Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 22.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова
в.гр.дело № 2571 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение от 28.08.2014 г. по гр.д. № 14101/2009 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 68-ми състав, е изнесен на
публична продан на основание чл. 348 ГПК апартамент № 6, находящ се в гр.
София, ул. „*********като е постановено получената сума от продажбата да се
разпредели между съделителите Г.А.А. и С.Н.М. съобразно дяловете им от по
½; отхвърлена е претенцията на С.Н.М. за поставяне в дял на описания
имот; отхвърлен е искът, предявен по реда на чл. 346 ГПК от Г.А. с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение от С.М. за ползването на
притежаваната от ищеца ½ идеална част от процесния апартамент през
периода 04.03.2009 г. – 27.06.2012 г. в размер на 40 000 лв.; отхвърлени
са изцяло предявените по реда на чл. 346 ГПК от С.М. против Г.А. искове с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за обезщетение за ползването на притежаваната
от него ½ идеална част през периода 05.01.2005 г. – 18.02.2009 г. в
размер на 48 000 лв. и с правно основание чл. 61 ЗЗД за заплащане на
съответстващата на дела на Г.А. ½ идеална част от извършените през
периода 2011 г. и 2012 г. със средства на С.М. подобрения в процесния
апартамент, описани в молба от 27.06.2012 г., в размер на 34 267 лв.
Ищецът
Г.А. чрез надлежно упълномощен процесуален представител адв. З.Н. е подал в
срок въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение в частта му, с
която е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Моли решението да бъде отменено в тази част и да бъде постановено друго
решение, с което ответникът С.М. да бъде осъден да му заплати сумата от 14809
лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването върху имота в размер
на ½ част от средния пазарен наем на имота за периода 04.03.2009 г. –
22.06.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на
иска до окончателното изплащане на сумата. Поддържа, че с исковата молба е
направено искане за заплащане на такова обезщетение като поканата чрез исковата
молба е валиден способ за писмено поискване на обезщетението. Намира за
необоснован изводът на районния съд, че липсват данни да е поискал лично да
ползва делбения имот. Твърди, че няма спор, че ответникът и понастоящем е
единствен ползвател на имота. Посочва, че от разпита на свидетелката Б. се
установява, че на посочената дата Г.А. е бил извън страната и не е могъл да се
яви на определената от М. дата, като във връзка с това смята, че изводът на
районния съд, че тези показания се опровергават от останалите доказателства, е
незаконосъобразен. Поддържа, че в обжалваното решение не е направен цялостен,
обстоен и задълбочен анализ на доказателствата, което представлява съществено
нарушение на процесуалните норми и е довело до необосновани фактически изводи и
незаконосъобразни правни изводи. Твърди, че претенцията е основателна и е
доказана по размер със заключението на вещото лице. Излага съображения, че не е
бил владелец на имота не само в процесния период, но и към настоящия момент,
като след извършване на въвода във владение от ЧСИ ответникът незабавно е
сменил ключа и е започнал да ползва имота еднолично, а когато е депозирал
нотариални покани, Г.А. не е бил в страната.
Ответникът
С.М. е подал в срок отговор на въззивна жалба, в който поддържа, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че с приложената по
делото телеграма от 09.01.2009 г. е поканил Г.А. да се свърже с него на посочен
телефонен номер, за да му предостави ключ от процесния имот или да се разберат
за смяна на ключовете, ако той самият няма ключ от апартамента. След това с
нотариална покана от 12.02.2009 г., връчена на А. на 16.02.2009 г. отново го е
поканил да отидат до имота и да сменят патрона, като го е предупредил, че ако
не се яви, ще смени патрона сам. Поддържа, че за въззивника не е имало пречка
ако не може да се яви сам, да се свърже с М. и да му каже да предаде ключ на
посочено от него лице или да упълномощи лице, което да се яви като негов
представител и да получи ключ от имота. Твърди, че на 25.05.2010 г. е изпратил
още една нотариална покана, получена от А. на 27.05.2010 г., в която му е
напомнил, че самият М. няма достъп до половината от апартамента, тъй като е
заключена и той не разполага с ключ. Акцентира върху обстоятелството, че
въззивникът никога не е канил М. да му предаде ключ и не е искал ключ от него.
В исковата молба също не е направено искане да ползва имота съобразно правата
си. Освен това М. е узнал за завеждането на делото в по-късен момент, тъй като
при предявяването на иска е бил извън страната и му е бил назначен особен
представител. По изложените съображения поддържа, че въззивникът сам се е
поставил в положение да не разполага с ключ от външната врата с намерение да се
обогати при евентуално уважаване на иска.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. То следва
да бъде потвърдено като правилно, като във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо
да се добави
и следното. От събраните доказателства се установява следното:
По делото не се спори, че страните са съсобственици при
равни квоти на апартамент № 6, находящ се в гр. София, ул. „**********, което
се установява и от приложения на л. 3 нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по наследство и възстановен по реда на чл. 1 ЗВСОНИ от
04.01.2005 г.
На 15.12.2006 г. ответникът е изпратил на ищеца
нотариална покана във връзка с това, че не може да използва процесния
апартамент и не получава адекватно обезщетение от лицата, които го използват, с
оглед на което кани ищеца на 27.12.2006 г. в 16.00 часа в кантората на нотариус
В. Г. да уредят въпросите, свързани с прекратяването на съсобствеността върху
имота, възможностите за изкупуване или обща продажба, както и начина на
оценяване на имота. Тази нотариална покана е връчена лично на ищеца на
16.12.2006 г.
По делото е представено решение № 940 от 15.10.2008 г.
по гр.д. № 4162/2007 г., III Г.О. на ВКС, образувано по жалба на И.Г.и Е.Г.срещу
решение на СГС, с което е потвърдено решение на СРС, с което е уважен иск с
правно основание чл. 233 ЗЗД. Ответници по касационната жалба са Г.А. и С.М.. С
посоченото решение е оставено в сила решението на СГС.
По делото е
представен и протокол за въвод във владение от 05.11.2008 г., с който ЧСИ Р.М.В.е
освободила и предала владението върху процесния апартамент на взискателя Г.А.А.
по изп.д. № 20087900401034, образувано срещу длъжниците И.А. Г. и Е.А.Г.а,
включително в „ползваните заедно с взискателя“ помещения: гл. антре, килер,
коридор, тоалетна, баня и кухня.
На 09.01.2009 г. ответникът С.М. е изпратил на ищеца
телепоща по повод процесния апартамент и е поискал да му бъдат предадени
ключове, ако ищецът разполага с такива, като е посочил свой адрес и телефонен
номер да се разберат за смяната на патрона, в случай че Г.А. не разполага с
ключове от жилището. По делото не са представени доказателства за получаване на
това съобщение от ищеца.
На 12.02.2009 г. ответникът е изпратил нотариална покана
до ищеца, с която го е уведомил, че по гр.д. № 140/2005 г. на СРС, 43 състав, е
постановено решение, с което ответниците Г.и са осъдени да освободят процесния
съсобствен апартамент. Посочено е, че С.М. е подал молба за издаване на
изпълнителен лист, за да бъде извършен въвод във владение в заеманите от
ответниците стаи, като до останалите стаи ищецът и ответникът имат свободен
достъп съгласно изявленията на Г.и в съдебните заседания. Във връзка с това
ответникът е поканил ищеца на 18.02.2009 г. в 16. 30 часа в кантората на
нотариус В. Г., за да уточнят въпросите, свързани със заплащането на належащия
ремонт на апартамента и бъдещите действия по повод апартамента, след което да
отидат на място и да сменят патрона на входната врата, като изрично е посочено,
че ищецът ще получи ключ. Ответникът е предупредил ищеца, че в случай че не се
яви в посочения ден и час, сам ще смени патрона. Нотариалната покана е връчена лично
на ищеца на 14.02.2009 г.
От протокола на л. 31, съставен от нотариус Г., се
установява, че ищецът не се е явил в кантората на нотариуса на 18.02.2009 г. и не е изпратил свой представител.
На 25.05.2010 г. ответникът С.М. е изпратил на ищеца
нова нотариална покана, с която го е уведомил, че е сменил ключа от външната
врата на процесния апартамент, като е посочено, че ищецът не се е явил на
срещата, за която е бил уведомен с нотариалната покана през февруари 2009 г. С
тази нотариална покана ответникът е поканил ищеца да се свърже с него по
телефона в 10-дневен срок, за да му бъде предаден ключ от външната врата и
ищецът да може да използва своята половина от апартамента, която ответникът е
заявил, че не използва, тъй като ищецът е заключил половината от апартамента и
ответникът ползва само една стая. С.М. е отправил и покана за заплащане на
половината от направените от него разходи, като е поискал с ищеца да уточнят
плащането във връзка с належащия ремонт на „почти“ необитаемия апартамент. Тази
нотариална покана е връчена лично на ищеца на 27.05.2010 г.
Пред първоинстанционния съд е разпитана Д.Г.Б., която е
в приятелски отношения с ищеца и е била негов процесуален представител по
различни дела. Свидетелката разказва, че на 15.02.2009 г. Г.А. й се обадил по
телефона и й разказал, че е получил нотариална покана от С.М. да се яви при
нотариус на 18.02.2009 г. По това време пълномощник на ищеца била адв. З.Н., но
той не успял да се свърже с нея, поради което позвънил на свидетелката Б..
Помолил тя да се свърже с адв. Н. да потърсят ответника и да отложат срещата за
по-късна дата, тъй като ищецът заминавал в чужбина. Свидетелката разказва, че
двете с адв. Н. потърсили С.М., но той не отговарял на телефонните
позвънявания. Адв. Н. се свързала с него по телефона след 18.02.2009 г. като Д.Б.
присъствала на разговора и го чула. Ответникът заявил, че заминава за САЩ и
няма време и желание да се занимава повече, като с въпроса щяла да се занимава
прокуратурата. Свидетелката и адв. Н. посетили имота и намерили входната врата
отключена. Срещнали жена, която се представила за домоуправител и им казала, че
С.М. е сменил бравата през месец януари 2009 г. Свидетелката разказва, че
по-късно от своя колежка разбрала, че ответникът не бил заминал в чужбина, а
бил в Пазарджик. От показанията на Д.Б. се установява, че тя е присъствала при
извършването на въвода във владение като е придружила Г.А., но тя не знае дали Г.А.
е имал ключ от апартамента и не е видяла С.М..
Съгласно заключението на СТЕ процесният имот е реално
неподеляем като стойността на пазарния наем за периода 04.03.2009 г. –
27.06.2012 г. е общо 29 589 лв., ½ от който е в размер на
14 794, 50 лв. Съгласно заключението на допълнителната СТЕ средният
пазарен наем за процесния апартамент за периода 04.03.2009 г. – 22.06.2012 г. е
в размер на 29 618 лв., ½ от който се равнява на 14 809 лв.
След анализ на събраните доказателства въззивният съд
намира от правна страна следното. Вземането по
чл. 31, ал. 2 ЗС се явява частен случай на общата забрана /чл. 59 ЗЗД/ за
неоснователно обогатяване на едно лице за сметка на друго. Вземането произтича
от факта на реалното ползване на една обща вещ, по отношение на която всеки от
съсобствениците е титуляр на правото на собственост в определен обем. За да
бъде основателна претенцията за присъждане на обезщетение за ползване, ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
следните правнорелевантни обстоятелства: 1) качеството съсобственик на имота –
собственото си и това на ответника; 2) обстоятелството, че ответникът ползва
лично имота, в смисъл на възпрепятстване или ограничаване останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви
и граждански плодове, и 3) наличието на писмена покана, получена от ответника.
В разглеждания случай по делото са установени първата и
третата предпоставка, а именно че страните са съсобственици на процесния
апартамент и че с исковата молба ищецът е отправил покана за заплащане на
обезщетение. Настоящият съдебен състав намира, че по делото не е доказана
втората предпоставка по следните съображения.
Съгласно Тълкувателно
решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК правото на обезщетение се
дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си
служи с общата вещ съобразно своя дял и то не възниква когато съсобственик
отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ,
съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно
с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се
ползва. Аналогични изводи са изложени и в Тълкувателно решение № 5 от 24.06.2017 г. на ВКС по т.
д. № 5/2014 г., ОСГК, в което е посочено, че фактическият състав на обезщетението по чл. 31, ал. 2
ЗС не изисква ищецът да е заявил намерение за реално ползване на
общата вещ. Достатъчно е той да е отправил надлежна писмена покана за
обезщетение. Причина за разместването на блага в имуществените сфери на
съсобствениците е осъщественото само от единия ползване на съсобствената вещ, а
не липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва реално вещта
според правата си. Поради това не е необходимо тази воля да бъде заявявана пред
ползващия съсобственик. За съсобственика, до когото е отправено писменото
искане, не възниква задължение за заплащане на обезщетение, в случай, че
предложи на искащия обезщетение възможност да ползва общата вещ заедно с него,
или да му предостави такава част от нея за ползване, каквато отговаря на
правата му. В същото тълкувателно решение е посочено следното: „Срещу възможността разпоредбата на чл. 31, ал. 2
ЗС да се превърне в инструмент за противоправно обогатяване от
страна на съсобственик, който не желае реално да ползва общата вещ, но се
ползва от правото си да търси и получи обезщетение по този ред, с ТР № 7/2012
г. на ОСГК на ВКС се прие, че правото на обезщетение се дължи само
за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с
общата вещ съобразно своя дял. То не възниква, когато съсобственик отказва да
приеме предоставената от ползващия съсобственик част, съответстваща на дела му,
или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този
случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.“
Въззивният съд намира, че разглежданият случай е именно
такъв. От събраните доказателства се установява, че през 2006 г., 2009 г. и
2010 г. ответникът е изпратил общо три нотариални покани до ищеца, с които е
изявил желание двамата да уредят отношенията си във връзка със съсобствения
апартамент, като и трите нотариални покани са получени лично от ищеца, видно от
удостоверяванията на гърба им, извършени от нотариус. С нотариалната покана от
2006 г. ответникът е заявил, че е възпрепятстван да използва апартамента и не
получава адекватно обезщетение от лицата, които го използват. От съдебното
решение на л. 43 се установява, че в имота е имало наематели, чийто договор за
наем е бил прекратен и двамата са били осъдени да предадат владението върху
имота. С протокол от 05.11.2008 г. ищецът е бил въведен във владение в
апартамента. С нотариалната покана от 2009 г. ответникът е поканил ищеца
двамата заедно да отидат в процесния апартамент, за да сменят патрона на
входната врата и ищецът да получи ключ, като в противен случай ще смени патрона
сам. В протокол от 18.02.2009 г. нотариус В. Г. е удостоверила, че нито ищецът,
нито негов процесуален представител се е явил в кантората в посочения в
нотариалната покана час. След неявяването на ищеца ответникът сам е сменил
патрона на входната врата, за което с последваща покана, връчена лично на Г.А.
на 27.05.2010 г., го е уведомил и го е поканил да се свърже по телефона с
ответника, за да може да му предаде ключ от входната врата.
От показанията на свидетелката Б. се установява, че
ищецът действително е получил нотариалната покана за срещата на 18.02.2009 г.
Твърденията на свидетелката, че ищецът е заминал извън страната и тя и адв.
Здравкова не са успели да се свържат с ответника, не са подкрепени с други
доказателства, но дори да се приеме, че това е така, по делото не са събрани
каквито и да е доказателства ищецът да е предприел действия във връзка с
нотариалната покана от 2009 г. след завръщането си в страната. Същевременно липсват
доказателства в подкрепа на твърдението във въззивната жалба, че ищецът е бил в
чужбина и на останалите посочени в нотариалните покани дати, като в тази връзка
въззивният съд взе предвид обстоятелството, че върху всяка от трите нотариални
покани е извършено удостоверяване от нотариус за връчването й лично на Г.А.. С
оглед на това следва да се приеме, че ответникът е проявил активност при
уреждане на взаимоотношенията във връзка със съсобствеността и няколко пъти е
предложил с ищеца да се срещнат като надлежно го е уведомил за смяната на
патрона на входната врата след неявяването му на срещата на 18.02.2009 г., т.е.
не е препятствал по никакъв начин ползването и достъпа до имота. Напротив,
въпреки бездействието на ищеца, който не се е отзовавал на изпратените покани,
е продължавал да го кани да уредят отношенията си и да му предостави ключ от
апартамента. Дори на 18.02.2009 г. ищецът да е бил в невъзможност да се яви на
срещата, е разполагал с възможност да потърси ответника след завръщането си, но
не е направил това, а е бездействал и след връчването на последващата
нотариална покана през 2010 г. По делото не са събрани доказателства за
проявена от ищеца активност, включително и същият да е заявил желание да ползва
имота, което да не е било удовлетворено. Следователно в разглеждания случай
ответникът няколко пъти е поканил ищеца да уредят отношенията си, заедно да
сменят патрона на входната врата и да му предостави ключ от нея след смяната,
т.е. заедно да ползват общата вещ. Ищецът обаче е бездействал и по никакъв
начин не е отговорил на отправените покани. По изложените съображения
въззивният съд намира, че за ответника не е възникнало задължение за заплащане на
обезщетение, тъй като той е положил достатъчно усилия и е дал възможност
на ищеца заедно да ползват общата вещ. Нежеланието на последния да се възползва
от предоставената възможност и неговото бездействие обосновават извод, че за
него не е възникнало право да получи обезщетение.
За пълнота следва да бъде отбелязано и че както е
посочил районният съд, по делото не са представени доказателства кой от двамата
съделители какви части от процесното жилище и през кой период е ползвал. През
2006 г. ответникът е изпратил нотариална покана до ищеца, в която твърди, че е
лишен от възможността да ползва апартамента. От представеното съдебно решение е
видно, че в някакъв период от време в апартамента е имало наематели, без да е
ясно дали те са използвали целия апартамент, с кого от съсобствениците са били
сключили договор за наем и на кого са плащали наемна цена. Приет е протокол за
въвод във владение само на ищеца от 05.11.2008 г., в който е посочено, че част
от помещенията се ползват заедно с взискателите. От нотариалната покана от 2010
г. се установява, че ответникът е сменил патрона на входната врата, но
същевременно се съдържат твърдения, че същият няма достъп до целия апартамент.
Следователно по делото не е установено по несъмнен начин и че само ответникът е
ползвал целия процесен имот.
По изложените съображения първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната част. С оглед изхода на делото
претенцията на въззивника за заплащане на разноски се явява неоснователна. Ответникът
по въззивната жалба не е направил искане за присъждане на разноски във
въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение
може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 28.08.2014 г. по гр.д. № 14101/2009 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 68-ми състав,
в обжалваната му част.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.