Решение по дело №216/2013 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 87
Дата: 17 юли 2013 г. (в сила от 8 август 2013 г.)
Съдия: Албена Дякова Великова
Дело: 20133320100216
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

 87

 

гр. Кубрат, 17.07.2013 г.

 

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Кубратският районен съд в публично заседание на трети юли, две хиляди и тринадесета  година в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Албена Великова

 

при  секретаря В.Д. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 216 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по предявени искове с правно основание чл.127, ал.2  във вр. с чл.143 от СК. 

 Ищцата М.Д.Я., ЕГН **********  с пост. адрес в гр. Кубрат, област Разград, ул. Самуил № 4 действаща като майка и законен представител на малолетния Г.Р.Х., ЕГН **********, като твърди, че от раздялата между страните единствено тя е издържала сина си и е полагала непосредствени грижи за отглеждането му, без да получи каквото и да било съдействие от ответника, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща месечна издръжка за малолетния Г. в размер на 80.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.05.2013 год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима чрез майката и законен представител М.Д.Я. до настъпване на условията за нейното изменение или прекратяване.

Ответникът Р.Х.А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, редовно уведомен, представя писмен отговор в срока за това, с който не оспорва предявените искове, но твърди, че е безработен и поради това не е плащал издръжка на малолетните си деца, две от които не е припознал, както и на детето Г..    

Кубратският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки същите със становището на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Страните са родители на детето Г.Р.Х., ЕГН **********, род. на *** год., видно от съставеният за раждането му акт № 0146/2***, чието съдържание е възпроизведено в приетото като доказателство по делото Удостоверение за раждане от *** год.

            От събраните по делото писмени доказателства и обясненията на ответника се установява по несъмнен начин, че страните заживяли на семейни начала през 2000г., като от съвместното си съжителство имат родени общо три деца – Т., Х. и Г., като само момчето, родено на *** год.  е припознато от ответника. Първоначално живеели в дома на родителите на ответника в село Савин, а впоследствие в дома на родителите на ищцата в град Кубрат. Липсата на финансови средства принудили ищцата да потърси препитание в Гърция, като децата оставила на грижите на своята майка. От 2007 година страните окончателно се разделили, като от тогава единствените ангажименти по осигуряването на средства за издръжката на децата, в това число и на Г., както и непосредствените грижи за отглеждането му поела майката подпомагана от своята родителка    

Бащата твърди, че е безработен и в подкрепа на това е и издадената от Дирекция „Бюро по труда” гр. Кубрат Служебна бележка № 814/21.06.2013г.

Майката представя удостоверение от 22.04.2013г. от Дирекция „Социално подпомагане” гр.Кубрат, от което е видно, че същата е подпомагана по ЗСПД и по ППЗСП. Представя и трудов договор, от който е видно, че от 21.05.2013 год. работи по трудово правоотношение на 6-часов работен ден.

От приложеното Удостоверение изх. № 105/19.04.2013г. се установява, че Г. е бил ученик във втори клас през учебната 2012/2013 год. на ПУИ „Д-р Петър Берон” гр. Кубрат.

Ищцата има задължения към другите две свои деца. Никоя от страните няма собствено жилище.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск, квалифициран с правно основание чл.127, ал.2 във вр. с чл.143, ал.2 от СК, е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

Малолетният Г.Р.Х. е роден от прекратено между родителите му фактическо съпружеско съжителство.

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

В настоящият случай по безспорен начин е установено, че страните са родители на детето Г., родено от съвместното им съжителство.  От качеството на родител произтича  задължението на всеки от тях да осигурява и участва в издръжката му.

Ищцата представя доказателство, че работи по трудов договор от 21.05.2013г. и реализира месечно трудово възнаграждение в размер на 228.00 лева.

Ответникът е безработен, няма данни да страда от заболявания, които да препятстват полагането на труд.

Дължимият размер издръжка е в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя. Към момента Г. е на почти 9-годишна възраст, ученик е бил във втори клас и му предстои следнащата учебна година да бъде в 3-ти клас в ПУИ гр. Кубрат, където продължава началното си образование, и съдът намира, че за месечната му издръжка са необходими не по – малко от 160.00 лева, съобразявайки се с обичайните нужди за съответната възраст от  храна, облекло, занимателни пособия.   

И двамата родители са работоспособни, като майката доказва  месечно доход в размер на 228.00 лева. За бащата се установи, че е безработен, но работоспособен, поради което съдът приема, че същият е в състояние да реализира доход в размер на минималната работна заплата за страната.

Ищцата полага ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието на детето Г. и има задължения към други свои деца – Т. и Х..

И двамата родители в еднаква степен дължат на непълнолетните си деца издръжка. Имайки предвид възможностите на родителите и съобразявайки се с това, че майката е тази, която лично се грижи за отглеждането на детето им, съдът счита, че следва от необходимите на месец 160.00 лв. за  издръжката на Г., всеки от родителите следва да поеме издръжката му по равно – по 80.00 лева всеки от тях.  Този размер издръжка – минимален, е изцяло във възможностите на бащата, тъй като той е законово определения минимум, поради което претенцията на ищцата, ответникът да заплаща за в бъдеще време, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.05.2013 год., ежемесечна издръжка в този размер от 80.00 лева, е основателна и доказана и следва да бъде уважена.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на РС – Кубрат държавна такса върху определения размер издръжка - сумата 115.20 лева.     

Водим от изложеното и на основание чл.127 от СК във вр. с чл.143, ал.2 във вр. с чл. 149 СК, съдът 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         ОСЪЖДА Р.Х.А., ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплаща за издръжката на детето си Г.Р.Х., ЕГН ********** ежемесечно по 80.00 (осемдесет) лева, считано от 09.05.2013 год. до изменение на обстоятелствата, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила, платими чрез неговата майка и законен представител М.Д.Я., ЕГН **********,***.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в тази му част.

ОСЪЖДА Р.Х.А. да заплати по сметка на РС гр.Кубрат държавна такса по присъдената в негова тежест издръжка в размер на 115.20 (сто и петнадесет лева, двадесет стот.) лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис, пред ОС - гр.Разград.

 

                                                        Районен съдия: /П/ Ал. Великова