Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

гр.Кюстендил, 03.06.2009г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Кюстендилският районен съд, гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и девета година, в състав:

 

Районен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

и секретаря Б.Я., като разгледа докладваното от съдия К. гр.д.№1324 /2008г. по описа на КРС, за да се произнесе взе предвид:

 

А.М.С., ЕГН **********, В.Г.С., ЕГН **********, С.А.А., ЕГН ********** и Н.Б.А., ЕГН **********,*** са предявили против Х.Й.И. и Г.С.И. *** иск с правно основание чл.109, ал.1 от ЗС за осъждане на ответниците да преустановят действията, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху недвижим имот, представляващ УПИ V-1919 в кв.347а по плана на гр.Кюстендил, целият състоящ се от 189 кв.м. празно и застроено място, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда, при съседи на имота: улица, УПИ VІ-1920, УПИ ІІ-1921 и УПИ ІV-1920, като премахнат съществуващата ограда и изградят нова при съобразяване с денивелацията на имота им и изискванията за височина. В исковата молба се сочи, че оградата е изградена в отклонение нормите на закона за височина, с което се изключва видимостта за първия етаж на жилищната сграда на ищците. Претендират се разноски.

Ответниците в депозиран отговор оспорват иска като неоснователен. Прави се възражение за търпимост на строежа, съгласно §16 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и за налична денивелация в имота на ответниците от 1952г., а в имота на ищците – от 2006г. Претендират се разноски.

Кюстендилският районен съд след преценка на събраните доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Ищците А.М.С. и В.Г.С. се легитимират за собственици на УПИ V-1919 в кв.347а по плана на гр.Кюстендил целият състоящ се от 189 кв.м., ведно с първи етаж от изградената в имота двуетажна жилищна сграда с нот.акт №74, т.ІІ, д.№572/1982г. и нот.акт №68, т.ІІ, д.№491/1990г., обективиращи дарение и продажба на недвижим имот. Ищците С.А.А. и Н.Б.А. се легитимират за собственици на втори етаж от двуетажната жилищна сграда, изградена в описания недвижим имот по силата на учредено право на строеж с нот.акт №135, т.V, д.№2896/1997г. За индивидуализация на имота е представена кица №918/22.06.2007г., презаверена на 10.09.2008г.

По силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нот.акт №170, т.VІ, д.№2088/1993г. ответниците са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ УПИ ІV-1920 в кв.347а по плана на гр.Кюстендил заедно с находящите се в него къща и пристройка, състоящ се от 268 кв.м. празно и застроено място, при съседи: улица ***, А.С., М. и З. К., улица **, като продавачите са си запазили правото на ползване и обитаване на имота до края на живота им.

Представена е скица /виза/ по чл.140 от ЗУТ №956/09.06.2008г. за изготвяне на инвестиционен проект за узаконяване на масивна ограда между УПИ ІV-1920 и УПИ V-1919 в кв.347а по плана на гр.Кюстендил. От у-ние №94-Х-34/22.11.2006г. на Община Кюстендил се установява, че изградената масивна ограда между двата имота представлява търпим строеж по см. на §16 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Същата е била допустима съгласно правилата и нормите, действали по време на извършване на строителството – чл.32, ал.3 от Наредба №5/1977г., като е прието, че обекта е изграден през 1979г.

Изготвено е и прието като доказателство по делото заключение №8818/27.04.2009г. на в.л.Н.Г.. В него се сочи, че в дъното на имота на ищците е имало паянтова стопанска постройка, като жилищна сграда е с различна конфигурация  от тази в момента, като е пристроявана и надстроявана. Поради това отстоянието от жилищната сграда на ищците и оградата към настоящия момент е 2.68 м откъм ул.Св.Иван Рилски и 2.73 м откъм дъното на парцела. Основите на изградената ограда изцяло в имота на ответниците са масивни, изпълнени от каменна зидария, бетонови основи и пак каменна зидария. Височината й откъм дворното място на ищците четено от улицата към двора е 3.10м - 2.83 м - 2.25 м - 3.03 м. Данивелацията между имотите на страните по делото е около 1.30 м, поради което височината на оградата следва да е 2.20 м, мерена от УПИ V-1919 в кв.347а. На приложената скица към заключение №10477/18.05.2009г. на в.л.Н.Г.  е нанесена оградата с две маркировки: допустимата височина от 2.20 м, неоцветена и височината за премахване, маркирана с черти. В с.з. вещото лице е заявило, че съществуващата ограда на място не пречи на ищците да упражняват правото си на собственост, и по специално за упражняване на правото на ползване на имота.

Събрани са гласни доказателства /св.Замфирова и св.Козничка/ за изграждането на оградата и подравняване на имота на ищците. Установено е, че тя е направена отдавна и не е променяна, както и че ищците са изкопали малко откъм тях и са правили подравняване на терена. След изграждането на оградата и двете семейства са строили къщите, пристроявали и надстроявали.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът счита, че  иска е допустим като предявен от процесуално легитимни субекти и пред компетентен съд, а по същество е неоснователен по следните съображения:

Законът предоставя на собственика определени правомощия – владение, ползване и разпореждане. Той може да иска признаването и зачитането на правото му на собственост от всяко лице, както и да се въздържа от действия на посегателство върху имота му. Искът по чл.109, ал.1 от ЗС предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко неоснователно посегателство, въздействие или вредно отражение над обекта на собственосгт, което може и да не накърнява владението, но ограничава или плечи на пълноценното ползване на имота според неговото предназначение. С оглед на дифинитивността на исковата претенция следва да се има предвид, че не всяко въздействие, а само неоснователното, т.е. което противоречи на установения правен режим на ползване на имота и накърнява чуждите права може да бъде предмет на защита. За уважавана на негаторния иск е необходимо ищците да докажат, че са собственици на процесния имот и че ответниците им пречат да упражняват в пълен обем правото си на собственост, изграждайки оградата между двата имота в отклонение на нормите на закона и  изключвайки видимостта за първия етаж от жилищната сграда.

Събраните писмени доказателства - нот.акт №74, т.ІІ, д.№572/1982г., нот.акт №68, т.ІІ, д.№491/1990г. и нот.акт №135, т.V, д.№2896/1997г. доказват правото на собственист на първите двама ищци по отношение терена на УПИ V-1919 в кв.347а по плана на гр.Кюстендил и на първи етаж от изградената в имота двуетажна жилищна сграда и правото на собственост на вторите двама ищци по отношение на втори етаж от двуетажната жилищна сграда в този имот. Ответниците са собственици на съседния имот – УПИ ІV-1920 в кв.347а по плана на гр.Кюстендил, ведно с построената в имота жилищна сграда. Безспорно е, че между двата имота, изцяло в имота на ответниците, е изградена масивна ограда. От писмените доказателства /у-ние №94-Х-34/22.11.2006г. на Община Кюстендил/ и гласните доказателства /показанията на свидетелите Замфирова и Козничка/ се установи, че тя е изградена през 1979г., след което са строени къщите, надстроявани са и са пристроявани. Отделно от това съдът приема за доказано, че в имота на ищците е извършвано изкопаване и подравняване на терена, което обстоятелство съобразено с отразеното в заключение №8818/27.04.2009г. на в.л. Н.Г. за различие в конфигурацията на жилищната сграда в имота на ищците с тази в момента на огледа от експерта, е довело до настоящото отстояние на оградата от къщата на 2.68м откъм улицата и на 2.73 м. откъм дъното на парзела.  Видно от у-ние №94-Х-34/22.11.2006г. на Община Кюстендил, скица /виза/ №956/09.06.2008г. и заключение №8818/27.04.2009г. на в.л. Н.Г. към момента на изграждане на оградата тя е била допустима по действащите норми и изисквания /чл.32, ал.3 от Наредба №5/1977г./, поради което представлява търпим строеж по см.на §16 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. С оглед на всички събрани по делото доказателства се налага извода за неоснователност на иска по чл.109, ал.1 от ЗС. Той е приложим по отношение на незаконни строежи, но не и по отношение на такива в режим на търпимост по ЗУТ /срав. съдебна практика р.№190/05.04.1993г. на ВС по гр.д.№1699, ІV г.о., р.№942/07.11.2008г. на ВКС по гр.д.№3426/2007г., І г.о. и ТР №31/06.02.1985г. по гр.д.№10/1984г. на ОСГК/. Процесната ограда е била допустима към момента на направата й – факт отчетен от съда и с доказаното подравняване на терена на УПИ V-1919 в кв.347а по плана на гр.Кюстендил /вж. гласните доказателства/ и разминаването в конфигурацията на жилищната сграда на ищците  към настоящия момент /вж. заключение №8818/27.04.2009г./ обуславя извода за липса на неоснователни действия от страна на ответниците, с които се пречи на ищците да упражняват правото си на собственост. Към оградата се проявява търпимост и евентуално подлежи на узаконяване, доколкото е открита процедура за това /срав.скица /виза/. Само фактът, че не е спазено изискването за височина и то към настоящия момент не е достатъчен, за да се приеме, че оградата подлежи на събаряне. Доколкото с иска по чл.109, ал.1 от ЗС собственика /ищците/ може да търси защита само срещу неоснователни, противоправни и неправомерни действия от други лица /ответниците/, а в случая такива не се доказаха, тъй като не се касае за незаконен строеж, исковата претенция е неоснователна. Прекратяването на състоянието, което се иска от ищците – сабаряне на оградата, е предопределено от недопустимост и нетърпимост на същия изобщо. Тук е налице търпимост на строежа по см. на §16 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради което не може да се говори за неоснователност на действията на ответниците и пречене със същите на правото на собственост на ищците. В настоящото производство остана недоказан и факта на наличие на такова положение причинено от съществуващия строеж – ограда, което надхвърля пределите на позволеното и създава реални пречки за упражняване правото на собственост на ищците в пълен обем. В с.з. вещото лице заяви, че съществуващата ограда с нищо не пречи на правото на собственост на ищците и по специално на правото на ползване – първите двама ищците са собственици на терена и първи етаж от жилищната сграда /оградата е изградена изцяло в имота на ответниците/, а другите двама – на втория етаж от жилищната сграда. Сочените от съда относими към фактическия състав на чл.109, ал.1 от ЗС обстоятелства не се установиха от доказателствата по делото. Искът се явява неоснователен и ще се отхвърли.

Ищците дължат общо на ответниците сторените по делото разноски в размер на 150 лв. /адвокатско възнаграждение/ с оглед изхода от спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Воден от горното, съдът

 

                                            Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от А.М.С., ЕГН **********, В.Г.С., ЕГН **********, С.А.А., ЕГН ********** и Н.Б.А., ЕГН **********,*** против Х.Й.И. и Г.С.И. *** иск с правно основание чл.109, ал.1 от ЗС за осъждане на ответниците да преустановят действията, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху недвижим имот, представляващ УПИ V-1919 в кв.347а по плана на гр.Кюстендил, целият състоящ се от 189 кв.м. празно и застроено място, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда, при съседи на имота: улица, УПИ VІ-1920, УПИ ІІ-1921 и УПИ ІV-1920, като премахнат съществуващата ограда и изградят нова при съобразяване с денивелацията на имота им и изискванията за височина.

ОСЪЖДА  А.М.С., В.Г.С., С.А.А. и Н.Б.А., с посочени данни да заплатят общо на Х.Й.И. и Г.С.И., с посочени данни съдебни разноски в размер на 150 лв. /сто и петдесет/.

Решението подлежи на обжалване пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: