Решение по дело №2322/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Зиб Строй Груп“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.Варна, [улица], представлявано от управителя Б. И. Я., против Решение № 1144/24.08.2022г. на ВРС, ІІ-ри състав, постановено по АНД № 38/2022г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 23-0001335/09.09.2021г. на Главен инспектор в отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушение на чл.7а ал.2, пр.3 от ЗАвтП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв., на основание чл.чл.96 ал.1 пр.2 от ЗАвтП.

В жалбата се поддържа, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Моли се отмяна на същото и на НП. В депозирана чрез пълномощника адв. Н. Я. писмена молба жалбата се поддържа. Страната се позовава на решението по дело № С-227/2022 г. на СЕС и моли да се съобрази като се приеме, че нормите от националното законодателство, уреждащи процесните взаимоотношения, ме противоречат. Претендира съдебноделоводни разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът - Главен инспектор в отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, в депозиран чрез процесуален представител – мл.експ.В.Д. отговор на касационната жалба, оспорва същата и моли да се отхвърли като неоснователна, а решението на въззивния съд, като законосъобразно, правилно и обосновано, да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че преценявайки установените факти по случая Районен съд – Варна е приложил неправилно закона, поради което въззивното решение като незаконосъобразно следва да се отмени и настоящият състав да се произнесе по същество, като отмени издаденото НП.

 

Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Производството пред РС – Варна е образувано по жалба „Зиб Строй Груп“ ЕООД против гореописаното НП. В последното е посочено, че на 09.04.2021 г. лицензирания превозвач „Зиб Строй Груп“ ЕООД, притежаващ лиценз на Общността за превоз на товари № 17436 е допуснал осъществяването на обществен превоз на товари с влекач „Скания“, кат N3с рег.№ [рег. номер], кат по данни от монтирания дигитален тахограф МПС е било управлявано от А. Й. Й., без удостоверение за психологическа годност, тъй като последно издаденото му такова е било валидно до 18.09.2020г., а последващо му е издадено на 18.04.2021г. На 04.06.2021г. въз основа на констатациите на проверяващите е издаден АУАН № 290010 за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтП. Административнонаказващият орган /АНО/ като възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка и дадената правна квалификация, издал процесното НП, с което на основание чл.96г., ал.1, предл.2 от ЗАвПр на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

В решението си съдът е изложил мотиви, че АНП е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН; същото е започнало въз основа редовно съставен АУАН, издаден от компетентен орган; НП е съставено от компетентен орган, в законоустановения по чл.34 от ЗАНН срок; отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Счел е, че в хода на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

За да потвърди НП съдът е приел, че същото съответства на приложимите материалноправни норми. Изложил е мотиви, че обстоятелството, че именно на 09.04.2021 г. водачът е управлявал превозно средство, с което е осъществен превоза, се доказва по безспорен и категоричен начин от приложената по преписката информация от дигиталния тахограф, като в случая вида на превоза се установява от приложените документи – пътен лист и товарителница. Поради това е счел за правилен извода на АНО, че от "ЗИБ Строй Груп" ЕООД е допуснато нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 ЗАвП. Посочил е, че за превозвача е налице задължение да не допуска водач, който не отговаря на изискванията на закона или на подзаконовите нормативни актове, като в случая задължението за притежание на удостоверение за психологическа годност на водача е въведено с нормата на чл. 7а, ал. 2 ЗАвП, респективно с наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон. Към настоящия момент е факт Решение на СЕС от 18.01.2024 г. по дело С-227/22. Съгласно даденото в него тълкуване на член 7, параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година трябва да се тълкува в смисъл, че СЕС не допуска държава членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на моторни превозни средства за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство за управление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност. В т.37 от Решението на СЕС от 18.01.2024г. е прието, че налагането на притежателите на валидно свидетелство за управление на допълнително задължение да притежават отделно удостоверение за психологическа годност би представлявало всъщност недопустимо допълнително ограничение, доколкото свидетелството за управление, издадено от държава членка в съответствие с член 1, параграф 1 от Директива 2006/126, трябва да се счита за доказателство, че притежателят на това свидетелство е отговарял на предвидените в тази директива условия за издаване в деня, в който посоченото свидетелство му е било издадено и следователно притежава необходимата доказателствена стойност за удостоверяване на умствената годност за управление на моторно превозно средство от съответната категория. В т.39 от Решението на СЕС е прието, че държавите членки не могат да изискват доказателство за умствена годност за управление на интервали от време, по-кратки от срока на валидност на свидетелството за управление.

Съобразявайки и посоченото решение на СЕС по дело С-227/22 г., настоящият съдебен състав намира, че е налице противоречие на националното право с правото на Съюза.

При прилагане решението на СЕС и доколкото между страните липсва спор и се установява от представените по делото доказателства, че към посочената в НП дата на нарушението – 09.04.2021г професионалният водач А. Й. Й. е притежавал валидно СУПМС, настоящият касационен състав приема, че към посочената дата водачът, извършил превоза за „Зиб Строй Груп“ ЕООД, е отговарял на изискванията за психологическа годност, т.е. бил е психически годен за срока на валидност на неговото СУМПС.

Поради изложеното, към настоящия момент вмененото на дружеството-превозвач административно нарушение по чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвтПр е обективно несъставомерно, което квалифицира НП за налагане на имуществена санкция за него като незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон. Като е потвърдил същото, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което последното следва да бъде отменено изцяло и доколкото спорът е изяснен от фактическа страна, да се постанови друго, с което да се отмени НП.

При този изход на спора и на основание чл.63д от ЗАНН, съдът намира за основателно своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Същите се претендират в размер на 600 лв. - адвокатско възнаграждение, с данни, че същото е заплатено в брой.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, VII тричленен състав на Административен съд – Варна

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1144/24.08.2022г. по АНД № 38/2022г. на ВРС и вместо него постановява:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0001335/09.09.2021г. на Главен инспектор в отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушение на чл.7а ал.2, пр.3 от ЗАвтП на „Зиб Строй Груп“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.Варна, [улица], представлявано от управителя Б. И. Я., е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв., на основание чл.чл.96 ал.1 пр.2 от ЗАвтП.

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати в полза на на „Зиб Строй Груп“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.Варна, [улица], представлявано от управителя Б. И. Я., съдебно-деловодни разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лева.

 

Решението е окончателно.