РЕШЕНИЕ
Номер 395, девети
юли Година 2018 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд
ІV граждански състав
На двадесет и шести юни през 2018 Година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар: Елена Калончева
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА
търговско дело номер 91 по описа за 2018
година
намери за установено следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.
405, ал. 1 от КЗ.
Ищецът
- „Водстрой Пловдив“ АД, ЕИК *********, седалище гр.
Пловдив и адрес на управление: бул. „Марица“ № 122, представлявано от А.Х.С.твърди,
че с ответника „Застрахователна компания Уника“ АД,
ЕИК ********* сключили договор за имуществено застраховане, обективиран
в застрахователна полица № ***със срок на застраховката от 00:00 часа на 05.03.2017 г. до 24:00 часа на 04.03.2018 г. и
предмет 28 бр. МПС (строителни машини), индивидуализирани в списък, представляващ
неразделна част от застрахователната полица. Част от посочения списък ищецът
сочи, че са и следните две машини: ***и рама № САТ0303СНВХТ01612, двигател № S3Q04637 с договорена застрахователна
стойност в размер на 29 808 лв. и *** с рег. № РВ 06483 и рама № KMTWB015A77F50368, двигател № 325106 с договорена
застрахователна стойност в размер на 52 164 лв., с които се работило на
обект в местността „***“, ***. През нощта на 07-ми срещу 8-ми *** г. ***и ***били
противозаконно отнети от владението на дружеството-ищец, за което бил подаден
сигнал за извършена кражба в РУ – ***. По случая било образувано ДП № 69 / 2017
г., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4
от ГПК, което било спряно с постановление на районния прокурор от 01.11.2017 г.
на основание чл. 199 във вр. чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК. За събитието ответната застрахователна компания била уведомена на 09.09.2017 г., като са заведени две щети: № 17110540190 относно ***и №
17110540191 относно ***. На 12.12.2017 г. „Водстрой Пловдив“ АД твърди, че бил уведомен по електронен
път от застрахователят, че към момента на настъпване на застрахователното
събитие II-рата част на свидетелството за регистрация са били оставени в превозните средства, което
съставлява нарушение на т. 11.1.4 от общите условия на ответното дружество,
поради което и във връзка с т. 12.6, застрахователят имал право да откаже
изцяло или частично плащане на обезщетение, но тъй като „Водстрой
Пловдив“ АД били дългогодишен и коректен партньор на „ЗД Уника“
АД, то ръководството взело решение за изплащане на обезщетение в размер на 50%
от договорената застрахователна стойност на двете машини и по-точно: по щета №
********** относно ****** сумата от 14 755 лв., а по щета № 17110540191
относно ***сумата от 25 254,50 лв., което обезщетение било преведено по
сметка на ищеца на 15.12.2017 г. Ищецът твърди, че отказът на ответното
дружество да изплати обезщетение в пълен размер е в нарушение на разпоредбите
на чл. 395 и чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, които норми предвиждат, че основание
за отказ да бъде изплатено застрахователното обезщетение е поведение на застрахования,
което се намира в причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие. Счита,
че оставянето на част II-ра от свидетелствата за регистрация в машините към момента
на противозаконното им отнемане, не представлява значително неизпълнение на договорните
задължения на застрахования и не е способствало за настъпване на
застрахователното събитие, тъй като между двете няма причинно - следствена
връзка. Затова счита, че в коментираната хипотеза задължението за изплащане на
застрахователно обезщетение в пълен размер не може да отпадне и не следва
размерът му да бъде редуциран. Настоява съда да постанови решение, с което да
осъди ответното застрахователно дружество да заплати на ищецът сумата от
14 755 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
настъпила между 07-ми и 8-ми *** г. кражба на ******и сумата от 25 254,50 лв., представляваща дължимо
обезщетение за настъпила на 7-ми срещу 8-ми *** г. кражба *** или общо сумата
от 40 009,50 лв., претендирана по договор за
имуществено застраховане, сключен със застрахователна полица № ***от 02.03.2017
г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на главницата. Претендира разноски.
Ответникът
- „Застрахователна компания Уника“ АД с ЕИК *********
със седалище гр. София и адрес на управление: бул. „Тодор Александров“ № 18,
представляван от юрисконсулт Г.Д.И. в двуседмичния срок за това е подал отговор,
с който изцяло оспорва главния иск по основание и размер. Не оспорва, че между страните е
сключен договор за имуществено застраховане така, както се твърди в исковата
молба, както и че застрахователното събитие е настъпило на твърдяната дата и
най - сетне, че на ищеца е изплатено обезщетение по двете щети в общ размер на
40 009,50 лв.. Ответникът твърди, че отсъстват предпоставки за ангажиране
отговорността му, тъй като „ЗД Уника“ АД правилно,
законосъобразно и в съответствие със съдебната практика е определило и
заплатило дължимото се застрахователно обезщетени с оглед нарушаване на общите
условия по застраховка „Каско на МПС“ от страна на
застрахования. Позовава се конкретно на т. 6.5.19 от ОУ, съгласно която в
случай на риск от кражба или грабеж, застрахователят не изплаща обезщетение,
ако застрахованото МПС е оставено с ключове, дистанционно за сигнало-охранителна система и/или оригинални документи на
превозното средство, оставени вътре (например свидетелство за регистрация част I и II ). При образуване на щетите при застрахователя,
ищецът е заявил в предоставения му въпросник, че „малките талони“ на откраднатите машини, са се намирали вътре, в
кабините на двете МПС – та към момента на противозаконното им отнемане. Счита,
че по този начин ищцовата страна е признала в частен
документ неизгоден за нея акт, поради което същият придобива материалната доказателствена сила и този факт следва да бъде приет за
доказан. Цитира практика на ВКС по аналогични случаи, според която оставянето
на свидетелството за регистрация в откраднатото МПС, е от естество да
способства за настъпване на застрахователното събитие. Твърди, че е налице не
само неизпълнение на договорно задължение, а и на разпоредбата на чл. 395, ал.
4 от КЗ и тъй като се касаело до нарушаване на законоустановено
правило, не следва да се доказва причинно-следствена връзка между
неправомерното поведение на застрахования и настъпилото впоследствие
застрахователно събитие.
В
срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която
ищеца твърди, че ответникът не е представил писмено удостоверение за приемане
на общите условия по застраховката, каквото се изисква съгласно чл. 348, ал. 1
от КЗ. Поддържа, че необосновано застрахователят оправдава отказа си да изплати
в пълен размер обезщетенията с т. 6.5.19 от общите условия, тъй като текстът се
отнася до случаи, в които се отказва да се плати обезщетение изобщо, а в
коментирания случай „ЗД Уника“ АД е заплатило 50 % от
дължимото обезщетение. Счита цитираната
от ответника съдебна практика за неотносима, тъй като
тя е формирана при действие на КЗ (отм.), а не по действащия понастоящем КЗ.
Дори да се приеме, че поради оставянето на талоните в машините към момента на
настъпване на застрахователното събитие следва да бъде намалено обезщетението,
то същото не следва да се редуцира на 50 %, защото не съответства на тежестта
на неизпълнението.
Отговор
на допълнителна искова молба по реда на чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил в срок
от застрахователното дружество, с който се оспорват възраженията на ищеца, като
се твърди, че видно от представените с исковата молба документи,
застрахователната полица е издадена, съгласно писмено предложение, изхождащо от
застрахователя, както и че „неразделна част от застрахователния договор“ са
писменото предложение и приложимите общи и специални условия, в които е
предвидено, че към полицата за приложими общите условия за застраховка „КАСКО
на МПС“ от 28.03.2016 г., представени с отговора на исковата молба.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Няма спор, че със
Застрахователна полица № ***от 02.03.2018г. ищецът е застраховал 28 МПС – та,
съгласно приложен опис със срок на застраховката от 05.03.2017г. до 24.00 ч. на
04.03.2018г. и по приложените Общи условия за застраховка „Каско“
на МПС от 28.03.2016г. срещу заплащане на премия на четири разсрочени вноски. В
коментираната полица изрично е посочено, че неразделна част от нея са валидните
към датата на застраховката общи условия, избраните от застрахования клаузи,
издадените добавъци и предложението за сключване на
застраховка и е предвидено специално условие за уведомяване незабавно на
застрахователя от застрахования и на най – близкото поделение на полицията в
срок от 24 часа при кражба или грабеж.
Не се спори, че на
08.09.2017г. са откраднати *** ***и ******, за което с писмо от 09.09.2017г. застрахования е уведомил застрахователя и на
същата дата е подал заявление до РУ ***, по повод което е заведен заявителски материал № 69 от 2007г. и е образувано ДП №
69/2017г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 вр. с чл. 194, ал.1 НК /пр.пр. №
204/2017г. по описа на РП ***/. Последно посочените обстоятелства се
установяват и от приложеното на л.16 писмо, уведомително писмо на СД на МВР ***,
РУ *** от 11.09.2017г. и удостоверение от 12.09.2017г. на Началника на РУ ***.
С
писмо от 12.12.2017г. застрахователя е определил за
плащане по щета 17110540190 - ***сумата от 14 755 лв. и по щета
17110540191 - ***сумата от 25 254.50 лв., като е посочил, че към
момента на настъпване на застрахователното събитие II-рата част на регистрационните
талони са били оставени в ППС, а съгласно т.11.1.4 от ОУ на застраховка Каско – задължение на застрахования е да не оставя в
застрахованото МПС свидетелството за регистрацията му /част I и/или част II, когато свидетелството е от две части/, поради което
и при съобразяване на т.12.6. от ОУ застрахователя е приел, че е налице
неизпълнение на задължение по застрахователния договор, но предвид това, че
ищеца е дългогодишен и коректен негов партньор е взел решение да изплати 50 %
от действителната стойност на застрахованите активи към датата на събитието.
Няма спор, а последното се установява и от приложеното преводно нареждане от
15.12.2017г., че определеното застрахователно обезщетение е изплатено на ищеца.
Спорът
по делото е концентриран досежно това налице ли е
неизпълнение задълженията на застрахования, изразяващо се в това, че към
момента на настъпване на застрахователното събитие е оставил част II-ра от
регистрационните талони в ППС-а и
съответно право на застрахователя да определи и заплати обезщетение в намален
размер и конкретно 50 % от дължимото такова.
Неоснователно
е възражението на ищеца, че представените общи условия не са му предадени, нито
писмено е удостоверено това обстоятелство в момента на сключване на
застрахователния договор, както изисква чл. 348, ал.1 КЗ. Видно от приложената
застрахователна полица е, че неразделна част от нея са валидните към момента на
сключване на договора Общи условия, към които е препратено и досежно условията и покритите рискове; полицата е подписана
от представител на дружеството ищец, с което следва да се приеме, че е
изпълнено изискването на чл. 348, ал.1 КЗ.
В
т.11.1.4 от общите условия е предвидено задължение за застрахования в срока на
застраховката и при настъпване на застрахователно събитие да не оставя в
застрахованото МПС свидетелството за регистрацията му /част I и/или част II, когато свидетелството се състои от две част/. Няма
спор между страните, че към датата на настъпване на застрахователното събитие
„малките талони“ на двете ППС са се намирали в тях, което се установява и от
данните, съдържащи се в уведомление – въпросник по щета № 17110540190 и №
171105400191.
Съгласно
т.12.6 от общите условия към договора за застраховка „Каско“
при неизпълнение на застрахования на някое от задълженията по застрахователния
договор, застрахователят може да откаже изцяло или частично изплащане на
застрахователно обезщетение и/или да прекрати застраховката, без да връща
застрахователната премия.
Аналогична възможност е уредена и в действащия КЗ и конкретно чл. 395 от КЗ, като при настъпило застрахователното събитие е прието, че застрахователя може да откаже плащане, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал.1 и само ако е изрично предвидено в договора, а в случай, че не е предвидено като основание за отказ в договора, застрахователя има право само да намали застрахователното обезщетение, съответно на тежестта на неизпълнението – чл. 395, ал.4 КЗ. Правилото на чл. 395, ал.4 КЗ не се прилага в случай, че неизпълнението на задължението на застрахования не е в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие или е невъзможно да се определи вида и размера на вредата. При съобразяване наложилата се практика по чл. 290 ГПК с Решение № 79 от 29.06.2012г., постановено по т.д. № 802/2011г. по описа на ВКС, ТК, II отд. и Решение № 86 от 18.07.2014г., постановено по т.д. № 2230/2013г., по описа на ВКС, ТК, II отд., актуална и при прочита на новия КЗ и конкретно разпоредбата на чл. 395 КЗ, следва да се приеме, че неизпълнение на задължението на застрахования да не оставя част втора от свидетелството за регистрация в откраднатото МПС е от такова естеството, че да способства настъпването на застрахователното събитие, предоставяйки възможност за незасичане на автомобила като обект на кражба, с оглед управление от водач, който при упражнен контрол на пътя ще се легитимира като собственик, респ. лице оправомощено да го управлява, което ще осуети евентуална възможност за откриване на отнетото МПС от органите за движение по пътищата. Коментираната съдебна практика обаче е по повод МПС – та и конкретно автомобили, при които режимът на регистрация и предвижване е определен с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, като изрично в чл.1, ал.4, т.2 от същата е предвидено, че не подлежат на регистрация по тази наредба верижните, строителните, селскостопанските и другите самоходни машини. Обект на настъпилото на 08.09.2017г. застрахователно събитие са ***, *** и ***, ***, които съгласно §6, т.16, от ДР на ЗДвП са самоходни машини, които видно от свидетелството за регистрация, представляват земеделска и горска техния. Редът за регистрацията им е предвиден в Наредба № 2 от 03.02.2016г. за условията и реда за регистрация на техника по ЗРКЗГТ. Съгласно чл. 25, ал.3 от последно коментираната наредба, част втора от свидетелството за регистрация служи за идентифициране на техниката и се носи от водача винаги при ползване на техниката или за коментираните свидетелства за регистрация не е предвидена легитимираща функция пред органите на реда, подобно на тази по чл. 33, ал.5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, което е съобразено и със спецификата на тази техника, а и с факта, че тя само по изключение се движи или е придвижвана по пътищата – вж. § 6, т.16 от ДР на ЗДвП.
Коментираното
до тук – спецификата на веща, предмет на договора за застраховка, налага извод
за това, че посочената съдебна практика е неприложима в случая. Съдът приема,
че не е налице основание за отказ за изплащане на обезщетение в пълен размер,
тъй като настъпилото застрахователното събитие - кражба не е пряка функция на
неизпълнението на застрахования, нито същото неизпълнение е опосредило,
като е затруднило евентуалното му предотвратяване от органите на реда, поради
което и не е налице хипотезата на чл. 395, ал.4 КЗ за намаляване размера на
застрахователното обезщетение.
Не се
спори между страните, че действителната стойност на откраднатите ППС към датата
на настъпване на застрахователното събитие е в размер на сумата от 29 510 лв.
за ***, съответно за *** е в размер на 50 509 лв. от които от застрахователя е заплатена
половината, поради което и исковете за заплащане на остатъка от дължимите се на
ищеца застрахователни обезщетения са основателни и за ищеца ще се постанови
удовлетворително решение.
На
основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски, които съобразно
представения списък на разноските са в размер на 4276.38 лв. От ответника е
направено възражение за прекомерност на платеното възнаграждение на адв. Е. Б. в размер на 2676 лв. Съгласно чл. 7, ал.2, т.4
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималния размер на адвокатското възнаграждение съобразен с
интереса по настоящото дело е 1730.29 лв. Спорът, повдигнат за разрешаване пред
настоящия съд не се характеризира с особена фактическа и правна сложност,
поради което и заявеното възражение от ответника следва да бъде съобразено и на
ищеца да се присъдят разноски, като се вземе предвид минимално дължимия се
размер на адвокатско възнаграждение, а именно 1730.29 лв.
Мотивиран
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания Уника“ АД, ЕИК ********* със седалище гр.
София и адрес на управление бул. „Тодор Александров“ № 18 да заплати на „Водстрой Пловдив“ АД, ЕИК *********, седалище гр. Пловдив и
адрес на управление: бул. „Марица“ № 122 сума
в размер на 14 755 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
настъпила между 07. и 08.09.2017г. кражба на ***по договор за имуществено
застраховане „Каско МПС“, сключен със застрахователна
полица № ***от 02.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от 07.02.2018г.
до окончателното й заплащане; сума в
размер на 25 254.50 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
настъпила между 07. и 08.2017г. кражба ***
по договор за имуществено застраховане „Каско
МПС“, сключен със застрахователна полица № ***от 02.03.2017г., ведно със законната
лихва, считано от 07.02.2018г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 3330.67 лв.,
представляваща направени разноски в производството по заплащане на
възнаграждение за адвокат и дължима държавна такса.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: