ПРОТОКОЛ
№ 269
гр. София, 14.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В. К.
при участието на секретаря М. М.
и прокурора И. В. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от В. К. Частно наказателно дело №
20231110200549 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ О. С. Г. , се явява лично, доведен от Областна
дирекция „Охрана“ от Следствения арест на НСлС, и с упълномощен
защитник адвокат Г. И., редовно уведомена и с надлежно пълномощно.
СРП се представлява от прокурор И. Б., редовно уведомен.
СЪДЪТ предостави материалите от наказателното производство на
защитника за запознаване и за организиране на линията на защита на
обвиняемия Г..
СЪДЪТ дава възможност на обвиняемия Г. и неговия защитник да
комуникират във връзка с правото на защита в наказателния процес.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА на обвиняемия, съгласно предоставен
документ за самоличност:
1
О. С. Г. , роден на .................... в ......................., българин, български
гражданин, средно образование, неосъждан, разведен с две деца на 21г. и на
14г., безработен, бивш служител на МВР, адрес по лична карта в
............................. с настоящ адрес в г......................., ЕГН: **********, л.к. №
..............................г. от МВР.
СЪДЪТ върна документа на служителите на ОД „Охрана“.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на обвиняемия в настоящото
производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам правата си. Нямам въпроси. Нямам искания
за отвод на съдебния състав, прокурора и съдебния секретар.
ПРОКУРОРЪТ: Нямаме искания по хода на съдебното следствие. Няма
да сочим нови доказателства. Нямам искания за отвод на съда.
ЗАЩИТАТА: Нямам искания по хода на съдебното следствие. Нямам
искания за отвод на съда.
СЪДЪТ на основание чл.276 ал.1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА С ПРОЧИТАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА
СРП ЗА ВЗЕМАНЕ НА НАЙ-ТЕЖКАТА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ
„ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОБВИНЯЕМИЯ О. С.
Г..
(Прочете се).
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Считам, че спрямо обвиняемия
О. С. Г. следва да бъде взета мярка „Задържане под стража“. В тази връзка е и
искането на СРП. Няма соча доказателствени искания.
ЗАЩИТАТА: Моля да се отхвърли искането. Нямам искания по
доказателствата.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Оспорвам искането на СРП. Не съм съгласен да бъде
задържан под стража. Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА И ПРИЕМА на основание чл. 283 от НПК приложените по
2
делото писмени материали.
СЪДЪТ Намирайки делото за изяснено от фактическа страна,
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам така внесеното пред Вас искане за вземане
на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо
обвиняемия О. С. Г.. Същият е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл.131, ал.1, т.5а във връзка с чл.130, ал.1 от НПК – накратко
за нанасяне на телесна повреда в условията на домашно насилие. За
престъплението, за което е обвинен се придвижда наказание „лишаване от
свобода“. В хода на разследването в този кратък срок на разследването са
събрани доказателства, които обосновават предположението за авторството
на деянието. Фактическата обосновка се изгражда най-вече от показанията на
пострадалата С. К., която дава показания по реда на чл.223 от НПК, т.е. дава
показания пред съдия, в които подробно обяснява какво представлява
фактическото съжителство с обвиняемия. Подробно обяснява как в началото
на тяхната връзка, на тяхното съжителство всъщност, което е траело около
месец не е имало проблем, но вследствие на прекомерна употреба на алкохол,
обвиняемият Г. е започнал да упражнява насилие спрямо нея. Това насилие
ескалира във времето и подробно описва техните дни на тяхното
съжителство, като описва как всеки ден от тези последните дни насилието
спрямо нея става все по-трайно, все по-жестоко и все повече удари са
нанасяни в областта на тялото й. Нанесените телесни повреди не са само
концентрирани саво в една част от тялото, а напротив. Също така има
констатирани телесни повреди по цялото тяло в различна степен на
трамватичност.
По отношение на това какво се е случвало в жилището на Г. и на К.
разбира се няма как да се установи, тъй като свидетелите не са влизали в това
жилище и да видят какво се случва, но има свидетели – съседи, които
потвърждават, че от жилището на обвиняемият са се чували редовно викове,
писъци, тропане, крещене, дори са чували викове за помощ. Това го заявява
свидетеля Д., която пък е споделила тези факти на домоуправителя М. Т..
Именно това е човекът, който е помогнал на К. и е повикал служителите на 05
РУ за изясняване на случая. Разбира се пред служителите на 05 РУ А. А. и М.
М. са споделени всички тези факти и разказала К.какво се е случвало в
подробности и така се е стигнало до установяването и задържането на Г..
Редно е да се сподели, че С. К. всъщност е успяла да избяга от това жилище,
тъй като тя е била буквално заключвана и достъпът й до вън е бил ограничен,
нямала е достъп до личния си мобилен телефон. К. успяла да излезе от това
жилище в момента, в който обвиняемия Г. е бил заспал в ранните часове на
денонощието, след като е изпил цялото количество алкохол, което е закупил
вечерта. Така, докато той спи, тя успяла да излезе и да потърси помощ,
3
всъщност да се спаси от цялата тази ситуация.
По делото има приложен оглед на местопроизшествие на жилището, има
приложена СМЕ, която е доста подробна без да се спирам подробно. Всички
описани травматични увреждания на К. са били за нанесени травматични
увреждания представляват и са описани в 4 страници от тази експертиза. Т.е.
можете да си направите сметка колко много наранявания има тази жена
причинени от обвиняемия Г.. Тези нараняванията са и описани в диспозитива
на обвинението, така че не следва да бъдат преповтаряни.
От изложеното до тук считам, че може да се направи обосновано
предположение за авторството на деянието.
По отношение на другите предпоставки за възможността да извърши
друго престъпление или да се укрие. Считам, че по отношение на втората
предпоставка опасността от укриването има установен, там е направен оглед
на местопроизшествие и смятам, че не следва да се коментира, макар същият
постоянно да сменя квартирите и няма трайно установено собствено жилище.
По отношение на предпоставката за извършване на друго престъпление
считам, че също е налице. Обвиняемият Г. е неосъждан, видно от
приложената справка за съдимост, но същият предвид извършеното от него
деяние проявява излючително висок интензитет на своите действия по време
на извършване на престъплението, трайност в неговите действия, които са в
един доста дълъг период от 3 години, които споделя пострадалата, което се
обуславя с неговите действия необходими при извършване на
престъплението. Престъплението се отличава със своята жестокост по
отношение на К., отличаващо се с възможността да се проявява насилие
спрямо тази жена и се проявява с факта на желанието същата да бъде
ограничена и да не бъде пускана извън жилището.
По отношение на реалната опасност същият да извърши друго
престъпление може да бъде изведено също така и от това, че това не е
първото деяние на обвиняемия Г.. През 2021г. е водено друго идентично
такова производство, което макар и да не е обект на разследване по
настоящото дело следва да се изтъкне, като лошо характеристична данна
спрямо лицето и да покаже неговата трайност в поведението и отношението
спрямо жени, с които живее на семейни начала в едно домакинство. И следва
да покаже неговите наклонности да извършва насилие спрямо тях. Именно
това според СРП е един от изводите, от които може да се направи, че същият
ще извърши и друго престъпление, ако остане на свобода. Другото досъдебно
производство е с № 1519/2021г. на 06 РУ, пр.пр.№ 20893/2021г. на СРП, като
пострадала е Е. С.. Приложен е по делото копие от нейният разпит и този
разпит е идентичен с фактите, които излага настоящата пострадала С. К., т.е.
механизма на извършване на престъплението, действието, трайността им,
механизма им, както казах е идентичен, просто обектите са различни. Така че
считам, че е налице възможността да извърши престъпление. От тук се
извежда и високата обществена опасност, както на деянието,така и на дееца и
за това считам, че най-подходящата мярка към настоящия момент на
производството спрямо обвиняемия О. Г. се явява именно на най-тежката
4
такава „задържане под стража“. Моля да вземете такава мярка за
неотклонение.
ЗАЩИТАТА: Уважаеми господин председател, моля да не налагате по
отношение на подзащитният ми на най-тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Аргументите ми за това са, както следва:
По отношение на първата предпоставка, а именно обснованото
предположение за извършено престъпление. Моля да имате впредвид, че
твърдяното авторство в лицето на моя подзащитен се извлича само и
единствено от показанията на пострадалата. В този смисъл не мога да се
съглася, че показанията, приложени по преписката са последователни и
непротиворечиви, защото не дават точна информация нито за относителния
период на съжителство, нито за това дали става въпрос за спорадични
виждания с подзащитният ми.
Прави впечатление, че след като пострадалата е успяла да напусне
жилището на обвиняемия, както твърди самата тя, същата не е потърсила
веднага медицинска помощ. Напротив, същата е останала да пренощува при
друго лице във въпросната жилищна сграда, като едва на следващия ден са
правени медицински изследвания. Въпреки, че от страна на органите на
досъдебното производство не са били събирани доказателства по отношение
личността на пострадалата, а настоящото производство за вземане на мярка за
неотклонение не е такова. Извън това неформално искам да спомена, че
имаме данни, че същата осъществява платени сексуални услуги.
Считам, че не са събрани достатъчно доказателства и по отношение
търдяната квалификация на деянието, а именно дали е налице
квалифициращия признак на т.5а на чл.131, ал.1 от НК, а именно дали
въпросните леки телесни увреждания са нанесени в условията на фактическо
съжителство. Прави впечатление, че въпросната жена не е позната на
живущите в блока, а само една свидетелка, доколкото успях да се запозная с
преписката заявява, че е възможно същата жена да живее под наем. Не се
споменава, обаче, в какъв срок и с каква продължителност и дали не е
спорадично лицето да е пребивавало във въпросната жилищна кооперация.
Самият наемодател на моя подзащитен не знае да е имало друго лице в
неговия апартамент.
Макар в производствата за мерките за неотклонение да се коментират
протолите ползвани за доказване само и единствено от формална страна без
да се преценява достоверността на изложената в тях информация, искам да
акцентирам върху протокола за оглед на местопроизшествие. Моля да имате в
предвид, доколкото си спомням на 3 страница, че в същия всъщност е
обективирано и претърсване и изземване на вещи и предмети от жилището на
моя подзащитен. Като моля да забележите, че става въпрос за принудително
действие извършено срещу лицето, но не в негово присъствие. Видно от
материалите от досъдебното производство става ясно, че незабано след
отварянето на вратата на жилището, същият е изведен с белезници от
5
органите на 05 РУ без да му е позволено, дори да му е указано за правото му
да участва лично при извършването на действие, засягащи негови основни
права, още по-малко с участието на защитник. В този смъсъл считам, че макар
годността на протокола за оглед, наречен формално така въпреки, че същият
съдържа и протокол за претърсване и изземване да не е предмет на обсъждане
в настоящото производство по вземане на мярка за неотклонение „задържане
под стража“ считам, че същият чисто от формална страна, дори не отговаря
на изискванията на закона и не може да бъде ценен, като писмено
доказателство в подкрепа на обоснованото предположение, че подзащитния
ми е извършил престъплението, за което е привлечен към наказателна
отгоговорност.
По отношение на другата алтернативна предпоставка, а именно
опасността обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление
изцяло се суадализирам с мнението на прокурора, че не е налице опасност от
укриване, защото подзащитният ми има уседналост.
По отношение да опасността да извърши друго престъпление считам, че
следва да вземете под внимание чистото му съдебно минало. Липсата на
негативни характеристични справки по отношение на него, които в никаква
степен не обосновават такава опасност. Още повече самата квалификация,
която е повдигната „домашно насилие“, като квалифицираш признак не
предполага, че същият излизайки на свобода веднага ще се запознае с жена и
ще заживее на фактическо начала, и ще упражни насилие към последната. В
този смисъл, въпреки описаните множество леки увреждания сами по себе си,
същите не съставляват достатъчна причина спрямо подзащитният ми да бъде
взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. Все пак
ако прецените, че мярка следва да бъде наложена считам, че за целите на
закона пропорционална такава би била всяка без задържане. Ако все пак
прецените, че следва да бъде наложено задържане, нека това да бъде
„домашен арест“ , а не „задържане под стража“, имайки предвид чисто
съдебно минало на моя подзащитен.
Само последен коментар по отношение на казаното от СРП за наличие на
друго висящо досъдебно производство спрямо моя подзащитен за друго
сходно деяние в домашни условия, заявявам че има константна практика на
ВКС, че данни за други висящи досъдебни производства по никакъв начин не
могат да се ползват в настоящото такова, нито като доказателства, нито като
индиция, още по-малко, като лоши характеристични данни. Още повече
имайки и предвид презумпцията за невиновност, която е залегнала в НПК,
като основен принцип на процеса и право на обвиняемия и в този смисъл нито
приложения разпит, нито приложените данни по друго досъдебно
производство имат отношение към настоящото такова. В този смисъл моля да
постановите крайния си съдебен акт.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам казаното от защитника. Няма друго
какво да добавя.
6
СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ
НА ОСНОВАНИЕ чл.297, ал.1 НПК
ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля да бъда освободен. Това е, което имам да казвам
и моля съда да бъде по снизходителен. Считам, че не съм извършил никакво
престъпление.
Съдът се оттегли на тайно съвещание и след съвещание като съобрази
характера на настоящото производството, приложимият процесуален закон и
доказателствата по делото намира следното:
Разпоредбата на чл.63, ал.1 от НПК дефинира, че мярка за неотклонение
„задържане под стража“ се опредяля в случаите, когато доказателствата и
доказателствените средства сочат наличие на обосновано предположение
конкретният обвиняем да е съпричастен към престъплението, за което е
накацателно преследван и доказателствата по делото сочат в условията на
алтернативност една от кумулативно изискуемите предпоставки на така
наречените опасности, а именно реална опасност от укриване и/или реална
опасност от извършване на престъпление.
Съдът установява съгласно материалите в досъдебното производство, че
представител на прокуратурата е повдигнал обвинение спрямо обвиняемият
О. С. Г. по състава на чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК за това, че от
08.01.2023г. срещу 09.01.2023г. до около 21.00 часа на 10.01.2023г. в жилище
находящо се в ........................ чрез нанасяне на множество удари с ръце и
ритници, и с крака в областта на тялото и главата причинил на пострадалата
С. К. от Р. У., с която живеел на семейни начала в условията на домашно
насилие лека телесна повреда изразяваща се в 34 на брой трамватични
увреждания, залегнали в описателната част в постановлението за привличане
на обвиняем.
Съдът установява, че законодателят е дефинирал за посоченото
престъпление законова санкция наказание „лишаване от свобода“ до 3 (три)
години, при което принципно се счита за изъплнена на една от
предпоставките по чл.63, ал.1 от НПК конкретното наказание за повдигнатото
обвинение да е „лишаване от свобода“ в определен размер.
Съдебният състав приема, че личността на конкретен извършител на
престъпление от общ характер подлежи на изясняване, обосноваване и
доказване в едно наказателно производство съгласно чл.102 от НПК.
В досъдебното производство повдигането на обвинение с постановление
за привличане на обвиняем касае съвкупност от факти и право в съотвествие с
правомощията на прокурора да повдига обвинение и да го поддържа, които
сочат, че същите са относими към конкретно престъпление, уреден в
особената част на НК. Постановлението за привличане на обвиняем
инкорпорира работно обвинение. В рамките на едно досъдебно производство
фактите, които са предмет на доказване могат да бъдат прецезирани,
7
установени, евентуално опровергани, като прокурорът има право на
абосолютна преценка да прецезира не само от фактическа страна
обвинението, но и от правна страна при установяване на данни, че
конкретното престъпление следва да бъде с друга правна квалификация или в
случай, че се установят данни за наличие на втори пострадал от друго
престъпление. Прокурорът притежава изключително правомощие да повдига
обвинения и да ги поддържа, като съдът не може да указва на прокурора
спрямо кого да повдига обвинение, за какво престъпление и в кой момент.
В рамките на производството по чл.64 от НПК обоснованото
предположение конкретното обвинено лице да е съпричастно към
престъплението, за което е наказателно преследван не следва да бъде
доказвано в съответствие с т.2 от Тълкувателно решение № 2/2001г. на ОС на
НК на ВКС по абсолютен и безспорен начин, така както се изисква в
случаите, когато прокурорът следва да повдигне обвинение с обвинителен акт
или съдът евентуално следва да постанови осъдителна присъда, ако са налице
законовите предпоставки за това. Също така в производството по чл.64 от
НПК съдът не дължи онзи правен анализ на доказателствата и
доказателствените средства, който съответства на доказателствения анализ в
случаите, когато прокурора повдига обвинение с обвинителен акт или съдът
следва да постанови присъда, независимо от нейния характер.
Съдебният състав, за да гарантира правото на защита на обвиняемия и за
да е мотивирана волята на съда следва да извърши доказателствен анализ на
събраните по реда на НПК доказателства и доказателствени средства.
Съдебният състав установява от материалите от ДП, че за изключително
кратък период от време прокурорът е събрал по реда и способите на НПК
множество доказателства и доказателствени средства. Прокурорът е действал
с оперативна бързина, с изключителен професионализъм, прецизност,
експедитивност и пълнота, като в рамките на разследването са разпитани
свидетелите С. .К. и Е. С. С., като за тези две лица са изпълнени и две СМЕ.
Проведен е разпит на свидетеля И. К., както и на свидетелите М. Д.,
собственика на конкретното жилище в лицето на свидетеля М. И. и
служителите провели действията по задържането на обвиняемият Г. в лицето
на свидетелите А. А. и М.М.. Извършен е оглед на местопроизшествие.
Събрани са медицински доказателства за състоянието на свидетеля К. от
проведени прегледи. Приложен е фото албум към конкретното ДП, заснемащ
травматичните увреждания по лицето, ръцете, главата и тялото на
пострадалата К. Събрани са доказателства за бежанския статут на
пострадалата К. с представяне на документ за предоставена временна закрила
като бежанец от У.. Безспорно по делото предстоят и множество други
процесуално-следствени действия, за които прокурорът не е ограничен по
реда и способите на НПК. Прокурорът, като представител на държавното
обвинение има правото в рамките на разследването да обоснове и да докаже
своята обвинителна теза, като същият като ръководно-решаващ орган на
наказателния процес в ДП следва да гарантира правото на защита и основите
права на обвиняемия Г. по реда на чл.55 от НПК.
8
Съдът констатира, че пострадалата К. е разпитвана общо четири пъти,
като един от разпитите е проведен по реда на чл.223 от НПК пред съдия.
За целите на наказателното производство съдът извежда наличие на
обосновано предположение обвиняемият Г. да е съпричастен към
конкретното престъпление, за което е подложен на наказателно преследване.
С висока степен на вероятност се извеждат, като обосновани и доказани
съставомерните признаци на отделните елементи от изпълнителното деяние,
съотносимо към състава на чл.131, ал.1, т.5а вр. с чл.130, ал.1 от НК.
Съдът отчита, че показанията на свидетеля К. са подробни,
изчерпателни, логични, пълни, достоверни и хармонични. Съдът не
установява в показанията на пострадалата К. премълчаване на факти,
придаване смисъл на факти, какъвто те нямат. Показанията й са обективни.
Същите се подкрепят от СМЕ и медицинските доказателства за състоянието
й, както и от фотоалбума. Обстоятелствата за личността на пострадалата дали
е предоставяла сексуални услуги или не, дали употребява алкохол или не, не
са свързани с предмета на доказване по делото и не изключва
противоправността на конкретното престъпление.
Съдът намира, че в показанията на пострадалата К. се излагат конкретни
преки възприятия, според които същата е пребивавала в инкриминираното
жилище, като е живеела на семейни начала с обвиняемия Г.. Между тях е
имало сексуална връзка, били са интимни и предвид това, че пострадалата К.
трайно се е установила в домакинството на обвиняемия съдът извежда
достатъчно доказателства, от които е видно, че те е заживяла на семейни
начала с конкретния деец. Пострадалата К. излага преки възприятия според,
които техните отношения с времето ескалирали, като тази ескалация не се е
дължало на нейно поведение, а на поведението на обвиняемия Г., който е
употребявал значителни количества алкохол. В рамките на инкриминирания
период в два от дните е изпивал изключително голямо количество концентрат
– водка, като дори в последния инкриминиран ден пострадалата е закупила 2
бутилки водка. Под влиянието на алкохол в условията на домашна среда в
семейно жилище, което съдът счита, че е такова, в което се е случвало
фактическото съжителство между пострадалата и обвиняемия, са причинени
на същата около 34 на брой телесни повреди от един и същи вид. Това
означава, че пострадалата К. е бита системно, продължително, като са
оставали увреди, които са били възприемаеми, както при освидетелстването
й, така и от съседи от конкретната кооперация, отзовали се на помощ. Нещо
повече, съдът отчита съществена разлика във външния вид на пострадалата К.
по снимките след инкриминираното деяние и снимката, която е
инкорпорирана в акта за регистрацията й като временен бежанец в Република
България. Съдът намира, че са на налице доказателства в достатъчен обем, от
които се извежда, че спрямо пострадалата К. е упражнено физическо насилие,
от което са й останали наранявания и са й причинени леки телесни
увреждания, които не са квалифицират принципно като 34 леки телесни
повреди, а като една такава, а броят на телесните увреди се съобразява само
при индивидуализацията на наказанието. Съдът приема, че свидетеля М. Д. е
9
домоуправител на етажната собственост и същата излага преки възприятия,
че е чувала звън на силна музика от жилището на обвиняемия. Чувала е
чукане, тропане, викове, крясъци, женски писъци. Към съставомерността на
конкретното престъпление не е задължително да се установява дали съседите
от блока са знаели или не са знаели за присъствието на пострадалата в
жилището на обвиняемия Г.. Свидетелят Д. отчита, че същата излага
възприятия за пострадалата, възприемайки нейните увреди по цялото й тяло,
ръце и крайници, като й е споделена информация, че е била пребивана
системно. Свидетелят М. И. е лицето, което се е отзовало на
местопроизшествието. Същият е собственик на инкриминираното жилище, в
което обвиняемия Г. е наемател. Свидетелят И. е съдействал на
Противопожарна охрана към Столична дирекция по пожаробезопасност и
защита на населението и с тяхно съдействие и със служителите на МВР е
разбита вратата на жилището, за да може да има фактически достъп до него и
за установяването и задържането на обвиняемия Г. от свидетелите А. А. и М.
М.
Съдът отчита, че по делото са налице допълнителни гласни
доказателствени средства в лицето на втори пострадал за събития, случили се
през 2021г. в лицето на Е. С. С.. Въпросното лице излага възприятия, че при
идентични факти и обстоятелства, като тези на пострадалата К. е била
физически бита, малтретирана в тяхното семейно жилище, и доколкото е била
и е живеела на семейни начала с обвиняемия Г.. Обвиняемият Г. е проявявал и
не е давал възможност на пострадалата С. да напуска жилището, като е
отнемал фактически достъп да излиза навън, заключвал я е, вземал й е
телефона, като пострадалите К. и С. в отделните случаи в конкретен момент
са успели по техни възприятия да напуснат инкриминираното жилище и да
подадат съответен сигнал, респективно същите са получили помощ.
Безспорно прокурорът би могъл да прецени в рамките на разследването
да назначи и задължителна КСППЕ по отношение на обвиняемия с поставяне
на въпроси относими към предмета на доказване.
С оглед на тези съображения съдът изведе наличие на обосновано
предположение обвиняемия Г. да е съпричастен към престъплението, за което
е обвинен от СРП.
Съдът разгледа опасностите като следващи предпоставки от
разпоредбата на чл.63, ал.1 от НПК и приема следното.
По делото не са налице доказателства, че е налице реална опасност от
укриване на обвиняемия Г.. Той е личност с установена самоличност. Същият
има регистрирани адреси, на които може да бъде намерен и установен. Не са
налице доказателства, от които да се извеждат основания, че обвиняемия Г. е
проявил или би проявил евентуално недобросъвестно процесуално поведение
с укриването на същия от органите на разследването, при което не се извежда
реална опасност от укриване съгласно чл.63, ал.1 от НПК.
По отношение на опасността от извършване на престъпление съдът
намира следното:
10
Обвиняемият Г. е лице с чисто съдебно минало, същият е неосъждан.
Конкретното престъпление, за което е обвинен е за леко престъпление, тъй
като предвиденото наказание „лишаване от свобода“ е под 5 (пет) години
съгласно чл.93, т.7 от НК. Присъствието на обвиняемия Г. не е задължително
в наказателното производство, но присъствието му по принцип би
гарантирало в условията на устност и непосредственост правото му на
защита, като същият ще е наясно какви процесуално-следствени действия се
извършват спрямо него в негово присъствие, доколкото е лице подложено на
наказателно преследване, чиито права могат да бъдат ограничени, или
санкционирани. Безспорно е положението, че в съдебната практика са
разглеждани случаи на престъпления и простъпки, които, извършвани от лица
с чисто съдено минало, притежават изключително висока степен на
обществена опасност и морална укоримост за разлика от престъпленията и
простъпките на лицата с обременено съдебно минало, но чиято обществена
опасност е по-ниска и съответно моралната им укоримост не е във висока
степен. Съдебният състав намира, че мярката за неотклонение има за цел да
гарантира целите на правосъдието, но същата гарантира и правото, и
възможността на прокурора на обоснове и да докаже обвинението, като с
конкретна мярка за неотклонение от вида, разписани в закона, се преценява
какви обстоятелства могат да бъдат установени, респективно биха ли били
налице рискове за възпрепятстване на органите на разследването да установят
доказателства, съществува ли опасност от въздействие върху свидетели,
опасност от укриване на доказателства, има ли или би ли имала опасност от
извършване на последваща криминална дейност от същия вид, като тази за
която конкретния обвиняем е подложен на наказателно преследване,
независимо от това дали е с чисто съдебно минало или е с обременено
съдебно минало.
Съденият състав установява, че конкретното престъпление спрямо
пострадалата К. е изключително брутално с оглед интензитета на
упражнената физическа сила спрямо лице от женски пол, което като човешко
същество, независимо от нейния произход, не е могла да се защитава, била е
безпомощна, беззащитна, дори примирявайки се и търпейки всички
физически болки и страдания от причинените й телесни увреди, които са се
реализирали в рамките на 3 инкриминирани дни. Т.е. от 08.01.2023г. срещу 9-
ти януари, на 9-ти януари 2023г. и на 10-ти януари 2023г. се е осъществявало
инкриминираното престъпление в семейното им жилище в условията на
домашно насилие. Побоят спрямо пострадалата К. е изключително жесток.
Необяснима човешка агресия и бруталност е проявена спрямо пострадалата
К.. Съдът извежда доказателства от материалите по делото, че обвиняемия Г.
е проявил качества на лице, което не се съобразя с нормите за
неприкосновеност на човешкия интегритет на лице от женски пол, доколкото
представителите на жените са особено уязвима категория лица, които
подлежат на засилена закрила от Държавата, особено в случаите, когато са
обект на физическо насилие, нападение, издевателство и унижение. Съдът
намира, че побоят над пострадалата е продължителен. Установени са следи от
наранявания по цялата й глава, лице, крайници и дори са налице данни, че
11
има травматични увреждания със засягане на ребрената част от гръдния кош
на пострадалата. Същата е изпитвала изключително високи по интензитет
болки в областта на гърдите, доколкото насилието е било също съсредоточено
и в тази част на тялото й, както и в областта на ребрата. Употребата на
алкохол от обвиняемият, както и предвид това, че се отчитат около 34 на брой
телесни увреждания не изключват противоправността на деянието, нито
оправдават или оневиняват характера на същото. Употребата на алкохол
съдът приема, че е отегчаващо вината обстоятелство, като многобройността
на телесните увреди на пострадалата, тяхната локализация и механизъм на
проявление с физически удари, с юмруци, ръце, шамари и ритници с крака,
водят до извод, че обвиняемия Г. е съзнавал какво извършва, какво е целял да
извършва и че го е постигнал. Според съда чистата случайност и
възможността на пострадалата К. да избяга от жилището са предотвратили
риск не са само за здравето й, но и за живота й, доколкото според съдебният
състав в условието на домашно насилие се причиняват не само телесни
увреди, но и прекъсване на човешки животи, и практиката познава множество
такива случаи.
Тези съображения мотивират съда да приеме, че спрямо обвиняемия Г.
следва да действа мярка за неотклонение „задържане под стража“ в най-
тежката й форма.
Съдът счита, че съществуват и рискове, ако обвиняемият бъде освободен
и спрямо него действа друга по-лека мярка за неотклонение, да се върне в
инкриминираното жилище, където по принцип се намира към момента
пострадалата К., същият би могъл да въздейства върху свидетеля, евентуално
да се откаже от показанията си, доколкото фактическото съжителство се
приравнява на правната връзка между съпруг и съпруга и респективно
проявление би могло да намери разпоредбата на чл.119 от НПК. Според
съдебния състав прокурорът би могъл и следва да насочи принципно
усилията си към установяване на още доказателства и доказателствени
средства, като не следва да разчита само на показанията на свидетеля К.,
доколкото възможността същата евентуално да се откаже от показанията си
би възникнала и съществува и в рамките на цялото наказателно производство.
Подходът на доказване на престъпленията в условията на домашно насилие е
специфичен и същият не е съответен на онзи подход, който се прилага от
разследващите при доказване и обосноваване на престъпление при идентични
факти.
Съдебният състав подчертава, че мярка за неотклонение „домашен арест“
не е и не изпълва целите на чл.57 от НПК. Това е така, защото съдът не
установява житейски фактори или юридически факти, които да обуславят
необходимостта обвиняемия Г. да бъде освободен, евентуално да се грижи за
свой родственик, поради заболяване, свой близък или свои деца, или
семейство, като дори съществуването на тези фактори отново не изключва
възможността съдът да определи по-тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража“, доколкото фактите на семейство - родственици,
трудова ангажираност и други не са възпрели, респективно е следвало да
12
възпират обвиняемият Г. да извършва каквато и да е било престъпна проява и
простъпка.
Мярка за неотклонение „парична гаранция“ също не е подходяща за
целите на производството и не изпълва изискванията на чл.57 от НПК,
доколкото обвиняемият ще бъде освободен и на свобода същият би могъл да
въздейства върху свидетеля Киркова, респективно ще съществува реална
опасност от извършване на друга сходна престъпна дейност от същия вид и
при същите условия с оглед механизма на самото престъпление, за което
обвиняемия Г. е обвинен.
В заключение съдът приема, че високата степен на обществена опасност
на деянието и с оглед неговата конкретика според практиката на Европейския
съд по правата на човека по делото „Томази срещу Франция“ и „Латилие
срещу Франция“ обосновават вземане мярка за неотклонение „задържане
под стража“ като първоначална мярка за неотклонение, а с оглед изложените
мотиви от съда, дори такава мярка за неотклонение „задържане под стража“
може да се действа и за леко престъпление с ограничението на чл.63, ал.4 от
НПК с максимален предел до 2 месеца.
В тази насока, би била предотвратена възможността обвиняемият Г. чрез
действието на мярката за неотклонение „задържане под стража“ спрямо него
да извърши престъпление или престъпления от същия сериозен вид, като това
за което му е повдигнато обвинение. В тази насока съдът се позовава на
делото по решение „Матценетер срещу Австрия“ на Европейския съд по
правата на човека. Т.е. от завишената степен на обществена опасност на
описаното в постановлението за привличане на обвиняем, както и с оглед
доказателствата по делото се извежда, че е налице извод за наличие на
специфична индикации за реално изискването от обществен интерес, което
независимо от презумпцията за невиновност е с по-голяма тежест от
правилото за зачитане на правото на свобода на личността в тази насока съдът
се позовава на §57 от делото „Бочев срещу България“ в Европейския съд по
правата на човека
Тези съображения мотивират съдът да приеме, че най-адекватната
пропорционална, целесъобразна, обоснована и законосъобразна се явява
мярката за неотклонение „задържане под стража“, поради което СРС, НО, 9-
ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА СПРЯМО О. С. Г. , ЕГН: ********** МЯРКА ЗА
НЕОТКЛОНЕНИЕ „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ в качеството му на
обвиняем по ДП № 2293МК-75/2023г. по описа на 05 РУ - СДВР, пр. пр. №
2329/2023 г. по описа на СРП.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на постановения съдебен акт,
като обжалването и протестирането на същото не спира изпълнението му на
13
основание чл.343 НПК.
На основание чл.343 от НПК ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда може да бъде
обжалвано и/или протестирано пред СГС в 3-дневен срок от днес, като в
случай на жалба или протест насрочва делото пред СГС за 19.01.2023 г. от
10:00 ч., за която дата и час страните са уведомени от днес – СРП,
защитника и обвиняемия Г. да бъде осигурен по надлежния законов ред пред
СГС чрез Областна дирекция „Охрана“.
Съдът разяснява на обвиняемия О. С. Г. разпоредбата на чл. 63, ал. 7 от
НПК, че същия със съдействието на Началника на Следствения арест или от
мястото, където се задържа, че може да уведоми членове на своето семейство
или друго посочено лице, че е задържан, ако има или друго посочено лице, че
е задържан в условията на пенитенциарна институция.
ПРЕПИСИ от протокола да се издадат на страните при поискване без
нарочна молба.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебното заседание, което приключи в
14:50 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
14