ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 261/ 27.03.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД
ПЕРНИК, II състав, в закрито
заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
Мл. съдия: СИМОНА КИРИЛОВА
разгледа докладваното от мл. съдия Кирилова в. ч. гр. д.
№ 174 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на И.П.П.-Ц. срещу Определение от 14.02.2019 г. по гр.д. №
319/2017 г. на РС Брезник, с което на осн. чл. 96, ал. 2 ГПК е прекратена предоставената
на жалбоподателката правна помощ под формата на процесуално представителство по
същото дело.
В
жалбата се поддържа становище за неправилност на атакуваното определение, с
изложени подробни съображения за незаконосъобразноста на действията на
Адвокатска колегия – гр. Перник и Националното бюро за правна помощ. Иска се
отмяна на определението на районния съд, като на жалбоподателката бъде назначен
надлежен процесуален представител.
Съдът
констатира, че частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана
страна срещу акт, подлежащ на инстанционна проверка, като жалбоподателката е
освободена от задължението за внасяне на държавни такси по реда на чл. 83, ал.
2 ГПК, поради което жалбата е редовна.
При
цялостна проверка на правилността на обжалваното определение, съгласно
разясненията в ТР № 6/15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС,
въззивният състав намира, че същото следва да бъде отменено.
Производството
по гр. д. № 319/2017 г. е образувано по искова молба на И.П.-Ц., постоянно
пребиваваща на територията на Република ***. С исковата молба жалбоподателката
е депозирала декларация за гражданско и материално състояние с искане за
предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавни такси. След постановен
отказ, с определение от 17.11.2017 г. по в.ч.гр.д. № 620/2017 г. на ПОС на
основание чл. 23, ал. 3 ЗПП на ищцата е допусната правна помощ под формата на
процесуално представителство, като в последствие районният съд я е освободил и
от задължение за внасяне на такси и разноски в производството.
Въз
основа допуснатата от въззивния съд правна помощ за процесуален представител на
ищцата е била определена адв. Д.Х., която в последствие се е отказала от
поетата правна помощ поради разминаване в линията на защита. В последствие за
процесуален представител на ищцата е бил назначен адв. Х.У., който е поискал да
бъде заменен, поради служебна ангажираност и предстоящо пътуване в чужбина.
След
като районният съд е отправил трето искане до Адвокатския съвет на АК Перник за
определяне на адвокат за осъществяване на правна помощ, АС при АК Перник единодушно
е приел решение от 17.01.2019 г., че съдът следва да се обърне към НБПП, тъй
като всички адвокати към АК Перник, вписани като служебни защитници, са
отказали да се ангажират със защитата на ищцата поради невъзможност да
удовлетворят изискванията й след проучване на делото.
Поради
получения отказ, районният съд е поискал от НБПП да определи адвокат за
процесуален представител на И.Ц.. С писмо, изх. № 19-120-166/2019 г.
Председателят на НБПП е отказал да осигури адвокатска помощ на ищцата по
делото, с мотиви, че в конкретния случай не е налице хипотеза на задължителна
защита, нито нужда на страната от адвокатска защита, доколкото ищцата очевидно
има изградена защитна стратегия, която не се влияе от становището на
професионални адвокати.
Със
сходни мотиви районният съд е прекратил предоставената правна помощ на осн. чл.
96, ал. 2 ГПК, приемайки, че не е налице нужда от адвокатска защита като
необходима предпоставка за предоставяне на правна помощ.
Съгласно
чл. 96 ГПК правната помощ се прекратява със смъртта на физическото лице или при
промяна на обстоятелствата, поради които е предоставена – например придобиване
на имущество, започване на работа, промяна на здравословното състояние или
семейното положение и други такива обстоятелства, несъществували към датата на
предоставяне на правната помощ.
От
данните по делото липсват сведения за наличието на някоя от посочените в чл. 96 ГПК предпоставки, които да мотивират съда да прекрати предоставената правна
помощ.
Обстоятелствата, че двамата назначени от съда служебни
адвокати са отказали да защитават ищцата, а Адвокатският съвет към ПАК и
Националното бюро са отказали съдействие, не
могат да послужат като основание да се постанови прекратяване на
предоставената правна помощ. В тези случаи е приложима визираната в чл. 26, ал.
4 ЗПрП възможност в изключителни случаи (какъвто съставлява решението на АС при
АК Перник) да бъде определен адвокат от друг съдебен район. Целта на ЗПрП е да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие чрез
осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ. Фактическото изпълнение е изцяло в компетентността на
Адвокатския съвет, както и на НБПП като орган, осъществяващ общо и методическо
ръководство и контрол на дейността по предоставяне на правна помощ. Затрудненията
в този аспект не могат да обосноват цялостен отказ от осигуряване на адвокатска
защита, в противен случай се застрашава принципът за равен достъп до
правосъдие, като иманентна характеристика на правото на справедлив съдебен процес.
Системата за правна помощ по чл. 21, т. 3 ЗПП – под формата на процесуално
представителство, обхваща и случаите, когато страната по гражданско дело не
разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това
(арг. чл. 23, ал. 2 ЗПрП). Първите две предпоставки не се нуждаят от тълкуване,
като в настоящия случай наличието им е надлежно установено от съда. По
отношение на последната материална предпоставка липсва дефинитивна национална
практика, но в актове на ЕСПЧ (Ц.Ц. срещу България (II), Р. срещу България, З.С.
срещу България и др.) последователно са изведени няколко критерия за
обосноваване на такъв интерес, сред които – сложността на делото и необходимите
съдопроизводствени действия. Многократните указания за отстраняване на
нередовности, невъзможността на ищцата да изпълни указанията на съда,
специфичният предмет на делото, са индиция, че случаят се характеризира с
определена степен на сложност и налага извършването на процесуални действия,
изискващи правна квалификация, каквато жалбоподателката не притежава, поради
което ползата от правна помощ е очевидна (в този смисъл Определение № 349/15.10.2008
г. по ч.гр.д. № 1/2008 г. на ВКС, Определение № 530/14.10.2011г. по ч.гр.д. № 475/2011г.,
на ВКС, Определение №334/14.05.2012г. по ч.гр.д. №518/2011г., на ВКС).
Преценката на горепосочените критерии в контекста на предоставяне на правна
помощ под формата на процесуално представителство е изцяло в компетентността на съда (арг. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 21,
т. 3 ЗПрП). След като при упражняване на
правомощията си съдът е извършил суверенна преценка, че са налице
предпоставките за предоставяне на правна помощ, напълно недопустимо е същата да бъде ревизирана от НБПП като държавен орган
в системата на изпълнителната власт (арг. чл. 6, ал. 3 ЗПП).
Още повече, че както бе изложено, липсата на съдействие в случая препятства
правото на страната на равен достъп до съд и разглеждането на делото в разумен
срок, а от друга страна съставлява и нарушение от страна на съответните
длъжностни лица на разпореждане на съдебен орган по см. на чл. 405, ал. 1 ЗСВ.
След като не може да се осигури квалифицирана адвокатска помощ по делото, адвокатският
съвет има правомощие да определи адвокат от друг съдебен район (арг. чл. 26,
ал. 4 ЗПрП), поради което до АС при АК Перник отново следва да бъде
изпратено искане за определяне на адвокат за осъществяване на допуснатата
правна помощ.
Обжалваното определение, с което правната помощ на И.Ц. е прекратена, следва
да бъде отменено, а делото – върнато на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение от 14.02.2019 г. по гр.д. № 319/2017 г. по
описа на Районен съд Брезник, с което е прекратена предоставената на И.П.П.-Ц.
правна помощ под формата на процесуално представителство.
ВРЪЩА делото на Районен съд Брезник за продължаване на
съдопроизводствените действия, съобразно мотивната част на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.