вижда за първи път от записа, когато довеждат второто задържано лице с
черна тениска, на което „той нанася два удара с крак, след което се насочва към
третото задържано лице, кляка и му нанася два удара с дясната ръка.“
С покана
№ 3383р-2440 от 24.01.2022 година (л. 205 от делото), на С.И. е предоставена
възможност в срок до 24 часа от получаването ѝ да даде писмени обяснения
във връзка с образуваното срещу същия дисциплинарно производство, като са му
поставени конкретни въпроси. Поканата е
получена на 07.02.2022 година лично от С.И., видно от разписка в същата.
В
сведение рег. № 3383р-4442 от 07.02.2022 година (л. 208 от делото), след
преглед на предоставените му от ДРО видеозаписи С.И., не отрича, че е бил
ангажиран в охраната на масово мероприятие на 10.07.2020 година; отрича на
10.07.2020 година да е участвал в задържането на лица, участващи в протеста на
10.07.2020 година; отрича да е използвал физическа сила; не разпознава себе си,
нито някой друг на предоставените му видеозаписи; сочи че няма какво да добави
като обяснения във връзка с воденото срещу него дисциплинарно производство.
На 14.02.2022
година, ДРО (Комисията) извършва преглед на видеозаписи от камера „03“,
монтирана на сградата на МС, гр. София, за времето от 22:30 до 23:30 часа на
10.07.2020 година. Съставен е протокол рег. № 3383р-5283 (л. 230 от делото), от
чието съдържание се установява, че Комисията, при преглед на диск, съдържащ
папка „20200710223010-20200710233059“, в която се намират два видеозаписа, приема
следното по отношение на единия от тях: файл IP
Camera14_ms_ms_20200710223009_20200710224619_107288:
-
на първия
стоп-кадър (22:45:25 часа) се вижда как старши полицай С.И. е застанал между
полицейски служител със сива униформа и полицай В.Г.и нанася удар с десен крак
на задържано лице, лежащо на земята между служителите;
-
на втория
стоп-кадър (22:45:37 часа) се вижда как старши полицай С.И. застанал отдясно на
главен инспектор А.А. нанася удар с десен крак на задържано лице;
-
на третия
стоп-кадър (22:45:46 часа) се вижда как старши полицай С.И. е приклекнал върху
задържано лице пред колоните на МС, отдясно на полицейски служител със
светлоотразителна жилетка и нанася два последователни удара с дясната си ръка
на задържания.
Със
заповед № 513з-2348 от 21.03.2022 година (л. 179 от делото), за която С.И. е
уведомен на 31.03.2022 година (разписка, инкорпорирана в заповедта), по
предложение на ДРО срокът за провеждане на образуваното дисциплинарно
производство е удължен до 29.04.2022 година.
Изготвена
е обобщена справка рег. № 513-р-13892 от 15.04.2022 г., от ДРО (л. 191 от
делото) до директора на СДВР. В същата, въз основа на доказателствата, събрани
в хода на дисциплинарното производство е направен извод, че са налице достатъчно
доказателства за извършено нарушение на служебната дисциплина от младши инспектор С.И., старши полицай в 02 група на 02 сектор на OСПС – СДВР, участвал в охраната на масово мероприятие за времето от 19:00
часа на 10.07.2020 година до 02:00 часа на 11.07.2020 година. Направено е
предложение за налагане на младши инспектор С.И. на дисциплинарно наказание
„уволнение“, съответно за прекратяване на служебното му правоотношение. Служителят,
след покана, връчена му на 18.04.2022 година (л. 201 от делото) е запознат с
обобщената справка и с материалите по дисциплинарното производство на същата
дата, видно от обратна разписка на лист 200 от делото.
С
възражение рег. № 3383р-14243 от
18.04.2022 година (л. 190 от делото), С.И., отрича да е използвал неправомерно
сила при задържането на протестиращи лица на 10.07.2020 година, отрича да е
нанасял удари на граждани, твърди, че не се разпознава в приложените материали,
както и че не смята с поведението си да е уронил престижа на МВР.
Изготвено
на основание чл. 207, ал. 12 от ЗМВР е становище рег. № 3383р-14261 от
18.04.2022 година (л. 180 от делото), с което въз основа на анализ на
доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното производство, основано в
обобщената справка и след отхвърляне на възражението на С.И. от 18.04.2022
година като неоснователно, ДРО (Комисията) предлага на директора на СДВР, на
основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, да
наложи на младши инспектор С.И. дисциплинарно наказание
„уволнение“ за тежко нарушение на служебната дисциплина – неспазване на
правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР,
съответно да прекрати служебното правоотношение на служителя на основание чл.
226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. На становището е положена резолюция от директора на
СДВР - „Да“, с дата 27.04.2022 година.
Със Заповед
№ 513з-4960 от 14.06.2022 година (л. 162 от делото), предмет на настоящия
съдебен контрол, директорът на СДВР налага на младши инспектор С.С.И. – старши
полицай в 02 група на 02 сектор към отдел СПС – СДВР, на основание чл. 194, ал.
2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, дисциплинарно
наказание „уволнение“, както и на основание чл. 226, ал. 1. т 8 от ЗМВР
прекратява служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на
заповедта – 07.11.2022 година.
От
фактическа страна в заповедта е прието въз основа на доказателствата, събрани в
хода на проведеното дисциплинарно производство, съдържащи се в
административната преписка, приобщена по делото, обсъдени по-горе, за безспорно
установено, че на 10.07.2020 година, в 22:45:25 часа, С.И., застанал между
полицейски служител със синя униформа и младши инспектор В.Г., нанася удар с
десен крак на задържано лице, лежащо на земята между служителите; в 22:45:37
часа, застанал отдясно на А.А. (към онзи момент началник на сектор С2 към ОСПС
– СДВР, нанася удар с крак на лице, лежащо на земята; в 22:45:46 часа се вижда
как служителят С.И. е приклекнал върху задържано лице пред колоните на МС и
нанася два последователни удара с дясната си ръка на задържаното лице. Прието
въз основа на това от дисциплинарнонаказващия орган е, че на 10.07.2020 година
около 22:45 часа, в гр. София, пред сградата на МС, служителят, като е нанесъл
удари с крак и с ръка над протестиращи лица, с действията си неправомерно е
употребил физическа сила над задържани лица, съответно е нарушил правилата на
Етичния кодекс за поведение на държаните служители в МВР, които е следвало да спазва.
В тази връзка посочени за нарушени са следните разпоредби на Етичния кодекс – т.
15, т. 19, т. 21, т. 31, т. 33, т.
69. т. 83. Посочена за нарушена е и разпоредбата на чл. 86, ал. 5 от ЗМВР, тъй
като в случая С.И. е продължил да упражнява физическа сила спрямо протестиращи
лица, след като на същите са били поставени белезници и не са били заплаха нито
за полицейски служители, нито за граждански лица.
Така
описаните от фактическа страна действия на С.И. са оценени от дисциплинарнонаказващия
орган (ДНО) като тежко дисциплинарно нарушение – деянието на служителя е довело
до уронване престижа на институцията МВР пред обществото и пред органите на
съдебната власт, извършено е в работно време и във форма на пряк умисъл, тъй
като служителят е запознат съобразно заеманата от него длъжност с етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР, съответно е можел да
предвиди последствията от поведението си, но не го е направил. Прието от
дисциплинарнонаказващия орган e, че налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“
в случая е в съответствие и с целта на закона.
В хода на
съдебното следствие, в съдебното заседание, проведено на 23.01.2023 година, са
разпитани свидетелите Г.Г.В. (на страната на жалбоподателя) и Е.В.Й. и М.В.К.
(на страната на ответника).
Свидетелят
Г.В., служител в СПС – СДВР, сочи, че на 10.07.2020 година, е бил част от
охраната на протеста. По разпореждане на ръководството бил изграден кордон от
два реда служители, с лице към Президентството. С.И. бил от лявата
му страна, непосредствено зад него. По време на протеста напрежението
ескалирало в опит да се пристъпи към МС и да се разкъса кордонът, съответно
заповедта към кордона била движение напред, с цел тълпата да бъде „избутана“
към Президентството. При движението напред някои граждани пробили полицейския
кордон, което наложило задържането им. Свидетелят твърди, че не е видял С.И. да
задържа някое лице от протестиращите, напротив, последният издърпал свидетеля Г.В.,
за да не го поеме тълпата, когато кордонът бил разкъсан, като само в този
момент С.И. напуснал кордона.
Свидетелят
Е.Й., служител в СПС – СДВР към онзи момент, към настоящия момент началник на ОСПС
– СДВР, заявява, че на 10.07.2020 година не е бил част от охраната на протеста
– бил в платен годишен отпуск. От него са изисквани сведения за лицата,
участвали в охраната на протестите, в качеството му на временно назначен на
длъжност началник на сектора. Сведения първоначално е давал в МВР, като на
лаптоп са му пускани видеозаписи от протестите. Обяснил, че по това време не
бил на работа, че качеството на записа не е добро, че служителите му са с почти
еднакво телосложение, подстригани късо и с черни униформи, съответно че на
видеозаписите всички са „сходни“. Втори път е извикан за сведения в МВР, като
този случай му е показван лист със снимка на лице, извадена от видеозапис,
стоп-кадър от видеозаписа, размазана, а до нея снимка на лице от документ за
самоличност (БДС). Разпознал служителя С.И. именно от такава снимка, от документ
за самоличност. Записът му е пускан многократно, с превъртане напред и назад.
На записите никого не е разпознавал, обяснил, че на записа не може да каже „кой
кой е“. Трети път е извикан, този път в Осмо районно управление, където му е указано,
че след като е разпознал лицето от снимката, трябва да напише, че лицето ‚Х“ от
снимката, удря лицето „У“ от видеозаписа. За всички служители от тази проверка
са му предоставяни снимки – такива от стоп-кадър и от личните им документи. Изрично
и неколкократно заявява пред съда, че разпознаване на С.И. от видеозаписа не е
извършвал, разпознал е С.И. само на предоставената му снимка от документ за
самоличност.
Свидетелят
М.К., служител в СПС – СДВР, сочи, че на 10.07.20202 година е бил част от
охраната на протеста. Също бил част от кордона (за което свидетелства Г.В.), на
втора линия. Част от протестиращите се опитвали да ги издърпат в тълпата,
посягали към коланите на полицейските служители с цел да издърпат служебните им
оръжия. С.И. също бил част от кордона, на около 5 метра от свидетеля, а
последният имал пряка видимост към него и през повечето време го виждал. При
настанала суматоха и разкъсване на кордона С.И. съдействал на колега, когото
тълпата се опитала да издърпа навътре. Налагало се е някои от лицата,
най-големите провокатори, които нападали и полицейските служители, да бъдат
изтегляни зад кордона, да бъдат извеждани от множеството. Участвал е в
задържането на едно лице. Не е ставал свидетел С.И. да е извършвал неправомерни
действия. Не си спомня да е виждал С.И. зад колоните на МС. Последният е
напускал мястото си само когато тълпата издърпала техен колега, като С.И. го
върнал обратно в кордона.
Така
дадените свидетелски показания настоящият съдебен състав ги кредитира изцяло,
тъй като се базират на лични, преки и непосредствени впечатления (свидетелите
М.К. и Г.В.), съответно кореспондират с част от приобщените по делото писмени
доказателства (Е.Й.), последователни и непротиворечиви са.
При така установените факти,
настоящият състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
достигна до следните правни изводи:
Редът и
условията за ангажиране на дисциплинарна отговорност на държавните служители в
МВР са уредени в Глава осма, чл. 194 – чл. 215а от ЗМВР, респективно в Инструкция №
8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в
Министерството на вътрешните работи (Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г.)
Оспорваната
заповед е издадена от компетентен орган. Не е спорно между страните, че
жалбоподателят заема длъжност „старши полицай“ в 02 група на 04? сектор към
ОСПС – СДВР, със специфично длъжностно наименование „младши инспектор“, т.е.
младши изпълнителска длъжност (пункт 14 от Приложение № 2 към Заповед №
8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи относно
утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал.
1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР). От което следва, че компетентен да издаде заповед за
налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя съгласно чл. 204, т. 3,
предл. първо от ЗМВР, е именно издалият процесната заповед – директор на СДВР, ръководител
(чл. 43, ал. 1 от ЗМВР) на основна структура по чл. 37, т. 2 от ЗМВР, във връзка
с чл. 9, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на МВР, част от която
е и ОСПС (чл. 42, ал. 2 от ЗМВР), в който отдел С.И. работи към този момент. Не
е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорваната
заповед е изготвена в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички
реквизити, изисквани от разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, вкл. фактически
и правни основания за издаването ѝ. Доколко посочените в акта фактически
установявания са подведени под съответстващите им правни норми, а деянието е
доказано, е въпрос на материалната законосъобразност на акта, който въпрос
подлежи на разглеждане в съответната част от мотивите на настоящия съдебен акт.
Не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Заповедта е издадена при спазване
на административнопроизводствените правила и в рамките на установените
преклузивни срокове.
При издаване на оспорваната
заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, съдържащи се в Глава VIII, чл.
194 – чл. 215а от ЗМВР, респективно в Инструкция № 8121з-877/06.07.2021
г. Производството е образувано с издаване на заповед от директора на СДВР (чл.
207, т. 2, във връзка с чл. 205, ал. 1 от ЗМВР), с която е определен и ДРО (чл.
207, ал. 2 от ЗМВР) – сформирана е Комисия,
на която е разпоредено извършването на проверка по повод данните, съдържащи се
в предложение рег. № 513р-99401 от 18.11.2021 година, ведно
с приложените към същото документи и в сроковете по чл. 195, ал. 2 и чл. 205, ал. 6
от ЗМВР, а последните са съобразени в хода на производството. Държавният служител,
срещу когото производството е образувано е запознат със заповедта за образуване
на производството, включително с последвалата заповед за допълването и
изменението ѝ (чл. 207, ал. 8, т. 1 от ЗМВР), а на същия е осигурена
възможност да упражни правата си по чл. 207, ал. 8, т. 1 – 6 от ЗМВР. Изготвена
е обобщена справка съгласно изискването на чл. 207, ал. 7 от ЗМВР, със
съдържание, съответно на чл. 49 от Инструкцията, с която служителят, заедно с
всички материали по производството е запознат, като му е указана и предоставена
възможността да даде допълнителни обяснения и да направи възражения (чл. 207,
ал. 10 от ЗМВР), както и изрично му е указано, че същите следва да са
адресирани до директора на СДВР, и че при отказ да даде такива, това ще бъде
считано за отказ по зависещи от служителя причини. Служителят се е възползвал
от това си право, като депозирал писмено възражение, адресирано до директора на
СДВР, което последният е приел видно от положена от същия резолюция с дата
27.04.2022 година (л. 190 от делото), т.е. спазено е и законовото изискване и
на чл. 206, ал. 1 от АПК, ДНО преди да наложи дисциплинарно наказание да
изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Изготвено от
ДРО е писмено становище до ДНО за наличието на основание за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на държавния служител (чл. 207, ал. 12 от ЗМВР), с
което е приключила фазата на разследване в дисциплинарното производство, а
същото отговаря на изискванията на чл. 53 от Инструкцията.
Заповедта е издадена в рамките на
установените в чл. 195, ал. 2 от ЗМВР преклузивни срокове. Без основание са
доводите на жалбоподателя, че актът е издаден след изтичане на двумесечния срок
по чл. 195, ал. 2, предл. първо от ЗМВР. Съгласно чл. 196, ал. 1 от ЗМВР
дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да
наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и
самоличността на извършителя. Съгласно ал. 2 на посочената правна норма дисциплинарното
нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство (т.е.
образувано такова спрямо конкретното лице) постъпят при компетентния
дисциплинарнонаказващ орган. По аргумент от чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР,
дисциплинарното производство при наличие на данни за извършено дисциплинарно
нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 2 – 15
от ЗМВР от държавни служители на младши изпълнителски длъжности, се образува с
писмена заповед на ръководителите на структурите по чл. 37. Следователно начало
на процесното производство е датата на издаване от директора на СДВР на заповед
№ 513з-10274 – 23.11.2021 година за образуване на дисциплинарно производство.
Съответно релевантен за изчисляване на срока по чл. 195, ал. 2, предл. първо от ЗМВР е моментът на постъпване на материалите от това образувано производство
при компетентния дисциплинарнонаказващ орган след приключване работата на ДРО
(Комисията). Не и датата на приобщаване в това производство на доказателства
съдържащи се в материалите по проведеното производство в изпълнение на заповед №
8121з-10521 от 16.08.2021 година на министъра на вътрешните работи (изм. и доп.
със заповед № 28121з-1056/17.08.2021 година). Независимо че данните от това
предходно производство са повод за образуване на процесното дисциплинарно
такова, материалите, съдържащи се в същото сами по себе си не съставляват
основание за налагане на дисциплинарно наказание – същите следва да бъдат
проверени по надлежния ред и в отделно производство, проведено при компетентния
ДНО. Следва в тази връзка да се посочи, че материалите от предходно извършената
проверка са приобщени с протокол № 513р-106081 от 06.12.2021 година (л. 288 от
делото) на ДРО (Комисията), подписан от председателя на Комисията, не и от ДНО,
каквото твърдение се навежда в жалбата.
С оглед изложеното, независимо че
по делото не се представиха конкретни доказателства относно датата на
постъпване на материалите по процесното дисциплинарно производство при ДНО,
предвид факта, че изготвеното от ДРО (Комисията) становище рег. № 3383р-14261,
с което именно съгласно чл. 207, ал. 12 от ЗМВР производството (фазата на
разследване) приключва, е с дата 18.04.2022 година, то дори (в полза на
наказаното лице) да се приеме, че още на същата дата материалите по производството
са постъпили при ДНО, то към 14.06.2022 година – датата на издаване на
процесната заповед, двумесечният срок по чл. 195, ал. 2, предл. първо от ЗМВР
не е изтекъл.
Горното обосновава извод за липса
на отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспорената заповед е издадена в
нарушение на материалния закон.
Дисциплинарната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за извършено тежко нарушение на служебната
дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 от
ЗМВР, състоящо се в неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР – т. 15, т. 19, т. 20, т. 21, т. 31, т. 33, т. 69,
т. 83, за което на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 197, ал. 1,
т. 6 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Съдът споделя извода на
административния орган, основано в събраните по делото доказателства, че тежко дисциплинарно
нарушение и с посочения от ДНО обективен и субективен фактически състав в
случая е извършено. Неправилно обаче ДНО е приел за безспорно доказано, че
автор на процесните деяния, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност
на е С.С.И.. Както в дисциплинарното производство, така и в хода на съдебното
следствие, не се събраха достатъчно и убедителни доказателства, от които да
може да се установи по безсъмнен и безспорен начин извършването на тежко дисциплинарно
нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР
от жалбоподателя. Така по същество цялото дисциплинарно обвинение касателно
авторството на процесното дисциплинарно нарушение почива на предположения, каквито
се съдържат и във всички документи, обосновали процесната заповед. Съображенията
са следните:
1.
Изводите на ДРО, респективно на ДНО, макар и само касателно фактическата
обстановка, видно от мотивите на оспорваната заповед и изготвените в хода на
производството обобщена справка и становище, са основани на първо място в експертна
справка № 26-Ф/17.07.2020 година (л. 276 от делото), изготвена в хода на
дисциплинарна проверка, разпоредена със заповед № 513з-10492 от 11.07.2020
година на директора на СДВР. Следва да се посочи, че по делото не се представят
доказателства материалите от тази извършена проверка да са приобщавани към
проведеното процесно дисциплинарно производство. Следва да обаче да се посочи,
че съгласно констатациите, обективирани в сочената експертна справка, при
извършения анализ на видеоматериала, заснет от камера, разположена на фасадата
на сградата на МС, въпреки установените при извършения преглед на записите
действия по задържане на седем лица, спрямо три от които видимо е използвана
физическа сила и помощни средства от страна на задържащите ги полицейски
служители, прието от експертите е, че поради динамиката на събитията е
невъзможно да се онагледят действията конкретно на служителите в тяхната цялост
със статични кадри (снимки), а за добиване на пълна представа на същите е
необходимо предоставените записи да се прегледат в качеството им на
видеоматериал. Посочено е, че част от изображенията на заснетите лица са с потенциал
за извършване на лицево-идентификационно изследване при предоставяне на
сравнителни образци, снети при сходни условия и ракурс, но доказателства за
извършено такова изследване в рамките на това проведено производство по делото
и преписката не се представят. Т.е. констатации за персонално участвали,
съответно извършвали сочените неправомерни действия полицейски служители не са
обосновали това експертно становище.
2.
На следващо място изводите на ДРО,
респективно на ДНО, че жалбоподателят е автор на процесното дисциплинарно
нарушение, са основани в приобщения като доказателство по преписката и делото
протокол рег. №
3383р-5283 от 14.02.2022 (л. 230 от делото), за извършен от ДРО (Комисията) преглед
на видеозаписи от камера 03, монтирана на сградата на МС, гр. София.
3.
Тези изводи на Комисията по отношение
самоличността на С.С.И., прието е в процесната заповед (както и в становището,
съответно справката), че се потвърждават и от отразеното в протокол №
8121р-16869 от 29.09.2021 година (л. 309 от делото), изготвен от Комисията при
извършената проверка на основание заповед № 8121з-1052/16.08.2021 г. на министъра
на вътрешните работи.
3.1.1. Предвид
факта, че този протокол (от 29.09.2021 година) се позовава на „ЕС от НИК“, се вземат
предвид и изготвените две експертни справки от НИК – МВР (ЕС № 21/ИДИ-21/02.09.2021
година (л. 313 от делото) и ЕС № 21/ИДИ-210/17.09.2021 година (л. 262 от делото).
3.1.2. Поради
факта, че протоколът от 29.09.2021 година, в
който е основана и процесната заповед, се позовава и на сведения, снети от
служители на ОСПС – СДВР, се вземат предвид и сведенията, съдържащи данни за разпознаване
на жалбоподателя С.С.И.. Видно е от доказателствата по делото, такива са дадени
в хода на проведеното дисциплинарно производство само от главен инспектор Е.В.Й.,
полицейски служител в ОСПС – СДВР, към настоящия момент началник на 02 сектор
при ОСПС – СДВР, както следва: сведение на лист 348 от делото; протокол с рег. № 4575р-2728 от
04.09.2021 година (л. 355 от делото, гръб), за проведен съвместен преглед на
видеозаписи от камера 3 на МС; сведение от 21.01.2022 година (л. 212 от
делото), дадено в хода на процесното дисциплинарно производство. Във връзка с тези сведения на преценка
подлежат гласните доказателствени средства, събрани в хода на съдебното
следствие – свидетелските показания на Е.В.Й., Г.Г.В. и М.В.К..
Съдът като взе предвид
съдържанието на така приобщените по преписката и делото доказателства,
обосновали процесната заповед включително касателно авторството на процесното
нарушение, обсъдени по – горе, и след като прецени същите ведно със
свидетелските показания, дадени в хода на съдебното следствие, счита, че процесната
заповед в частта ѝ, съдържаща изводи, че автор на посочените в същата
деяния, както следва: в 22:45:25 часа – нанасяне на удар с десен крак на
задържано лице, лежащо на земята между служителите; в 22:45:37 часа – нанасяне
удар с десен крак на задържано лице; в 22:45:46 – часа нанасяне на два
последователни удара с дясна ръка на задържания, е жалбоподателят С.С.И. е
необоснована. Както в дисциплинарното производство, така и в производството
пред съда, не се събраха достатъчно и категорични доказателства, че посочените
в заповедта действия са извършени именно от С.С.И..
Този си извод съдът прави на
първо място на база направените заключения в извършените експертизи (ЕС №
21/ИДИ-21/02.09.2021 година (л. 313 от делото) и ЕС № 21/ИДИ-210/17.09.2021
година (л. 262 от делото). Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата,
събрани редовно в производството пред административния орган имат сила и пред
съда. Приобщените от ДРО експертизи, съставляващи част от материалите от извършената
проверка, разпоредена със заповед № 8121з-1052/16.08.2021 г., на министъра на
вътрешните работи (изм. със заповед от 17.08.2021 г.), са сред доказателствата,
приети от ДРО, респективно ДНО. Експертизите са изготвени от компетентни
специалисти от НИК – МВР, поради което няма основание заключенията им да не
бъдат зачетени от съда, независимо неценени от ДНО в частта им касателно
липсата на заключения на експертите за идентифициране на жалбоподателя, респективно
за извършвани от последния конкретни неправомерни действия. Установи се от
съдържанието на така приложените експертни справки, че същите не съдържат данни
за идентифициране на жалбоподателя в резултат на извършените анализ на
видеозаписа и лицево-идентификационно изследване, тъй като името и личните
данни на С.И. не присъстват в приложения списък в ЕС № 21/ИДИ-21/02.09.2021
година (л. 313 от делото).
Такива констатации не се съдържат и в мотивната част на експертизата, съдържаща
данни за лицево-идентификационно разпознаване (сходство по общи признаци) въз
основа на извършен анализ на външни анатомични белези на главата и лицата
според тяхната конфигурация, на 12 полицейски служителя. Възприема се в тази
връзка изцяло заключението на експертите и в частта, че по отношение на част от
полицейските служители, заснети да използват неправомерно физическа сила и
помощни средства спрямо задържани на протеста на 10.07.20202 година лица,
изображенията на лицата, извлечени от видеозаписа не съдържат различими частни
идентификационни признаци и не отговарят на изискванията за категорична
идентификация.
Разпознаване на С.С.И., невключен
в списъка, изготвен от експертите като идентифициран след извършената
лицево-идентификационна експертиза, не е извършено в хода на производството и
от свидетели-очевидци, каквото единствена възможност за идентифицирането им към
момента на извършване на експертизите, е посочена в ЕС.
Не може да обоснове извод за
авторството на процесното дисциплинарно нарушение и извършеното от ДРО „разпознаване“
на жалбоподателя, обективирано в протокол рег. № 3383р-5283 от 14.02.2022 (л.
230 от делото). Разпознаването е резултат от извършен обикновен, от лица –
неексперти, преглед на видеозаписите от камера 03, монтирана на сградата на МС,
гр. София. Съдът също извърши собствен преглед на видеозаписите от камера 03,
монтирана на сградата на МС, съдържащи се в приложени по делото оптични носители
(л. 160 и л. 404). С оглед резолюцията на записите, разстоянието от камерата до
заснеманите лица, факта на заснемане в тъмната част на денонощието, съдебния състав
счита същите за годни да установят само определени, не и всякакъв род
обстоятелства при обикновени, неекспертен преглед. Във връзка с
това съдът намира, че от тези записи може да се установят извършването на
неправомерни действия и техният вид, извършването им с голяма степен на
вероятност от полицейски служители, броят на служителите, евентуално техният
пол, възможно е да се установи и броят на задържаните лица и евентуално техният
пол, но лицево разпознаване при такъв неекспертен преглед не може да бъде
извършено, а още по-малко от лица, които не са били очевидци на случващото се. Което
кореспондира и с изводите в ЕС от 17.09.2021 година, че изображенията на
униформените лица, невключени в списъка с идентифицираните такива, са негодни
за сравнително лицево-идентификационно изследване. Поради което извършено по такъв
начин разпознаване не може да се приеме за надлежно идентифициращо
жалбоподателя като извършител на заснетите неправомерни действия. В подкрепа на
този извод ще се даде за пример обстоятелството, че при първия извършен такъв,
обикновен преглед на видеозаписа от страна на Комисията, извършваща втората проверка
(по заповед на министъра на вътрешните работи), резултатите от която са
обосновали образуването, както и изводите в процесното производство за
извършено именно от С.С.И. дисциплинарно нарушение, е констатирано от Комисията
нанасянето на удари от униформено лице, с крак, на гражданско лице (22:45:27
часа), съответно нанасянето на множество удари от униформено лице, с ръка, на
гражданско лице (22:45:46 часа). При втория такъв преглед, вече от страна на
Комисията, провела разследването в процесното производство, е констатирано
друго: на първия стоп-кадър (22:45:25 часа) се вижда как старши полицай С.И. ...
нанася удар (един) с десен крак на задържано лице; на втория стоп-кадър (22:45:37
часа) се вижда как старши полицай С.И. нанася удар с десен крак на задържано
лице; на третия стоп-кадър (22:45:46 часа) се вижда как старши полицай С.И. ...
нанася два последователни удара с дясната си ръка на задържания. Налице е
противоречие между протоколите на двете комисии, което преценено ведно с
установеното от съда при преглед на видеозаписа, че към посочения интервал от
време се наблюдават двама служители, които нанасят съответно – единият
еднократно два удара с ръка, а другият на два пъти, множество удари с ръка,
категорично води на извод, че констатациите на двете комисии в резултат
единствено на извършен от техните членове – неексперти, преглед на видеозаписа,
не са годни да установят авторството на процесното нарушение, а единствено
почиват на предположения.
Изводите си за недоказаност на
авторството на процесното дисциплинарно нарушение съдът прави на следващо място
и на база противоречивите и недостатъчни данни в двете сведения, съответно в
протокола за извършен съвместен преглед, дадени в хода на двете извършени
проверки от свидетеля Е.Й., също обосновали процесната заповед касателно извършителя
на процесното дисциплинарно нарушение. Е.Й. беше разпитан и в хода на съдебното
следствие като свидетел на страната на ответника и дисциплинарнонаказващ орган.
Пред съда същият изрично и неколкократно заяви, че разпознаване конкретно на С.И. от
видеозаписа не е извършвал, разпознал го е само на предоставената му снимка от
документ за самоличност, но че е „трябвало“ при последното сведение да напише
какви действия извършва лицето, което е разпознал на снимката от БДС. Разпитаните
пред съда свидетели – полицейски служители Г.Г.В. и М.В.К., част от състава на
отдел СПС – СДВР, участвали в охраната на протеста на 10.07.2020 година, съответно
били част от сформирания полицейски кордон с цел защита сградата на МС, част от
който кордон към онзи момент е бил и жалбоподателят, заявиха пред съда, че единственият
момент, в който С.И. е напускал кордона е този, в който е помогнал на Г.В. да
се върне обратно в кордона, след като тълпата разкъсва кордона. Съдът, като взе
предвид съдържанието на показанията на тези двама свидетели, като оцени противоречивото,
а и уклончиво съдържание на сведенията от Е.Й., дадени в хода на двете
дисциплинарни проверки, и прецени същите ведно с показанията на последния,
дадени в хода на съдебното следствие по настоящото дело, в които свидетелят
категорично и неколкократно отрече пред съда да е разпознавал С.И. посредством
преглед на видеозаписа от камера 03, като посочи че е разпознавал жалбоподателя
само на предоставена му снимка във формат за документ за самоличност (такова
обстоятелство е отбелязано в сведението на л. 348), счита тези доказателствени
източници, обосновали процесната заповед също за недостатъчни да обосноват
извода относно авторството на процесното дисциплинарно нарушение.
Предвид горното, независимо че
действително, съвкупността на доказателства по делото води на извод, че на 10.07.2020
година, в 22:45:25 часа полицейски служител нанася удар с десен крак на задържано
лице, лежащо на земята между служителите; че в 22:45:37 часа, същият полицейски
служител нанася удар с крак на лице, лежащо на земята; че в 22:45:46 часа
същият полицейски служител, приклекнал върху задържано лице пред колоните на
МС, нанася два последователни удара с дясната си ръка на задържаното лице, с
които действия неправомерно употребява
физическа сила над задържани лица, съответно нарушава правила на Етичния кодекс
за поведение на държаните служители в МВР, които е следвало да спазва, по
делото не се доказа, че автор на деянията, съставляващи тежко дисциплинарно
нарушение, е жалбоподателят С.С.И..
Във връзка с горното следва да се
посочи, че налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ за
недоказано извършено от конкретно лице тежко дисциплинарно нарушение не може да
постигне нито индивидуалната, нито генерална превенция на дисциплинарното
наказание, заложени в чл. 4, ал. 2 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 година.
Със санкционирането на даден служител за извършено дисциплинарно нарушение,
чийто автор не е доказано безспорно да е наказаното лице, не се оказва възпитателно
и превантивно въздействие върху останалите служители, напротив, поражда се
съмнение за дисциплинарна репресия, опасно надхвърляща преследваната от закона
генерална цел. От друга страна, с дисциплинарната репресия най – интензивно се
въздейства върху дееца, поради което и е недопустимо такава да се насочва срещу
което и да е лице, в преследване на цел – „някой да бъде наказан“. Съгласно чл.
194, ал. 4 от ЗМВР дисциплинарната отговорност е лична. Тук във връзка с
конкретиката на казуса, с оглед видимо затрудненото доказване на извършените
конкретно от всеки от полицейските служители неправомерни деяния в процесния
случай, следва да се посочи, че не броят наказани служители реализира целите по
чл. 4, ал. 2 от Инструкцията. Същите са постижими само при адекватно насочена,
съответно реализирана дисциплинарна отговорност. Изложеното обосновава извод, че процесната
заповед е несъответна и на целта на закона.
Въз основа на изложеното, в
резултат на извършената проверка на оспорената заповед по реда на чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав приема, че са налице основанията по чл. 146, т.
4 и т. 5 от АПК за нейната отмяна като незаконосъобразна.
Относно
разноските:
Предвид изхода
на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът намира, че следва да бъде
уважено като основателно искането на жалбоподателя за присъждане на направените
по делото разноски. Същият е заплатил държавна такса в размер на 10.00 (десет)
лева, за което представя разписка, а в съдебното производство се е
представлявал от пълномощник, комуто е платил адвокатско възнаграждение в
размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева, видно от представения договор за
правна защита и съдействие от 14.11.2022 година (л. 8 от делото, гръб).
Представен от процесуалния представител на жалбоподателя е списък с разноски, в
които обективира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева,
без да представя доказателства за договорен и заплатен такъв размер на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Ответникът
направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, пледира за
присъждане на възнаграждение за един адвокат в минимално предвидения нормативно
размер. Възражението, без да се взема предвид посочената сума за адвокатско
възнаграждение в представения списък с разноски, което е недоказано да е
заплатено, е без основание предвид съдържанието на представения по делото
договор за правна защита и съдействие. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2,
т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес минималното
възнаграждение за дела по ЗМВР е 750 лева, в какъвто размер е и доказано
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение по настоящото дело. Предвид
изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни
разноски в общ размер на 760 (седемстотин и шестдесет) лева.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №
513з-4960 от 14.06.2022 година на директора на Столична дирекция на вътрешните
работи, издадена на основание чл. 204, т. 3 от Закона за министерството на
вътрешните работи (ЗМВР), с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197,
ал. 1, т. 6 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, на С.С.И., с ЕГН: **********,***, е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, и на основание чл. 226, ал. 1, т.
8 от ЗМВР служебното му правоотношение е прекратено, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Столична
дирекция на вътрешните работи, с административен адрес гр. София, ул. „Антим I“ № 5, да заплати на С.С.И., с ЕГН: **********,
с постоянен адрес: гр. Брезник, община Брезник, област Перник, ул. „***“, бл.
3, ап. 40, съдебни разноски в размер на 760.00 (седемстотин и шестдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/