Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 51 17.02.2023 г. гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
ІІІ състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Стефка Христова, като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА адм.
дело № 636 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172,
ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Делото е
образувано по жалба на З.А.И. с постоянен адрес:***, против Заповед №22-1228-0000576/16.09.2022
г. на Началник Група в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, с която е прекратена регистрацията на
МПС, собственост на З.А.И. за срок от шест месеца. Жалбоподателят оспорва
заповедта като издадена в противоречие с материалния закон. В заповедта фактическата
обстановка била неправилно установена, тъй като лицето, на което е предоставила
собствения си автомобил, притежава валидно СУМПС, издадено от Република Италия.
Направено е искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
Ответникът, Началникът на
Група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, редовно призован,
не се явява и не изразява становище по подадената жалба.
Съдът, като взе предвид
приетите по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и относимите правни разпоредби и извърши служебно цялостна
проверка на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Със Заповед №22-1228-000576
от 06.09.2022 г. на Началника на Група в
сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Стара Загора, на жалбоподателката З.А.И. е
наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на
ППС”. В същата се съдържа указание за реда и срока на обжалване. Като
фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, на 06.09.2022 г. в 10.15
часа в гр.Стара Загора, ул. „Д-р Т. Стоянович“ № 26, в посока север-юг собственият й лек
автомобил „БМВ“ с рег. *******се управлява от лицето Сл. Ал. К., който не
притежава свидетелство за управление на МПС – ЗППАМ е издадена въз
основа на АУАН серия АД № 417259/06.09.2022 г. Запознавайки се с констатациите на
акта, административният орган приема наличие на основание по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП за налагане на принудителна административна
мярка – прекратяване на регистрацията на МПС за срок от шест месеца.
Заповедта е връчена лично
на жалбоподателката на 12.09.2022 г., а жалбата е
депозирана в деловодството на съда на 14.09.2022 г. При така установените факти
съдът намира жалбата по делото за допустима като подадена от лице с правен
интерес от обжалването и в срока за обжалване, а разгледана по същество, за
основателна, по следните съображения:
По делото е приета като
доказателство административната преписка по издаване на оспорения акт и са представени
доказателства за компетентност на ответния административен орган – Заповед №349з-4467/23.12.2021 год. на
Директора на ОД на МВР – Стара Загора за определяне на длъжностните лица,
упълномощени да налагат ПАМ по Закона за движение по пътищата. Въз основа на
гореизложеното, съдът намира, че ответникът по делото притежава необходимата
компетентност да налага ПАМ.
Принудителните
административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си
действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на
основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в
хипотезата на същата, което се установява с акта за установяване на
административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на
ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване
на административни нарушение имат доказателствена сила до доказване на
противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща доказателствена
сила за извършеното пред длъжностното лице изявление, както и за извършените от
него и пред него действия, поради което на основание чл.193, ал.1, изречение
първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК,
доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от
тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. Всъщност още при издаване на акта
водачът Караилиев е приложил документи, че притежава валидно СУМПС, издадено от
Република Италия. Прието е решение № 448 от 19.11.202 година и приложените към
него документи, от което е видно, че последният притежава СУМПС №52019393917.
По делото е представен и легализиран превод на писмо от Полицейско управление
на Реджо Калабрия – Република
Италия, в което изрично е посочено, че
посоченото СУМПС е с притежател Сл. Ал. К.
с дата на издаване 20.05.2019 година и е валидно до 24.05.2024 година.
Заповедта за прилагане на
принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в
разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Оспореният акт е мотивиран, посочени са фактическите обстоятелства, възприети
от органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС от страна
на неправоспособния водач Слави Караилиев. Тези обстоятелства се оспорват от страна на жалбоподателя, а и са представени доказателства, че водачът е бил
правоспособен към момента на установяване на административното нарушение.
Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, принудителната административна мярка „прекратяване регистрацията на пътно
превозно средство“ се налага на собственик, който управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателнопроцесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай е видно от фактическото
описание на административното нарушение, че административният орган е приел
наличието на последната хипотеза на законовата разпоредба.
.
Съдът намира, че поведението е
било неправилно квалифицирано от наказващия орган, както и че не са налице
предпоставките за налагането на ПАМ.
При това положение настоящият съдебен
състав намира, че в конкретния случай не са налице предпоставките за
прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“,
предложение последно от ЗДвП, оспорената заповед следва да се отмени като
незаконосъобразна, а на жалбоподателя следва да се присъдят съдебно-деловодни
разноски в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
Водим от изложеното и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Административен съд Стара
Загора
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба
на З.А.И. с постоянен адрес:*** Заповед
№22-1228-0000576/16.09.2022 год. на Началник
Група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, с която е
прекратена регистрацията на МПС, собственост на З.А.И., за срок от шест месеца,
като незаконосъобразна
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр. Стара Загора да заплати на З.А.И. с постоянен адрес:*** с ЕГН ********** съдебно-деловодни
разноски в размер на 510/ петстотин и десет/ лева
Решението не подлежи на
обжалване съгласно чл.172, ал.5, изречение второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: