Решение по дело №773/2023 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 194
Дата: 17 май 2023 г. (в сила от 2 юни 2023 г.)
Съдия: Петя Йорданова Котева
Дело: 20231720200773
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Перник, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20231720200773 по описа за 2023 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия А. В. М. - ****, с ЕГН ********** ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 25.12.2022г. в гр.Перник, ул.“Рашо Димитров“ ***,
като нарушил наложена мярка за защита от домашно насилие за забрана да
приближава жилището на Р.В.В., находящо се на горепосочения адрес и се
намирал в същото, не изпълнил Заповед за защита от домашно насилие
№15/2021г., издадена на основание Решение №***** на Районен съд-Перник -
престъпление по чл.296 ал.1 НК, за което на основание чл.78а, ал.1 от НК ГО
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му налага
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв (хиляда лева).
Вещественото доказателство по делото- 1 бр. оптичен носител,
представляващ СД – диск с надпис „25.12.2022г.“, който е предоставен от
Дирекция „Национална система 112“ да остане по делото в срока на
съхранението му и да се унищожи с него.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок,
считано от днес пред Окръжен съд Перник по реда на глава двадесет и първа
от НПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
1

Съдържание на мотивите

Мотиви към решение № 194 от 17.05.2023г. по АНД № 00773/2023г. по
описа на Районен съд П.:
Районна прокуратура П., по реда на чл. 375 от НПК е направила
предложение с постановление от 27.04.2023г. за освобождаване на
обвиняемия А.В.М. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл. 78а от НК за извършено от него
престъпление по чл.296, ал.1 от НК, тъй като на 25.12.2022г. в гр.П., ул.
„Рашо Димитров” бл.72 вх. В ет.5 ап.14, като нарушил наложена мярка за
защита от домашно насилие за забрана да приближава жилището на Р.В.В.,
находящо се на горепосочения адрес и се намирал в същото, не изпълнил
Заповед за защита от домашно насилие № 15/2021г., издадена на основание
Решение № 310/2021г. по гр.д. № 05217/2021г. на Районен съд П..
Съдебното производство е разгледано в отсъствието на прокурор,
предвид хипотезата на чл. 378, ал.1 от НПК, тъй като Районна прокуратура П.
– редовно призована, не изпраща представител за насроченото съдебно
заседание.
Обвиняемият А.В.М. не отрича фактическите положения, изложени в
постановлението, с което е направено предложение за приложение на
института на чл. 78а от НК. Признава се за виновен. Моли съда да му наложи
административно наказание глоба в минимално предвидения размер.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, прие
за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият А.В.М. е роден на *******г. в гр. П. където и живее. Той
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
раздел ІV-ти на глава VІІІ-ма от НК.
Обвиняемият А.В.М. и св. Р.В.В. живеели във фактическо
съжителство. Поради извършени от М. актове, съставляващи домашно
насилие по смисъла на чл. 2 от Закона за защита от домашното насилие
последната потърсила защита, като по нейна молба в Районен съд П. било
образувано гр.д. № 05217/2021г., по което съдът издал Заповед за незабавна
защита № 15 от 10.11.2021г., с която задължил обвиняемия да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Р.В.В., както и му забранява да
приближава за срок от осемнадесет месеца това лице, жилището й, находящо
се в гр. П., ул. „Рашо Димитров” бл.72 вх. В ет.5 ап.14, както и всяко друго
жилище, където се установи да живее, местоработата на Р.В. и местата за
социални контакти и отдих на лицето на по-малко от 100 (сто) метра.
На 30.12.2021г. препис от заповедта бил връчен на А. М..
Въпреки, че бил наясно с издадената спрямо него заповед за незабавна
защита от домашно насилие обвиняемият и св.Р.В. правили опити да
подобрят отношенията си и два-три месеца след връчването на процесната
1
заповед двамата заживели във фактическо съжителство в жилището на В.,
находящо се гр. П., ул. „Рашо Димитров” бл.72 вх. В ет.5 ап.14.
На 25.12.2022г., след като бил употребил алкохол, обвиняемият М. се
прибрал в дома на В.. Започнал да я обижда, държейки се грубо с нея. В. го
предупредила да напусне жилището, за да не подаде сигнал на тел. 112.
Обвиняемият не преустановил вербалната си атака, поради което В. се
опитала да набере тел. 112, опасявайки се, че агресията на обвиняемия може
да ескалира. Това нейно действие било възприето от М., който от своя
мобилен телефон набрал тел. 112 и сам съобщил, че е нарушил издадената
срещу него заповед за незабавна защита. За проверка на подадения сигнал
били изпратени двама полицейски служители – свидетелите А.И.А. и А.И.А.,
които изпълнявали служебните си задължения като автопатрул във Второ РУ
при ОД на МВР П.. Те установили на адреса обвиняемия А. М. и св. В..
Последната обяснила на полицейските служители каква е ситуацията и им
предоставила издадената заповед за незабавна защита. Полицаите
констатирали, че обвиняемият А. М. е нарушил наложената му забрана със
заповедта за незабавно защита, тъй като се намирал в жилището на В., поради
което постановили полицейско задържане спрямо него.
По доказателствата:
Не е спорно по делото, че по искане на Р.В.В. срещу обвиняемия
А.В.М. е била издадена Заповед за незабавна защита по Закона за защита от
домашното насилие, както и фактът, че препис от нея е връчен лично на
лицето на 30.12.2021г. Последното се установява от приложеното на л. 28 в
досъдебното производство писмо с вх. № 2570 от 06.03.2023г. на Второ РУ
при ОД на МВР П..
Обстоятелството, че на 25.12.2022г. М. е нарушил наложената мярка за
защита от домашно насилие да не приближава жилището на Р.В., находящо
се в гр. П., ул. „Рашо Димитров” бл.72 вх. В ет.5 ап.14, като се е намирал
същото безспорно се установява от свидетелските показания на Р.В., които
кореспондират с тези на полицейските служители А.И.А. и А.И.А..
Последните двама непосредствено са възприели местонахождението на
обвиняемия, което е било в разрез с горепосочената мярка за защита. В тази
насока са и обясненията на М., които еднопосочно се подкрепят и от
съдържанието на предявения СД диск, предоставен от Дирекция „Национална
система 112”, съдържащ запис на проведения разговор с оператора.
С оглед изложеното съдът прие, че между свидетелските показания и
приобщените писмени и веществени доказателства не е налице противоречие,
същите са еднопосочни и водят до единствено възможния извод за
авторството и виновността на обвиняемия А. М. в престъплението за което му
е повдигнато обвинение.
Съдебният състав кредитира като писмено доказателство по делото
справка за съдимост на обвиняемия, доказваща неговото чисто съдебно
минало и че той не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на
2
раздел ІV-ти на глава VІІІ-ма от НК.
От правна страна:
При така приетата за установена фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира, че обвиняемият А.В.М. е осъществил от обективна и
субективна страна фактическия състав на чл. 296, с ал.1 от НК, тъй като на
25.12.2022г. в гр.П., ул. „Рашо Димитров” бл.72 вх. В ет.5 ап.14, като
нарушил наложена мярка за защита от домашно насилие за забрана да
приближава жилището на Р.В.В., находящо се на горепосочения адрес и се
намирал в същото, не изпълнил Заповед за защита от домашно насилие №
15/2021г., издадена на основание Решение № 310/2021г. по гр.д. №
05217/2021г. на Районен съд П..
От обективна страна престъплението се изразява в извършване на
действия, които представляват неизпълнение на посочената по-горе заповед
за незабавна защита и задълженията, които тя вменява за лицето. В
настоящия случай такива действия се явяват отказа на лицето да не
приближава до обитаваното от Р.В. жилище на разстояние по-малко от сто
метра, за което е имал изрична забрана.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на
вината пряк умисъл, тъй като обвиняемият е съзнавал, че спрямо него има
издадена заповед за незабавна защита от домашно насилие, съзнавал е че
няма право да приближава до обитаваното от В. жилище и в този смисъл с
действията си нарушава процесната заповед, но въпреки това е искал и целял
настъпването на конкретните последици, предвид посочените по-горе негови
обективни действия.
Причини за извършване на деянието са заниженото правно съзнание на
обвиняемия и пренебрежителното му отношение към установените правила за
поведение, предвид наложените му ограничителни мерки.
По вида и размера на наказанието:
Предвид гореизложените правни изводи, съдът призна А.В.М. за
виновен в това, че е извършил престъпление по чл.296, ал.1 от НК, като
намери, че са налице едновременно условията за приложение на чл.78а, ал.1
от НК, а именно: касае се за умишлено престъпление, за което законодателят
е предвидил наказания лишаване от свобода до три години или глоба,
обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV-ти на
глава VІІІ-ма от НК, както и от престъплението не са причинени
съставомерни имуществени вреди. При наличието на кумулативно
посочените предпоставки настоящият състав освободи дееца на основание
чл.78а, ал.1 от НК от наказателна отговорност за престъпление по чл.296,
ал.1 от НК, след като констатира и липсата на отрицателните предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал.7 от НК, които изключват
приложението на обсъждания институт.
3
При индивидуализация на размера на наказанието по чл. 78а, ал.1 от
НК, съдът съобрази обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН, като прецени и
спецификата на конкретното престъпление, което по своя характер е
формално и не предвижда причиняване на конкретна щета. Отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства добрите характеристични данни за
личността на обвиняемия, предвид трудовата му ангажираност, изразеното
съжаление за извършеното, оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина, добросъвестното му процесуално поведение, както и
факта, че не са налице данни за водени срещу него други досъдебни
производства, доказващо се от приложената на л.6 справка от Унифицираната
система на прокуратурата, включително и такива, че с поведението си е
нарушил установения обществен ред в страната, с изключение на
горепосочената проява. При определяне на размера на наказанието съдът взе
предвид и подбудите за извършването на престъплението, предвид
обстоятелството, че въпреки, че с посочената по-горе заповед за незабавна
защита обвиняемият не е имал право да приближава процесното жилище, то
той се е намирал в него със съгласието на В., която не е възразявала срещу
присъствието му, тъй като двамата били в добри отношения.
Предвид тези съображения за извършената деятелност от обвиняемият
съдът му определи административно наказание глоба по чл. 78а, ал.1 от НК в
минимално предвидения размер от 1000 лв,
По вещественото доказателство:
По отношение на приобщеното по делото веществено доказателство-
един брой оптичен носител, представляващ СД с надпис „25.12.2022г.”,
предоставен от Дирекция „Национална система-112” съдът постанови да
остане по делото в срока на съхранението му и да се унищожи с него.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл съдът постанови
диспозитива на решението.
4